№ 3
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 262702/26.04.2021 г., постановено по гр. д. № 16364/2019 г. по описа на
СГС, I ГО, 22 с-в, изцяло са отхвърлени предявените от К. Р. Б., Е. Р. Б. (осъществяващи
процесуални действия по делото чрез техния баща и законен представител Р. В. Б.), В. К. В.
и Я. К. В. (осъществяващи процесуални действия по делото чрез техния баща и законен
представител К.В. Х.) срещу ЗК „Лев Инс” АД активно субективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от по 25500 лв. (част от глобално претендираната сума от по 50000 лв.) - за всеки
един от ищците, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 15.12.2017 г. (смъртта на техния дядо В. Р. Х.), ведно със
законната лихва върху главните парични притезания от 22.12.2017 г. до окончателното им
изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са
доказали своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване не е
установил, че, макар и да не са измежду близките на починалия при настъпване на
процесното застрахователно събитие - В. Р. Х. (техен дядо), съгласно ППВС № 4/1961 г. и
ППВС № 5/1969 г., са измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат заместващо обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък, а именно че са
изградили с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта
търпят продължителни болки и страдания, извън обичайните, които за конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение е обжалвано единствено
от ищеца В. К. В. в частта, в която предявеният от него осъдителен иск е отхвърлен.
1
Въззивникът поддържа доводи, че отношенията между този ищец и неговия починал близък
са изградени извън обичайните, традиционно топлите и чистосърдечни отношения между
роднини, установени в българското общество и в частност в българското семейство, като от
събраните по делото доказателства се установявал правнорелевантният факт на
изключителна духовна близост между него и починалия при настъпване на процесното
застрахователно събитие дядо, като това духовно състояние било трайно (продължило е от
неговото детство до кончината на възрастния родственик) и дълбоко (дядото е изпитвал
голяма обич към своя внук, тъй като те са живели в едно домакинство от раждането на
детето до кончината на възрастния родственик; внукът е кръстен на починалия; дядото се е
грижел за ищеца, като детето прекарвало ваканциите си с него на село; около година и
половина преди кончината родителите на детето заминали за Англия, като дядото
осъществявал грижите по отношение на момчето, а след като отишло при родителите си,
дядото го съпроводил, за да се грижи за него, поради което неговата грижа, топлина и обич
създали изключителна привързаност между дядо и внук).
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който я оспорва, като излага подробни съображения в тази насока.
Решението не е обжалвано от ищците К. Р. Б., Е. Р. Б. и Я. К. В. в частта, в която
предявените от тях искове за заплащане на заместващо обезщетение по 25500 лв. – за всеки
един от тях (част от глобално претендираната сума в размер на по 50000 лв. – за всеки един
от тях), за причинените неимуществени вреди са изцяло отхвърлени, поради което в тази
част решението е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 22 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
2
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се
съсредоточава върху обстоятелството дали ищецът е от кръга на увредените лица, които
притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава активна материална
легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените му
неимуществени вреди.
Неоснователни се явяват правните доводи на въззивника за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като СГС е достигнал до правния извод, че ищецът,
които е внук на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие В. Р. Х.,
не е измежду кръга лица, които притежават субективното право да получат заместващо
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Както е
изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния
установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението
се подчертава, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. С ППВС
№ 5/24.ХI.1969 г. е допълнен кръгът на най-близките, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, извън тези, изброени в ППВС № 4/25.V.1961 г., а именно
материалноправно легитимирани са и отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Както е
изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ.
на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде
упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните
правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните органи тълкувателен акт е
прието, че макар и бабите/дядовците и внуците, да са част от най-близкия родствен и семеен
кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от
деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо
обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
3
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между дядо и внук) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в
по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. В обратната ситуация - когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните
емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - баба и
дядо, са преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и
радостта от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия,
бит и най-близък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и
вглъбеност, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не
биха се отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените
тълкувателни разяснения на ВКС.
В конкретния случай - за да възникне активната материална легитимация на ищеца
(внук на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от В. К. В. (по несъмнен,
безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че е той
изградил със своя починал родственик (неговия дядо) такава духовна и емоционална връзка,
сходна с тази между син и баща, която да е била трайна, като болките и страданията от
загубата на по-възрастния родственик да са с по-висок интензитет от обичайните, както и те
да са продължили в относително дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би
възникнал, напр. когато отношенията между внук и дядо са били сходни с тези,
съществуващи между родител и дете - при смърт на родител (биологичен или осиновител),
при лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от
неговото дете (вкл. когато виновно трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка),
продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи и възпитава
детето си, като в тези случаи бабата и дядото изцяло заместват родителската грижа и
отговорност. Едва в тази житейска ситуация, когато внукът възприема своя дядо като
изключително близък човек, на когото основно да е разчитал през своето социално и
нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довела до травматични
последици в психиката на внука, които би следвало, с оглед на критериите за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез
заплащане на заместващо обезщетение - чрез присъждане на конкретна парична сума.
По същество в този смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК от ВКС практика -
напр. в Решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, което е
4
възприело мотивите към Решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о. на
ВКС, изрично е подчертано, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на
определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат
изброени изчерпателно, а като примерни ситуации за възникване на такава връзка са
посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на
заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина,
трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. В
Решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о., препращащо към Решение №
372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ІІ т. о., е даден пример за възможна житейска
ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри – израстването им сами,
поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. В Решение №
60070/29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК примерите за изключителност
на връзката между братя и сестри са допълнени и с хипотеза на смърт на двамата родители,
въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от
настойника/попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава
грижа. Тези критерии са възприети и в Решение № 92/17.11.2020 г. на ВКС по т. д. №
1275/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 60131/13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т.
о., ТК, Решение № 17/16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 291/2020 г., II т. о., ТК и пр.
От събраните по делото доказателства - свидетелските показания, обаче не се
установи превишаващи естествената скръб и горест у ищеца от трагичната кончина на
неговия дядо, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални
състояния, респ. не се установи, че те са продължили в един продължителен период от
време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и
непреодолимост.
Свидетелят С. Б., леля на ищеца, изяснява, че починалият и В., който е първият му
внук и кръстен на него, са живеели в едно и същ апартамент, като възрастният родственик
се грижел за детето, подкрепяй го както морално, така и финансово. Когато внуците идвали
през лятната ваканция в селото на починалия дядо, той се занимавал с тях, играели. Тъй
като внуците, вкл. и В. били привързани към своя дядо, неговата трагична кончина
предизвикала у тях шок - натъжават се, когато неговото име се спомене. Свидетелства, че
починалият отишъл в Англия, за да помага на семейството на ищеца - „Отиде в Англия, за
да може да ги гледа, защото родителите работиха”.
От показанията на св. И. се установява, че починалият е бил грижовен дядо -
„Отнасяше се към децата с много любов, внимание, винаги ги изслушваше, бе готов да играе
с тях, да ги взима и прибира - те даже го предпочитаха пред всички възрастни”. След
неговата кончина те тъжали.
При така установените правнорелевантни факти и съобразно конкретния житейски
контекст СГС е достигнал до обоснования фактически извод, че от свидетелските показания
се изясняват близките отношения между ищеца и неговия дядо, които се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Но макар и починалият дядо в
5
отделни моменти от живота на ищеца да е полагал значителни грижи за него - когато
неговите родители са били ангажирани при устройването им в друга държава - Англия,
както и в отделни моменти е помагал в отглеждането и възпитанието на ищеца (преди
момчето да замине с родителите си в Англия, той е живял заедно в едно домакинство с
разширения семеен кръг на ищеца), не се установяват между внука и неговия дядо да се
изградени такива взаимни отношения, които да характеризират тяхната обич, взаимна
признателност и привързаност като изключителни, поради което изпитаните болки и
страдания от внука при кончината на неговия дядо не се отличават с интензитет и
продължителност (трайност) над обичайните за съответната родствена връзка (при
конкретната житейска ситуация). Нито се твърди, нито се установи, че дядо му изцяло е
поел грижите за неговото отглеждане и възпитание (през цялото му съзряване като личност),
за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от общоприетите близки
взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество.
Нещо повече, обстоятелството, че ищецът има свои родители, които се грижат за него
в чужда държава, като не се установява, че вследствие смъртта на дядо му той е ограничил
своя социален, вкл. приятелски кръг, представлява допълнителен аргумент, че скръбта от
смъртта на по-възрастния му родственик неминуемо е била съпроводена с ежедневните
занимания (учение, игри и общуване с родителите и приятелите), поради което, без да са
събрани доказателства в обратната насока, това обстоятелство изключва
продължителността и изключителността на естествената горест по трагично загиналия
роднина (до този фактически извод въззивният съд достига и чрез прилагане на опитните
правила, които са носители на съществена информация за взаимовръзката на явленията в
природата, за причинно-следствената връзка между отделните обстоятелства). Нито
първоинстанционният, нито въззивният съд отричат и пренебрегват мъката, която е
изпитвал ищецът при смъртта на своя дядо, но, както бе изяснено, за да възникне в неговия
патримониум субективно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет (над
обичайните) негативни емоционални преживявания.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни
съображения и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не
е установено в процеса на доказване, че ищецът е активно материално легитимиран -
съобразно критериите за справедливост (пояснени и с ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК) да получи заместващо обезщетение за претърпените болки и
страдания от трагичната кончина на неговия дядо. Както неколкократно е пояснено, не
всякога подлежат на обезщетяване преживените негативни емоции от смъртта на близък
родственик - от лице, което е извън кръга правни субекти, очертан в ППВС № 4/25.V.1961 г.
и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., а само когато са установени по несъмнен, безспорен начин
материалните предпоставки, изяснени със задължителните за правосъдните органи
тълкувателни постановки, дадени в по-горе цитираното тълкувателно решение.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
6
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение - в
обжалваната му част, трябва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на въззиваемия-ответник
трябва да бъде присъдена сумата от 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262702/26.04.2021 г., постановено по гр. д. №
16364/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 22 с-в - в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 273 ГПК, чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП В. К. В., ЕГН **********, осъществяващ процесуални действия
по делото чрез своя баща и законен представител К.В. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ул. „***” № 1, ап. 9 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д сумата от 250 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7