№ 16730
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110117734 по
описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, във
вр. чл.240 ЗЗД, вр. 99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ....... срещу К. М. ..... за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 7815/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между ....., в качеството на кредитодател и
ответника в настоящото производство, в качеството на кредитополучател, бил сключен
договор за потребителски кредит № ...... от 14.09.2018 г. по електронен път – по силата
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Поддържа, че
по силата на горепосочения договор ответникът получил сумата от 600,00 лева, която
следвало да върне на 6 вноски от по 112,37 лева в срок до 10.04.2019 г., при фиксиран
лихвен процент в размер на 41,24 %, както и ГПР в размер на 50 %. Поддържа се на
същата дата – 14.09.2018 г. ответникът сключил и договор за предоставяне на
поръчителство с трето за делото дружество - ....., което да отговаря солидарно с
ответника за всички задължения по договора за кредит. С оглед предходното на
14.09.2018 г. между ..... и ...... бил сключен договор за поръчителство. Тъй като
ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, това било
сторено от поръчителя ..... на 23.02.2021 г. Ищецът твърди още, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между ..... ......, като
цедент и ...... ......, като цесионер, били прехвърлени ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити, сред които и по процесния
1
договор с ответника. Поддържа, че поради неплащане от страна на ответника, било
подадено заявление по чл.410 ГПК, като по образуваното в СРС ч.гр.д.№ 7815/2024 г.
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните и в
настоящото производство суми. Тъй като издадената заповед била оспорена от
длъжника, на кредитора - настоящ ищец били дадени указания за предявяване на
установителен иск. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ...... от 14.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 74,22 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 14.09.2018 г. до 10.04.2019 г., както и сумата 326,39
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2018 г. до 05.02.2024 г.
Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.
С молба вх.№ 199787/18.06.2024 г. ищецът чрез процесуалния си представител е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането на ищцовото дружество за постановяване на
неприсъствено решение против ответника следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 54357 от 12.04.2024 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника на 17.04.2024 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявеният
иск е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства
– договор за потребителски кредит и ОУ към него, стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, разписка за извършено
плащане, уведомление за цесия, договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021 г.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
2
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 129,99 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер от 100,00 лева, тъй
като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание, без да се събират доказателства. Ето защо ответникът
следва да плати на ищеца сумата от общо 229,99 лева – разноски в исковото
производство.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК включва разноски в общ размер на 52,81 лева,
саръзмерно на уважената част от заявлението, които също следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „......“ ......, ......, със седалище
и адрес на управление: ..... срещу К. М. ....., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр. 99 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - че ответникът дължи на ищеца сумата от 600,00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ...... от 14.09.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 74,22 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2018 г. до
10.04.2019 г., както и сумата 326,39 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 14.09.2018 г. до 05.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7815/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. М. ....., ЕГН ********** да заплати на
„......“ ......, ......, със седалище и адрес на управление: ..... сумата от 229,99 лева,
представляваща направени разноски по исковото производство и сумата от общо 52,81
лева, представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д.№ 7815/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4