РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1511
гр. Пловдив, 12.10. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХIІ състав, в закрито заседание на дванадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2399 по
описа за 2021 год. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове, предявени от Л.Х.К. срещу Прокуратурата на РБ и
ОД на МВР-Пловдив за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят :
сумата от 20000лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, които е претърпял от незаконните действия по :
неговото задържане във времето от около 15.00ч. на
22.06.2016г. до 15.00ч. на 23.06.2016г., първоначално в сградата на I-во РПУ, а от 03:00ч. на 23.06.2016г.- в ареста на IV-то РПУ-Пловдив, в нарушение на чл.5, пар.1 и
чл.5,пар.2 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, както и в нарушение на правото на ЕС - конкретно на Директива
2012/13/ЕС от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното
производство и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета от 22.10.2013г.
относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в
производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване
на трето лице, при задържане и осъществяване на връзка с трети лица и консулски
органи през периода на задържане;
претърсване и изземване, осъществени на 22.06.2016г.:
във фамилната пететажна сграда на ул."Драган Цанков"№35, в която се
помещават жилището на ищеца, жилищата на децата му и на негови възрастни
роднини, офисът на представляваното от него дружество „Лем-Инвест" ЕООД и
кабинетите на частната осъществявана от съпругата му практика по дентална
медицина; на търговски обект/ автокомплекса /бензиностанция на дружество
„Лем-Инвест" ЕООД в гр.Пловдив, в нарушение на чл.7 и чл.17 от Хартата на
основните права на ЕС, чл.8 от КЗПЧОС и чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС;
сумата от 6 094.45лв., съставляваща лихва за забава
върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди, за периода 16.11.2017г.-16.11.2020г.
С Определение № 262941 от 07.06.2021год., постановено по гр.д.
№ 16548 по описа на Пловдивски районен съд за 2020 год., образуваното по
горната искова молба производство е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на Административен съд – Пловдив. Съдът е приел, че се претендират вреди от
неприлагане на правото на ЕС, като ищецът се позовава и на нарушения на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в частност - от незаконното му задържане за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и
допуснати нарушения при извършеното претърсване и изземване. Според Съда и в двата случая се налага извод, че спрямо ищеца не е взета мярка за
неотклонение по реда на НПК, а спрямо него е издаден административен акт по
прилагане на принудтелна административна мярка - задържане по реда на чл. 63 от ЗМВР,
което обуславя подсъдността на Административен съд Пловдив.
Пловдивският административен съд, като обсъди данните по
делото намира, следното:
Съгласно чл.2, ал.1, вр. ал.З от ЗОДОВ, исковете за обезщетение за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени,
прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на
лишаване от свобода в нарушение на чл. 5. § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г,
подлежат на разглеждане по реда на ГПК. Съгласно чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ,
исковете подлежат на разглеждане по реда на АПК, когато вредите са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Както изрично и ясно е посочено в
исковата молба(т.14-т.32 от исковата молба), за да релевира неправомерно поведение на двамата ответници, ищецът нарочно
се позовава на нормата на член 5 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, а в тази връзка и на чл. 2,ал.1, т.1 от ЗОДОВ, които регламентират
материалните предпоставки и реда за обезщетение, именно при нарушение на член 5
от Конвенцията. Действително, в исковата молба ясно и обстойно са изложени и
твърдения за съществени нарушения на правото на Европейския съюз, по- конкретно
на Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012г. относно правото на информация в
наказателното производство и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета от
22.10.2013г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство
и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на
уведомяване на трето лице, при задържане и осъществяване на връзка с трети лица
и консулски органи през периода на задържане(т.33-т.34 от исковата молба).
В т.6 от уточнението към исковата молба,
направено на 20.01.2021 г., обаче ищецът еднозначно е посочил, че е оценил в
съвкупност всички претърпени от него вреди от нарушения на Конвенцията и на
правото на ЕС, на сумата от 20 000 лева именно, защото между някои от
нарушените права няма категорична граница - едно и също поведение е нарушение
както на Конвенцията, така и на правото на ЕС. В таза насока ищецът е посочил,
че няма и ясен разграничителен критерий на болките и страданията, който да
позволи на ищеца да посочи конкретно от кое нарушение колко вреди е претърпял,
а и такъв подход многократно е приеман от Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ) за прекомерно формалистичен - виж например Решение от 10 февруари 2011г.
по жалба № 4473/02 - „И. и други срещу
България". В този контекст не е налице в никаква степен
основание да се счита, че исковата претенция се основава преобладаващо на
твърденията за допуснати нарушения правото на Европейския съюз, а не на чл.5 от
Конвенцията,
От друга страна,следва да се
посочи, че разделянето на исковете „по
нарушения" и „по ответници" би
било в противоречие с принципа за ефикасност и с изискването за достъп до съд,
тъй като би довело до невъзможност за всеобхватно разглеждане на случая от съд,
поради парцелирането му.
Предвид гореизложеното в случая
не е налице основание да се приложи предвидената в специалната разпоредба
чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ подсъдност.
Следователно спорът следва да бъде следва разгледан
от Районен съд Пловдив.
Това налага прекратяване на
образуваното пред Административен съд - Пловдив съдебно производство и
повдигане на спор за подсъдност между Административен съд - Пловдив и Районен
съд Пловдив.
Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 6, вр.
с ал. 5
от АПК,
Административен съд - Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2399 год.
по описа на Пловдивския административен съд за 2021година.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд - Пловдив и Районен съд -Пловдив.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Върховен
административен съд за разрешаване на спора по реда на чл. 135, ал. 5
от АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: