№ 700
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110205992 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
006549 от 27.04.2020г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР
(ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Н. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП - „глоба” в размер на 10 (десет)
лева. Със същото НП е прекратено административно-наказателното производство относно
нарушението по т.3, тъй като са констатирани признаци на извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК.
В жалбата на К. А. Н. се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно.
Посочва се, че в тежест на административно – наказващия орган е да докаже, че
обжалваното НП е издадено при наличие на компетентност. Според жалбоподателя
изложеното в Акта и в НП не съответства на действителното положение. Допуснати били
груби нарушения на процесуалните правила. В жалбата е записано, че в НП не били
посочени доказателствата, които потвърждават твърдяните нарушения. Иска се СРС да
отмени Наказателното постановление. Жалбоподателят излага и съмнения за антидатиране
на Наказателното постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят К. А. Н. не се явява лично, нито изпраща свой
представител в съдебното заседание на 09.09.2022г. В съдебно заседание на 08.11.2022г.
жалбоподателят се представлява от адв. Д., преупълномощен от адв. Т. – упълномощен
1
защитник на жалбоподателя Н. (съгласно пълномощни, приложени на лист 6 и лист 90 от
делото). По време на съдебните прения пред СРС на 08.11.2022г. адв. Д. пледира за отмяна
на Наказателното постановление по съображения, посочени в жалбата и в писмени бележки.
Освен това адвокатът иска съдът да присъди в полза на жалбоподателя и направените по
делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
В писмените бележки на адв. Д. се сочи, че Актът и Наказателното постановление
съдържат произволни твърдения, с „необясним източник на информация“. Защитникът
цитира показанията на свидетелите И. и АЛ., както и нормите на чл.6 и чл.7, ал.1 от ЗАНН и
твърди, че жалбоподателят няма никаква вина за това, че при суматохата след настъпване на
ПТП-то е изчезнал портфейла с исканите документи. Отделно от това адв. Д. обръща
внимание, че в АУАН текстът е изписан и върху мястото за възражения и не било оставено
пространство нарушителят да изложи позицията си. По отношение на „третото твърдяно
нарушение“ адв. Д. посочва, че относно положителния резултат за амфетамин и канабис
административно – наказателното производство е прекратено поради наличие на признаци
за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Отбелязва се, че поради колизия между
Наказателния кодекс и Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози Н. е
атакувал във Върховния административен съд цитираната Наредба и е образувано адм. дело
№ 5388/2022г. по описа на ВАС, 5-членен състав. В писмените бележки на адв. Д. се
коментират и мотивите на СГС във връзка с делото срещу К. Н. за причинената смърт на
М.Ц.. Заявява се, че административно – наказващият орган се е базирал на недопустими
предположения и вместо да прекрати производството бил наложил на Н. санкция, въпреки
липсата на вина за изчезването на портфейла. Поради това се иска съдът да отмени
обжалваното НП и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна Началник Група при ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 07.03.2016г. на името на К. А. Н. било издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство № ********* (валидно до 07.03.2026г.) и контролен талон №
**********. На 04.02.2017г. контролният талон бил отнет, а на 21.12.2017г. бил
възстановен.
Във връзка с получена информация на 19.04.2020г. за реализирано ПТП между две
превозни средства в гр. София, на кръстовището на ул. „Сребърна“ и бул. „Черни връх“
/при МОЛ „Парадайс“/, както и след допълнително постъпила информация, че един от
участниците в ПТП-то е починал в линейката на път за болница, след посещение на болница
„Пирогов“ и извършване на действия там съвместно с разследващ полицай, включително и
след идентифициране, че починалото лице е М.Ц., свидетелите И. и АЛ. (служители на ОПП
– СДВР) посетили местопроизшествието. При пристигането на свидетелите на
2
местопроизшествието (което станало час-два след реализиране на самото ПТП) там вече бил
друг екип на ОПП – СДВР, който трябвало да е запазил местопроизшествието. Свидетелите
И. и АЛ. установили, че ПТП-то е станало между лек автомобил „Субару“ и лек автомобил
„Ауди“. На място бил и водачът на лек автомобил „Ауди“ – жалбоподателят К. Н.. Той стоял
отстрани на автомобила, който е управлявал. Започнали да се извършват процесуално –
следствени действия на място, сред които и оглед на местопроизшествието, включващо и
фотографиране на автомобилите от вън и от вътре. Когато св. И. поискал документи за
самоличност на Н., последният отговорил, че не са в него и че най-вероятно са в автомобила
му. Двамата /Н. и И./ отишли при лек автомобил „Ауди“, жалбоподателят потърсил
документите си, но не ги намерил. По посочено от лицето ЕГН св. ИсТ. направил справка за
имената, снимката и адреса на Н.. Според получената чрез служебния таблет информация
жалбоподателят имал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС). В последствие на място дошъл познат на Н. (неустановено по делото лице).
Същият изказал предположение, че от силния удар документите на жалбоподателя са
изпаднали някъде в колата и ще ги потърси, но не ги намерил. Междувременно К. Н. бил
тестван за алкохол и наркотици и бил установен положителен резултат за амфетамин и
канабис. На Н. бил издаден талон за изследване с бланков № 0009102 от 19.04.2020г. Тъй
като по време на проверката К. Н. не представил на св. И. поисканите от последния
документи - СУМПС и контролен талон, както и свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство (СРМПС) - св. И., в присъствието на св. АЛ., съставил срещу К. А. Н.
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 364882 от
19.04.2020г. за нарушения по чл.100, т.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, както и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В
АУАН било посочено, че на 19.04.2020г. около 18.00 часа, в гр. София Н. управлявал лек
автомобил „Ауди“ с рег. № СА 2772 ХА (собственост на ЕТ „Десислава Пешева – Комерс“)
по ул. „Хенрик Ибсен“, от ул. „Козяк“ към ул. „Сребърна“ и в района на кръстовището с
бул. „Черни връх“ участва в ПТП, като при проверката не представя СУМПС и контролен
талон, както и СРМПС. Извършена му била проба с Drug Test – 5000 с № 0001, проба № 198,
която отчела положителен резултат за канабис и амфетамин. На лицето бил издаден талон за
изследване № 0009102 за болница „Света Анна“. Видно от отбелязванията в Акта К. Н. се
запознал със съдържанието, подписал АУАН и получил екземпляр от него на 19.04.2020г.
В последствие за СУМПС на Н., контролния талон и СРМПС (за които бил съставен
цитирания по-горе Акт) не било подавано оплакване, че са загубени.
До К. Н. била изпратена покана с УРИ № 4332р-20063 от 08.04.2022г., според която
лицето следвало доброволно да предаде СУМПС № *********. С разписка от 19.04.2022г. К.
А. Н. предал в 01 РУ – СДВР свидетелство за управление на моторно превозно средство №
********* и контролен талон.
Междувременно, на неустановена по делото дата, св. И. бил извикан на разпит от СДВР
– Дирекция „Вътрешна сигурност“. Там той разбрал, че документите на Н. били изчезнали
най-вероятно по време на извършване на процесуално – следствените действия на
местопроизшествието, тъй като имало снимки, на които се виждала отворена врата и
3
портфейл в нея. Според св. И. това била същата врата, в която в последствие
актосъставителят и жалбоподателят проверявали за документите на Н..
Въз основа на АУАН № 364882 от 19.04.2020г. е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 20-4332-006549 от 27.04.2020г., с което Началник Група при ОПП – СДВР
е санкционирал К. А. Н. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП с „глоба” в размер на 10 (десет) лева и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП с „глоба” в размер на 10 (десет)
лева. Със същото Наказателно постановление на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е
прекратено административно-наказателното производство относно нарушението по т.3, тъй
като са констатирани признаци на извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
На гърба на Наказателното постановление е записано, че същото е връчено на Н. на
дата 19.04.2021г. С писма на ОПП – СДВР с вх. № 93646/11.05.2022г. и с вх. №
97378/16.05.2022г. се посочва, че НП е връчено лично на лицето на дата 19.04.2022г., но
поради техническа грешка при връчването е написана „2021г.“.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от К. А. Н. директно в СРС
под № 82944 от 26.04.2022г. С Разпореждане от 27.04.2022г. Председателят на СРС – НО е
изискал административно – наказателната преписка и след получаването й в съда е било
образувано на 13.05.2022г. настоящото НАХД № 5992/2022г. по описа на СРС, НО, 10
състав.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията
на свидетелите И. и АЛ., както и от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : писма на ОПП – СДВР с
вх. № 93646/11.05.2022г. и с вх. № 97378/16.05.2022г.; талон за изследване № 0009102;
покана с УРИ № 4332р-20063 от 08.04.2022г., писмо от 01 РУ – СДВР до Зам. Началник на
ОПП – СДВР с № 4332р-20063/22 от 27.04.2022г.; писмо от ОПП – СДВР до Началника на
01 РУ – СДВР с рег. № 4332р-20063 от 08.04.2022г.; писмо от ОПП – СДВР до Началник
„Разследване“, Сектор „РКП“ с рег. № 4332р-19668 от 23.04.2020г.; разписка от 19.04.2022г.;
справка картон на водача; Заповед № 8121К-13180/29.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи; писма на ОПП – СДВР с вх. №
174767/22.08.2022г. и с вх. № 171791/17.08.2022г. с приложена Заповед № 513з-79 от
06.01.2016г. на Директора на СДВР; писмо от МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ с вх.
№ 199121/26.09.2022г.; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 200011/27.09.2022г. с приложени НП
№ 20-4332-006548/27.04.2020г. и НП № 20-4332-006550/28.04.2020г.; писмо от Апелативен
съд – София с вх. № 204475/30.09.2022г. с приложен албум със снимки от оглед на ПТП,
както и АУАН с бланков № 364882 от 19.04.2020г.
Писмо от ОПП – СДВР с вх. № 200011/27.09.2022г. има достоверна дата. С него на съда
са предоставени две Наказателни постановления с номера, предхождащ и следващ номера на
процесното НП. От тези две Наказателни постановления (НП № 20-4332-006548/27.04.2020г.
и НП № 20-4332-006550/28.04.2020г.) следва изводът, че НП с номер, предхождащ номера на
4
процесното НП е издаден на 27.04.2020г., а НП с номер, следващ номера на обжалваното НП
е издаден на 28.04.2020г., т.е в два поредни дни. Поради това СРС приема, че Наказателното
постановление, издадено срещу К. Н., датира от посочената в него дата 27.04.2020г. и не е
антидатирано, както се твърди в жалбата.
Покана с УРИ № 4332р-20063 от 08.04.2022г. е обективно и непредубедено писмено
доказателство, което намира потвърждение в коментираните по-долу писма, както и в
разписката от 19.04.2022г. Поради това СРС я кредитира.
Съдът дава вяра и на цитираните по-горе писма (приложени на лист 8, 13, 14, 15, 16, 26,
29, 30, 31 и 32 от делото), тъй като те са достоверни, непредубедени, обективни и взаимно
допълващи се. Въз основа на писмата от 01 РУ – СДВР до Зам. Началник на ОПП – СДВР с
№ 4332р-20063/22 от 27.04.2022г., от ОПП – СДВР до Началника на 01 РУ – СДВР с рег. №
4332р-20063 от 08.04.2022г. и от ОПП – СДВР до Началник „Разследване“, Сектор „РКП“ с
рег. № 4332р-19668 от 23.04.2020г. се установява, че от ОПП – СДВР са изпратили
документи за връчване на Н. чрез 01 РУ – СДВР в началото на месец април 2022г., сред
които са процесното НП и покана за предаване на СУМПС, които на 27.04.2022г. са върнати
обратно в ОПП – СДВР с отбелязването, че са връчени. Същевременно от писмата на лист
15 и лист 31 от делото се доказва, че от ОПП – СДВР да изпратили процесния АУАН на
Началник „Разследване“, Сектор „РКП“ за образуване на досъдебно производство. Писмата
на лист 8 и лист 26 от делото са със сходно съдържание. От тях се установява, че процесното
НП е връчено на дата 19.04.2022г., но поради техническа грешка при връчването е написана
„2021г.“. Това твърдение косвено се подкрепя и от кредитираните по-горе писма на лист 13,
14, 16, 29, 30 и 32 от делото, от съвкупната преценка на които също следва, че НП е връчено
в периода между 08.04.2022г. и 27.04.2022г., т.е. със сигурност през април 2022г., а не през
2021г. Поради това СРС приема, че датата на връчване на обжалваното НП е посочената в
писма на ОПП – СДВР с вх. № 93646/11.05.2022г. и с вх. № 97378/16.05.2022г. дата
19.04.2022г. Считано от тогава до датата на входиране на жалбата на Н. в СРС на
26.04.2022г. не е изтекъл срокът за обжалване на НП, поради което жалбата следва да се
приеме за подадена в срока по чл.59, ал.2, вр. чл.58д от ЗАНН.
Справката картон на водача е издадена от държавен орган и има доказателствена сила
за посочените в нея обстоятелства. Поради това съдът я кредитира и установява не само
предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, но и номера и датата на издаване на
СУМПС на Н. и контролен талон към него.
Писмото от МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ с вх. № 199121 от 26.09.2022г.,
както и писмото от Апелативен съд – София с вх. № 204475 от 30.09.2022г. и приложеният
към него албум със снимки от оглед на ПТП са обективно съществуващи и непредубедени.
Поради това съдът ги кредитира и приема, че в Дирекция „Вътрешна сигурност“ няма
снимки от вътрешността на лек автомобил „Ауди“, управляван от Н., а по делото, което се
води за причинената смърт на М.Ц. има приложен албум със снимки от огледа на
местопроизшествието. От предоставените на СРС снимки (на лист 82-88 от делото)
относими към този правен спор са единствено детайлните снимки от вътрешността на
5
автомобилите, т.е. тези на лист 87 от делото. Останалите снимки, доколкото касаят
автомобилите отвън, местопроизшествието, пътното платно, линейката и пострадалия от
ПТП-то, се явяват неотносими към този правен спор и като такива не следва да се
кредитират. По отношение на снимките на лист 87 от делото СРС счита, че от една страна
не може само от снимките да се установи от вътрешността на кой автомобил са направени
(доколкото в ПТП са участвали две превозни средства, а на снимките не се виждат
индивидуализиращи бележи на заснетото МПС), нито може ясно да се различат вещи, които
със сигурност да бъде прието, че представляват портфейл, съдържащ документи или лични
документи. Поради това този съдебен състав счита, че снимките на лист 87 от делото не
допринасят за установяване на релевантни за спора обстоятелства, като от тях нито може да
се потвърди, нито да се обори версията, че били изчезнали документите на Н. по време на
процесуално – следствените действия.
Приложената на лист 17 и лист 37 от делото разписка е обективно и достоверно
писмено доказателство, което косвено намира опора в писмата от 01 РУ – СДВР до Зам.
Началник на ОПП – СДВР с № 4332р-20063/22 от 27.04.2022г. и от ОПП – СДВР до
Началника на 01 РУ – СДВР с рег. № 4332р-20063 от 08.04.2022г., както и в справката
картон на водача. Поради това СРС кредитира тази разписка и от нея установява, че на
19.04.2022г. К. Н. е предал в 01 РУ – СДВР издаденото му през 2016г. и СУМПС №
********* и контролен талон към него.
От съвкупната преценка на разписката от 19.04.2022г. и справката картон на водача
следва, че К. Н. е имал издадено на 07.03.2016г. СУМПС с № ********* и контролен талон
към него (отнет на 04.02.2017г. и възстановен на 21.12.2017г.) и именно същите тези
документи жалбоподателят е предал в 01 РУ – СДВР на 19.04.2022г. Това означава, че
СУМПС и контролния талон на Н. не са били нито загубени, нито откраднати, нито
„изчезнали“ на 19.04.2020г., защото ако това е било така две години след деянието няма
логика документите да са у Н. и същият да ги предаде в 01 РУ – СДВР. Поради това СРС не
приема, че СУМПС и контролния талон към него са изчезнали по време на извършване на
процесуално – следствените действие и дадените в тази връзка показания на св. И. (за
получената от СДВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ информация) не следва да се
кредитират. Дори и свидетелят да е разбрал, че се коментират снимки, на които се вижда
портфейл и че от СДВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ са му обяснили, че „документите
са изчезнали“, то тази възможна версия се оборва от направения по-горе анализ на
разписката от 19.04.2022г. и справката картон на водача. Същевременно от тези писмени
доказателства следва, че коментираните тук документи на Н. не са били обявени за загубени
и дадените в тази връзка показания на св. И., като обективни и житейски достоверни,
необорени от нито едно друго доказателство, събрано по делото, следва да се кредитират от
съда. В останалата част показанията на св. И. са информативни, последователни, вътрешно
обосновани и логични. Намират опора и в издадения от свидетеля АУАН, както и в писмо
от Апелативен съд – София с вх. № 204475/30.09.2022г. с приложен албум със снимки от
оглед на ПТП. Поради това съдът им се доверява – с направеното по-горе уточнение, че
6
дори и да е вярно, че от СДВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ са казали на свидетеля, че
„документите са изчезнали“, то тази възможна версия не е доказана според настоящия
съдебен състав доколкото две години по-късно след деянието СУМПС и контролния талон
са били у Н. и той ги е предал в 01 РУ – СДВР на 19.04.2022г.
Показанията на св. АЛ. се явяват неинформативни относно изискването и
представянето или непредставянето на документите на Н., тъй като свидетелят заявява
липса на спомен за тези обстоятелства. Поради това и доколкото липсата на спомен не е
равносилна на несбъдването на даден факт, СРС приеме, че относно релевантните за
предмета на доказване обстоятелства - показанията на този свидетел се явяват
неинформативни. В останалата част – относно инцидента, автомобилите, присъстващите
лица, действията на И. и АЛ. и съставянето на АУАН – показанията на св. АЛ. намират
опора в кредитираните по-горе думи на св. И. и тъй като звучат достоверно и непредубедено
– СРС ги кредитира.
По отношение на Заповед № 8121К-13180/29.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и писмата на ОПП – СДВР с вх. № 174767/22.08.2022г. и
с вх. № 171791/17.08.2022г. с приложена Заповед № 513з-79 от 06.01.2016г. на Директора на
СДВР съдебният състав е на мнение, че като издадени от държавен орган и имащи
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, тези писмени доказателства следва
да бъдат кредитирани от съда. От Заповед № 8121К-13180/29.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. става ясно, че Гергана
Борисова е била Началник на 01 Група „Административно – наказателна дейност” към ОПП
– СДВР. Въз основа на т.2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи се доказва, че тя е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП. От писмата на ОПП – СДВР с вх. №
174767/22.08.2022г. и с вх. № 171791/17.08.2022г., както и от Заповед № 513з-79 от
06.01.2016г. на Директора на СДВР се установява, че св. И. е бил /включително и към
19.04.2020г./ младши автоконтрольор в ОПП – СДВР и съгласно т.1.2. от Заповед № 8121з-
515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи е имал правомощието да съставя
АУАН. Това означава, че Актът и Наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това лица.
Констатациите от Акта не се опровергават от събраните по делото доказателства, а дори
напротив – твърдението, че Н. не е представил СУМПС, контролен талон към него и
СРМПС и че е бил изпробван за наркотични вещества намират потвърждение в показанията
на св. И. и в талон за изследване № 0009102. Поради това и с оглед нормата на чл.189, ал.2
от ЗДвП, съдът кредитира и АУАН.
Талон за изследване № 0009102 е обективно и непредубедено писмено доказателство.
Констатациите от него, че на 19.04.2020г. с Drug Test 5000 № 0001 е отчетен положителен
резултат на Н. за канабис и амфетамин се потвърждават и от показанията на св. И., както и
от вписаните в АУАН обстоятелства. Същевременно няма други приложени по делото
7
доказателства, които да оборват тезата, че Н. е изпробван с цитираното техническо средство
и че същото е отчело положителен резултат за канабис и амфетамин. Поради това СРС
кредитира талона за изследване с изричното уточнение, че предметът на доказване по
настоящото дело изисква да се докаже дали е имало изпробване с Drug Test и какъв е
отчетеният резултат, а не дали реално се доказва употребата на наркотични вещества от
страна на К. Н., тъй като за това се води друго /наказателно/ производство. Единствено във
връзка с преценката на съда по чл.63, ал.2, вр. чл.58д, т.3, вр. чл.54, ал.1, т.9, вр. чл.33, ал.2
от ЗАНН този съдебен състав, за да прецени дали са налице предпоставките за частично
прекратяване на административно – наказателното производство поради констатирани
признаци на извършено престъпление, може и следва да изследва дали са констатирани
признаци на престъпление и ако да - от кои доказателства. Именно в тази връзка е и
настоящият анализ на приложения по делото талон за изследване № 0009102. Същевременно
доколкото пред СРС – 10 състав не стои за решаване въпросът дали Н. е употребил или не
наркотични вещества, респ. дали е управлявал МПС след употреба на такива (тъй като това
е предмет на друго производство, водено срещу Н.) – аргументите от писмените бележки на
адв. Дочев касателно мотивите на СГС по делото за причинената смърт на М.Ц., както и
тези, че К. Н. бил обжалвал пред ВАС Наредба № 1 от 19.07.2017г., се явяват ирелеванти за
настоящото производство и като такива не следва да се коментират тук. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че е общоизвестно (от сайта на ВАС), че с Решението по
адм. дело № 5388/2022г. по описа на ВАС е оставена без разглеждане касационната жалба на
Н. срещу Решение № 3261 от 06.04.2022г. на ВАС, II отд. по адм. дело № 10633/2020г. в
частта, с която са отхвърлени жалбите на Я. Бахаров и С. Илиев, като е оставено в сила
Решение № 3261 от 06.04.2022г. на ВАС, II отд. по адм. дело № 10633/2020г. в останалата
част. Видно е, че релевираните съображения в писмените бележки на адв. Д. във връзка с
това дело пред ВАС са не само неотносими към предмета на доказване по настоящото дело,
но се явяват и неоснователни, тъй като с Решение № 3261 от 06.04.2022г. на ВАС, II отд. по
адм. дело № 10633/2020г. е отхвърлена жалбата на К. Н. срещу Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози в цялост, както и срещу чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал.
5; чл. 2, ал. 1; чл. 3, ал. 1 и 2; чл. 3а; чл. 4, ал. 1; чл. 5, ал. 1 и 2; чл. 6, ал. 2 и 9; чл. 7, ал. 2; чл.
12, ал. 4; чл. 14, ал. 2; чл. 15, ал. 3, 5 и 6; чл. 17, ал. 1; чл. 19, ал. 3; чл. 20, ал. 1; чл. 21; чл. 23,
ал. 1 и 2; чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 28 и § 1, т. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен анализ,
СРС прие следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към април 2022г.)
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
8
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно постановление
са издадени от компетентни лица /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/ и
при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – доколкото в Акта се твърди
процесните нарушения да са извършени на 19.04.2020г., т.е. в деня, в който е съставен
АУАН, а Наказателното постановление е издадено в рамките на месец след съставянето на
Акта. В случая дори е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Спазени са процедурите за
съставяне и връчване на АУАН и Наказателно постановление, както и реквизитите по чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в Акта е посочено, че при проверката
Н. „не представя“ СУМПС, контролен талон и СРМПС, а в Наказателното постановление е
описано, че Н. е „без СУМПС и к.т. към него“ (което ще рече контролен талон към него),
както и „без СРМПС“. Същевременно и в Акта, и в НП нарушенията са изведени като две
отделни и са квалифицирани по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Член
100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП изисква от водача на моторно превозно средство да носи със себе
се СУМПС и контролен талон към него, респ. СРМПС. Когато дадено лице не носи тези
документи, това означава, че е без тях, респ. че не може и да ги предостави при поискване.
Поради това, макар да не е използвана една и съща дума в АУАН и НП, макар да не е
цитирана думата „носи“ от чл.100, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че смислово словесното
описание на нарушенията в Акта и в НП е еднакво и отговаря на възведената като нарушена
правна норма. Доколкото ЗАНН изисква нарушенията да са описани с думи, а не да е
преписан съставът от ЗДвП /в случая/, то ползването на различни думи от записаните в
закона, но в същия смисъл като посочения в чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП не се явява
според настоящия съдебен състав някакво съществено процесуално нарушение, което
реално да възпрепятства правото на защита на наказаното лице.
Не е съществено процесуално нарушение и това, че в НП не са изрично посочени
/изведени/ доказателствата, които потвърждават коментираните тук административни
нарушения, тъй като в случая нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП са от Т.а естество, че няма какви доказателства да бъдат посочени.
Актосъставителят е поискал документите - СУМПС, контролен талон и СРМПС от К. Н. и
той не ги е предоставил, бил е без тях, нямало ги е тези документи, следователно няма какво
да се сочи като доказателства, тъй като разговорът им е бил устен.
Поради това съдът счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения и не
са налице основания за отмяна на НП на формално основание, поради което следва двете
вменени на Н. нарушения да бъдат коментирани по същество.
1) Според чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на МПС следва да носи СУМПС и
контролен талон към него. От показанията на св. И. и АУАН се установява, че на
19.04.2020г. К. Н. е управлявал МПС и не е имал в себе си и съответно не е представил тези
два документа на полицая. Същевременно от разписката от 19.04.2022г. и справката картон
на водача се установява, че такива документи са били издадени на лицето, не са били
обявени за изгубени, откраднати, невалидни или писващи и са се намирали у Н. към
9
19.04.2022г. Поради това съдът приема, че тези документи са били съществуващи и налични,
но доколкото в конкретния момент /на 19.04.2020г./ Н. не ги е представил, нито са били
намерени в автомобила при съвместния оглед на нарушителя и актосъставителя, то тези
документи явно не са били носени от лицето в този ден. Версията, че документите били
изчезнали в суматохата след настъпване на ПТП-то е неиздържана и не се споделя от съда,
тъй като, ако това е вярно, то тогава е нелогично последващото им държане от Н. към
датата, на която е издадена разписката, приложена на лист 17 и лист 37 от делото.
Нелогично е изисканите документи да изчезнат при полицейската проверка на 19.04.2020г.,
но да се появят /неясно как и от кого върнати на Н./ по-късно така, че към 19.04.2022г.
жалбоподателят да ги е предал в 01 РУ – СДВР. Факт е, че на К. Н. са били издадени
СУМПС и контролен талон, които към 19.04.2020г. са били валидни и лицето /като водач на
МПС/ е трябвало да ги носи в себе си, а в действителност не са били у него или в
автомобила, който е управлявал. Поради това и с оглед показанията на св. И., АУАН,
разписката от 19.04.2022г. и справката картон на водача съдът приема, че от обективна
страна доказано К. Н. е реализирал на 19.04.2020г. състава на нарушението по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
От субективна страна К. Н. е извършил нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
виновно – при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че трябва да носи СУМПС и
контролен талон към него щом ще шофира превозно средство, тъй като това му е
задължението като водач на МПС и съответно на 19.04.2020г. не е изпълнил това си
задължение по ЗДвП.
На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водач на МПС,
който не носи СУМПС и контролен талон към него се наказва с „глоба“ в размер на 10 лева.
Точно фиксираният размер на административното наказание не позволява на съда да прави
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като при
доказаност на нарушението водачът следва да бъде глобен с 10 лева. В същия размер е и
наложената на Н. глоба за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което СРС
приема, че санкцията е законосъобразна и се явява справедлива. Поради това относно
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП обжалваното НП като правилно и законосъобразно
– следва да се потвърди.
2) Според чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на МПС следва да носи и СРМПС. От
показанията на свидетелите И. и АЛ., както и от АУАН се доказва, че К. Н. е бил водач на
лек автомобил „Ауди“ с рег. № СА 2772 ХА. Свидетелят И. е категоричен, че Н. не му е
представил СРМПС. Няма други доказателства, които да сочат, че Н. е носил в себе си този
документ и го е предоставил на полицая. Поради това СРС приема, че от обективна страна е
доказано и нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Свидетелството за регистрация на МПС трябва да се намира у водача още към момента,
в който той привежда в движение автомобила. Щом Н. не е извадил и не е показал СРМПС
на св. И., значи не го е носил на 19.04.2020г. Версията документът да е бил в портфейл и
той да е изчезнал след ПТП-то е неоснователна не само с оглед на изложените по-горе
10
съображения във връзка с СУМПС и контролния талон, но и защото от направените при
огледа на местопроизшествие снимки не се вижда наличие на портфейл, а още по-малко пък
процесният документ – СРМПС – да е бил в купето на лек автомобил „Ауди“ на 19.04.2020г.
Доколкото версията на жалбоподателя не намира опора в нито едно събрано по делото
доказателство, съдът счита, че тя е недоказана и явно обслужваща защитната позиция на
лицето.
От субективна страна Н. е извършил нарушението виновно – при форма на вината пряк
умисъл. Той е съзнавал, че трябва да носи свидетелство за регистрация на автомобила, който
управлява и че съответно на 19.04.2020г. не го е носил.
С оглед доказаността на нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП от обективна и
субективна страна на К. Н. следва да се наложи административно наказание за това
нарушение. Съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП водач, който не носи свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство следва да бъде наказан с глоба в
размер на 10 лева. Точно фиксираният размер на административното наказание за
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП не позволява на съда да преценява този размер на
базата на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това така
определеният от административно-наказващия орган размер на глобата следва да се
потвърди от съда като правилен и законосъобразен. Това означава, че и досежно
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП обжалваното НП следва да се потвърди.
3) Настоящият съдебен състав счита, че следва да се потвърди обжалваното
Наказателно постановление и в частта, с която е прекратено административно –
наказателното производство на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. Според тази норма, когато
има констатирани един или повече признаци на престъпление административно –
наказателното производство следва да се прекрати и материалите да се изпратят на
прокурора. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН не изисква тези признаци да са доказани, а
единствено да са констатирани. В случая с Drug Test 5000 с № 0001, проба № 198 е отчетен
положителен резултат за амфетамин и канабис у лице, за което се твърди да е водач на МПС.
Това е достатъчно, за да се приеме, че са констатирани признаци на състав на престъпление
по НК и съответно в тази част административното производство да се прекрати, както в
случая правилно е сторено с обжалваното Наказателно постановление.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление, тъй като и относно нарушенията
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, и относно приложението на чл.33,
ал.2 от ЗАНН решението на административно-наказващия орган е правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Такива не са били поискани, нито е доказано да са били направени от въззиваемата страна,
поради което и на нея не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-006549 от 27.04.2020г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на К. А. Н. на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева и на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратено административно-наказателното производство
относно нарушението по т.3 поради констатирани признак/признаци на престъпление.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12