Р
Е Ш Е
Н И Е №
260204
гр. Пловдив, 21.01.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9202 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искове по чл. 240, ал. 4 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени
от Л.Х.К., ЕГН
**********,*** чрез адв. С.
против Д.П.К., ЕГН **********,*** за
осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1300 лева, част
от 5000 лв. получени по неформален
договор за заем от месец
май 2014 г.; 395.78 лв. - изтекла законна лихва за закъснение
върху сумата от 1300 лв., за
периода от 30.05.2016 г. до предявяване на иска 31.05.2019 г., както и законната лихва от датата
на предявяване на иска до
датата на окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
в края на месец май 2014 г. ищеца е предоставил на ответника в заем сумата от 5000 лв., която той
обещал да му върне не
по-късно от края на месец
октомври 2014 г. Не е подписван договор за заем, но
К. е подписал ордер за получаването на въпросната сума.
Сумата не е върната в срока и след това, въпреки
покани и проведени разговори.
В предоставения срок за отговор ответника
оспорва иска. Заявява липса на
сключен договор и получаване на заявената сума. Оспорва представеният документ-ордер като основание за пораждане на
задължението, както и
връзката му с заявения договор. Признава, че документа е попълнен от него, но твърди, че това е станало през 2000-2002 г. По повод други отношения между страните, които вече са уредени и не засягат ищеца. Притендира погасяване по давност на вземанията по него.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените писмени
документи-разходен касов ордер (лист 4 и 41 от делото) е видно, че Д.К. е
получил сумата от 5000 лв., явяваща се остатък по заем до 10 х.
От показанията на свидетелката Е.Л.К.–М., .....на ищеца, се установява, че документа-ордер е съставен пред
нея в офиса на .......... .........”, където се намира фирмата на .............,
през м. 05.2014 г. при предаване от .... й на К. на сумата от 5000 лв. пачка с
банкноти от по 10 лева и от по 5 лева. Същите били дадени в заем с уговорка да
бъдат върнати до края на м. 10.2012 г. Причината била К. да си засее реколтата,
от която очаквал да получи печалба през есента и тогава да върне дадената сума.
К. бил дългогодишен клиент на фирмата- зареждал .... и затова при нужда от пари
.... й решил да го подпомогне. Няколко пъти му е давал суми от по 5000 лева. Давани са пари на заем и на
семейството. Някои са давани пред нотариус-през 08.2014 г. Ордера е съставен от
.... й и подписан от К..
От показанията на свидетеля М.С.К., ......
на ответника, е видно, ордера е от 2012 г. за ......, което се плащало в края
на месеца при издаване на фактура. През 05.2014 г. ...... и не е взимал пари
назаем от К.. През юни 2014 г. бил издаден запис на заповед за сума 9500 лв.,
които са изплатени. През август имало договор за заем с К. подписан пред
нотариус. Не му се дължи нищо. Сумите са върнати, като плащанията са извършвани
от свидетелката. Неуредени сметки е имало през 2012 г., когато имало голямо
потребление на ...... и се налагало да пишат РКО.
От изготвеното заключение от 10.08.2020 г. по извършената СПЕ е видно, че
подписа на докумета „РКО” на „получил сумата” е на Д.К..
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
С оглед заявените от страните
твърдения в исковата молба и отговора, както и събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира за безспорно, че страните са имали трайно
установени търговски отношения свързани с доставки на ...., както и размяна на
парични суми на различни онования. Не се спори също между тях, че процесния
документ „РКО” е съставен по повод отношенията им и подписан от ответника.
Доколкото ищеца
твърди, че между страните е възникнало заемно правоотношение през месец май
2014 г. с предаване на сума от 5000 лв. от него на ответинка, то същия при
наличие на оспорване дължи установяване, съобразно разпоредбата на чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, при условията на пълно и главно доказване на реалното предаване на
заявената сума на ответника в твърдения момент и постигане на съгласие за
връщане на падежа. По делото от негова страна са ангажирани писмени и гласни
доказателства за установяване на тези факти. Представеният в тази връзка писмен
документ-бланка на разходен касов ордер, устоновява единствено и само
получаване от ответника на сума от 5000 лв. и основанието за това-остътък от
заем до 10 х. В същият не се посочва дата, място или лице изплатило сумата,
което от една страна е пречка същият да бъде възприет като първичен счетоводен
документ, съобразно отредената му функция от Закон за счетоводството - да
документира настъпването на стопанска
операция и по този начин да удостовери възникнали отношения между страните по
повод на съществуващите между тях трайни търговски отношения, а от друга
вписаното в него обстоятелство, че сумата от 5000 лв. е част от друга по голяма
такава изключва възможността той да е съставен по повод заявеното от страна на
ищеца правоотношение. Ето защо това доказателство неможе да бъде прието за
достатъчно за установяване момента на възникване на заявеното правоотношение
между страните и неговото съдържание.
По отношение
ангажираните от ищеца гласни доказателства, които в случа се явяват допустими
по аргумент на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът намира, че наличието на
близка родствена връзка между ищеца и свидетелката К.–М., налагат изложените от
нея твърдения да бъдат преценени съобразно останалите доказателства по делото. Доколкото
свидетелката заявява, че ордера е бил съставен пред нея и то за предоставяне в
заем само на сума от 5000 лв., а в същия се отбелязва, че дадената сума е част
от друга заемна такава, то съдът намира, че е налице противоречие между заявеното
от същата основание за пораждане на правоотношението и установяващото се такова
от представеното писмено доказателство. Поради установеното несъответствие
съдът намира, че е налице пречка за кредитиране на показанията й не само в
частта относно причината за предаване на сумата от 5000 лв., но и относно
момента на съставяне на писмения документ и лицето предало парите, което
обстоятелство се домогва да установи ищеца чрез това доказателствено
средство поради липса на надлежна писмена разписка за предаване на заявената от
него сума по договора.
Съобразно преценката
на съда на ангажираните от ищеца доказателства се налага извода за недоказаност
на предявения главен иск. Предвид това същия се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Отхвърлянето на
главния иск е предпоставка за отхвърляне и на обективносъединените
с него акцесорени такива по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 395.78 мораторна лихва за
периода от 30.05.2016 г. до датата на предявяване на иска - 31.05.2019 г., и за
законната лихва върху притендираната главница от завеждане
на делото до окончателното плащане.
Поради изхода на делото на ищеца не
се дължат разноски, а на ответника следва да се присъдят съобразно представения
списък и ангажирани доказателства такива в размер от 150 лв. за възнаграждение
на вещо лице по изготвената СПЕ и 700 лв. за адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Х.К., ЕГН **********,*** чрез адв.
С. против Д.П.К., ЕГН **********,*** искове за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1300 лева, част
от 5000 лв. получени по неформален
договор за заем от месец
май 2014 г.; сумата от 395.78 лв. - изтекла законна
лихва за закъснение върху сумата от 1300 лв., за периода
от 30.05.2016 г. до предявяване на иска 31.05.2019 г., както и законната лихва от датата на
предявяване на иска до датата
на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 850 (осемстотин и петдесет) лева– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ