№ 25453
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110157002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от фирма срещу фирма, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединение главни установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца вземанията за сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31725/21 г. на СРС, 113
състав в размер на 4 167,87 лева – за неизплатени задължения за наемна цена, такса
поддръжка и консумативи, дължими по сключени между страните договори за наем от
19.04.2018 г. и от 29.03.2019 г., както и 924,21 лева – за мораторна лихва върху
горепосочената главница за периода от 22.06.2018 г. до 01.06.2021 г., и при условията на
евентуалност -осъдителни искове за същите суми.
След извършена проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира, че предявеният
установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК е процесуално недопустоим поради
неспазване на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Видно от съобщението, изпратено до
заявителя, последният е получил чрез законния си представител, препис от разпореждане
№12135 от 20.08.2021г. по ч.гр.д. № 31725/2021г. на 31.08.2021г, с което му е указано да
предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на
последния месец, а ако посленият месец няма съответно число, срокът изтича в последния
му ден. Ето защо съдът намира, че в случая едномесечният срок за предявяване на
установителен иск е започнал да тече на 31.08.2021г. и е изтекъл на 30.09.2021г. Видно от
представените с молба с вх. № 69199/07.04.2022г. доказателства, исковата молба е подадена
по куриер на 01.10.2021г., т.е. след срока, поради което производството по делото подлежи
на прекратяване като процесуално недопустимо в частта по предявените установителни
искове.
Предявените осъдителни искове са редовни и допустими, поради което делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Следва да бъдат дадени указания на ответника фирма най-късно до първото открито
съдебно заседание да представи надлежно подписан препис от първоначалния отговора на
исковата молба, с оглед липсата на подпис върху екземпляра, предназначен за съда.
1
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети по делото.
По искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел съдът дължи указания за привеждането му в съответствие с
изискванията на процесуалния закон на основание чл. 101, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, която да даде отговор на формулираните с исковата молба въпроси.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на
страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА по предявените искове за
установяване съществуванието на вземанията по заповед № 1625 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 11.06.2021г. по ч.гр.д. № 31725/2021г.
УКАЗВА на ответника фирма най-късно до първото открито съдебно заседание да
представи надлежно подписан препис от първоначално подадения отговор на исковата
молба, с оглед липсата на подпис върху екземпляра, предназначен за съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2022 г. от
11,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилите първоначален и
допълнителен отговор на исковата молба.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства от ищеца.
ПРИЛАГА приложените към отговора на исковата молба снимки.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника в срок най-късно до датата на
насроченото открито съдебно заседание по делото да приведе доказателственото си искане
за допускане събирането на гласни доказателства в съответствие с изискванията на чл. 156,
ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите,
формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Г.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Произовдството по делото е образувано по искова молба от фирма срещу фирма, с
която са предявени при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове
по с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът фирма твърди, че между него, в качеството му на наемодател, и ответника
фирма, в качеството му на наемател, са сключени два договора за отдаване под наем на
недвижим имот, съответно първият от дата 19.04.2018 г. със срок до 31.10.2018 г., и вторият
2
от дата 29.03.2019 г. със срок до 15.09.2019 г., по силата на които ищецът предоставил под
наем за временно и възмездно ползване на ответника недвижим имот, находящ се в с.
Божурец, общ. Каварна, обл. Добрич и представляващ Жилищен комплекс „Трейшън клифс
голф енд спа резорт“ - част „Марина“, а именно: Магазин -, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 05009.200.598.8.7, находящ се на първи етаж, кота + 0.00 в
блок 7 - 2, с площ от 55.77 кв. м., заедно с 9.28 кв. м. идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който
е построена сградата, при граници на самостоятелния обект: самостоятелни обекти с
идентификатори 05009.200.598.8.8 и 05009.200.598.8.9. Като приложения към
горепосочените два договора за наем, между ищеца и ответника били сключени и два
договора за управление и поддръжка, съответно първия от дата 19.04.2018 г. и втори от дата
29.03.2019 г. във връзка с извършването на услуги по управление и поддръжка на общите
части на комплекса, по силата на които, на основание чл. 3.1 от същите, наемателят дължи
заплащане на наемодателя на такса в размер на 4.00 евро без включен данък добавена
стойност на квадратен метър за общата площ на предоставения за ползване недвижим имот.
Ищецът твърди, че предаването на държането на недвижимия имот по двата договора за
наем е станало с двустранно подписани протоколи от 14.05.2018 г. и от 30.05.2019 г.
исковата молба се твърди, че между страните било уговорено месечната наемна цена,
дължима от ответника да бъде 8 % от месечния нетен оборот, реализиран от наемателя, с
оглед на извършваните от него продажби в отдадения под наем имот. Ищецът твърди, че
неплатената годишна такса поддръжка, която ищцовото дружество претендира, е в размер
на 10,69 лева с включен ДДС по договора за наем от 29.03.2019 г., а неплатените
консумативи са в размер на 407,04 лева с ДДС по договора за наем от 19.04.2018 г. и 385,75
лева с включен ДДС по договора за наем от 29.03.2019 г. Ищецът твърди, че е издал фактури
за дължимите суми представляващи неплатена цена за периода от 12.06.2018 г. до 27.11.2019
г. като също така твърди, че до момента на подаване на исковата молба ответникът не е
извършил плащане на същите. С оглед на изпадането на ответника в забава поради изтичане
на 10 дни от датата на получаване на фактурата, ищецът заявява, че му се дължи сума в общ
размер на 924,21 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 10 дни след датата на
издаване на всяка неплатена фактура до 01.06.2021 г. Претендира и направените по делото
съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът фирма е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че е извършил подобрения в наетия имот,
състоящ се в ремонт и обзавеждане със следната мебилировка: 1 бр. антична маса от Швеция
/стойност 1000 лева/, 2 бр. бели кожени фотьойли /стойност 2000 лева/, 1 бр. настолна маса
малка /стойност 500 лева/, 1 бр. килим /стойност 500 лева/, 1 бр. телевизор /стойност 500
лева/, 1 бр. бюро за каса, ръчна изработка /стойност 300 лева/, щендери за бельо, закачени за
стената и стоящи на земята /стойност 500 лева/, музикална уредба /стойност 400 лева/ и
алармени антени /стойност 300 евро/. Твърди, че обзавеждането на магазина не му било
върнато и си останало в имота и след прекратяването на договора за наем. Ответникът
твърди, че след като напуснал наетия обект, представител на наемодателя се е свързал по
електронен път с управителя на дружеството-наемател с цел заплащане на наемните вноски,
като последния е отправил уведомление за прихващане на дължимите суми по договора за
наем и стойността на обзавеждането, като твърди, че на това уведомление отговор или
възражение не последвали. На основание гореизложеното, ответникът моли, в случай, че
извънсъдебното прихващане не бъде счетено за надлежно извършено, да бъде извършено
съдебно прихващане между стойността на мебелите и вещите, оставени в наетия обект след
като наемателя го е напуснал и претендираните в настоящото дело парични суми от ищеца.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на облигационни правоотношения, възникнали от договори за
3
наем, управление и поддръжка с ответника, по които той е изправна страна и е изпълнил
произтичащите от договора задължения, както и размера на дължимите наемна цена, такси
за поддръжка и консумативи за процесните периода.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
точното изпълнение на задълженията си по договорите.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането на ответника в забава за заплащането на главните вземания, както и размера на
дължимото се обезщетението.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на
ответника е да докаже стойността на обзавеждането, а ищеца – предаването му във владение
на ответника след прекратяване на договорите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение в прекратителната му част препис от
него да се приложи по ч.гр.д. №31725/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4