Р Е Ш Е Н И
Е № 115
Гр.Несебър,
20.07.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски районен съд, трети
състав, в открито заседание на двадесети юни, през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря А.Г., като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 176 по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.128, във
връзка с чл.269, ал.1 и чл.270, по чл.244, ал.1 от Кодекса на труда и по чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба ищецът И.В.С. с ЕГН **********,***, твърди, че бил в трудови правоотношения с ответника
„А.К.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Р.Б.М., което трудово правоотношение е
възникнало по силата на Трудов договор № 491/24.04.2013г., според който
мястото му на работа е казино „**********” в к.к.Слънчев бряг – изток, УПИ *******.
На 16.02.2015г. е получил по пощата Заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение от 01.01.2015г., а като основание за прекратяването
ответникът-работодател е посочи разпоредбата на чл.327, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда, считано от 30.09.2014г. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като
не е подавал писмено изявление до работодателя си за прекратяване на трудовия
договор. Счита, че трудовият му договор се е трансформирал в такъв за
неопределено време на основание чл.69 от КТ, тъй като след изтичането на срока
му на 30.09.2013г. не е прекратяван от никоя от страните, поради което срокът
на предизвестието за неговото прекратяване следвало да е 30 дни на основание
чл.326, ал.2 от КТ. Невръчването на предизвестие изтъква като довод за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение, както и че прекратяването е
станало със задна дата. Вследствие на незаконното уволнение ищецът е останал
без работа, поради което счита, че ответникът му дължи обезщетение на основание
чл.225, ал.1 от КТ, като посочва, че размерът на брутното му трудово
възнаграждение за месец септември 2014г. е било в размер на 1 144,09 лева,
а полученото от него трудово възнаграждение за месец август 2014г. е в размер
на 1 053,88 лева. Претендира и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск към 30.09.2014г. общо за 28 дни, от които 13 дни за 2013г. и 15 дни за
2014г., като претендираната сума е в размер на 1 163,96 лева. Твърди, че
работодателят не му е изплащал трудови възнаграждения през периода от месец
ноември 2013г. до месец март 2014г. включително, и за месец септември 2014г.,
общо в размер на 6 183,75 лева. Моли съдът да постанови решение, по силата
на което да бъде отменено като незаконосъобразно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 620/01.01.2015г. на изпълнителния директор на „А.К.Г.”
АД, и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на
казино-гейм мениджър”; ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер на 6 323,28
лева за шест месеца, ведно със законната лихва, и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 28 работни дни в размер на 1 163,96 лева, както
сумата в размер на 6 183,75 лева, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за периода от месец ноември 2013г. до месец март 2014г.
включително и за месец септември 2014г., ведно с обезщетение за забава до
23.02.2015г., както и законната лихва върху сумата за неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения. Претендира разноски.
След като с допълнителна молба,
подадена в изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовностите в
исковата молба, ищецът е посочил размера на всяко претендирано от него като
неизплатено месечно трудово възнаграждение и началният момент на изискуемостта
на всяко едно от тях, размерите на мораторните лихви върху всяко едно
периодично вземане и периодите, за които се претендират, същият е уточнил
размерът на претенциите си както следва: общият размер на неизплатените трудови
възнаграждения – сумата в размер на 5 649,09 лева, както и общият размер
на мораторната лихва – 534,66 лева общо за периода от 01.12.2013г. до
23.02.2015г.; размер на обезщетението за оставането си без работа в резултат на
незаконното уволнение – 6 323,28 лева, ведно с мораторна лихва 82,14 лева;
размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – сумата от
1 081,82 лева, мораторна лихва в размер на 82,14 лева, общо за периода от
01.01.2014г. до 23.02.2015г.
С отговора на исковата молба
ответникът заявява, че счита исковете за допустими, но оспорва същите по
основание и размер. Признава, че при издаването на заповедта за уволнение на
ищеца неправилно е посочено основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, а трудовият договор е бил удължен до 30.09.2014г. по силата на
допълнително споразумение от 30.09.2013г. Твърди се, че ищецът не се е явявал
на работа и не е полагал труд от 01.10.2014г., тъй като с писмо вх.№
7436/30.09.2014г. на Държавната комисия по хазарта е спряна дейността по
организиране на хазартни игри в казино „**********” в к.к.Слънчев бряг, за
което служителите били уведомени своевременно. И тъй като ответното дружество
не притежавало други обекти, в които да осъществява хазартна дейност, не би
могло да предложи на ищеца друго място на работа. След като по тази причина не
се е явявал на работа, ищецът не е могъл да бъде открит след 01.10.2014г. за
връчване на заповедта за уволнение. По тази причина счита уволнението за
законно, поради което се оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за
оставането на ищеца без работа. Искът за заплащане на обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск може да бъде предявен само при условията на
евентуалност с иска за отмяна на незаконното уволнение и възстановяването на
заеманата преди уволнението работа, но не и кумулативно, като ответникът не
оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът не е ползвал полагащият му се
платен годишен отпуск в размер на 28 дни за периода от 24.04.2013г. до
30.09.2014г. След като през периода от месец декември 2013г. до месец март 2014г.
и от месец октомври 2014г. занапред ищецът не е полагал труд, то неоснователен
се явява искът за заплащане на неизплатените трудови възнаграждения за този
период, като за месец ноември 2013г. трудовото му възнаграждение е било
изплатено. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощен адвокат, който моли исковете да бъдат уважени изцяло
като основателни и доказани. Представя писмени бележки. С отделно писмено
становище, подадено от ищеца, чрез процесуалния му представител, с което е
взето отношение по отговора на исковата молба, е направен отказ от иска за
заплащане на трудово възнаграждение за месец ноември 2013г., както и искане за
изменение размерът на иска за заплащане на обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, като уточнява, че същият следва да се счита предявен за сумата
в размер на 772,73 лева – главница, и мораторна лихва в размер на 11,60 лева,
начислена за периода от 01.01.2015г. до 23.02.2015г.
Ответното дружество не се представлява в
съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител.
С протоколно определение от
18.03.2016г. въз основа на направените от ищеца отказ и оттегляния, съдът е
допуснал отказ от иска за заплащане на трудово възнаграждение за месец ноември
2013г. в размер на 901 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 112,88 лева
за периода от 01.12.2013г. до 23.02.2015г., както и е допуснал изменение на
предявения иск по чл.244, ал.1 от КТ, като искът за заплащане на обезщетението
за неизползван от ищеца платен годишен отпуск следва да се счита предявен за
сумата в размер на 772,73 лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Трудовото правоотношение между
ищеца и ответника „А.К.Г.” АД е възникнало на 24.04.2013г. въз основа на
сключен в град София срочен трудов договор (чл.68, ал.2, във връзка с чл.68,
ал.1 от КТ) за извършване на сезонна работа за периода от 25.04.2013г. до
30.09.2013г. Според този трудов договор № 491/24.04.2013г. ответникът, в
качеството му на работодател, е възложил, а ищецът, в качеството му на
работник/служител, е приел да изпълнява длъжността „Управител на казино-гейм
мениджър”, с място на работа Казино „**********” като уговореното основно
месечно трудово възнаграждение, което ответникът-работодател е следвало да му
заплаща, възлиза на сумата в размер на 850 лева, при пълен – 8-часов работен
ден.
На 01.05.2013г. между страните е
сключено допълнително споразумение между страните по трудовия договор, но с
него не са променяни първоначално уговорените условия. Такива изменения са
уговорени със сключеното между страните на 30.09.2013г. (в деня на изтичане
срока на договора) второ допълнително споразумение, с което на основание чл.119
от КТ са изменили срока на договора за определено време, като е бил продължен
този срок на действие на трудовия договор за периода от 30.09.2013г. до
30.09.2014г.
Ново удължаване срока на трудовия
договор страните не са уговаряли, респ. не са подписвали допълнително
споразумение или друг писмен документ до 30.09.2014г., включително и за промяна
мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, а и
след тази дата.
В деня на изтичане срочния
договор на ищеца – 30.09.2014г., управителят на ответното дружество е подал
заявление по чл.40, ал.1 от Закона за хазарта до Председателя на Държавната
комисия по хазарта, че преустановява дейността си в обект к.к. Слънчев бряг,
УПИ *******, считано от 01.10.2014г., като със заявлението е предал за
съхранение в ДКХ Удостоверение 000030-2732 / 22-04.2014г.
От показанията на свид. Р.Г. се
установява, че Казино „**********”, където е било мястото на работа на ищеца,
се намира в к.к. Слънчев бряг, както и че ищецът е работил за ответното
дружество и преди 24.04.2013г., по друго трудово правоотношение, което също е
било прекратено. От показанията на свид. Й.Д. се установява, че след
приключване на летния сезон на 2013г., ищецът е отишъл да работи в офиса
ответното дружество, където е и адресът му на управление:***, където е извършвал
дейност по подготовка на международни покер-турнири и рекламни материали, и
която дейност се изразявала в ръководене и подбор на персонала, пряк контакт с
организатори, до началото на летния сезон през 2014г., когато се е върнал на
мястото си на работа в казиното в к.к. Слънчев бряг. По-късно след 30.09.2014г.
ищецът също е посещавал този офис на ответното дружество със същата цел.
На 01.01.2015г. ответникът, чрез
законния представител, е издал Заповед за прекратяване на трудов договор №
620/01.01.2015г., с която е заявил, че прекратява трудовия договор с И.В.С. с
месторабота Казино „**********” и
длъжност „Управител на казино-гейм мениджър”, считано от 30.09.2014г. Съдът
намира, че макар и да не е изрично посочено, тази заповед визира именно
Трудовия договор № 491/24.04.2013г., изменен с Допълнителните споразумения №№
22/01.05.2013г. и 38/30.09.2013г. Като основание за прекратяването на трудовото
правоотношение в заповедта е посочена разпоредбата на чл.327, т.3 от КТ, като е
описано: „Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без
предизвестие когато работодателят промени мястото или характера на работата или
уговореното трудово възнаграждение.”.
От заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът прие като
компетентно извършена и неоспорена от страните, се установява размерът на месечните
трудови възнаграждения, претендирани от ищеца, посочени от вещото лице като
месечен облагаем доход, както и мораторната лихва върху всяко едно от тях,
считано от изискуемостта на всяко отделно периодично плащане до датата на
предявяване на иска, са както следва: 1) за месец декември 2013г. брутно
трудово възнаграждение в размер на 901 лева, а мораторната лихва за периода от
01.01.2014г. до 23.02.2015г. е в размер на 105,11 лева; 2) за месец януари
2014г. брутно трудово възнаграждение в размер на 901 лева, а мораторната лихва
за периода от 01.02.2014г. до 23.02.2015г. е в размер на 97,34 лева; 3) за месец
февруари 2014г. брутно трудово възнаграждение в размер на 901 лева, а
мораторната лихва за периода от 01.03.2014г. до 23.02.2015г. е в размер на
90,31 лева; 4) за месец март 2014г. брутно трудово възнаграждение в размер на
901 лева, а мораторната лихва за периода от 01.04.2014г. до 23.02.2015г. е в
размер на 82,54 лева; 5) за месец септември 2014г. брутно трудово
възнаграждение в размер на 1 144,09 лева, а мораторната лихва за периода
от 01.10.2014г. до 23.02.2015г. е в размер на 46,51 лева. Така общата сума по
претендираните месечни трудови възнаграждения възлиза на сумата в размер на
4 748,09 лева, а общия размер на мораторните лихви върху отделните
периодични вземания общо за периода от 01.01.2014г. до 23.02.2015г. е сумата в
размер на 421,81 лева. Размерът на
претендираното от ищеца обезщетение за оставането му без работа в резултат на
незаконното му уволнение е изчислено от вещото лице на основание чл.225, ал.1
от КТ на сумата в размер на 5 100 лева за шестмесечния период от
30.09.2014г. до 31.03.2015г. Мораторната лихва върху тази сума е в размер на
208,73 лева. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 13 работни дни за 2013г. възлиза на сумата в размер на
552,50 лева, а за 15 работни дни за 2014г. – 637,50 лева. Мораторната лихва
върху общият размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от
1 190 лева, е сумата в размер на 48,70 лева.
Изслушано в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че при изготвянето на заключението, и в частност при
определянето размерите на брутното трудово възнаграждение, е ползвало
информацията от НАП за осигурителния доход на ищеца и отработеното време.
По-високото възнаграждение за месец септември 2014г. се дължи на положен от
ищеца извънреден труд. Вещото лице заявява, че поради липса на съдействие от
страна на служители на ответното дружество, предвид непредставените ведомости
за заплати и фишове, издавани от предприятието, не може да отговори дали има
плащания по претендираните от ищеца като неизплатени месечни трудови
възнаграждения, както и не може да посочи начисления допълнителен клас, за да
се определи точния размер на брутните трудови възнаграждения за претендираните
месеци.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове при условията
на кумулативно обективно съединяване са с правно основание: чл.128,
т.2, във вр. с чл.269, ал.1 и чл.170 от КТ, кумулативно съединена с акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане; исканията за
признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна, за възстановяване на
работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа, правните претенции са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3
от КТ; Искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2013г. и за 2014г. е с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
І. По иска с правно основание
чл.128, т.2, във връзка с чл.269, ал.1 и чл.270 от КТ.
При установено наличие на трудово
правоотношение между ищеца и ответника-работодател, добросъвестното полагане на
труд от работника се предполага до доказване на противното (чл.8, ал.2 от КТ).
Следователно, за работодателя е възникнало задължение да изплати на ищеца в
установените срокове договореното възнаграждение, тъй като трудовото
правоотношение е възмездно.
Ответникът не ангажира
доказателства, въпреки предоставената му възможност чрез допускане по негово
искане на гласни доказателства, за оборване на тази законоустановена
презумпция. Отделно от това ищецът сам ангажира доказателства, с което
установи, че е полагал труд в полза на ответника за периода след 30.09.2013г.
до началото на летния сезон на 2014г., макар и не на уговореното, а на друго
място на работа, който труд той е полагал в изпълнение на поетите от него
трудови задължения по силата на сключеният с ответното дружество-работодател
трудов договор за неопределено време.
Трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец и следва да се изплати на работника по
ведомост или срещу разписка – чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ. Работодателят не
ангажира доказателства, от които да е видно, че е изпълнил задължението си по
трудовия договор, съобразно правилата в процеса и вменената му доказателствена
тежест.
Ответникът не е изпълнил
задължението си по трудовия договор за заплащане на трудовото възнаграждение на
ищеца за месеците декември 2013г. в размер на 901 лева, януари 2014г. – 901
лева, февруари 2014г. – 901 лева, март 2014г. – 901 лева, и септември 2014г. –
1 144,09 лева, или общо сума в размер на 4 748,09 лева, която
е и размерът на исковата претенция след направения отказ от иска за заплащане
на трудовото възнаграждение за месец ноември 2013г., в който пълен размер искът
следва да бъде уважен като основателен и доказан, ведно с мораторната лихва
върху тази сума, начислена общо за периода от 01.01.2014г. до 23.02.2015г. в
размер на 421,81 лева. Общата сума по главниците следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от 24.02.2015г. След като
работодателят-ответник не е изплащал дължимите трудови възнаграждения на ищеца
в уговорените срокове, той е изпаднал в забава и дължи лихва за просрочието.
Съгласно чл.245, ал.2 от КТ неплатеното трудово възнаграждение се дължи със
законната лихва, която тече от датата, на която е било изискуемо до предявяване
на иска. Лихвата по чл.245, ал.2 от КТ е специална – тя е само върху трудови
възнаграждения и се дължи по силата на закона, без да е необходима покана от
страна на работника.
Освен въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказано, че ищецът е
полагал труд през месеците декември 2013г., януари, февруари, март и септември
2014г., и му е начислявано трудово възнаграждение, и че същото не му е
изплатено нито изцяло нито отчасти, и при прилагане нормата на чл. 161 от ГПК,
във връзка с неосигуряването на достъп на вещото лице до ведомостите на
ответното дружество.
По отношение определянето на размера на претенциите на ищеца за
заплащане на трудовите възнаграждения, съдът възприема изцяло установеното по
задача № 1 от заключението на вещото лице, защото този размер съвпада изцяло с претенцията
на ищеца, а заключението не е оспорено, а оттам и че вещото лице правилно е
посочило размерите на брутните трудови възнаграждения за съответните месеци,
като е включило към основното трудово възнаграждение от 850 лева и дължимото на
ищеца допълнително трудово възнаграждение за т.нар. „клас” (а за месец
септември 2014г. и положеният извънреден труд), а по смисъла на чл.12 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит.
ІІ. По иска по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ.
За да е налице законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на соченото основание,
в тежест на ответника, който твърди, е да докаже законността на уволнението на
посоченото в заповедта прекратително основание, като установи положителния факт
на изтичане на уговорения срок при действително сключен срочен трудов договор,
или прекратяването му без предизвестие от работника/служителя, поради това, че
работодателят е променил мястото или характера на работата или уговореното
трудово възнаграждение.
Сключването на срочен трудов
договор може да се реализира само ако е налице някоя от визираните в чл.68 от КТ предпоставки. В случая е сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1,
т.1 от КТ. Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е
допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ. Първата
група е уредена в чл.68, ал.3 от КТ. Едната хипотеза, включена в тази група, е
с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните
трудови договори, а именно временни, сезонни и краткотрайни. Временни са
работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на
дейност на предприятието, а сезонна работа е всяка работа или дейност, извършването
на която е свързано с четирите годишни времена. Краткотрайна е тази работа,
която има епизодичен и подчертано кратък срок на изпълнение. В случая не е
налице нито една от визираните в чл.68, ал.3 от КТ хипотези, и в частност тази,
посочена в трудовия договор като основание за сключването му като срочен – за
извършване на сезонна работа. Работата на управител казино, гейм-мениджър не е
сезонна, нито пък е временна или краткотрайна, а има постоянен характер. Втората
хипотеза, уредена в чл.68, ал.3, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от КТ, е
сключване на срочни трудови договори, независимо от естеството или характера на
работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност
или ликвидация предприятия, която хипотеза, с оглед правния статут на ищеца не
може да намери приложение в случая.
Втората група от случаи, при
които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време, е
уредена в чл.68, ал.4 от КТ. Законът допуска по изключение да се сключва срочен
трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят
до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по
изключение, за разлика от случаите по ал.3, при които сключването на срочни
трудови договори е правило. В § 1, т.8 от ДР на КТ е регламентирано, че
„изключение” по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни
причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 година
– изр.1 на чл.68, ал.4 от КТ, или за по-кратък срок от 1 година, като в
хипотезата на по-краткия срок – само по писмено искане на работника или
служителя – изр.2-ро на чл.68, ал.4 от КТ. Обстоятелствата, обуславящи
срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него (в
този смисъл е Решение № 104/23.02.2010г. по гр.д.№ 453/2009г. на ІІІ г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК). В случая в договора не са посочени
конкретни факти за причини, представляващи „изключение” по смисъла на чл.68,
ал.4 от КТ. Трудовият договор е сключен първоначално
за по-малко от една година и няма писмено искане на ищеца.
Като съобрази гореизложеното,
съдът намира, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото
правоотношение е в нарушение на закона, тъй като не е налице нито едно от
основанията, предвидени в закона, които обуславят срочност на договора. По
силата на разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ недействителната клауза се замества
с такава за неопределено време. Ето защо следва да се приеме, че сключеният
между страните договор няма срочен характер.
С изменението на Кодекса на труда
през 2001г. (ДВ, бр.25/2001г.) се ограничи възможността за сключване на
последователни срочни договори. Въпреки това, страните сключват две
допълнителни споразумения, макар и само с едното от тях – това от 30.09.2013г.,
което освен това не е подписано от ищеца, е уговорен нов срок на
продължителност на трудовото правоотношение между тях, а именно че срокът на
трудовия договор е до 30.09.2014. В това постигнато между страните
допълнително споразумение (при условие,
че ищецът е знаел и е бил съгласен с него) обаче отново не е посочена нито една
от предпоставките, обуславящи срочност на договора по чл.68, ал.3, вр. чл.68,
ал.1, т.1 от КТ, или чл.68, ал.4 от КТ. В него само декларативно, но и
противоречиво, е цитиран чл.119 от КТ, че трудовият договор между страните се
изменя за „определено или
неопределено време”. Законът не
предвижда възможност да се сключват „верижни” срочни трудови договори за
определено време. Поради тази причина
допълнителните споразумения, в частта на последователно уговаряне на
допълнителен срок между страните, са незаконосъобразни и не могат да променят
характера на договора от безсрочен, за което съдът изложи мотиви по-горе, в
срочен такъв. Прави впечатление, че претенциите на ответника-работодател,
изложени в отговора на исковата молба, са свързани с факта, че ищецът не се е
явявал на работа и не е полагал труд след 30.09.2014г., макар и да твърди, че
всяка година след тази дата казиното, където е мястото на работа на
ищеца-работник според трудовия договор, преустановява дейността си. Затова и
съдът кредитира показанията на свидетелите в частта им, че ищецът е продължил
да полага труд в полза на ответника-работодател и след 30.09.2014г., като макар
и при променени условия (месторабота, длъжност и други) без писмена уговорка
между тях, което потвърждава факта не безсрочността на трудовото им правоотношение.
При това положение, дори договорът да имаше срочен характер, то щеше да разкрие
възможността за неговото превръщане в договор за неопределено време по силата
на чл.69, ал.1 от КТ. Тъй като обаче по
делото не е налице валиден трудов договор за определен срок, т.е. по чл.68,
ал.1, т.1 от КТ (каквото е посоченото основание в трудовия договор), то не се
налага да се изследва дали са реализирани останалите предпоставки, визирани в
ал.1 на чл.69 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира,
че трудовият договор между страните, превърнал се в трудов договор за
неопределено време по силата на закона (чл.68, ал.5, във връзка с чл.68, ал.3 и
ал.4 от КТ), незаконосъобразно е прекратен на основание чл.327, т.3 от КТ. Когато ответникът заявява, че е налице грешка в издадената
от него заповед за прекратяване на трудово правоотношение, е следвало да посочи
(в отговора на исковата молба) основанието, на което това е станало – дали след
като е посочено, че прекратяването на договора следва да се счита от 30.09.2014г.,
има предвид изтичането на срока на договора и основанието за прекратяването му
е чл.325, т.3 от КТ, или след като в
отговора на исковата молба твърди, че причината за издаването на заповедта от
01.01.2015г. е неявяването на работа на ищеца след 01.10.2015г. и при липса на
твърдения за открито дисциплинарно производство по чл.193 и сл. от КТ, за
нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ, прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие от работодателя е било например по чл.328,
ал.1, т.7 от КТ.
Безспорно
между страните е, че ищецът-работник не е отправял волеизявление пред
работодателя си за прекратяване на трудовия договор без предизвестие на
основание чл.327, ал.3 от КТ, поради което и безпредметно се явява изследването
и обсъждането на въпроса дали
работодателят е променял мястото или характера на работата или уговореното
трудово възнаграждение, макар да счита това обстоятелство – че е променено
мястото и характера на работата след 30.09.2014г. – за установено по делото.
Предвид
гореизложеното искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
ІІІ. По
иска по чл.344, ал.1, т.2.
Основателността на иска се
обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна съдът.
Установи се, че трудовият договор се смята за сключен за неопределено време.
Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че до
устните състезания трудовият договор би бил прекратен на друго основание. Ето
защо от основателността на
главния иск, следва основателност и на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и
незаконно уволненият работник следва да бъде възстановен на предишната длъжност
– „Управител на казино-гейм мениджър”.
ІV. По иска по чл.344, ал.1,
т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК всяка от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения, като не подлежат на доказване само
общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен
да съобщи на страните. И след като уволненият работник или служител твърди, че
е останал без работа за исковия период и основава на това обстоятелство
искането си за заплащане на съответното обезщетение, негова е доказателствената
тежест да установи, че през целия период е останал без работа като годно
доказателство за това е справка от Бюрото по труда за периода, през който
работникът или служителят е бил регистриран като безработен, изходяща от
работника или служителя декларация, както и представената за констатация
трудова книжка, в която се извършват отбелязвания за сключените трудови
договори (Решение № 707 от 22.12.2009г. по гр.д.№ 3164/2008г., ІІ г.о. на ВКС).
В тежест на работника или служителя е да докаже твърдението си, че е останал
без работа през периода, за който претендира заплащане на обезщетение по реда
на чл.225, ал.1 от КТ, независимо дали работодателят е оспорил това негово твърдение,
освен ако е налице изрично признание на релевантните факти.
Съдът намира иска за
неоснователен.
Първо, претендираният от ищеца
шестмесечен срок за заплащане на обезщетение е от 01.10.2014г. до 30.03.2015г.,
т.е. включва период от четири месеца и половина до предявяване на иска, и месец
и половина след неговото предявяване, когато делото е било висящо.
Незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена на 01.01.2015г. и е връчена на ищеца според неговите признания на
16.02.2015г. Именно на датата на връчване на заповедта следва да се счита, че е
прекратено трудовото правоотношение (Решение № 559 от 09.07.2010г. по гр.д.№
650/2009г., ІV г.о. на ВКС), след като се установи, че от страна на ищеца не е
отправяно писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие на основание чл.327, т.3 от КТ (защото в този случай трудовото
правоотношение ще се счита прекратено от датата на достигане волеизявлението на
работника/служителя до работодателя, а последващата заповед за прекратяване би
имала само констатиращ характер). Няма основание, само защото в
незаконосъобразната заповед е посочена друга дата (в случая 30.09.2014г.),
съдът да приеме, че трудовото правоотношение е прекратено преди връчването на
заповедта.
Второ, в писменото становище по
отговора на исковата молба, подадено от процесуалния представител на ищеца,
изрично се посочва, че „За периода от
месец октомври 2014г. до момента на получаване на Заповедта за прекратяване на
трудовия договор на 16.02.2015г. (ищецът И.В.С.) е изпълнявал трудовите си
задължения от служебния си компютър и служебен телефон, но в гр. Варна,
съгласно устна уговорка с работодателя, тъй като през тези месеци същият не е
имал възможност да му осигури работно място в гр.София. Задачите, които са му
били поставени, са включвали преговори с потенциални партньори за провеждане на
покер турнири в казиното, преговори с оператори на групи казино играчи от
Израел и Русия, изготвяне на предложения за нови рекламни дейности през
следващия сезон. До средата на месец януари 2015г. се е чувал неколкократно с
изпълнителния директор на ответното дружество по отношение на изпълнението на
поставените му задачи.” По този начин са налице признания за неизгодни от
страната факти, които представляват доказателства за тези релевантни по делото
факти (Решение № 1/19.03.2001г. по гр.д.№ 687/2000г., ІІ г.о. на ВКС), а
именно, че ищецът е полагал труд през периода от 01.10.2014г. до 16.02.2015г.,
както и че той е полагал този труд в изпълнение на задълженията си по сключения
с ответника трудов договор за неопределено време от 24.04.2013г.
От това съдът прави извод, че
през периода нито ищецът е оставал без работа, нито е оставал без работа в
резултат на незаконното уволнение от 16.02.2015г. – края на този период. Без
значение е дали за този период на ищеца е заплащано трудово възнаграждение,
защото този въпрос би могъл да има значение във връзка със спор за дължими но
неизплатени трудови възнаграждения (които не са предмет на иска по настоящото
дело по чл.128, т.2, във
връзка с чл.269, ал.1 и чл.270 от КТ), но този факт е
ирелевантен към въпроса за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като както бе
посочено по-горе, през този период – 01.10.2014г. – 16.02.2015г., страните са
били в трудово правоотношение.
Трудовата книжка представлява
официален документ, удостоверяващ времето, през което работникът или служителят
е полагал труд по трудово правоотношение. Това доказателства съгласно чл.348,
ал.3 от КТ се съхранява от работника или служителя, т.е. намира се в негово
държание и същият по правилата на чл.154 от ГПК е длъжен да го представи за да
установи осъществяването на факт, от който претендира да са настъпили благоприятни
за него последици, а именно, че през останалата част от посочения от ищеца
период в чл.225, ал.1 от КТ, а именно от 17.02.2015г. до 31.03.2015г., не е
полагал труд по трудово правоотношение, което пък му дава правото да получи
предвиденото в тази разпоредба обезщетение.
По делото ищецът прилага част от
трудовата си книжка, но едновременно с исковата молба, не твърди същата да не
се намира у него, по причина, че е останала от работодателя му, респ. че
последният не си е изпълнил задължението по чл.350, ал.1 от КТ, а в хода на
делото, и в частност след 31.03.2015г., когато е изтекъл въведения от него
период на претендираното обезщетение, не е направил и искане за нейното
представяне по чл.190 или чл.192 от ГПК. Поради това съдът не може да приеме за
доказано, че е налице оставане на ищеца без работа и през периода от
17.02.2015г. до 31.03.2015г. при условията на чл.235, ал.3 от КТ. Ищецът не само не представя
доказателства, но и не твърди да се е регистрирал като безработен, като дори не
е счел за необходимо да представи на съда и декларация за факта на оставането
му без работа през този период.
V. По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ.
Съгласно
чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж (обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от
2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176”), което
обезщетение се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Съгласно чл.177 от КТ за времето на платения годишен
отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което
се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работника или служителя е отработил най-малко 10 работни дни.
Една от предпоставките, необходими
за уважаването на този иск, е трудовото правоотношение да е прекратено. С оглед
изложеното по-горе за незаконност на уволнението, означава, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответника не е прекратено, а продължава да
съществува в пълен обем в т.ч. и с правото на платен годишен отпуск, като
последица от неговото сключване и съществуване. Докато съществува трудовото
правоотношение, правото на работника на платен годишен отпуск и правото му на
полагащото се за това време възнаграждение съществуват едновременно и
кумулативно. Наред с това законодателят е предвидил и забрана след като
трудовото правоотношение не е прекратено, платеният годишен отпуск да се
компенсира с парични обезщетения (чл.178 от КТ).
Поради това и предвид
съществуващото и валидно сключено трудово правоотношение между страните, искът
за заплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се явява
неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.
VІ. По разноските.
Съгласно правилата на процеса на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт дължимите държавни такси върху уважените искове, както
следва: иска за незаконното уволнение и неговата отмяна – 50 лева; искът за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – 50 лева; искът за
осъждането му за заплащане на трудовите възнаграждения – 189,92 лева; искът за
заплащане на мораторна лихва – 50 лева, разноските на съда за възнаграждение на
вещо лице в частта, касаещи задачите на експертизата по уважените искове – 190
лева, или общо сумата в размер на 529,92 лева по сметка на Несебърския районен
съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно частта от уважените
искове, или сумата в размер на 660 лева, като за разликата до пълния
претендиран размер от 1 100 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Тъй като ищецът е освободен от
заплащането на такси и разноски по делото, същият не дължи заплащане на
държавните такси по отхвърлените искове за заплащане на обезщетения, а
останалата част от разноските за вещо лице следва да останат за сметка на съда.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не е направил искане за присъждане на такива, поради което съдът не
следва да се произнася по присъждане на такива разноски на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените трудови
възнаграждения на основание чл.242, ал.1 от ГПК
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВАЛНЕНИЕТО на И.В.С. с ЕГН **********,***, и
ОТМЕНЯ Заповед № 620/01.01.2015г. за
прекратяване на трудов договор на Изпълнителния Директор на „А.К.Г.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.В.С. с ЕГН **********,***,
на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на казино – гейм мениджър”.
ОСЪЖДА „А.К.Г.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Б.М., ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.С. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 4 748,09 лв. (четири хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и
09 ст.), включваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения за месец
декември 2013г., месеците януари, февруари, март и септември 2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от
24.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 421,81 лв. (четиристотин двадесет и един
лева и 81 ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва върху
отделните периодични вземания, начислена общо за периода от 01.01.2014г. до
23.02.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.С. с
ЕГН **********,***, иск за осъждането на „А.К.Г.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Б.М., да му заплати
сумата в размер на 6 323, 28 лв. (шест хиляди триста двадесет и три лева и 28
ст.), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението за периода от 01.10.2014г. до 31.03.2015г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, и мораторната лихва в размер на 208,73 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.С. с
ЕГН **********,***, иск за осъждането на „А.К.Г.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Б.М., да му заплати
сумата в размер на 1 081,82 лв. (хиляда и осемдесет и един лева и 82 ст.),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, от която
502,27 лева за 13 дни за 2013г. и 579,55 лева за 15 дни за 2014г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, и мораторната лихва в размер на 82.14 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.К.Г.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Б.М., ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.С. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 660 лв. (шестстотин е шестдесет лева), представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „А.К.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Р.Б.М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд, сумата в размер на 529,92
лв. (петстотин двадесет и девет лева и 92 ст.), включваща дължими държавни
такси върху уважените искове и разноски за вещо лице.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно
присъдените трудови възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: