№ 128
гр. Сливен, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100369 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на активно, кумулативно съединяване искове с
правно основание в чл. 432 от КЗ.
Ищците М.Б. И. и С. Й. Б. твърдят в исковата си молба, че са съответно
майка и сестра на Б.Й.Б. – починал на 18.11.2020 г. Твърдят, че на същата
дата, около 17.25 ч., по път II-55 при 93+100 км. Област Сливен настъпило
ПТП, при което лек автомобил с марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №
********, управляван от М. ЕНЧ. К. ударил Б.Б., който управлявал велосипед.
Твърдят, че водачът управлявал лекия автомобил, нарушил правилата за
движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена скорост,
не се съобразил с атмосферните условия и пътната обстановка и виновно
причинил процесното ПТП. Твърдят, че в резултат на травмите от удара
между лекия автомобил и тялото на велосипедиста, същият е починал. По
отношение на същото било образувано наказателно производство
прокурорска преписка 2194/2020 г. по описа на ОП – Сливен, ДП № 539/2020
г. по описа на РУП – Нова Загора, което към настоящия момент не било
приключило. Твърдят, че отговорността на водача управлявал МПС, с което е
причинено увреждането, била застрахована по застраховка „Гражданска 2
отговорност на автомобилистите“ при ответника – „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД към датата на ПТП. Твърдят, че на 25.11.2020 г. предявили пред
ответника застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, като
1
представили необходимите документи. Твърдят, че застрахователят изисквал
допълнително представяне на доказателства от досъдебното производство и
банкова сметка, като с молба от 22.12.2020 г. му представили всички
материали, с които разполагат. Последвал отговор от 06.01.2021 г. за
изискване на допълнителни доказателства, които не могли да му представят,
поради липсата на такива, поради което не се стигнало до извънсъдебно
уреждане на спора. Твърдят, че в резултат на смъртта на техния син и брат
преживели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
факта, че са загубили същия. Твърдят, че тримата заедно са живели в едно
общо домакинство, като нито починалият, нито ищцата са имали собствени
семейства и тримата са се грижили един за друг, като починалият е работил, с
добро възнаграждение и осигурявал комфорта в семейството. Твърдят, че са
разчитали за всичко на неговата подкрепа като мъж и той бил глава на
семейството им. Твърдят, че много тежко преживели загубата му, като имали
нарушения на съня, кошмари, тревожност и чувство за преживяване на
събитието отново и отново, силно сърцебиене, учестено дишане, гадене и
изпотяване. Преживяли стрес и силен дискомфорт. Имали лоша
концентрация, раздразнителност и главоболие. Считат, че и двете попадат в
кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване за претърпените
неимуществени вреди от описаното непозволено увреждане, като молят съда
да осъди ответника да заплати на първата от тях сумата 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен иск
от 250 000 лв., законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
уведомяването на застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й
изплащане и законната лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ,
считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна
претенция, а именно от 17.12.2020 г. до окончателното им изплащане. Да
осъди ответника да заплати на втората от тях сумата 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен иск
от 100 000лв., законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
уведомяването на застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й
изплащане и законната лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ,
считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна
претенция, а именно от 17.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените разноски.
2
Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.
В с.з. ищците, чрез писмено становище поддържат исковете, така както
са предявени. Претендират разноски по чл. 38 от ЗА и представят списък на
същите.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител в с.з. Чрез
писмено становище от упълномощен представител юрисконсулт Д. З.,
оспорва иска по основание и размер. В становището е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
наследодател на ищците, което съдът е отказал да приема за разглеждане, тъй
като е било заявено извън срок за това по чл. 133 от ГПК.
В хода на производството делото е било спряно до приключване на
НОХД № 469/21 по описа на СлОС.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата М. Б. ИВ. е майка на Б.Й.Б., а ищцата С. Й. Б. е негова сестра.
Б.Й.Б. е починал на 18.11.2020г.
С Присъда № 2/21.01.2022г. по НОХД № 464/21 по описа на Окръжен
съд Сливен, М. ЕНЧ. К. е признат за виновен в това, че на 18.11.2020г. по път
II -55 км. 93+080м. в землището на гр. нова Загора, при управление на лек
автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“ рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал.2 изр. първо от ЗДвП
и чл. 15 ал.1 от ЗДвП, като в резултат на това предизвикал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на Б.Й.Б., като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от дена година и четири месеца, изпълнението
на което на основание чл. 66 ал. от НК е отложено за изпитателен срок от три
години. Същият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 16.02.2022г.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищците М. Б. ИВ.
и С. Й. Б., както и починалия техен син и брат Б.Й.Б. живеели в село Р., общ.
Н.З. в обща семейна къща в общо домакинство. Бащата на С. и Б.Б.и бил
разведен с майката и не живеел с тях от около 1986г. С.Б. работела на смени в
град Нова Загора, поради което разполагала с квартира в този град, в която
пребивавала, когато е на робота последователни дни и нямала удобен превоз
до селото, но веднага след това се прибирала в с. Р. в общия им дом.
3
Б.Б. работел непрекъснато, като той бил основния източник на
финансови средства за семейството. През последната година и и половина
преди смъртта си работел в град Нова Загора във фирма „Градус“, като
пътувал всеки ден до и от работа до с. Р. с велосипеда си. Там получавал
възнаграждение в размер около 1 000 - 1500лв., което задоволявало нуждите
не само на него, но и на неговата майка и сестра. Той бил мъжа в семейството,
стожер на семейството, грижил се за майка си и сестра си, вършил типично
мъжката работа, ремонтирал къщата, осигурявал отопление, сменил
дограмата на къщата, купил перална машина. Работил допълнително като
пазач на язовир или друга работа, която намери. В определени моменти М.И.
и С.Б. оставали без работа и средства за препитание, като през тези периоди Б.
ги издържал със спечеленото от него. Финансите им били общи,
домакинството също.
Отношенията между Б.Б. и майка му били много близки. Поради
липсата на баща му, той се грижил за нея, тя разчитала много на него и била
изключително привързана към сина си, още повече че цял живот са живели
заедно. Внезапната му смърт и причинила шок. Свидетелката Н., която лично
съобщила новината на майка му, посочва, че тя започнала да плаче, останала
без думи. На следващия ден, на погребението, била неадекватна, имала
некоординирани движения. Изпаднала в много силно отчаяние, поради което
се наложило дъщеря й да остане с нея и да не ходи на работа. Двете се
подкрепяли взаимно. И до сега майката много често ходила на гроба на сина
си – през ден, понякога с дъщеря си и тъгувала. Станала разсеяна, унила, това
се отразила на работата и, налагало се да и повтарят задълженията и.
По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А., в която е направено заключение, че към момента на
научаване за настъпилата смърт на сина си в резултат на ПТП, М. И. е
изпаднала в остра стресова реакция с продължителност до няколко часа. По-
късно при нея се развива разстройство в адаптацията, постепенно
преминаващо в трайна промяна на личността след загуба на близък човек.
Промяната на личността при нея е трайна и необратима, като е възможно
влошаване на състоянието с времето. И в момента на изготвянето на
експертизата при И. се наблюдават симптоми на личностова промяна след
загуба на близък човек.
4
Отношенията между починалия Б.Б. и сестра му С.Б. били
изключително близки. Двамата винаги са живели заедно, учили са заедно, не
са се разделяли, не са имали собствени семейства, а са живели в общо
домакинство. Тези близки отношения между тях се дължали на факта, че в
семейството липсвал бащата и починалия Б. го замествал. Видно от събраните
доказателства те винаги излизали заедно на кафе, да пазаруват, споделяли
общи интереси, били си опора един на друг. С. разчитала на брат си, както за
средства, така и за помощ и подкрепа. След като разбрала за смъртта на брат
си в ПТП, С.Б. била изключително разстроена. Тя постоянно плачела, станала
затворена, мълчала, не контактувала пълноценно с други хора, била разсеяна
и не можела да се концентрира. Постоянно споменавала брат си. Според
свидетелските показания тя сякаш не можела да продължи живота си, не
можела да се справи със загубата му. Според показанията на свидетелите
отношенията и с брат и били по-близки отколкото между брат и сестра,
защото той бил за нея приятел, закрила и опора.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р А., неоспорена от страните се
установява, че след като С.Б. научава за смъртта на брат си преживява
психичен стрес, който предизвиква появата на разстройство в адаптацията -
протрахирана реакция на скръб. Тежестта на последното е била значителна в
първите седмици след инцидента и постепенно настъпва подобрение, но без
да се достигне до пълно преминаване на симптомите. При С.Б. са настъпили
съществени психичните и психологични нарушения, които могат да се
повлияят с помощта на медикаменти, но препоръчителното лечение е
психотерапевтично. Възможно е настъпване на пълно оздравяване, но по-
вероятно е персистиране на оплакванията за дълги години. Към момента при
ищцата се наблюдават симптоми на разстройство в адаптацията -
протрахирана реакция на скръб преминаващо в хронично смесено тревожно-
депресивно разстройство.
Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Меган
Сценик“ рег. № ******** е била застрахована по валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника към 18.11.2020г.,
което не е спорно между страните.
Двете ищци са отправили застрахователни претенции до ответника за
5
заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди на
25.11.2020г. за сумата 250 000лв. за ищцата М.И. и 75 000лв. за ищцата С.Б..
По тези претенции е образувана при ответника щета № 43072952000218. По
нея ответникът е изискал допълнителни доказателства. С писмо от
22.12.2020г. ищците са представили всички доказателства, с които разполагат.
До момента на ищците не са определени обезщетения и не е направен
изричен отказ.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира
заключенията на вещото лице А., в чиято безпристрастност и обективност
няма основание да се съмнява. Съдът е отменил назначаването на съдебно-
медицинска и автотехническа експертизи, тъй като в хода на производството
част от подлежащите на доказване обстоятелства относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са
установени с влязлата в сила присъда, която е задължителна за настоящия
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието на основание чл. 300
от ГПК. Съдът е отменил и допуснатия въпрос за наличие на виновно
поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като това възражение е преклудирано, тъй като не
е било заявено в срок с писмения отговор на исковата молба и не следва да
бъде разглеждано.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които не са близки и
роднини на ищците и няма основание да се съмнява в тяхната
безпристрастност.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 432 от КЗ във
вр. чл. 45 от ЗЗД.
Исковете за неимуществени вреди са доказани по основание, но са
предявени в завишен размер.
С противоправното си деяние, което е извършено виновно,
застрахованият е причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се
в претърпени от тях болки и страдания от смъртта на техния син и брат.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
6
“гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето
притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което
обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид по
отношение на ищцата М.И., че тя е бил в много близки отношения със
загиналия си син. Макар и пълнолетен, той е живеел с нея в едно домакинство
винаги, не са се разделяли, разчитала е на него, като „мъжа в къщата“, той се
е грижил за битовите проблеми и е осигурявал средства за издръжката и, в
моментите в които не е работила. Загубата н сина и се е отразила
изключително тежко на тази ищца. Тя е тъгувала и тъгува изключително
много, плачела непрекъснато, станала е апатична и разсеяна, загубила
смисъла в живота си. От заключението на експертизата се установява, че
Промяната на личността при нея е трайна и необратима, като е възможно
влошаване на състоянието с времето т.е. тази загуба ще бележи целия и живот
и тя ще продължава да скърби. С оглед изложеното, съдът намира, че на тази
ищца следва да бъде присъден обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 150 000лв. Искът до пълния предявен
размер от 200 000 лв., частичен от 250 000лв. следва да бъде отхвърлен до
пълния си размер, като неоснователен и недоказан.
По отношение на ищцата С. Й. Б. – тази ищца е сестра на починалия,
като претендира обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт,
насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител на вредата,
по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
С ТР№1/21.06.2018г по тълкувателно дело №1/2016г на ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг
и лице във фактическо съжителство.
С ТР№ 1/21.06.2016г бе прието, че по изключение всяко друго лице,
освен горепосочените в ПП №4/61г и ПП №5/69г, което е създало трайна и
7
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетени.
Основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните
обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка,
надхвърляща обичайната за съответната степен на родство, както и естеството
и продължителността на търпените болки и страдания, които също следва да
надхвърлят обичайните.
Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според
ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се
установи, че ищцата и починалия и брат са били в близки отношения, които
са надхвърляли обичайната връзка между пълнолетни брат и сестра. Това
обстоятелство е било предизвикано от липсата на баща в семейството и
факта, че брата сестрата и майката са останали да живеят в едно домакинство.
Братът и сестрата не са имали собствени семейства, а са разчитали на грижите
и подкрепата един на друг и починалият е бил морална и финансова опора на
сестра си. От свидетелските показания се установява, че връзката между тях е
била много близка, те са били изключително привързани един към друг,
повече от обичайното за тази степен на родство.
Налице е и другото изключение посочено в ТР, а именно ищцата да е
претърпяла имуществени вреди, които надхвърлят рамките на обичайно
търпените такива. От назначената експертиза се установи, че ищцата С.Б. е
8
преживяла психичен стрес от загубата на брат си, който предизвиква появата
на разстройство в адаптацията - протрахирана реакция на скръб. Тежестта на
последното е била значителна в първите седмици след инцидента и
постепенно настъпва подобрение, но без да се достигне до пълно
преминаване на симптомите. При С.Б. са настъпили съществени психичните и
психологични нарушения. Съдът намира, че с оглед принципа на
справедливо репариране на имуществените вреди на тази ищца следва да се
присъди обезщетение в размер на 40 000лв. Следва де се отчете
обстоятелство, посочено в експертизата, че принципно с лечение е възможно
отшумяване на разстройството в адаптацията. Искът до пълния му размер от
60 000лв., частичен от 100 000лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Не са налице условията за намаляване на присъденото обезщетение
поради съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като това възражение не
може да бъде отчетено, като преклудирано.
Законната лихва за забава върху определените обезщетения, следва да
се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция –
25.11.2020г. Ответникът, в качеството си на застраховател, дължи
обезщетение независимо, че за периода от предявяване на застрахователната
претенция (което има характер на уведомяване на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие) до дата на която е следвало да се
произнесе, застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период
той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5
и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за
неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. За периода от
датата на увреждането до датата на уведомяването му, той не дължи лихвата
за забава, тъй като отговорността му е ограничена от чл. 429 ал.3 от КЗ.
С исковата си молба ищцата е претендирала присъждането на лихва за
забава, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие – 25.11.2020г., която е дължима от застрахования на
основание чл. 429 ал.3 от КЗ и кумулативно лихва по чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ
върху определеното обезщетение и върху лихвата по чл. 429 ал.3 от КЗ за
забавата на ответника да определи и заплати обезщетение. За да направи това
9
свое искане се е позовала на разрешението дадено в Решение №
167/30.01.2020г. на ВКС по т.д.№ 2273/18, II т.о. , ТК. Цитираното решение не
предвижда кумулативно присъждане на лихви и особено присъждане на
лихва върху лихва, което на основание чл. 10 ал.3 от ЗЗД е допустимо само в
изрично посочени случаи, какъвто не е налице в случая. В цитираното
решение е посочено, че независимо, че за периода от предявяване на
застрахователната претенция (което има характер на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие) до дата на
която е следвало да се произнесе, застрахователят не е в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В случая, лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди ще се дължи от 25.11.2020г., но само
една лихва върху присъденото обезщетение.
Тъй като ищците са освободени от държавна такса, ответникът следва
да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от исковете по
сметка на СлОС в размер на 7 600 лв. Ответникът дължи и разноски за
възнагражденията на вещите лица, заплатени от бюджетните средства на
съда, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 330лв.
На адвоката осъществил безплатна адвокатска помощ на ищците на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА следва да бъдат заплатени от ответника
адвокатски възнаграждения в минималния размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 076лв. с
10
ДДС за ищцата С.Б. и 5 436лв. с ДДС за ищцата М. И.. Ответникът дължи на
ищцата С.Б. и разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на
256лв.
Ответната страна не е претендирала разноски.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на М. Б. ИВ. ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р.,
общ. Н.З., със съдебен адрес гр. С. ул. „Х.Б.“ № *, ч.п., о. *, чрез адв. Г.Р. по
сметка BG *************** сумата 150 000лв. (сто и петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от претърпяно пътно-транспортно произшествие на 18.11.2020г., при което е
причинена смъртта на Б.Й.Б. ЕГН ********** на 18.11.2020г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 25.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Б. ИВ. за неимуществени вреди до пълния
размер от 200 000 лв., частичен от 250 000лв., както и иска за законна лихва
върху присъдените главница и лихви, считано то 17.12.20250г. до
окончателното им заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на С. Й. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ.
Н.З., със съдебен адрес гр. С. ул. „Х.Б.“ № *, ч.п., о. *, чрез адв. Г.Р. по сметка
BG************* сумата 40 000лв. (четиридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от претърпяно пътно-транспортно произшествие на 18.11.2020г., при което е
причинена смъртта на Б.Й.Б. ЕГН ********** на 18.11.2020г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 25.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 256 лв. (двеста петдесет и шест лева)
разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. Б. за неимуществени вреди до пълния размер
11
от 60 000 лв., частичен от 100 000лв. както и иска за законна лихва върху
присъдените главница и лихви, считано то 17.12.20250г. до окончателното им
заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на основание чл. 38 от ЗА на адв. Г.Г.Р. EГН
**********, със служебен адрес гр. С. ул. „Х.Б.“ № *, , о.*, сумата в размер на
2 076лв. с ДДС за ищцата С. Й. Б. и 5 436лв. с ДДС за ищцата М.Б. И. за
оказана безплатна помощ на ищците.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 7 600 лв.
(седем хиляди и шестстотин лева) държавна такса и сумата 330 лв. (триста и
тридесет лева) разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
12