№ 5297
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20221110204185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Ц. Г. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.Х. К., против наказателно постановление /НП/ №
15/13.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, против Е. Ц. Г. ЕГН **********,
предвид съставен й акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № А-161/15.12.2021 г., за това, че д-р Е. Ц. Г., в качеството й на
лекар, със специалност „съдова хирургия“ в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Света Екатерина“ /УМБАЛ „Света Екатерина”/
ЕАД, намираща се в гр.София, бул.“Пенчо Славейков“ №52А, след извършен
консултативен преглед на 30.08.2021 г. - след 22 часа, в амбулаторен кабинет
по съдова хирургия на болницата, намиращ се в сградата на Национална
кардиологична болница - в гр.София, ул.“Коньовица“ №65, на пациента
Д.Р.М., с поставена диагноза „липса на проходимост на дълбоки вени в илие-
феморален сегмент в дясно /и с проходимост на останалите сегменти на
долните крайници/“ и дадена терапия по схема – първите дни чрез прилагане
на перфузор, след това - подкожно, и едновременно с това и през устата, след
1
преценка дали е необходимо болнично лечение, при налични 14 броя
свободни легла в Клиниката по съдова хирургия, не го приела за лечение, а го
насочила за хоспитализация към общохирургично отделение по район за
провеждане на консервативно антитромбозно медикаментозно лечение, при
постелен режим и декливно положение на крайника, без да посочи конкретно
лечебно заведение и без да осъществи контакт, за да уведоми лечебното
заведение, че пациентът се насочва към него, с което на 30.08.2021 г. е
нарушила чл.20,ал.2,т.2,б.“а“ от Наредба №49 от 18.10.2010 г. за основаните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи – „…въз основа на преценка, основаваща се на
оценка на необходимостта от диагностика и лечение в болнични условия и
медицински обоснования срок за провеждане на тези дейности, се пристъпва
към незабавен прием на пациента в стационарните звена…“, във връзка с
чл.46,ал.3 от Закона за лечебните заведения – „Основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на
дейности по чл.20,ал.2 и ал.3 се определят с наредба на министъра на
здравеопазването, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.117 и
чл.116к,ал.1 от Закона за лечебните заведения е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
В НП е посочено, че нарушението е установено на 19.11.2021 г., при
извършената, по постъпил на 24.09.2021 г. в ИАМН сигнал от лишения от
свобода Д.Р.М., проверка, възложена със заповед № РД-13-1017/16.11.2021 г.
на изпълнителния директор на ИАМН, въз основа на изисканите и
представените от лечебното заведение документи, както и че нарушение е
извършено за първи път.
В законовопосочения срок пред административнонаказващия орган е
депозирано от д-р Е. Ц. Г. писмено възражение срещу АУАН.
В същото е написано, че в действителност няма извършено нарушение
на посочените разпоредби, или при евентуалност - ако се прецени такова, то
2
е маловажно, съгласно чл.28 от ЗАНН. Написано е още, че АУАН не отговаря
на установените по случая факти, а именно: на посоченото лице, независимо
от липсата на каквато и да е документация за него, са извършени
своевременно, качествено и в пълен обем необходимите диагностични
медицински процедури, след което то било правилно насочено за провеждане
на определено му консервативно антитромбозно лечение, при липса на
спешно състояние и индикации, налагащи спешно хирургично и/или
ендоваскуларно лечение, или на други усложнения, изискващи спешна
хоспитализация в специализирано звено.
Недоволна от НП Е. Ц. Г., чрез упълномощения адв.Х. К., го обжалвала
пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, за
което е повторено отразеното във възражението срещу АУАН, допълнено със
следните доводи: описанието в НП /и в АУАН/ на нарушението не отговаря
на посочената като нарушена разпоредба от цитираната Наредба, каквото
нарушение фактически няма, а и не е взето предвид научнообоснованото
становище в световен мащаб за лечението на такова заболяване; не е направен
анализ на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН; не е направена
индивидуална преценка при определяне размера на наказанието, който се
явява необоснован и несправедлив. С оглед на всичко така посочено е
направено искане за отмяна на НП или в условията на алтернативност -
глобата да бъде намалена до законоустановения минимум от 300 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява се адв.Т.Е.Ц. - преупълномощена от адв.К. - с
пълномощно от жалбоподателя. Адв.Е. пледира да бъде отменено изцяло
обжалваното НП като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, по съображенията, подробно изложени в жалбата, като
заявява и че е налице неяснота за това в какво се състои нарушението, с оглед
несъответствие между словесното описание и правната квалификация.
Защитникът твърди, че жалбоподателят, като лекар, в случая е извършил
добросъвестно и пълноценно всички необходими действия за оценка нуждата
3
от лечение в болнични условия, въз основа на която е извършил
самостоятелна преценка относно състоянието и най-доброто лечение на
пациента; не е констатирано спешно състояние, нито такова се твърди от
административнонаказващия орган. Адв.Е. обръща внимание на показанията
на свидетеля, според които флебитът и тромбофлебитът, установени на
пациента, са били с неуточнена локация, докато съгласно медицинските
документи локализацията е уточнена, поради което и не следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля. Според адв.Е.
административнонаказващият орган не е изложил мотиви за неприлагане на
чл.28 от ЗАНН, като тя пледира съдът да го приложи и да отмени НП, ако
намери предпоставки за това, както и че ако съдът не намери основание за
отмяна на НП, то наложеното наказание да бъде намалено до минималния
размер. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
упълномощения юрк.С., който пледира жалбата срещу НП да бъде
отхвърлена като неправилна и неоснователна и НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, считайки, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства по безспорен начин се доказва фактическата
и правната обстановка, въз основа на които и административнонаказващият
орган е направил обоснован извод за извършеното нарушение, описано в
обжалваното НП. юрк.С. претендира присъждане на разноски в полза на
ИАМН, като не възразява срещу размера на претендираното от
жалбоподателя възнаграждение.
При проведения разпит на свидетеля С.Д.Й-К. тя казва, че като главен
инспектор в ИАМН /с икономическо образование/ е участвала в извършване
на проверката /на място - в болничното заведение, и по документи/ и е била
свидетел и на установяване на описаното в АУАН нарушение, и на съставяне
на акта. Заявява, че потвърждава всичко, което е написано в акта – за
установено нарушение, като повтаря накратко, в основни линии отразеното в
него. Допълва, че след като пациентът не е бил приет на лечение в УМБАЛ
„Света Екатерина”, е бил транспортиран до МБАЛ „Княгиня Клементина“,
където не е бил приет за лечение, поради липса на отделение по съдови
4
заболявания и 2 седмици след връщането му в СЦЗ той е починал в болницата
на затвора.
По делото са приложени копия на: постановление от 27.08.2021 г. на
СГП по пр.пр.№П-112/2018 г., по описа на СГП, за прекъсване за срок от 1
месец на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на Д.Р.М. по
медицински причини; фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП за
Д.Р.М.; амбулаторен лист №301/30.08.2021 г. за извършен преглед на Д.Р.М.;
писмо - сигнал от л.с. Д.Р.М. до МЗ и ИАМН; констативен протокол №П-
876/25.11.2021 г. за извършена проверка /извънредна/ на УМБАЛ „Света
Екатерина” ЕАД, във връзка със сигнала; трудов договор №РД-
19286/24.06.2021 г. и длъжностна характеристика, както и диплома
№038429/21.12.2015 г. за висше образование и свидетелство
№017632/01.06.2021 г. / рег. №024788/01.06.2021 г. за придобита специалност
„съдова хирургия“ на д-р Е. Ц. Г.; разрешение №МБ-66/30.12.2016 г. за
осъществяване на лечебна дейност на УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД;
справка за брой легла по НЗОК; списък на пациенти по НЗОК код на легла;
справка от амбулаторен журнал на КДБ/СО кабинет по съдова хирургия;
становища на д-р Е.Д. и проф.В.Г.; заповед № РД-13-1017/16.11.2021 г. на
изпълнителния директор на ИАМН за извършване на проверка на УМБАЛ
„Света Екатерина” ЕАД.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с
материалите по делото, въз основа на събраните по делото и кредитирани
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Към месец август 2021 г. д-р Е. Ц. Г. -лекар, със специалност „съдова
хирургия“, работила в Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Света Екатерина“.
Д.Р.М. - роден на 28.09.1998 г., към месец август 2021 г. се намирал в
СЦЗ, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. С постановление
от 27.08.2021 г. на СГП по пр.пр.№П-112/2018 г., по описа на СГП, било
прекъснато за срок от 1 месец /от 27.08.2021 г. до 26.09.2021 г. вкл./
изпълнението на наказанието му - по медицински причини и за лечение в
5
специализирано болнично заведение, поради наличие на тежко заболяване
/основна диагноза: ХИВ инфекция степен Б3; хроничен хепатит С; вирусна
инфекция; тежък имунен дефицит; лека степен на умствена изостаналост;
психични и поведенчески разстройства в следствие зависимост от опиоиди;
на 15.06.2021 г., поради влошаване на общото му състояние от съпътстваща
инфекция е хоспитализиран във вътрешно отделение на СБАЛЛС-София,
състоянието му се влошило в значителна степен, от започнатата терапия леко
се подобрило – започнал да приема храна и течности и да става от леглото/.
На 30.08.2021 г. д-р Д. била на работа - нощно дежурство. В клиниката
по „Съдова хирургия“ от 25-те броя легла били заети 11, а останалите 14 били
свободни. След 22 ч. с линейка на ЦСМП бил докаран в болницата Д.Р.М.,
оплакващ се от болки и оток в десния крак, който бил регистриран като
пациент в 22.09 ч. и прегледан и консултиран от д-р Д., в амбулаторен
кабинет по съдова хирургия на болницата, намиращ се в сградата на
Национална кардиологична болница в гр.София, ул.“Коньовица“ №65. д-р Д.
било съобщено, че М. употребява наркотични вещества. От прегледа д-р Д.
установила на М. дълбока венозна тромбоза на десен долен крайник,
ангажираща илео-феморален сегмент /провокирана от многократно
използване на съдовете на този крайник като достъп за интрасъдово
инжектиране на наркотични вещества/, и проходимост на останалите дълбоки
вени на долните крайници и на повърхностната венозна система, като тя
поставила диагноза „флеботромбозис илео-феморалис декстра“. Д-р Д.
преценила, че за М. не се налага спешно хирургично и/или ендоваскуларно
лечение, поради липса на индикации за такова, и той подлежи на
консервативно лечение, като предписала терапевтичната схема /първите дни
чрез прилагане на медикамент 24 часа венозно - на перфузор, след това –
чрез подкожно прилагане, и едновременно с това и прием на медикаменти
през устата/, с последващо проследяване в амбулаторни условия от съдов
хирург или ангиолог, което било вписано в издадения от нея амбулаторен
лист №301/30.08.2021 г., и Д.Р.М. бил насочен за хоспитализация към
общохирургично отделение по район за провеждане на консервативно
антитромбозно медикаментозно лечение, при постелен режим и декливно
положение на крайника, без тя да посочи конкретно лечебно заведение и без
да осъществи контакт, за да уведоми лечебното заведение, че пациентът се
насочва към него.
6
Д.Р.М. подал молба за съдействие в Български хелзински комитет.
Упълномощената от него адв.К. представила писмен сигнал до министъра на
здравеопазването и ИАМН, в който посочила, че въпреки влошеното му
здравословно състояние, за времето на прекъсване на изтърпяване на
наказанието - поради нуждата от лечение в специализирано болнично
заведение, той не е приет в нито едно такова лечебно заведение в столицата.
Сигналът бил заведен в ИАМН на 24.09.2020 г., и във връзка с него, със
заповед № РД-13-1017/16.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАМН
било назначено извършване на проверка на УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД,
като от болницата били изискани медицинските и други относими към случая
документи, каквито били представени на проверяващите. За тази
осъществена на УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД проверка /извънредна/, бил
съставен констативен протокол №П-876/25.11.2021 г. Извършилите
проверката преценили, че д-р Е. Ц. Г. на 30.08.2021 г. в гр.София е нарушила
чл.20,ал.2,т.2,б.“а“ от Наредба №49 от 18.10.2010 г. за основаните изисквания,
на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи, във връзка с чл.46,ал.3 от Закона за лечебните заведения, тъй като, при
наличие на свободни легла в Клиниката по съдова хирургия, не е приела на
стационарно лечение Д.Р.М., а го насочила за хоспитализация към
общохирургично отделение по район за провеждане на консервативно
антитромбозно медикаментозно лечение, при постелен режим и декливно
положение на крайника, без да посочи конкретно лечебно заведение и без да
осъществи контакт, за да уведоми лечебното заведение, че пациентът се
насочва към него, за което й бил съставен АУАН, срещу който тя в
законовопосочения срок депозира писмено възражение пред
административнонаказващия орган. Въз основа на АУАН било издадено
обжалваното НП, екземпляр от което бил получен за Е. Ц. Г. на 10.02.2022 г.
и същото било обжалвано на 23.02.2022 г.
Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
доказателства /показанията на С.Д.Й-К., които са ясни и непротиворечиви/ и
писмените доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в
кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на посочените доказателства, като прецени
7
относимостта им към предмета на делото и взаимната им еднопосочна
кореспонденция.
От правна страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законовоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо
интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при
спазване на процедурата за това. Разгледана по същество тя е неоснователна,
предвид посочените в нея доводи и твърдения, които са формални, с
изключение на тези за немотивиране на размера на наложената глоба.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
Този съдебен състав намира, че отразената в НП /и АУАН/
фактическата обстановка отразява вярно действителната такава, каквато се
установи и от съда. Съдебният състав е категоричен в своята констатация,
изведена въз основа на кредитирания доказателствен материал, че д-р Е. Ц. Г.
на 30.08.2021 г. в гр.София, е извършила от обективна и субективна страна
това административно нарушение на чл.20,ал.2,т.2,б.“а“ от Наредба №49 от
18.10.2010 г. за основаните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
8
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във връзка с
чл.46,ал.3 от Закона за лечебните, за което е ангажирана административно
наказателната й отговорност, като от субективна страна то е извършено
виновно от нея. Следва да се отбележи, че самата тя сочи, че „няма
диференцирани критерии за хоспитализация и амбулаторно лечение на
пациенти с дълбока венозна тромбоза, както и за място на провеждане на
лечението - стационарно и амбулаторно, като е възможна хоспитализация във
вътрешно или общохирургично отделение, а също и амбулаторно лечение, но
при рискови пациенти за усложнение от дълбоката венозна тромбоза, е
уместно болнично лечение в отделение по Ангиология и/или Съдова
хирургия“. Самото обстоятелство, че в случая на Д.Р.М., като затворник, е
било прекъснато за срок от 1 месец изпълнението на наказанието му
„лишаване от свобода“ по медицински причини, тъй като след проведеното
му лечение в болницата при затвора в гр.София, било преценено, че за него е
необходимо лечение в специализирано болнично заведение, което е било
съобщено на д-р Е. Ц. Г. от пациента и придружителя му при извършения от
нея преглед, показва пренебрегване на същото от д-р Е. Ц. Г. – предвид, че в
случая стационарното лечение във вътрешно / общохирургично отделение не
е дало терапевтичен резултат, респективно - още по-малко такъв би могъл да
се очаква за него при амбулаторно лечение, т.е. уместно би било болнично
лечение в отделение по Ангиология и/или Съдова хирургия, а и такава
формална възможност е била налице – при 14 свободни болнични легла в
клиниката по съдова хирургия, но въпреки всичко това д-р Е. Ц. Г. не е
приела Д.Р.М. на стационарно лечение там, дори не е посочила на пациента
конкретно лечебно заведение, насочвайки го за хоспитализация към
общохирургично отделение по район, и не е осъществила контакт с такова
лечебното заведение, за да уведоми последното, че този пациент се насочва
там.
Отделно от това, но все в тази връзка, съдът намира, че извършеното от
д-р Е. Ц. Г. не представлява маловажен случай на административно
нарушение, независимо, че в НП и АУАН е написано, че е за първи път. След
произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на
ВКС вън от съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган
за маловажността на случая /изрично изразена от административно
9
наказващия орган или когато същият не е взел отношение във връзка с
прилагане на чл.28 от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна
самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай няма
основание, което да наложи извода, че така извършеното, макар да съставлява
административно нарушение, е без обществена опасност или с явно
незначителна такава, защото то не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид, имайки
предвид характера на този вид административни нарушения, предвид
обществените отношения, които са засегнати от това нарушение, към каквито
нарушения има обществена чувствителност, тъй като животът и здравето са
най-висша човешка ценност, медицинската грижа за която е основна задача,
но не само – има и морална и правна страна, което се явява база на
обществените отношения, които се охраняват със съответните правни норми,
още повече, че в случая се касае за пациент с особен статут – на затворник,
докаран в нощните часове за преглед с оплаквания, т.е. нарушението не може
да се характеризира като малозначително, а това обосновава използването на
санкционните средства на административно наказателното производство и ги
прави обществено приемливи.
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е и
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на
производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен
състав, не се установиха причини атакуваното НП да се отмени на
процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са накърнили правата на жалбоподателя.
Съдът намира, че НП е съставено, и АУАН е издаден от съответно
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Настоящият съдебен състав обаче, във връзка с индивидуализацията на
наложеното наказание глоба, намира, че размерът на същата, макар и да
попада в нормативно определените граници – от 300 лева до 1 000 лева, е
немотивирано определен, независимо, че административнонаказващият орган
е написал, че е „отегчаващо обстоятелство това, че д-р Е. Ц. Г. не е
пристъпила към незабавен прием на пациента в лечебното заведение“, защото
10
посоченото обстоятелство едновременно е отчетено и като съставомерно
такова, и като отегчаващо вината. Този съдебен състав, съобразявайки и че,
според НП и АУАН, това нарушение е първо за наказаното лице, намира, че
глобата следва да бъде определена в минималния нормативно посочен размер
от 300 лева.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение и
направените от процесуалните представители на страните искания за
присъждане на разноски / възнаграждение, съдът намира, че това на юрк.С.
следва да бъде уважено, в размер от 100 лева, който преценява като
справедлив и съответен на участието му по делото, което не се отличава с
фактическа и правна сложност и респективно не налага специални усилия от
негова страна за запознаване с материалите му и участието му в съдебното
производство пред СРС, а искането на адв.Е. следва да бъде оставено без
уважение, като Е. Ц. Г. да бъде осъдена да заплати за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ИА „МН“ сумата от 100 лева.
Въз основа на гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15/13.01.2022 г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
против Е. Ц. Г. ЕГН **********, за това, че д-р Е. Ц. Г., в качеството й на
лекар, със специалност „съдова хирургия“ в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Света Екатерина“ ЕАД, намираща се в
11
гр.София, бул.“Пенчо Славейков“ №52А, след извършен консултативен
преглед на 30.08.2021 г. - след 22 часа, в амбулаторен кабинет по съдова
хирургия на болницата, намиращ се в сградата на Национална кардиологична
болница - в гр.София, ул.“Коньовица“ №65, на пациента Д.Р.М., с поставена
диагноза „липса на проходимост на дълбоки вени в илие-феморален сегмент в
дясно /и с проходимост на останалите сегменти на долните крайници/“ и
дадена терапия по схема – първите дни чрез прилагане на перфузор, след това
- подкожно, и едновременно с това и през устата, след преценка дали е
необходимо болнично лечение, при налични 14 броя свободни легла в
Клиниката по съдова хирургия, не го приела за лечение, а го насочила за
хоспитализация към общохирургично отделение по район за провеждане на
консервативно антитромбозно медикаментозно лечение, при постелен режим
и декливно положение на крайника, без да посочи конкретно лечебно
заведение и без да осъществи контакт, за да уведоми лечебното заведение, че
пациентът се насочва към него, с което на 30.08.2021 г. е нарушила
чл.20,ал.2,т.2,б.“а“ от Наредба №49 от 18.10.2010 г. за основаните изисквания,
на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи – „…въз основа на преценка, основаваща се на оценка на
необходимостта от диагностика и лечение в болнични условия и медицински
обоснования срок за провеждане на тези дейности, се пристъпва към
незабавен прием на пациента в стационарните звена…“, във връзка с
чл.46,ал.3 от Закона за лечебните заведения – „Основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на
дейности по чл.20,ал.2 и ал.3 се определят с наредба на министъра на
здравеопазването, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.117 и
чл.116к,ал.1 от Закона за лечебните заведения е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на
глобата на ТРИСТА /300/ лева.
ОСЪЖДА Е. Ц. Г. ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ - МЗ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
12
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13