Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-и състав, в публично
заседание на двадесет и седми март приз две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА Й.
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 4
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С.Й.П. ЕГН ********** *** е обжалвал
наказателно постановление № НП-Ф-XII-11/18.12.2017 г. на Директора на ОДБХ, с което за извършено
нарушение на чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията , на основание чл.
165, ал. 1 от Закона за защита на растенията е наложена глоба в размер на 1500 лева.
Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП, като се твърди,
че не е било извършено твърдяното административно нарушение. о.
Въззиваемата страна чрез
адв. Б. оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Твърди, че в хода на производството е доказано, че малиновият
масив, стопанисван от жалбоподателя, е бил третиран с имидаклоприд. Сочи се, че
по делото липсват доказателства за използваните от страна на жалбоподателя
препарати за растителна защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:
С.П. е земеделски производител, който
стопанисва около 42 дка малинови
насаждения в землището на с. Пчелин, обл. Софийска. В началото на месец юни
2017 г. констатирал, че след извършено третиране на съседен масив слънчоглед
насажденията му са унищожени, поради което и подал жалба до община Костенец и
Областна дирекция Земеделие.
На 06.06.2017 г. комисия от служители на
общината посетили масива и извършили оглед, за който изготвили протокол. В
протокола констатирали, че местността е пресечена и малиновите насаждения
граничат с р. Очушница и с път Костенец – Очуша, като същите са 100 % с
пожълтяване и се наблюдава засъхване на листната маса. Между редовете
плевелната растителност също е пожълтяла и със засъхване. От другата страна на
пътя е имало слънчогледово насаждение. Комисията е предложила да се вземе проба
от листната маса на малините и плевелната растителност и слънчогледа, която да
бъде изследвана в оторизирана лаборатория за установяване на причината за пожълтяване
на малиновите насаждения.
На 08.06.2017 г. била извършена проверка и
от Областна дирекция „Земеделие“ София с участието на представител на ОДБХ
София по повод жалба на земеделския производител, при която са били взети проби
за лабораторен анализ за остатъчно количество препарат за растителна
защита единствено от неговите насаждения, за което е съставен и констативен
протокол № SFO
00013/08.06.2017 г.
От представения протокол № 17/001762/15.06.2017
г. се установява, че в изпратените проби е констатирано наличието препарат за
растителна защита, съдържащ имидаклоприд.
Във връзка с резултатите от лабораторното
изследване на 12.07.2017 г. е бил съставен АУАН № 39/12.07.2017 г., в който
актосъставителят е приел , че земеделският производител е употребил продукт за
растителна защита при малините извън обхвата на разрешената употреба, съдържащо
активно вещество имидаклоприд, което не е включено в състава на разрешените в Република
България продукти за растителна защита при малини съгласно списък на
разрешените да предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита за
2017 г., с което е нарушен чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията.
Въз основа на АУАН на С.П. е съставено и НП-Ю-XII-11/18.12.2017 г., с което за извършено
нарушение на чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията , на основание чл.
165, ал. 1 от Закона за защита на растенията е наложена глоба в размер на 1500
лева.
От показанията на св. Д. М., която работи
като „еколог и селско стопанство“ при община Костенец, се установява, че при
подаването на жалбата земеделският производител е бил посочил, че, че друг
земеделски производител, който е третирал механизирано своите насаждения от
слънчоглед, е пръскал непосредствено преди увреждането на малините
От показанията на св. Т.М., която е старши
експерт в Областна дирекция „Земеделие“ София се установява, че при проверката
на 08.06.2017 г. било констатирано 100 % пожълтяване на връхните части а
насажденията. Били взети проби от малините, но не и от почвата и от съседния
слънчогледов масив. С.П. заявил, че е третирал малиновите си насаждения с
препарат „Пантера“.
В показанията си св. А. М., който също е
служител на Областна дирекция „Земеделие“ София, твърди, че увредените малини се откроявали от съседните,
като били пожълтели. При огледа на слънчогледовия масив било установено, че
плевелната растителност е била пожълтяла.
Свидетелката Я. П., която е майка на
жалбоподателя, твърди, че семейството им обработва малиновия масив от 2011 г. и
използваните препарати за растителна защита не са били подменяни, като за пръв
път се е получило подобно пожълтяване на насажденията. Съседният слънчоглед е
бил засят за първа година.
От заключението на допуснатата
съдебно-агрономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно, се установява, че разрешените за употреба препарати, съдържащи
имидаклоприд не се използват при третирането на малини, като евентуалното му
използване би довело до изсъхване на лисната маса, а в по-големи количества и
на цялото насаждение. Тези препарати не се използват и при третиране на
слънчоглед, а само за обеззаразяване на семената. Според вещото лице до
пожълтяване на растенията могат да доведат всякакви препарата, използвани не по
предназначение и в неправилни дози. Евентуалното използване на препарата щети
на почвата биха били нанесени за период от 2 до 5 години, в зависимост от
климата и сеитбооборота.
В съдебно заседание вещото лице твърди, че
по делото няма данни нито стопанина на малините, нито стопанина на слънчогледа
да е използвал препарат, съдържащ имидаклоприд. При използването на подобен
препарат малиновите насаждения е трябвало веднага да започнат да загиват.
По делото са представени протоколи от
изпитване на листната маса от независима лаборатория от 23.06.2017 г., при
които не е било констатирано наличието на препарат за растителна защита,
съдържащ имидаклоприд,
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу
наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Фактът,
че писмо с обратна разписка
не е потърсено от получателя, не е достатъчно да обоснове извода, че адресатът
не е намерен на адреса, още повече, че по делото липсват данни наказващият
орган да е събрал доказателства за евентуална промяна в адреса на лицето,
поради което е нямал основания да пристъпи към връчване на НП по реда на чл. 58 ал.2
ЗАНН.
Съдът приема, че в хода на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган и са спазени изискванията на чл. 57 и 58 ЗАНН,.
По същество съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно по следните съображения.
Съгласно чл. 107, т. 2 от Закона за защита
на растенията се забраняват употребата на
продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза,
която надвишава максималната разрешена доза на единица площ.
За да може да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност следва по несъмнен начин да бъде установено от обективна и
субективна страна, че е било допуснато извършването на административно
нарушение. Това означава да се докаже, че субектът на нарушението е използвал
такива продукти за растителна защита, които не са разрешени за употреба или в доза,
която надвишава максималната.
В случая не са представени каквито и да е
доказателства, че жалбоподателят е употребил подобен препарат за растителна
защита, който е забранен за употреба. Само по себе си наличието на активното
вещество имидаклоприд във взетите от малиновите насаждения проби не може да
обоснове извода за употребата на препарат за растителна защита, съдържащ този инсектицид.
Следва да се има предвид, че административнонаказателното обвинение не може да
почива на предположения. Няма как да се търси административнонаказателна
отговорност без да е установено извършването
изпълнителното деяние, което в случая е употреба на продукт за растителна
защита.
Нещо повече – от заключението на
допуснатата съдебно-агрономическа експертиза, на което съдът няма основание да
не се довери, се установява, че констатираното при проверката с участието на
представители на ОДБХ може да се получи от всякакъв препарат, използван не по
предназначение или в неправилна доза.
Буди недоумение обстоятелството, че
контролният орган не е взел проби за изследване на съседния слънчогледов масив,
за който е имало данни, че е бил третиран с препарат за растителна защита
непосредствено преди увреждането на малиновите масиви.
Ето защо настоящия състав приема, че не са
налице надлежни доказателства за това, че жалбоподателят е извършил или е
допуснал извършването на твърдяното административно нарушение, поради което и
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление НП-Ф-XII-11/18.12.2017
г на Директора на ОДБХ, с което на С.Й.П.
ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 107, т. 2 от Закона за защита
на растенията, на основание чл. 165, ал. 1 от Закона за защита на растенията е
наложена глоба в размер на 1500 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС – София област, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:
/Р. Й./