Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2458 19.07.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4482
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от В.З.С., ЕГН ********** против Т.У.С., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е с. в с. „О. на о. р.” при ……….. На 28.01.2017 г. със свой колега,
изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред,
патрулирайки със служебен автомобил. Около … часа, след подаден сигнал за
извършен въоръжен грабеж на бул. „И”, се придвижвали по бул. „Х. Б.” в посока С.
г.. При пресечката на ул. „Р.”, на забранено място, пресякъл мъж, при което
били създадени предпоставки за настъпване на ПТП. Ищецът използвал звуков
сигнал, за да предупреди останалите участници в движението и да предотврати
евентуален инцидент.
Мъжът се афектирал, започнал да
псува и да отправя нецензурни реплики спрямо служителите на реда, като се
опитал да скочи върху автомобила. Лицето било поканено в РУП за установяване на
самоличността му. По време на пътуването в МПС, лицето, което впоследствие се
установило да е ответникът, вместо да се успокои, изпаднало в агресивно
състояние и продължило да отправя обидни реплики и квалификации /”…………” и др./.
Ищецът се почувствал възмутен, засегнат, обиден и унизен от проявеното
неблагопристойно поведение и изказани думи. С действията си ответникът
проявявал неуважение към длъжността и функциите му, като демонстрирал явно
незачитане на обществения ред и личното достойнство на други граждани. По пътя
до РУП, ответникът не престанал да се държи арогантно и агресивно.
Твърди се, че подобно поведение
и вербално посегателство са недопустими, още повече, че, грижейки се за живота
и здравето на останалите членове на обществото, в т.ч. и за опазване на
имуществото им, полицейските служители излагали на опасност собствения си
живот, при което заслужавали уважение и адекватно на полаганите усилия
отношение.
Допълва се, че срещу ответника
било образувано производство по УБДХ, като с Решение № 142/29.01.2017 г. по АНД
№ 580/2017 г. по описа на ПРС, X н.с., му била наложена глоба в размер на 300
лева за извършване на непристойна проява, отправяне на нецензурни реплики
спрямо полицейски служители и опит да бъде повреден служебен автомобил.
Ищецът твърди, вследствие на
описаното противоправно деяние, да е претърпял неимуществени вреди – срам,
страдание, унижение, оскърбление, психически дискомфорт и накърнено
самочувствие. Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение, е в размер
на 1000 лева, поради което претендира същото, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта – 28.01.2017 г. до
окончателното погасяване. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор, макар исковата молба, приложенията и
уточнението да са редовно връчени. В съдебно заседание не се явява, не се
представлява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 45 ЗЗД:
В тежест
на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе
си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние /извършване на сочените в ИМ действия и отправяне на
обидни реплики/; причиняване на описаните неимуществени вреди; пряка и
непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. При установяване на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на
противното, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да
опровергае посочената презумпция, както и да проведе насрещно доказване и да
установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата
молба, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил
търсената сума.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за частично
основателен, поради следните съображения:
С влязло
в сила Решение № 142/29.01.2017 г. по АНД № 580/2017 г. по описа на ПРС, X нак. състав, на ответника е наложено административно
наказания глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 1, ал.1, т.2 УБДХ, за
това, че на …….. . в гр. П., около ………. часа е извършил непристойна проява - отправял
е нецензурни реплики към п.с. от ………гр. П. и е опитал да повреди служебен
автомобил, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, и е проявил
оскърбително отношение към органите на властта.
Съдебното
решение, с което по реда на УБДХ посоченият в последващ граждански спор
ответник по чл. 45 ЗЗД е бил признат
за виновен в извършване на непристойна проява, изразяваща се в обиди и заплахи
по отношение на пострадали лица, не обвързва гражданския съд по иска за
обезщетение за вреди от същата проява със задължението по 300 ГПК, но съдът не
следва да игнорира като доказателства данните за фактическата обстановка в акта
за констатиране на дребно хулиганство, подписан от нарушителя - ответник в
гражданския процес, показанията на полицая, служебно съставил доклад за
възприетите при инцидента обиди и заплахи, а също и изявленията на ответника относно фактически обстоятелства при
инцидента, отразени в протокола от съдебно заседание в производството по УБДХ или в констативния акт, явяващи се от
решаващо значение за гражданската му отговорност /в т.см. - Решение № 166 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1065/2010 г., III г. о., ГК/.
От акта
за констатиране на проявата на дребно хулиганство, подписан от ответника без
възражения, се установява, че на процесната дата,
пресичайки на необозначено за целта място на булевард в гр. Пловдив, и след
като бил предупреден чрез звуков сигнал от минаващия автомобил на органи на
реда, ответникът отправил нецензурен израз спрямо полицейските служители – В.С.
и А. Д. - „м.”, като опитал да скочи на автомобила. В обясненията си, приобщени
по АНД, ответникът признава неизгодните за себе си факти по извършване на
деянието по описания начин, като изразява съжаление за случилото се. В
проведеното съдебно заседание по АНД, същият се явява и потвърждава написаното
в акта.
Фактическата
обстановка, в т.ч. и проявеното непристойно отношение, се установяват и от
показанията на разпитания в настоящото производство свидетел – А.Д./без родство
– к. на пострадалия, присъствал на случилото се и също станал обект на обидите/.
Същият сочи, че ответникът проявил непредизвикано агресивно отношение, като ги
нарекъл „…..”, „….” и др. подобни изрази, които изрекъл многократно. След като
бил въведен в служебния автомобил, за да бъде установена самоличността му в
РУП, продължил с нецензурните реплики и отправил закани за физическа
саморазправа. Това отношение продължило и в Районното управление на полицията,
където ответникът се изказал негативно и продължил да обижда полицейските
служители и пред техни колеги. Свидетелят твърди, че както той, така и колегата
му /ищец/, се почувствали унизени от ситуацията и изпитали неудобство от
епитетите, които ответникът употребил, демонстрирайки неуважение по необясними
причини. Съдът кредитира показанията на свидетеля, в т.ч. след съобразяване
нормата на чл. 172 ГПК, като ясни и последователни, а и кореспондиращи на
останалите доказателства по делото.
Предвид събраните по настоящото и АНД допустими доказателства /признатите
неизгодни факти и обстоятелства, преценени съобразно чл. 175 ГПК/, анализирани
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че с категоричност се установява,
ответникът да е отправил твърдените изрази и нецензурни реплики, с които е
осъществил противоправни деяния, изричайки позорящи за честта и достойнството думи.
Отправянето на обиди по адрес на ищеца, който от своя
страна е и служител на реда, на публичното място може да се окачестви като
поведение, с което се нарушава общественият ред, като се изразява явно
неуважение към социума, установените порядки и морал. Ответникът е проявил
непристойно и грубо, непредизвикано отношение, чрез което, освен че е изразил публично
незачитане на общоприетите критерии за етика, е накърнил честта
и достойнството на друга личност.
Съставът на непозволеното увреждане е осъществен. Причинени са неимуществени
вреди, които следва да бъдат репарирани чрез парично обезщетение.
При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази
следното:
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се
определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на
увредата, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за последваща адаптация. Съгласно разясненията,
дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са например характерът на извършеното,
начинът и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него. Следва
да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически,
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
Съдът взе предвид всички установени по делото факти и
обстоятелства, които определят тежестта на понесените неимуществени вреди,
последиците за личността на пострадалото лице, което, в качеството си на
полицейски служител, е търпяло обиди и псувни, публично нанесени от ответника.
Негативните преживявания на ищеца обаче са продължили сравнително кратко време.
Разпитаният свидетел не изнесе нито данни за дълговременно или тежко психическо
и/или емоционално разстройство на ищеца, нито такива за съществен интензитет на
причинените страдания. Единствено посочи, че с колегата му се почувствали
неприятно от проявеното отношение, в т.ч. и демонстрирано в присъствието на
техни колеги. Същевременно това е негова субективна оценка /извод, а не факт/ и
препредава думи за емоционално състояние, споделени му от ищеца за него самия.
Понятието „справедливост” е с морално - етично естество и
следва да включва съотношението между деянието и възмездието, като бъде
отчетено човешкото и професионално достойнство на пострадалото лице. Съдът
съобразява принципната укоримост на проявеното
отношение, което не следва да бъде толерирано, но също така взе предвид липсата
на доказателства, които да установяват съществена, трайна и извънредна острота на
претърпените негативни изживявания, освен общочовешко обяснимите с оглед
конкретната ситуация. Не се доказа да е бил изпитан такъв срам, страдание,
психически дискомфорт и накърнено самочувствие, които да съответстват на
търсеното обезщетение от 1000 лева.
Паричното обезщетение следва да се определи по размер с
оглед на претърпените вследствие на инцидента емоционални отрицателни
последици, които не са свързани със загуба на трудоспособност или такъв
негативен резултат, който да се е отразил трайно на психическото състояние на
ищеца. Съдът намира, че поведението на ответника не се установява да е довело
до уронване престижа на ищеца пред неговите колеги. Дори да се приеме, че
всички изрази са били употребени в присъствие на такива /макар свидетелските
показания в тази насока да не са наситени с конкретика/, това не е довело до подигравателни
или злостни думи, които от своя страна да са допринесли за засилване на
неприятните изживявания.
Предвид изложеното,
съдът приема, че са налице признаците от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, като за репариране на претърпените неимуществени вреди
ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 600
лева. Този размер съответства на понятието справедливост, съобразен е както с
вида и степента на нанесените вреди, така и с икономическата обстановка в
страната /в т.ч. и с определяни размери по сходни казуси - Решение № 166 от
3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2010 г., III г. о., ГК Решение № 809 от
26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 24 от
22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 285/2011 г., IV г. о., ГК – постановени по
реда на чл. 290 ГПК/. До пълния предявен размер от 1000 лева, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Не се доказа пълно и главно наличие на такъв
интензитет на търпените неимуществени вреди, отговарящ по размер на заявената
претенция за обезвреда за тази разлика.
По иска
по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А според чл. 86 ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за неимуществени вреди в
уважения размер се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 28.01.2017 г. до окончателното погасяване.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил съответно искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК /л.6/, както и доказателства за сторени
такива в размер на 50 лева – платена ДТ и 300 лева – платено адв. възнаграждение, съобразно ДПЗС. По съразмерност, на
ищеца се дължат разноски от 210 лева, които ще се поставят в тежест на
ответника. Последният също има право на разноски, но не претендира такива, нито
представя доказателства за извършването им.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.У.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.З.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – главница, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – унижение на честта и достойнството и накърняване
на самочувствието на С. в качеството му на п. с., вследствие на отправени нецензурни
и обидни думи от Т.С. ***, ведно със законната лихва от датата на деликта – 28.01.2017 г. до окончателното погасяване, както
и сумата от 210 лева /двеста и десет
лева/ – разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от
1000 лева, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП