№
/ 05.11.2019 година гр. С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.09.
2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 78
по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 429, ал.3 от КЗ.
Ищецът
посочва в исковата молба, че на 25.08.2017г. около 7.15 часа в гр.С.З. на
кръстовището на бул. *****и ул. *****, при управление на МПС-лек автомобил
марка „С.К.“ с ДК № СТ *** АВ, Д.Г.В. е нарушил правилата за движение – чл.20,
ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал и не се е съобразил с подадената
от светофара за неговата посока на движение /завиване на дясно по *****/
червена светлина, означаваща „Преминаването е забранено“, с което е нарушил
забраната да не преминава „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминава
линията, на която е поставен светофара, в резултат на което му е причинил по
непредпазливост „средна телесна повреда“, изразяваща се в пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, което довело до трайно затруднения на
движенията на долния ляв крайник. Ищецът посочва, че в резултат на деянието Д.Г.В.
е осъществил състава на чл.343, ал.1, б.“а“, предл. второ, във връзка с чл.343,
ал.1, б.“б“, предл. второ във връзка с чл.242, ал.1 от НК.
Посочено е, че на основание чл.78а,
ал.1 от НК съдът е освободил Д.Г.В. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лв. Пояснява, че наказанието на Д.Г.В. е наложено с решение № 529/25.08.2018г.
по а.н.д. № 1875/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З., като към това дело
са приложени и материалите от проведеното досъдебно производство, както и
фактури и касови бонове за лечението на ищеца.
Ищецът твърди, че само разходите му за
медицински процедури са на стойност 1800 лв., както и че понесъл много болки и
страдания.
Направено е искане да бъде осъден
ответника да му заплати сумата в размер на 26 000 лв. за претърпените от
него неимуществени вреди, като се има предвид, че виновния водач е застраховал
автомобила си със застраховка „Гражданска отговорност“. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати и законна лихва върху претендираната сума, считано от
25.08.2017г. до окончателното плащане.
Претендира за разноските по делото.
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК,
ищецът прави искане за освобождаване от такси и разноски.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
заявява, че в случая има пряк иск от трето увредено лице срещу застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като се търси
застрахователно обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпило през
2017 г., при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., като разпоредбата на
§22 от ПЗР на същия кодекс не е приложима, тъй като застрахователният договор е
сключен през 2016 г. В тази връзка, ответникът не оспорва, че се явява
застраховател срещу риска гражданска отговорност на водача на л.а. С.К. с рег.№
СТ *** АВ към датата на ПТП - 25.08.2017 г.
Посочва,
че съгласно чл.498, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ, увредено лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил
обезщетение в срока по чл.496 от същия кодекс, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В връзка с предходното изречение, не оспорва също, че настоящата
искова молба е предхождана от рекламационно производство по чл.498, ал.1 КЗ,
образувано по заявление на ищеца до ответното дружество с вх. №********** от
15.11.2018 г. Твърди се, че дружеството се е произнесло по застрахователната
претенция на ищеца, а настоящата съдебна такава приема за несъгласие от негова
страна с определеното му от дружеството обезщетение за неимуществени вреди.
Не
оспорва и твърдението на ищеца в исковата молба, че е пострадал при ПТП на
25.08.2017 г. в гр. Ст. Загора, допуснато по вина на застрахования в ответното дружество
срещу риска гражданска отговорност водач на л.а. С.К. - Д.В., вследствие на
което ищецът е получил счупване на лявото бедро в трохантерната зона.
Оспорва
обаче твърдението на ищеца, че му се следва обезщетение за неимуществени вреди
от 26 000 лв. Намира исковата претенция за завишена.
Посочено
е, че указания по критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата
при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, са дадени в ППВС №
4/1968 г. В постановлението е разяснено, че понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Ответникът
счита, че релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични
за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е
обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи (обективни)
критерии. Заявено е, че когато тези критерии бъдат съпоставени с реално
претърпяната от ищеца телесна травма - счупване на ляво бедро в трохантерната
зона, ще стигнем до единствено възможния извод за завишеност на обезщетителната
претенция.
Според
ответника, в основата на преценката за справедливия размер на обезщетителното
плащане стои и икономическата конюнктура в страната към процесния период,
защото по този начин се постига справедлив баланс между настъпилите вреди и
тяхното парично измерение, без обезщетението да представлява средство за
обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица. Счита, че като
отправна точка за извършване на необходимата тук преценка служат обективните
данни за стандарта на живот, каквито се явяват статистическите данни на НСИ,
публикувани на официалната му интернет- страница, по отношение доходите и
разходите на населението и реалните мащаби на цените в страната. По визираните
официални данни, например, средният общ доход на лице в Б. за 2017 г. (годината
на процесното ПТП) е бил 5586 лв., съответно 5167 лв. за предходната 2016 г. и
4953 лв. за 2015 г. За първото тримесечие на 2018 г., средният общ доход на
лице в страната е бил 1541.27 лв., като не се очаква съществена промяна на
данните за 2018 г. в сравнение с предходните годишни периоди. Средният общ
разход на лице за 2017 г. е бил 5217 лв., за 2016 г. - 4755 лв., а за 2015 г. -
4666 лв. Съответно за първото тримесечие на 2018 г., средният общ разход е бил
1517.52 лв. Средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно
правоотношение в страната през 2017 г. (годината на събитието) е била 12787 лв.
в обществения сектор и 12344 лв. в частния сектор. На плоскостта на изброените
примери, искане за получаване на обезщетение от 26000 лв. няма своята
икономическа обосновка. Посочва се, че евентуалното му присъждане в пълен
размер, заедно с начислените към него лихви, би обезпечило финансов статус на
ищеца, с разрез с духа на закона - за баланс между вредите и тяхното парично
измерение.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не може да не бъде
отчетено и това, че полученото от пострадалия увреждане (счупване на ляво бедро
в трохантерната зона) е довело до обичайните и житейски логичните нарушения на
нормалния ритъм на живот и в никакъв случай не може да се твърди изключителност
на преживяното. Посочено е, че личните възприятия на пострадалия нямат правно
значение за преценката на съда, която той прави по смисъла на чл.52 ЗЗД,
доколкото съгласно ППВС № 4/68 г., при определяне размера на плащането, се
съобразяват само обективните критерии, като вида и степента на увредата, начина
на извършване на увреждането, обстановката, при която е извършено, евентуално
допълнително влошаване и т.н. Стресовата реакция след ПТП и като цяло евентуалните
психоемоционални преживявания на ищеца след събитието са все обстоятелства,
които ответникът счита, че не следва да имат определящо за размера на плащането
значение, защото касаят душевността и чувствителността на конкретната личност и
имат строго субективен характер.
В
заключение счита, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и
по аргумент от разпоредбата на чл.52 ЗЗД не кореспондира с реалните за ищеца
увреди и за събитие, настъпило през 2017 г., с оглед икономическата конюнктура
в страната към посочената година.
По
отношение на акцесорната претенция за законна лихва, дължима от датата на
увреждането:
От
01.01.2016 г., с влизането в сила на новия КЗ, е налице нова материалноправна
уредба относно дължимите от застрахователя към увреденото лице законни лихви
към обезщетението, което налага следваната дотук практика на съдилищата (да
присъждат при преки искове на увредените лица лихви към обезщетенията от датата
на увреждането, поради компенсаторният им характер) да бъде изоставена. С КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., дължимата от застрахователя към увреденото лице законна
лихва се начислява от момента, посочен в ал.3 на чл.429. Посочва, че
отговорността на прекия причинител на увреждането за законни лихви от датата на
увреждането продължава да съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се
поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
за събитието.
Ответникът
заявява, че няма правно основание, в тежест на застрахователя, да се възложат и
лихвите за периода от деня на увреждането до момента на уведомяването,
направено със заявлението на ищеца до ответното дружество от 15.11.2018 г.
Формираната практика на ВКС за началния момент, от който застрахователят дължи
лихви за забава върху обезщетенията, също не намира приложение, тъй като
материалноправната уредба, въз основа на която е била създадена, е отменена с
новия КЗ.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Страните
по делото не спорят, че на 25.08.2017г. около 7.15 часа в гр.С.З. на
кръстовището на бул. *****и ул. *****, при управление на МПС-лек автомобил
марка „С.К.“ с ДК № СТ *** АВ, Д.Г.В. е нарушил правилата за движение – чл.20,
ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал и не се е съобразил с подадената
от светофара за неговата посока на движение /завиване на дясно по *****/
червена светлина, означаваща „Преминаването е забранено“, с което е нарушил
забраната да не преминава „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминава
линията, на която е поставен светофара, в резултат на което е причинил на ищеца
по непредпазливост „средна телесна повреда“, изразяваща се в пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, което довело до трайно затруднения на
движенията на долния ляв крайник.
С решение № 529/25.08.2018г. по а.н.д.
№ 1875/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З. на основание чл.78а, ал.1 от НК
съдът е освободил Д.Г.В. от наказателна отговорност за извършеното престъпление
и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.
При направена служебна справка от съда
в сайта на Гаранционен фонд се установява, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица GO 55610172 към датата на процесното
ПТП – 25.08.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица,
валидна от 30.12.2016г. до 30.12.2017г. към „Д.З.“ АД.
Не
се спори, че настоящото производство е предхождано от рекламационно производство
по чл.498, ал.1 КЗ, образувано по заявление на ищеца до ответното дружество с
вх. №********** от 15.11.2018 г.
От
представеното по делото писмо от 11.03.2019 г от „Д.З.“ АД в отговор на
заявлението на ищеца е видно, че застрахователят е определил обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 21 720, 57 лв.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното:
На 25.08.2017г. ищецът К.Д.Т., управлявайки
велосипед е пресичал ул.„В.С.Ч." при подаден зелен
светофар за неговата лента на движение в посока север-юг на кръстовището и с бул."П.Евтимий".По същото време в най-западната
лента на платното на булеварда в посока
север-юг е бил ЛА „С.К." управляван от водача Д.Г.В..Когато светофарната уредба е подавала все още
червен сигнал за лентата на лекия автомобил,същия е
потеглил с маневра завиване на дясно. В обхвата на
пешеходната пътека с дясната си страна автомобила е пресякъл пътя на
велосипедиста, получил се е контакт между двете превозни средства. В следствие
от удара К.Т. е паднал от велосипеда и е получил травма в горната част на
лявото бедро-в областта на лявата тазобедрена
става. След преглед и направа на рентгенографии е установено счупване на лявото
бедро в трохантерната зона.За това е лекуван оперативно в КОТ при УМБАЛ - Ст. Загора.Заключение: В резултат на ПТП
случило се на 25.08.2017 г. ищецът К.Д.Т.
е получил счупване на лявата бедрена кост в трохантерната зона.
Оздравителния /възстановителния период при
счупвания на бедрената кост в трохантерната зона,лекувани оперативно е строго
индивидуален.Той е зависим от възрастта на
пациента, нивото на костна плътност към момента,
обема и тонуса на околната мускулатура, а оттам и качеството на кръвоснабдяване
на зоната. Средностатистически възстановяването на тази възраст е 8-12 месеца. В
конкретния случай след болничното и оперативно лечение е последвало
дълго домашно лечение. Обикновено се продължава лечението с фраксипарин за 1 месец. В този период обикновено се
практикува провеждането на рехабилитационни мероприятия,които могат да бъдат извършвани както в домашни условия така и в
специализирано заведение. През първия
етап ищецът е провел такова лечение в специализирано отделение по
рехабилитация. То е продължило 7 дни. През следващият домашен период задължително е продължил с раздвижването в
домашни условия-самостоятелно или с
помощта на близките си. Това винаги е нужно за по-бързо възстановяване функционалността на мускулатурата
и за предпазване от закърняване на
ставната подвижност. Задължително това се прави и с цел профилактика на съдови
и неврологични усложнения. Имайки предвид възрастта на ищеца не следва да се планира изваждане на металните остеосинтезни средства, дори и след години. В
заключение вещото лице посочва, че срокът за възстановяване на ищеца К.Т. от получената травма при ПТП – то на 25.08.2017г.,
която е лекувана оперативно е 8-12 месеца.
Травмата е лечима. Остатъчен дефект са леко ограничените движения.
За пълното излекуване на ищеца са необходими през първите
6-9 месеца от травмата и от операцията да се проведат
поне 3 рехабилатиционни курса. От наличната
мед.документация,приложена към съдебната по ДП №1228 зм 251/2017год. се установяваме ищецът е провел един рехабилитационен и кинезитерапевтичен курс в Отд. по
физикална И рехабилитационна медицина към МБАЛ„*** от4 до
11.09.2018г. Там са проведени процедури за
активно укрепване на скелетната мускулатура,
раздвижване на ставите близки до фрактурата и трениране за ходене с две помощни
средства-патерици. Друг рехабилитационен курс не е провеждал.
При осъществения клиничен преглед установих,че фрактурата на лявото бедро в трохантерната зона лекувана
оперативно и синтезирана с метален пирон и винтове е сраснала /калцирала
напълно. Ищецът може и разчита на този крак при ходене и стоеж. От прегледа е
установено, че движенията в най-близката- лявата тазобедрена става са
възстановени, но с лек недостатьк. Флексията е възможна до 120 гр при норма 135
гр, вътрешната ротация е възможна до 10 гр
при норма 20 гр. Останалите движения са възстановени.
В заключение вещото лице посочва, че при
възрастта на ищеца към сегашния момент – 83 г. не е нужно да се планира и извършва активна рехабилитационна
програма. Такава не би имала сериозен успех
по отношение увеличаване амплитудата на движение.
Металните остеосинтезни средства не следва да бъдат оперативно отстранявани.
По делото е разпитан свидетелят С. К.Т. -
син на ищеца, който посочва, че след операцията баща му имал болки, не можел да
спи вечер и не могъл да се възстанови напълно. Свидетелят установява, че преди
инцидента баща му ходел много, но сега не можел. Като не можел да стъпва на
единия крак започвал другият да натоварва и не може да се движи.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следни правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
При
направена служебна справка от съда в сайта на Гаранционен фонд се установява,
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
GO 55610172 към датата на процесното ПТП – 25.08.2017 г. валидна от
30.12.2016г. до 30.12.2017г., по силата на което „Д.З.“ АД е поел задължение да
обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира,че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищеца е отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди на 15.11.2018 г., по която застрахователят се
е произнесъл след законоустановения срок от три месеца. Поради това съдът
намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че
травматичните увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил Д.Г.В., което е установено с влязло в сила решение № 529/25.08.2018г. по а.н.д. № 1875/2018г. по
описа на Районен съд – гр.С.З.. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012
г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на
влязла в сила присъда. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата
при които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от получените травматични увреждания. Безспорно
е установено, че ищецът е изпитвал силни болки, а възстановителният период, с
оглед счупването и последвалата операция, е бил доста продължителен и до
настоящия момент болките не са отшумели напълно. Ето защо в настоящия случай като съобрази описаните по-горе
увреждания и свързаните с тях физически болки, интензитет и продължителност,
съдът намира, че дължимото обезщетение, за причинените неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 26 000 лв.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При
сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ
срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ
(отм.). В конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищецът е
уведомил застрахователя З.К.Л.И." АД на
15.11.2018 г. за настъпване на застрахователното събитие, поради което
при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна
следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил
уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Предвид на това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи от 15.11.2018 г. до датата на окончателното плащане като за периода от 25.08.2017г.
до 14.11.2018 г. искането за присъждане на законна лихва следва да бъде
отхвърлено.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „Д.З.“ АД следва да заплати на К.Д.Т. по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “Т.Б.” АД сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания,
претърпени вследствие на пътно транспортно произшествие от 25.08.2017 г.,
причинени от противоправното поведение на Д.Г.В., при управление
на лек автомобил, марка „С.К.“ с ДК № СТ *** АВ, ведно със законната лихва
върху сумата от 26 000 лв. считано от 15.11.2018 г. до датата на
окончателното плащане, като отхвърля искането за законна лихва 25.08.2017г.
до 14.11.2018 г.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото „Д.З.“ АД следва да заплати на К.Д.Т. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 620 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “„Д.З.“
АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата 1
040 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Оборище
бул. ***да заплати на К.Д.Т., с ЕГН **********,***
– Е – VII - 139 със съдебен адрес:***. *** - адв. Н.Н.по
банкова сметка ***: ***, BIC: *** - “Т.Б.” АД сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни увреждания, претърпени вследствие на пътно транспортно произшествие на 25.08.2017
г., причинени от противоправното поведение на Д.Г.В.,
при управление на лек автомобил, марка „С.К.“ с ДК № СТ *** АВ, ведно със
законната лихва върху сумата от 26 000 лв. считано от 15.11.2018 г. до
датата на окончателното плащане, като отхвърля искането за законна лихва за
периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018 г.
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Оборище
бул. ***да заплати на К.Д.Т., с ЕГН **********,***
– Е – VII - 139 със съдебен адрес:***. *** - адв. Н.Н.по
банкова сметка ***: ***, BIC: *** - “Т.Б.” АД направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 620 лв.
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Оборище
бул. ***да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата 1 040 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: