№ 396
гр. Велико Търново, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от АНН. В. АЧ., ЕГН **********, с адрес
град П.., ул.“..“ № .., чрез пълномощник – адвокат И.И., против отказ за
прекратяване/приключване на принудителното изпълнение по изп.дело № 422/2020г. по
описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-
Велико Търново, обективиран в постановление от 14.07.2021г. по делото, поради погасяване
на вземането чрез плащане. В жалбата се излагат доводи за извършено плащане съгласно
извънсъдебно споразумение на договорените с взискателя суми, представляващи част от
дължимите вземания по издадените изпълнителни лист и опрощаване на вземанията по тях
за лихви и разноски. Поради това се прави искане за отмяна на обжалвания отказ и връщане
делото на съдебния изпълнител с указания за прекратяване на принудителното изпълнение.
Взискателят по изпълнението Р. Л. С., ЕГН **********, с адрес град В.Т., ул.“Тракия“
№ .., чрез пълномощника си – адвокат И.М., е подал писмено възражение по жалбата в срока
по чл.436 ал.3 ГПК, като е заел становище за нейната неоснователност. Излага, че
длъжникът не е извършил плащанията съгласно сключено между тях извънсъдебно
споразумение от 30.09.2020г. - на уговорените падежни дати, поради което е поискал
възобновяване на изпълнителното производство за събиране на направените от него
разноски в заповедното производство по издадените изпълнителни листи и за тези, сторени
в изпълнителния процес.
Съдебният изпълнител излага мотиви за допустимост, но неоснователност на
1
подадената жалба. Посочва, че заплатената от длъжника на взискателя сума не е достатъчна,
за да покрие всички задължения по издадените изпълнителни листи, а именно вземанията за
лихви и разноски, поради не са налице основанията за приключване на принудителното
изпълнение. Счита, че не е налице законово основание и за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433 ал.1 ГПК.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в
изпълнителното дело, намира следното:
Производството по изпълнителното дело е било образувано на 27.07.2020г. по молба
на взискателя Р. Л. С. срещу АНН. В. АЧ. за събиране на парично вземане въз основа на
изпълнителни листи, издадени на 29.05.2020г. на основание заповеди за незабавно
изпълнение по ч.гр.дело № 262/2020г. и ч.гр.дело № 263/2020г., и двете по описа на Районен
съд-П... В хода на същото по искане на взискателя са извършвани изпълнителни действия. В
писмена молба от 05.10.2020г. същият е посочил, че е постигнато извънсъдебно
споразумение с длъжника, който му заплатил сумата от 400 лв., и поискал вдигане на
наложения запор на банкова сметка на длъжника, както и спиране на принудителното
изпълнение. С постановление от 07.10.2020г. съдебният изпълнител спрял изпълнителното
производство. На съдебния изпълнител е представено сключено между страните писмено
споразумение от 30.10.2020г. за погасяване на задълженията, за които е предприето
принудителното изпълнение. С молба от 01.06.2021г. взискателят поискал възобновяване на
изпълнителното производство и събиране на всички суми, съобразно подадената от него
молба от 27.07.2020г. за образуване на същото, от които да бъде приспадната заплатената му
от длъжника в размер на 1 800 лв. С постановление на съдебния изпълнител от 03.06.2021г.
изпълнителното производство било възобновено. С молба от 06.07.2021г. длъжникът
представил на ЧСИ доказателства за извършени от него плащания на взискателя в общ
размер от 2 000 лв., с които счел, че е изпълнил изцяло поетите задължения по сключеното
писмено споразумение помежду им и поискал прекратяване на производството. Съдебният
изпълнител е постановил мотивиран отказ да стори това с постановление от 14.07.2021г. по
делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна в изпълнителното
производство – длъжника по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване действие по
чл.435 ал.2 т.6 ГПК, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане. По
същество се явява неоснователна по следните съображения:
Изпълнението на задължението по издадените изпълнителни листи, въз основа на
които е образувано изпълнителното производство, и събирането на разноските по
изпълнението представляват основание за приключване на същото на основание чл.433 ал.2
ГПК. В настоящия случай задължението на длъжника към взискателя не е изпълнено в
неговата цялост, както и са налице дължими суми за разноски и такси по изпълнението,
поради което не е налице соченото основание.
Оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на постановения от съдебния
изпълнител отказ за прекратяване/приключване на изпълнителното производство с оглед
недължимост на сумите по издадените изпълнителни листи поради погасяване на част от
вземането чрез плащане и опрощаване на останалата част от дълга, не следва да бъдат
обсъждани в настоящото производство. Същите са извън компетентността на съдебния
изпълнител, който не разполага с правомощие да правораздава и в случай на спор между
страните в изпълнителния процес да извършва преценка дали действително са настъпили
факти с погасителен ефект. Всички възражения за погасяване на изпълняемото право,
произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /давност, опрощаване,
2
новация, плащане и т.н./, могат да бъдат зачетени от органа на принудително изпълнение
единствено, ако длъжникът е провел преди това успешно исково производство. Ето защо,
съдебният изпълнител, понеже няма правораздавателни функции, не би могъл да зачита
навеждането на възражения, касаещи погасяване на вземането, за събирането на което се
провежда принудително изпълнение.
За да възникне задължение за ДСИ да изготви постановление за прекратяване на
изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията,
предвидени в чл. 433 ал. 1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в същата изчерпателно са
посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното
производство. В настоящия случай не е налице нито една от тях.
По изложените съображения, съдът намира, че съдебният изпълнител законосъобразно
е отказал да прекрати/приключи принудителното изпълнение на соченото основание, поради
което подадената срещу отказа жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на АНН. В. АЧ., ЕГН **********, с адрес град
П.., ул.“..“ № .., чрез пълномощник – адвокат И.И., против отказ за
прекратяване/приключване на принудителното изпълнение по изп.дело № 422/2020г. по
описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-
Велико Търново, обективиран в постановление от 14.07.2021г. по делото, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3