№ 20444
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110170891 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. Г., чрез адв. М. П.,
срещу „************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на ищеца на предишната работа на длъжност „*******************“ в ответното
дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 6000 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 07.11.2022 г. до
07.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2021 г. между страните бил сключен трудов
договор № 968, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността
„*******************“ в ответното дружество на пълен работен ден. А. Г. постъпил на
работа на 03.06.2021 г. и изпълнявал служебните задължения съвестно и отговорно. С две
идентични по съдържание заповеди на работодателя с № 14/01.08.2022 г. и с № 15/08.09.2022
г. на ищеца било наредено при необходимост в отдел „***********“ и в рамките на
компетентностите на заеманата длъжност да осъществява дейности по
придвижване/шофиране на служебни автомобили, подлежащи на техническо обслужване, до
съответния сервиз на територията на гр. София. Служителят не бил съгласен с тези заповеди
и отказал да ги подпише, след което отношенията му с работодателя се влошили. Със
Заповед № 139 от 25.08.2022 г. ищецът бил временно отстранен от работа за периода от
26.08.2022 г. до 05.09.2022 г., а с втора заповед № 160/13.10.2022 г. бил временно отстранен
от работа за периода от 13.10.2022 г. до 17.10.2022 г. На 07.11.2022 г. на А. Г. била връчена
заповед № 169/07.11.2022 г. на работодателя, с която му било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за системни нарушения, изразяващи се в поведение,
некореспондиращо и противоречащо на закона, вътрешните актове на компанията и
нарушаващо трудовата дисциплина. На същата дата била издадена втора заповед с № 170, с
която трудовият договор на ищеца бил прекратен, считано от 07.11.2022 г. Възразява, че
1
дисциплинарното наказание било наложено на база личното отношение на ръководството на
ответното дружество към служителя и имало за цел единствено да го злепостави,
дискриминира и да урони достойнството му. Твърди, че никога не бил нарушавал трудовата
дисциплина, не бил злоупотребявал с доверието на работодателя и не бил уронвал доброто
име на компанията. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************“
АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез
изпълнителния директор И.А.. Представителят оспорва изцяло предявените искове като
недопустими, неоснователни и недоказани. Изразява становище, че оспорената заповед била
издадена при съблюдаване на законоустановената процедура. Същата била мотивирана и
съдържала ясно описание на извършените нарушения на трудовата дисциплина, преценката
на работодателя за тяхната тежест и за субективното отношение на служителя към
извършеното, както и за съответствието им с най-тежкото дисциплинарно наказание.
Спазена била процедурата по чл. 193 КТ, като преди издаване на заповедта за уволнение от
ищеца били изискани обяснения и същият депозирал такива, които били съобразени от
работодателя. А. Г. бил извършил всички описани в оспорената заповед нарушения на
трудовата дисциплина, които следвало да бъдат квалифицирани като „системни“. С оглед
законосъобразността на уволнението за ищеца не било възникнало право на парично
обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Страните не спорят, че през процесния период между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 968 от 01.06.2021 г.,
със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „*******************“ в
ответното дружество; че със Заповед № 14/01.08.2022 г. и Заповед № 15/08.09.2022 г. било
наредено на ищеца, считано от 02.08.2022 г., респ. от 12.09.2022 г., поради възникнала
необходимост в отдел „***********“ да осъществява дейности по придвижване и/или
шофиране на служебни лекотоварни автомобили, подлежащи на техническо обслужване, до
съответния сервиз на територията на гр. София, които той отказал да подпише; че със
Заповед № 139/25.08.2022 г. и Заповед № 160/13.10.2022 г. на работодателя ищецът бил
временно отстранен от работа за периода от 26.08.2022 г. до 05.09.2022 г., респ. за периода от
13.10.2022 г. до 17.10.2022 г.; че със Заповед № 169/ 07.11.2022 г. на изпълнителния директор
на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, предл. 1
и т. 10 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото
правоотношение между страните било прекратено, считано от 07.11.2022 г., както и че
уволнителната заповед била връчена на ищеца на 07.11.2022 г. Тези обстоятелства не се
оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
2
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението;
2. размера на дължимото за исковия период обезщетение за оставане без работа поради
уволнението;
3. всички факти, на които основава своите искания и възражения, включително
твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото
му правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал.
2 КТ).
В тежест на ответника е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца
са поискани обяснения за конкретните нарушения и той е дал такива в писмен вид);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. предпоставките за квалифициране на описаните в заповедта за уволнение нарушения
като системни – наличието на съвкупност от три или повече еднородни или три или повече
разнородни нарушения на трудовата дисциплина, като работникът или служителят да не е
бил санкциониран за тях или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за
останалите да не е заличено по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ;
4. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
5. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищеца;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към молба на ищеца от 21.02.2023 г. и към отговора на
ответника писмени доказателства. Основателно е искането на ответника за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание
за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства. Следва да бъде
оставено без уважение като неотносимо искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи график на дежурствата му и списък с доставките, които е направил през периода
на действие на трудовия договор. По искането на ищеца за допускане до разпит на трима
свидетели при режим на довеждане съдът ще се произнесе след посочване на
обстоятелствата, които ще бъдат установявани с техните показания.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на предишната работа на длъжност „*******************“ в ответното дружество; и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението за периода от 07.11.2022 г. до 07.05.2023 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че през процесния период между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 968 от
01.06.2021 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността
„*******************“ в ответното дружество; че със Заповед № 14/01.08.2022 г. и Заповед
№ 15/08.09.2022 г. било наредено на ищеца, считано от 02.08.2022 г., респ. от 12.09.2022 г.,
поради възникнала необходимост в отдел „***********“ да осъществява дейности по
придвижване и/или шофиране на служебни лекотоварни автомобили, подлежащи на
техническо обслужване, до съответния сервиз на територията на гр. София, които той
отказал да подпише; че със Заповед № 139/25.08.2022 г. и Заповед № 160/13.10.2022 г. на
работодателя ищецът бил временно отстранен от работа за периода от 26.08.2022 г. до
05.09.2022 г., респ. за периода от 13.10.2022 г. до 17.10.2022 г.; че със Заповед № 169/
07.11.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 330, ал.
2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение между страните било прекратено,
считано от 07.11.2022 г., както и че уволнителната заповед била връчена на ищеца на
07.11.2022 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението;
2. размера на дължимото за исковия период обезщетение за оставане без работа поради
уволнението;
3. всички факти, на които основава своите искания и възражения, включително
твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото
му правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал.
2 КТ).
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца
4
са поискани обяснения за конкретните нарушения и той е дал такива в писмен вид);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. предпоставките за квалифициране на описаните в заповедта за уволнение нарушения
като системни – наличието на съвкупност от три или повече еднородни или три или повече
разнородни нарушения на трудовата дисциплина, като работникът или служителят да не е
бил санкциониран за тях или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за
останалите да не е заличено по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ;
4. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
5. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищеца;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към молба на ищеца от 21.02.2023 г. и към отговора на
ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца задължаване на
ответника на основание чл. 190 ГПК да представи график на дежурствата му и списък с
доставките, които е направил през периода на действие на трудовия договор.
По доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на трима свидетели при
режим на довеждане съдът ще се произнесе след посочване на обстоятелствата, които ще
бъдат установявани с техните показания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.06.2025 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
5
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може
да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6