Р Е
Ш Е Н
И Е № 409
гр.Сливен, 31.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на пети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1045
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени обективно
и кумулативно съединени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК, както и осъдителни искове по
чл.79, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че депозирал пред СлРС заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника, като
било образувано ч.гр.д. № 6226/2018г. на СлРС и
издадена заповед за изпълнение, която обаче била връчена на длъжника по чл.47,
ал.5 ГПК, което обусловило предявяване на установителен
иск.
Твърди, че между страните имало
сключени три рамкови договора № И0462268/17.02.2005г., № И0556072/08.09.2005г.
и № И1039416/20.09.2007г. Тези договори имали за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти.Номерата на тези договори били индивидуални клиентски
номера и по тях можело да се предоставят множество услуги и под тези номера се
издавали ежемесечно фактурите за дължими суми. Освен това ответникът фигурирал
в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер *********.
Твърди, че към рамков договор
И0462268/17.02.2005г. бил подписан допълнително договор от 05.08.2014г. с
избран тарифен план за мобилен номер ********** с месечна такса 9,90 лв.с ДДС.
Срокът на договора бил 24 месеца
от датата на активация и съответно изтичал на 14.08.2016 г. , след което се
преобразувал в безсрочен. Към този телефонен номер бил сключен договор за
продажба на изплащане от 05.08.2014г., по който ищеца предоставил на ответника
мобилен телефон SAMSUNG GALAXY CORE DUAL WHITE на изплащане на 23 месечни
вноски, всяка в размер на 16.90 лв. Освен това към този рамков договор било
подписано и Приложение № 1/10.01.2015г. като бил избран тарифен план за телефонен
№ ********** с месечна такса 9.90 лева с ДДС и уговорена отстъпка от 10% за
срока на договора. Договорът бил за срок 24 месеца и изтичал на 14.01.2017г.
Сочи, че поради неплащане на уговорените суми в срок
за двата мобилни номера предоставянето на услугите за тях било спряно, но се начислявали такси
за периода на спиране както други такси по действащ ценоразпис на ищеца вкл. и
такса в размер на 1.49 лв. за уведомяване за просрочено задължение.
По този договор били издадени
фактури за периода 17.05.2016 г. до 17.11.2016г. на обща стойност 101.44 лв.,
от която сума 67.64 лв. стойност на предоставени услуги и начислени такси и
33.80 лв. неизплатени лизингови вноски по договор за
продажба на изплащане. Твърди, че поради неплащане на
задълженията по този договор за телефонен номер **********, същият бил
прекратен предсрочно от ищеца на 28.10.2016г. и начислена неустойка в размер на
16.50 лв., представляваща две оставащи месечни такси по 8.25 лв., за периода
28.10.2016 г. – 14.01.2017 г., съответно издадена сметка № ********* от
28.10.2016г.
Сочи, че към Рамков договор №
И0556072/08.09.2005г. бил сключен договор с ответника от 17.07.2015г. и избран
тарифен план за телефонен № ********** с месечна такса в размер на 15 лв. с ДДС
и срок на договора 24 месеца, съответно изтичащ на 07.08.2017г.
Сочи, че по този договор издал 5
фактури за периода 12.09.2016 г. – 10.01.2017 г. на обща стойност 88.32 лв. и
тъй като не били заплатени на падежа им била начислена върху всяка фактура и мораторна лихва в общ размер на 17.49 лв.
Твърди, че поради неизпълнение на
задълженията за заплащане на предоставените услуги този договор по отношение на
телефонен № **********, бил прекратен предсрочно от ищеца и съответно била
начислена неустойка за това. Последната била определена на база всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки и без ДДС/ дължими от датата
на прекратяване до изтичане на срока на договора. Твърди, че договорът бил
прекратен на 24.01.2017 г. и била начислена неустойка в размер на 75.00 лв.
представляваща 6 оставащи месечни такси по 12.50 лв. за периода 24.01.2017 г.-
07.08.2017 г.
Твърди още, че с Приложение № 1
към Рамков договор № И1039416/20.09.2007 г. бил избран тарифен план за
телефонен № ********** с месечна такса 9.90 лв. с ДДС. По този договор също били
издавани от ищеца фактури за ползваните от ответника услуги, а именно – 4 броя
фактури за периода 27.10.2016 г. – 25.01.2017 г. на обща стойност 40.56 лв.Тъй
като не били платени тези задължения след настъпване на падежа на всяка една
фактура била начислена и съответна законна лихва за забава към 07.11.2018г. в
размер на 8.02 лв.
Иска се от съда признаване на
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сума в размер на
101.44 лв. по Рамков договор № И0462268/17.02.2005г., от която сума 67.64 лв.,
стойност на предоставени услуги за периода 17.05.2016 г. – 17.11.2016г. и 33.80
лв. неплатени месечни вноски за предоставен апарат на изплащане за периода
17.05.2016г.- 17.06.2016г.
Иска се също така осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
-
15.72 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
/изчислено върху 67.64 лв./ по Рамков договор от 17.02.2005г. за периода
07.06.2016г.-07.11.2018г.; 8.12 лв. обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение /изчислено върху 33.80 лв./ по Рамков договор от 17.02.2005
г.за периода 07.06.2016г.- 07.11.2018г.; 16.50 лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на Рамков договор от 17.02.2005 г. за периода 28.10.2016г.-
14.01.2017г.; 88.32 лв., стойност на предоставени услуги по Рамков договор от
08.09.2005 г. за периода 12.09.2016 г. – 10.01.2017 г.; 17.49 лв., обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение /изчислено върху главницата от
88.32 лв./ по Рамков договор от 08.09.2005 г. за периода 03.10.2016г.-
07.11.2018г.; 75.00 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на Рамков договор
от 08.09.2005 г. за периода 24.01.2017г.- 07.08.2017г.; 40.56 лв., стойност на
предоставени услуги по Рамков договор от 20.09.2007г. за периода 27.10.2016 г.
– 25.01.2017 г.; 8.02 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение /изчислено върху главницата от 40.56 лв./ по Рамков договор от
20.09.2007 г. за периода 17.11.2016г.-07.11.2018г.
Претендират се разноски, сторени
в заповедното и настоящото исково производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба е депозиран от назначен на
ответника особен представител. Счита исковете за неоснователни и недоказани,
тъй като представените фактури не доказвали реалното ползване на услугите от
ответника. Прави възражение за неравноправност на
клаузите за неустойки по договорите.
Иска се отхвърляне на претенциите.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2014г. между ищецът, тогава с търговско наименование Мтел и ответника Г.И. бил сключен Договор № ********* за
доставка на електронни съобщителни услуги, като всяка избрана от абоната услуга
или пакет от услуги се описвали в приложение към договора. Така Видно от
Приложение № 1 към договора на ответника бил предоставен мобилен телефонен
номер ********** на тарифен план „Служители S 2 години” със срок на договора 2
години. В т.5.3.1 от договора е предвидено в случай, че абоната наруши
задълженията си по договора, вкл. и ако бъде прекратен договора в рамките на
срока на ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на срока на ползване.
На същата дата 05.08.2014г. между страните бил сключен договор на
изплащане, въз основа на който ответника получил от ищеца, чрез приемо-предавателен протокол апарат SAM Galaxy
Core Dual White
На 10.01.2015г. към Договор № ********* страните подписали Приложение № 1,
въз основа на което ответникът получил от ищеца сим
карта за мобилен номер ********** с тарифен план Мтел
Трансфр XS Коледа ТВ 2014 за срок 2 години.
Предвидено е заплащане на неустойка от абоната в т.6.3.1 при изброените вече
по-горе случаи.
На 17.07.2015г. страните сключили
Договор № ********* и Приложение № 1 към него, въз основа на който ответника
получил от ищеца мобилен номер ********** с тарифен план Мтел
Трансфер S 2015 –Преподписване
Издадени са от ищеца 14 бр. фактури с различен период на фактуриране на
името на ответника, като 5 бр. от тях издадени на потребител № И0462268, 5 бр.
на потребител № И 0556072 и 4 бр. на потребител № И 1039416 – всички водени на
името на ответника Г.И.. Съдът не следва да анализира подробно съдържанието на
всяка една от фактурите, тъй като те са взети предвид от експерта, изготвил
съдебно икономическата експертиза по делото.
Издадени са и 2 бр. сметки за дължими неустойки, а именно №
**********/28.10.2016г. на стойност 16,50 лв. и № **********/24.01.2017г. на
стойност 75 лв.
В хода на процеса е допусната, изготвена и изслушана съдебно икономическа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че между страните
имало подписани три договора за предоставяне на съобщителни услуги и продукти С
№ И 0462268/17.02.2005г., № И0556072/08.09.2005г. и № И1039416/20.09.2007г.
Тези номера представлявали индивидуални клиентски
номера и под тях се издавали фактурите на клиента.
Към рамков договор № *********/ И0462268/ от 17.02.2005г. имало сключени договор
от 05.08.2014г. и Приложение № 1 към него за мобилен номер ********** за срок
24 месеца от датата на активация до 14.08.2016г. Към този клиентски
номер бил сключен и договор за продажба на изплащане от 05.08.2014г. към същия
мобилен номер с уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски по 16,90
лв. Към този клиентски номер било подписано и
Приложение № 1 за мобилен номер ********** за 24 месеца, изтичащ на
10.01.2017г.
По този договор задълженията на ответника били следните: за мобилен номер
********** по 5 бр. фактури на обща стойност 31,08 лв., за мобилен № **********
по 5 бр. фактури на обща стойност 35,07 лв., както и 2 бр. вноски за мобилно
устройство на изплащане в размер на 33,80 лв. или общо сума в размер на 101,44
лв. Към този договор била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 16,50 лв., представляваща сбор от две месечни такси без
ДДС / 2х8,25 лв./. Договора бил прекратен на 28.10.2016г. автоматично от билинг системата на мобилния оператор. По договор с клиентски № И0462268 вещото лице изчислило лихви за забава
в общ размер на 23,18 лв.
Към рамков договор № *********/ И0556072/ от 08.09.2005г. имало сключен
между страните договор за електронни съобщителни услуги от 17.07.2015г. и
Приложение № 1 към него за мобилен номер ********** за срок от 24 месеца и
изтичащ на 07.08.2017г.
По този договор задълженията на ответника били по 5 бр. фактури на обща
стойност 88,32 лв. Била начислена и неустойка по този договор за предсрочното
му прекратяване в размер на 75 лв., представляваща сбор от пет месечни такси
без ДДС /5х8,25 лв./. Договора бил прекратен на 24.01.2017г. автоматично от билинг системата на мобилния оператор. По договор с клиентски № И0556072 вещото лице изчислило лихви за забава
в общ размер на 16,81 лв.
Към рамков договор № ********* /И1039416/ от 20.09.2017г. между страните
било сключено Приложение № 1 за мобилен номер ********** за срок 24 месеца и
съответно изтичащ на 07.08.2017г. По
този договор задължението на ответника било по 4 бр. фактури в общ размер на
40,56 лв. Договорът бил прекратен автоматично от билинг
системата на оператора на
24.01.2017г. Вещото лице изчислило и
лихва за забава по тези 4 бр. фактури в общ размер на 7,52 лв.
На 08.11.2018г. ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК против
ответника, съответно било образувано ч.гр.д. № 6226/2018г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение № 3580/09.11.2018г.
С нея ответника бил задължен да заплати на ищеца заявител сума в размер на 321,82
лв. главница по договор от 17.02.2005г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.11.2018г. до окончателното изплащане и сума в размер
на 49,35 лв.законна лихва, начислена върху сума от 230,32 лв. за периода 07.06.2016г. –
07.11.2018г., както и 25 лв. деловодни разноски. Заповедта за изпълнение била
връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило
предявяване на настоящите искове.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Съдът кредитира и заключението на
вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза по делото, като неоспорено от страните и изготвено от лице, разполагащо със
знания и опит в областта на счетоводството.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК са
допустими - предявени са от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство книжата са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
тези искове ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключени между страните договори и приложения към тях за
предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Представените и приети по делото
писмени документи – договори, приложения, фактури с начислени за ползване на четири мобилни
номера такси и разговори не са оспорени от ответника, поради което съдът
приема, че договорите действително са
сключени, както и приложенията към тях, че ищецът предоставил услугите, предмет
на договорите и приложенията и начислил своевременно задълженията на ответника
по тях, съобразно заключението на вещото лице.
По отношение на осъдителните искове за заплащане на неустойки, начислени по
две сметки за предсрочно прекратяване на
два от договорите съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката.
В конкретния правен казус неустойка се претендира и е предвидена в Приложение № 1 към договора от 05.08.2014г. в
чл.5.3.1 и Приложение № 1 от 10.01.2015г.
в чл.6.3.1. Предвидено е в случай, че абонатът наруши задълженията си по
Приложението, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина договора по отношение на услугите в приложението бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Неустоечните клаузи за предсрочно прекратяване на двата
договора следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, съобразно чл. 143, т. 5
ЗЗП, каквото служебно
задължение има съдът.
В процесния
случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са сключени при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответника не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузите за
неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал.
2 ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9
ДР ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Освен това неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика /в този см. Решение №
7586/04.12.2013г., постановено по адм. д. №
6627/2013г. на Административен съд - София-град/.
Предвид изложеното, като взе предвид съдържанието
на самите неустоечни клаузи по договорите и
съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което и
нищожни. Така както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е
уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни
права за потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво
право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане
на неустойка в
негова полза. В
този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на
договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай
на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване
на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси /и то без отстъпките/
без за потребителя да се създават някакви права. Самите клаузи не уреждат
правила за изчисляване на неустойката, съобразно размера на неизпълненото
задължение на потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение,
потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително
несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Съдът приема, че идеята, от която се изхожда
при определяне размера на неустойката е, че ищцовото дружество търпи вреди от
това, че няма да получи очакваните със сключването на договора месечни
абонаментни вноски поради предсрочното му прекратяване. От друга страна обаче при предсрочно прекратяване на
договора мобилния оператор няма как
да предоставя услугите, които иначе би предоставил, ако не беше прекратен.
Следователно няма и как да се приеме, че размера на вредите, които ищеца ще
претърпи, поради прекратяване на договора е именно размера на месечните такси,
които е очаквал да получи при редовно изпълнение от насрещната страна. Така
както е уговорена неустойката в процесния договор, ищцовото дружество получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако
договора не беше прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и да
било услуга на потребителя, т.е. ищеца не предлага каквато и да е насрещна
престация, съпоставима с дължимата неустойка при
прекратяване на договорните отношения между страните. По този начин се създава
основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото лице -
потребител, което като икономически по-слаба страна се ползва с предвидената в ЗЗП
защита.
Ето защо, отчитайки неравноправността,
респ.нищожността на клаузата на чл.5.3.1 от Приложение № 1 към договор от
05.08.2014г. /И0462268 от 17.02.2005г./ и клаузата на „л.6.3.1 от Приложение №
1 към договор от 17.07.2015г. /И0556072/08.09.2005г./ с ответника, съобразно
разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП съдът намира, че ответника не дължи претендираните неустойки в общ
размер на 91,50 лв., от която сума 16,50 лв. неустойка по първия договор и 75
лв. по втория.
По изложените съображения
предявеният установителен иск се явява
основателен в пълен размер от 101,44 лв., главница по рамков договор №
И0462268 от 17.02.2005г. от която сума 67.64 лв., стойност на предоставени услуги за периода
17.05.2016 г. – 17.11.2016г. и 33.80 лв. неплатени месечни вноски за
предоставен апарат на изплащане за периода 17.05.2016г.- 17.06.2016г.
Основателни и доказани в пълен
размер се явяват и осъдителните искове за сума в размер на 88.32 лв., стойност
на предоставени услуги по Рамков договор от 08.09.2005 г. /И0556072/ за периода
12.09.2016 г. – 10.01.2017 г. и в размер на 40,56 лв., стойност на предоставени услуги по Рамков договор от 20.09.2007г.
/И1039416/ за периода 27.10.2016 г. – 25.01.2017 г.
Неоснователни, поради нищожност на клаузите за
неустойки са осъдителните искове в размер на 16.50 лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на Рамков договор от 17.02.2005 г. за периода 28.10.2016г.-
14.01.2017г.; 75.00 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на Рамков договор
от 08.09.2005 г. за периода 24.01.2017г.- 07.08.2017г., поради което биват
отхвърлени изцяло.
Частично основателни се явяват осъдителните искове за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение /мораторни лихви/, съобразно заключението на вещото лице,
изготвило съдебно икономическата експертиза по делото. Вещото лице уточни при
изслушването му, че разликите в сумите са незначителни и се получават от
различните програми за изчисление, като пресмятанията на експерта били въз
основа на ПМС.
Така искът предявен в общ размер на 23,84 лв., от
която 15.72 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
/изчислено върху 67.64 лв./ по Рамков договор от 17.02.2005г. за периода
07.06.2016г.-07.11.2018г. и 8.12 лв. обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение /изчислено върху 33.80 лв./ по Рамков договор от 17.02.2005
г.за периода 07.06.2016г.- 07.11.2018г. се явява основателен и доказан в размер
на 23,18 лв., като над тази сума до пълния предявен размер от 23,84 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен.
Искът, предявен в размер на 17.49 лв., обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение /изчислено върху главницата от 88.32
лв./ по Рамков договор от 08.09.2005 г. за периода 03.10.2016г.- 07.11.2018г.се
явява частично основателен до размера на 16,81 лв., като над този размер до
пълния предявен от 17,49 лв. бива отхвърлен.
Искът предявен в размер на 8.02 лв. обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение /изчислено върху главницата от 40.56
лв./ по Рамков договор от 20.09.2007 г. за периода 17.11.2016г.-07.11.2018г. се
явява частично основателен до размер на 7,52 лв., като над този размер до
пълния предявен такъв бива отхвърлен.
Съобразно уважена и отхвърлена част от претенциите,
съдът следва да разпредели и отговорността за разноски между страните.
Така съобразно уважената част на претенциите ответникът
бива осъден да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 748,52 лв., деловодни разноски, от която сума 18,71 лв. – сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6226/2018г. на СлРС
и 729,81 лв., сторени в настоящия исков процес.
Ищецът от своя страна следва да отговаря за разноски
на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, но такива реално не са
сторени от него, поради което съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Г.С.И., ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район
Илинден, ул.”Кукуш” № 1, сума в размер на 101.44 лв. /сто и един лева и
0,44 ст./ по
Рамков договор № И0462268/17.02.2005г., от която сума 67.64 лв., стойност на
предоставени електронни съобщителни услуги за периода 17.05.2016 г. –
17.11.2016г. и 33.80 лв. неплатени месечни вноски за предоставен апарат на
изплащане за периода 17.05.2016г.- 17.06.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.79 ЗЗД Г.С.И., ЕГН: **********
***, че ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, сума в размер на 88.32 лв. /осемдесет и осем лева и 0,32 ст./, стойност на предоставени услуги
по Рамков договор от 08.09.2005 г. /И0556072/ за периода 12.09.2016 г. –
10.01.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.79 ЗЗД Г.С.И., ЕГН: ********** ***, че ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, сума в
размер на 40,56 лв. /четиридесет лева и
0,56 ст./,
стойност на предоставени услуги по
Рамков договор от 20.09.2007г. /И1039416/ за периода 27.10.2016 г. – 25.01.2017
г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86 ЗЗД Г.С.И., ЕГН: ********** ***, че ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, сума в
размер на 23,18 лв. /двадесет и три лева и 0,18 ст./, обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение по Рамков договор от 17.02.2005г. / И0462268/ за
периода 07.06.2016г.-07.11.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ
искът над уважения размер до пълния претендиран
размер от 23,84 лв. /двадесет и три лева и 0,84 ст./, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86 ЗЗД Г.С.И., ЕГН: ********** ***, че ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, сума в
размер на 16,81 лв. /шестнадесет лева и 0,81 ст./, обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение по Рамков договор от 08.09.2005 г. / И0556072/
за периода 03.10.2016г.- 07.11.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ
искът над уважения размер до пълния претендиран размер
от 17,49 лв. /седемнадесет лева и 0,49 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86 ЗЗД Г.С.И., ЕГН: ********** ***, че ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, сума в
размер на 7,52 лв. /седем лева и 0,52 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение по Рамков договор от 20.09.2007 г. /И1039416/ за периода 17.11.2016г.-07.11.2018г.,
като
ОТХВЪРЛЯ
искът над уважения размер до пълния претендиран
размер от 8,02 лв. /осем лева и 0,02 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, на
основание чл.92 ЗЗД искът предявен от “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1 против Г.С.И., ЕГН: ********** *** за осъждането му да заплати сума в размер на 16,50 лв. /шестнадесет
лева и 050 ст./, неустойка за предсрочно прекратяване на Рамков договор от
17.02.2005 г. за периода 28.10.2016г.- 14.01.2017г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, на
основание чл.92 ЗЗД искът предявен от “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1 против Г.С.И., ЕГН: ********** *** за осъждането му да заплати сума в размер на 75 лв. /седемдесет и пет
лева/, неустойка за предсрочно
прекратяване на Рамков договор от 08.09.2005 г. за периода 24.01.2017г.-
07.08.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, сума в размер на 748,52 лв. /седемстотин четиридесет и осем лева и 0,52 ст./, деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: