Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 176
гр.Свищов,
18.07.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 27.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1161 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът О.С. представлявана от Кмета Г.Г., твърди,
че на 14.12.2006г. сключили с ответник въз основа на Заповед за настаняване №
6/01.04.1994г. на Кмета на О.С. договор за наем № 94-Д-963/14.12.2006г.. По
силата на този договор, Общината предоставила на ответника за временно и
възмездно ползване общинско жилище, находящо се в гр. Свищов, ул. а, при
месечна наемна цена в размер на 3,70 лева /чл. 3 ал. 1 от договора/, която цена
впоследствие била изменена през различни периоди от време, съгласно условията в
чл. 3 ал. 2 от договора. Същата следвало да се изплаща до 25-то число на
текущия месец. Договорът бил сключен като безсрочен /чл. 6 ал. 1 от договора/.
Твърди, че от началото на действие на договора ответникът ползвал наетия имот.
Към 11.06.2018г. той дължал сумата 365,38 лева – неплатени месечни наеми за
периода от м.юни 2014г. до м.юни 2018г. вкл.. Към момента липсвало плащане от
страна на ответника, а договорът не бил прекратяван. Поради неплащане на
наемателя на задължението за наем до 25-то число на текущия месец, същия дължал
и лихва от датата на забава на всяко едно плащане до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а именно 122,51 лева до 11.06.2018г..Твърди,
че предявили претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като заповедта по
ч.гр.дело № 576/2018 г. по описа на РС
Свищов била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 365,38 лева –
главница и 122,51лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът А.Р.М. в законоустановения срок е
подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по
реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на част от исковата претенция – от юни 2014г. до м. ноември 2015г. , както и
погасена по давност счита и претенцията за лихва за периода м.юни 2014г. до
м.юни 2015г. вкл. . Взема становище за липса на доказателства, че договора за
наем е влязъл в сила, тай като по делото не бил представен приемо-предавателен
протокол, какъвто се изисквал според уговореното в чл. 6 ал. 1 от договора за
наем. Счита, че не било ясно и за какъв срок е сключен договор и дали същия не
бил изтекъл към датата на претендираните месечни вноски. Позовава се , че в
договора в цчл. 6 ал. 1 било дописана на ръка думата безсрочен, а в следващата
алинея било посочено, че ако през последния месец преди изтичане срока на договора нито една от
страните по него писмено не възрази, срокът на договора се счита за автоматично
удължен с още една година. Това обуславяло извод, че договора е срочен, а не безсрочен и не било
ясно дали договора не е прекратил действието си за претендираните периоди от
ищеца, като се имала предвид датата на договора и уговореното в чл. 6 ал. 2 от
договора. Твърди, че с представените доказателства не било доказано валидно
договорно отношение обвързващо ответника със заплащане на претендираната немна
цена. Оспорва на основание чл. 193 ал. 1 от ГПК истинността на договора за наем
и заповед № 6 от 01.04.1994г.. на О.С. Моли да бъде постановено решение, с
което исковете да бъдат отхвърлени. В
съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва
иска. Не поддържа искането за оспорване истинността на представената по делото
заповед. В хода на устните състезания
взема становище, исковете да бъдат
отхвърлени по изложение в отговора на исковата молба съображения. В писмена
защита по делото излага подробни съображения за неоснователност на исковите
претенции – липса на доказателства, че договора за наем е влязъл в сила, а в
случай, че се приеме, че е бил влязъл в сила , липсвали доказателства, че към
претендирания период не бил прекратен, с оглед датата на договора и уговореното
в чл. 6 ал-. 2 от същия.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от Заповед № 6 от 01.04.1994г. на
Началник служба Жилфонд и жилищно настаняване при О.С. ответникът и членовете на семейството му от 5 души били настанени в жилище в гр. Свищов, ул.
Вежен, барака 28а, състоящо се от две стаи и сервизно помещение, собственост на
О.С. като наематели, за определен срок, считано от 01.02.1994г. срещу месечен
наем, определен с отделна заповед . Видно от разписката, заповедта е получена
на 01.04.1994г. от ответника.
Приложен по делото е договор за наем №
94-Д-963/14.12.2006г. от 06.12.2006г. ,
сключен между О.С. като наемодател и А.Р.М.,
като наемател с предмет : наемодателят отдава под наем на наемателя следния
общински недвижим имот : барака 31 кв..м. общо полезна площ, находящ се на
адрес гр. Свищов, ул. а.. В чл. 3 ал. 1
от договора, страните по него постигнали съгласие, че месечния наем е в размер
на 3,70 лева . В чл. 3 ал. 2 от договора постигнали съгласие, че месечния наем
се променя автоматично при промяна на минималната месечна работна заплата за
страната, а в ал. 3 било уговорено, че
наемателят е длъжен до 25-то число на текущия месец , а ако това е неработен
ден, най-късно до следващия го работен ден да заплати дължимата за месеца наемна цена на наемодателя. Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, същия се
сключва за срок от безсрочен, считано от
….и влиза в сила от датата на приемане на общинското жилище от наемателя
с подписване на приемно-предавателния протокол. Думата „безсрочен“ е изписана
ръкописно, без отбелязване на датата когато е сторено това и кой е извършил
това изписване. Според чл. 6 ал. 2 от договора, ако през последния месец преди
изтичане на срока по договора, нито една от страните по него писмено не
възрази, срокът на договора се счита за автоматично удължен с още една година. Съгласно
чл. 8 от договора, при несвоевременно плащане от страна на наемателя ,
наемодателя има право на неустойка за забава в посочен размер в договора. В чл.
7 от договора било уговорено задължението на наемодателя да предостави на наемателя
описания в чл. 1 ал. 1 от договора общински жилищен имот,като за предаването се
състави приемно – предавателен протокол, който се подписва от двете
страни. Такъв протокол не е представен
по делото.
Видно от заключението на
съдебно-графологичната експертиза , подписите за „наемател“ в два оригинални
екземпляра на Договор за наем № 94-Д-963/14.12.2006г. , представени от О.С. са
положени от ответника А.Р.М..
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 576/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД
– установителен иск, за неоснователен. В
производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът А.Р.М. дължи сумата 365,38 главница, представляваща неплатени
наемни вноски за ползвано под наем общинско жилище за периода м.юни 2014г. до
м.юни 2018г. вкл., , за която сума главница е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 328/13.06.2018г. по ч.гр.дело № 576/2018г. на СвРС. Искът
е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок, при наличие
на правен интерес, с указването на ищеца, че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият
се явява неоснователен.
За да се докаже предявения иск,
ищецът следваше да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция в т.ч. наличието на сключен договор за наем,
съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на договорните си задължения,
като изправна страна и респективно неизпълнението от
страна на ответника на поетите от него насрещни задължения –
предмет на претенцията и размера им. Липсата на
плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно
само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тази
връзка ищецът следва да докаже факта на предаване на
държането на наетата вещ на наемателя при сключването на договора. Това не
беше сторено от ищеца . Видно от чл. 6 ал. 1 от договор за наем от
06.12.2006г., същият влиза в сила от
датата на приемане на общинското жилище от наемателя с подписване на
приемно-предавателен протокол. Както се посочи, такъв протокол не беше
представен по делото. Същевременно в чл. 7 от договора е посочено задължението
на наемодателя да предостави на наемателя описания в чл. 1 ал. 1 от договора общински
жилищен имот, като за предаването се съставя приемно-предавателен протокол,
който се подписва и от двете страни. С оглед непредставянето на
приемно-предавателен протокол по делото, съдът приема, че ищцовата страна не
доказа, че договора за наем от 06.12.2006г. е влязъл в сила ,както и не доказа,
че е изправна страна по договора и е предал държането на вещта на наемателя .
След като ищецът не ангажира доказателства – подписан от страните по договора
приемо-предавателен протокол, не се доказаха и твърденията му, че е
предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване посоченото общинско жилище.
При тези съображения съдът намира, че ищеца не успя в хода на производството да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните – договор за наем, който да е
влязъл в сила, както и предаване на ответника за
временно и възмездно ползване описаното общинско жилище, поради което предявеният главен иск с правно орснование
чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 365,38 лева главница, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №328 от 13.06.2018г. по ч.гр.дело № 576/2018г.
на СвРС/ , следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на иска за установяване вземане
за главница, неоснователен се явява и този по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК
вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 122,51 лева , предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 328 от 13.06.2018г. по
ч.гр.дело № 576/2018г. на СвРС. С оглед извода за неоснователност на
претенцията за главница и лихва, съдът не следва да се произнася по
възражението за изтекла погасителна давност.
С исковата молба се претендира
установяване вземане за законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. В
тази част производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо,
по следните съображения: Предмет на иска е установяване на материално
притезание на заявител, легитимиран по оспорено изпълнително основание. Искът
по чл. 422 ал. 1 от ГПК не е просто установителен, а цели стабилизиране на вече
наличното изпълнително основание. Касае се за специален установителен иск,
чийто предмет е нормативно ограничен до онези вземания, за които заявителят
вече е снабден с изпълнително основание. След като заповедта за изпълнение не е
и за вземане за законна лихва от подаване на зявлението до окончателното
изплащане, то претенцията за законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
е недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
По направеното оспорване по чл.193 ГПК.
В производството по проверка
истинността на оспорени документи са допустими всички доказателствени средства
– писмени, гласни, експертизи – чл.194, ал.1 ГПК. Съдът кредитира, като
обосновано, достатъчно пълно и ясно, заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-графологична експертиза, а именно че подписа за „наемател“ в двата оригинални екземпляра на Договор за наем №
94-Д-963/14.12.2006г. , представени от О.С. са положени от ответника А.Р.М., поради и което съдът намира направеното оспорване на истинността на Договор
за наем № 94-Д-963/14.12.2006г. от 06.12.2006г., за недоказано.
При този изход на делото ищецът
следва да бъде осъден да заплати на РС Свищов сумата от 250,00 лева –
възнаграждение на вещо лице по съдебно-графологичната експертиза, както и 5,00
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.С. ***
, представлявана от Г.Г. – Кмет против А.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 232 ал. 2
от ЗЗД за признаване установено, че О.С. има вземане от А.Р.М. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** за сумата 365,38 лева/триста шестдесет и
пет лева и тридесет и осем стотинки/ главница, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 328 от 13.06.2018г. по ч.гр.дело № 576/2018г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.С. *** , представлявана от Г.Г.
– Кмет против А.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86
от ЗЗД за признаване установено, че
О.С. има вземане от А.Р.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
за сумата 122,51 лева
/сто двадесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - лихва, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 328 от 13.06.2018г. по ч.гр.дело № 576/2018г.
на СвРС, като
неоснователен и недоказан.
Прекратява производството по гр.дело № 1161/2018г. по описа на РС Свищов, по
отношение претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, като недопустима.
ОСЪЖДА О.С. *** , представлявана от Г.Г. –
Кмет да заплати на Районен съд Свищов сумата от 250,00 лева
– възнаграждение на вещо лице по съдебно-графологичната експертиза, както и
5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 576/2018
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: