Р Е
Ш Е Н И Е
№ …… 23.10.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
първи октомври 2020
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 381 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 432
от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът посочва, че на 14.07.2019г. на път III - 667, км 1+400м между гр. П. и гр. Ч.
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДКН ***
собственост на О. М. О., ЕГН **********, и управляван от Е.О.М., ЕГН **********.
Описан е следният механизъм на ПТП: лекият автомобил се е движил в посока юг -
север, водачът поради несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост на
движение е изгубил контрол над управление на автомобила , отклонил се е надясно
по посоката си на движение, преминал е през затревения банкет, канавката,
преобърнал се е и със задната си част /в областта на задното стъкло/, се е
ударил в крайпътно дърво. В следствие настъпилото ПТП пътуващата на задната
седалка на автомобила С.С.Я.умира.
Причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с ДКН *** Е.О.М., който се движил с
несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост на движение, при което
изгубил управление над превозното средство.
За увреждащия лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с ДКН ***
Е.О.М., има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д.О.З."
ЕАД, обективирана в полица №BG/06/l 18003536164 със срок на валидност от
12:01ч. на 20.12.2018г. до 23:59 ч. на 19.12.2019г., тоест към момента на
настъпване на ПТП на 14.07.2019г., същият е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
По повод настъпилото ПТП в РУ Ч. е образувано ДП №375
- ЗМ - 248/15.07.2019г.
Безспорно установено е, че смъртта на С.С.Я.е в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Е.О.М..
Изложени са аргументи, че с постановяването на
Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на Върховен
касационен съд, ОСНГТК е разширен кръгът на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Сочи се, че ищецът е брат на починалата в следствие на
настъпилото на 14.07.2019г. пътно-транспортно произшествие С.С.Я.и има право на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Изложено е, че Б.С.Я. - брат на С.Я. - ще търпи до
края на живота си болката от загубата на своята сестра. Една от най-тежките мъки
на този свят е тази, която човек изпитва, когато загуби най-близкия си човек. Б.Я.
ще трябва да живее с тежката мисъл, че никога вече няма да види сестра си,
която толкова много обича.
Наведени са твърдения, че след загубата на сестра му,
животът на Б. е коренно променен. Между тях е съществувала силна емоционална
връзка и дълбока привързаност. Грижили се един за друг и си споделяли всичко.
Живели са заедно и са поддържали близки и топли отношения. Б.Я. не можел да
повярва какво се е случило и чувства, че никога няма да успее да преживее
загубата на сестра си. Усещал болезнено липсата й, която с всеки изминал ден
ставала все по-осезаема. Едва на 19 години е изгубил най-близкия си човек, в
следствие на което е станал изключително затворен, необщителен и обезверен.
Непрекъснато мислел за сестра си и се отдавал на спомените си за нея, тъй като
с прекъсването на съществувалата емоционална връзка са прекъснати мечтите му,
както и усещането на обич, хармония и спокойствие, характерни за семейството
преди случилото се.
Към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие С.Я. е едва 18-годишна, добра ученичка. Имала е мечти и амбиции,
като в близко бъдеще е предстоял абитуриентският й бал. Напускането на този
свят внезапно, в момент, в който е толкова млада и целият живот би трябвало да
е пред нея, прави мъката на брат й още по-дълбока и неописуема. Посочено е, че
той страда неимоверно много, че няма да успее да види сестра си на бала й,
както и че никога няма да се осъществи мечтата й да бъде студентка.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със
застрахователна претенция вх. №03- 984/01.08.2019г. Б.С.Я. е предявил претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред "Д.О.З." ЕАД.
Представил е и всички налични у него документи, в това число и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Посочил е и банкова сметка ***.
С писмо изх. №0-92-11596/06.08.2019г. ответното
дружество уведомило ищеца, че следва да представи допълнителни документи по
заведената застрахователна претенция. Към онзи момент обаче, не разполагал с
материалите по образуваното досъдебно производство. С писмо изх.
№0-92-15865/01.11.2019г. ищецът е уведомен, че поради непредставяне на относими
към преписката документи за застрахователя не е налице основание да удовлетвори
претенциите му.
Ищецът прави искане, съдът да постанови решение, с
което да осъди "Д.О.З." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.**,
вписано в ТР с ЕИК ** да му заплати сумата в размер на 80000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от Б.С.Я. неимуществени вреди - болки
и страдания от смъртта на сестра му С.С.Я.в следствие настъпило на 14.07.2019г.
ПТП.
Претендира и законна лихва върху сумите считано от
01.11.2019г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д.О.З."
ЕАД по заведената на 01.08.2019г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до
окончателно изплащане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК
иска предявяваме пред съда по местонастъпване на застрахователното събитие.
Претендира за направените по делото разноски. Посочена е банкова сметка ***. с
изискването на чл.127 ал.4 от ГПК.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло предявените
искове за неимуществени вреди по основание и размер, по следните съображения:
Не оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на застрахованият в ДЗИ водач, както и наличието на
причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен
резултат.
Оспорва правото на ищеца да получи застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството му на брат на починало в
резултат на ПТП лице.
Оспорва наличието на близки отношения между ищеца и
починалата, които да обуславят присъждането на застрахователно обезщетение.
Счита, че са налице единствено твърдения за наличие на
близост и твърдение за претърпени неимуществени вреди. Според ответника,
вредите и близостта не се предполагат, а подлежат на пълно и главно доказване.
Според ответника, в настоящия случай няма данни и за
възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуация, от които да може да
се направи извод за създадена и развила се особено близка връзка между ищеца и
починалия и претърпени изключителни вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени, като посочва съдебна практика.
Оспорва претенцията на ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като завишена по размер.
Счита, че претендираното застрахователно обезщетение
не съответства на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, а и е в противоречие с последните изменения в КЗ, в
сила от 07.12.2018 г., а именно § 96 от ПЗР на КЗ.
Счита, че претендираната сума е завишена и не отговаря
на обществения критерий за справедливост и действащата нормативна уредба. Твърди,
че няма данни за изключителни обстоятелства, които да налагат определяне на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.
Моли, изцяло да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани, като се
присъдят и сторените в производството разноски.
По делото е депозирана допълнителна искова молба.
Ищецът моли да се отдели за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица №
BG/06/118003536164, валидна от 20.12.2018г. до 19.12.2019г. Изразява несъгласие
с оспорването от страна на ответника на материално- правната легитимация на
ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра С.
Стефанова Янкова, като излага подробни съображения.
Намира за неоснователно оспорването на
ответника на твърденията за наличието на близки отношения между ищеца и неговата
сестра. За установяване на тези факти, посочва, че е направено искане за допускане на свидетелски показания, което
поддържа.
Ищецът счита, че за него е налице
материално-правна легитимация да предяви настоящия иск за обезщетение на
претърпените от него неимуществени вреди в резултат от смъртта на собствената
му сестра - С. Стефанова Янкова, загинала при процесното ПТП.
За неоснователно намира оспорването от страна
на ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията,
че същият е прекомерно завишен. В тази връзка, заявява, че поддържа исковата
молба в предявения й размер.
Ответникът не е депозирал по
делото допълнителен отговор.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
По повод настъпилото ПТП в РУ Ч. е образувано ДП №375
- ЗМ - 248/15.07.2019г.
Безспорно по делото е факта за наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента към момента
на процесното ПТП, полица № BG/06/118003536164, валидна от 20.12.2018г. до
19.12.2019г.
По делото са събрани гласни доказателства: Н.И.Ш.установява,
че познава С.Я. от квартала в П., където живее. Знае за инцидента от миналата
година. Познава Б., който е по-големия брат на С., Сочи, че С. и Б. живеели
заедно в една малка къща в П., заедно с майка им, баща им и баба им. Твърди, че
ищеца и починалата му сестра имали добри отношения. С. и Б. учели в едно
училище и вървяли по два километра заедно, когато ходили на училище. С каквото
можел Б. се грижел за сестра си. На погребението видял Б., който бил в
депресия, в шок. Твърди, че след катастрофата ищецът избягва хората от
махалата, затворил се в една малка стая, не общува с никой. Не общува с хората.
Твърди, че още не е преодолял загубата
на сестра си. С. била в добри отношения с майка си и баща си и като единствена
дъщеря гледали да й угодят. Установява, че родителите не са отсъствали, ходели
на работа.
Свидетеля Анета Асенова Илиева сочи, че познавам С. и Б.,
тъй като били приятели. Миналата година лятото била катастрофата, ищецът отишъл
на мястото на инцидента и там видял, че е сестра му е на земята. Твърди, че
ищецът е с депресия, много тежко преживява всичко, Сочи, че ищецът и сестра му
живеели в една стая, заедно ходели на училище, на кафе, всичко си споделяли. Родителите
им работели и давали пари и на двете деца. С. готвела на брат си, чистела,
защото майката и бащата били на работа. Б. вече не излизал толкова, както
преди. На погребението, не бил на себе. Инцидента повлиял върху психиката му, бил
в депресия, не можел да си контролира нервите. Сочи, че все още не е преживял
загубата.
От
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че Инцидента, свързан със смъртта на С.С.Я.при
ПТП на 14.07.2019 г. се е отразил върху психиката на ищеца Б.С.Я., като е довел
до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията.
Психичното състояние на ищеца Я. към момента на прегледа показва високо ниво на
невротизация на личността, емоционална лабилност и депресивна симптоматика. Последиците
за ищеца Б.Я. към настоящия момент и за в бъдеще от настъпилата злополука, при
която е настъпила смъртта на сестра му С. Стефанова Янкова, се изразяват в
повишени нива невротизъм, емоционална лабилност и депресивитет, които
съответстват за наличието на тези признаци в емоционалното състояние, в
поведението, в отношението към себе си и към социалната среда. Към настоящия
момент ищецът не се е върнал към нормалния си начин на живот. Промяната е в
значителна степен, довела е до кумулативен стрес вследствие на преживения
инцидент, поради което е наложително изработването на програма за
психологическа и психотерапевтична работа за преработване на травмата и
подпомагане на личността за развиване на адаптивно поведение и отношение към
стресогенното събитие. Колкото по-рано се предприемат мерки, толкова по-големи
са шансовете за преодоляване на състоянието и предотвратяване на усложнения в
психически аспект.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 14.07.2019 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
С оглед становището на
ответника, че не оспорва механизма и
причините за настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахованият в ДЗИ водач, както и наличието на причинно-следствена връзка
между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат, съдът е обявил тези
факти за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
По размера на обезщетението: Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните вреди, доказания
интензитет на страданията на всеки един от двамата ищци и доказания начин, по
който всеки от тях е приел смъртта на своя близък човек.
Човешкият живот е висша ценност, подлежаща
на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. На следващо място съдът съобразява и периода, в който е настъпило
произшествието и икономическия и жизнен стандарт в държавата в този момент, тъй
като размерът на обезщетението следва да отговаря на изискването за адекватност
не само на претърпяната загуба, но и на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите.
Съдът намира, че в конкретния случай ищецът
е от така наречения разширен кръг от роднини. При това положение следва да се
произнесе по въпроса за приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно
действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени
след 21.06.2018 г.. Съдът намира, че посочената разпоредба на § 96
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото дело. Тази
разпоредба има отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното
поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година. В конкретния случай
застрахователното събитие е станало през 2015 г.. Дори обаче да се
приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018
г./ е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., включително
за тези, за които се прилага част четвърта от отменения КЗ, настоящият състав
намира, че не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на
обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1,
параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1
от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни
суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000
евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1
параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените
в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега
действащия Кодекс за застраховането. Доколкото обаче в цитираните директиви не
е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението
за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не
е в съответствие с общностното право. По тази причина съдът счита,
че не следва да съобразява размера на обезщетението по §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Съгласно разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на близък е по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата
по делото. В случая от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
ищецът - брат на починалата, е имал трайна емоционална връзка със сестра си –
те са живеели заедно от раждането си до нейната смърт, били са не просто брат и
сестра, а и приятели, разбирали се, уважавали се, помагали си един на друг, заедно
са ходили на училище и в квартала. Ищецът е преживял много тежко смъртта на
сестра си и до ден днешен изпитва сериозни морални болки и страдания. Поради
това съдът счита, че тези неимуществени вреди, подлежат на
обезщетяване. Относно размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото размерът
се определя по справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При
определянето на размера на дължимото обезщетение съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, който има
непосредствени впечатления от състоянието на ищеца и се подкрепят от
заключението на СПЕ. Ето защо, искът следва да бъде уважен и на ищеца бъде присъдена сумата от 9 000 лева.
Искът е неоснователен в частта му над 9 000
лева до предявения размер от 80 000 лева. На ищеца не е нанесена по-тежка
психична травма, като претърпеният стрес и последиците му подлежат на
преодоляване. Ищецът е млад мъж на 20 г., в разцвета на силите си, в
трудоспособна възраст, не страда от физически недостатъци или психични
заболявания и е способен сам да се грижи за себе си. Въпреки тежестта на
загубата му, като физически и психически здраво лице той следва да се справи със
стресовата ситуация преди всичко със собствени сили. Това обуславя извода на
съда, че обезщетение в по-голям от присъдения размер не би съответствало на
принципа на справедливостта. Поради това искът в частта му над 9 000 лева
следва да се отхвърли.
В полза на ищеца трябва да се присъди и
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, както е поискано в
ИМ - от 01.11.2019 г., датата на която е
изтекъл срокът за произнасяне на "Д.О.З." ЕАД по заведената на
01.08.2019г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно
изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски: Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по
силата на закона, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СтОС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 360
лева и сумата 41,18 лв. възнаграждение за вещо лице.
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират
разноски за адв. възнаграждение на осн. чл. 38 във вр. с чл. 36 от ЗА с
начислен ДДС, които с оглед цената на иска са в размер на 3516 лв. с ДДС или на
адв. Р.М. се дължат разноски в размер 395,55 лв., с ДДС. Поради горното съдът
не следва да разглежда възражението за прекомерност, направено от ответника. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Ето защо ищецът
следва да заплати на ответника сумата 88,75 лева за разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Д.О.З." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С.**, вписано в ТР с ЕИК **, да
заплати на Б.С.Я. ЕГН **********, с адрес ***, сумата 9 000 лева, /девет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие настъпило ПТП на 14.07.2019г., причинило смъртта на сестра му С.
Стефанова Янкова, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019г., до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния предявен размер от 80 000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА "Д.О.З." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С.**, вписано в ТР с ЕИК **, да
заплати на адв. Р.М., сумата 395,55 лв., с ДДС -
адв. възнаграждение по чл. 36, във вр. с чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА "Д.О.З." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С.**, вписано в ТР с ЕИК **, да
заплати в полза на СтОС, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, сумата в размер на 360
лева за д.т. и сумата 41,18 лв. възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Б.С.Я. ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на "Д.О.З." ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. С.**, вписано в ТР с ЕИК **, сумата
88,75 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:……………………..