ПРОТОКОЛ
№ 530
гр. Варна, 08.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20213100102318 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, редовно призован. Представлява се от гл. инспектор Д. С., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Ответниците С. А. С., Д. П. С. И А. С. С., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице И. Н. А., редовно призована, се явява.
Гл. инсп. С.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпило с вх. № 7661/25.03.2024г. заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199
от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с оглед на което
снема самоличността му, както следва:
В.л. И. Н. А. на 41 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което
същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
1
В.л. А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
Гл. инсп. С.: При отразяване на възстановените средства на С. С. в размер на 60 000
лв. от ,,СИМ ИНВЕСТ“ ЕООД, кои доказателства използвахте, само тези, които са
представени с писмения отговор или и други, които са представени отделно?
В.л. А.: Задачата ми беше да проверя в счетоводството на ,,СИМ ИНВЕСТ“ и там ми
беше предоставена допълнителна информация. В тази връзка парични потоци за 2018 г.
няма публикувани ГФО.
Гл. инсп. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Ж.: Съобразихте ли при изготвяне на заключението задачите, така както са
поставени от ищеца, онова което се твърди в молбата, с която ищецът се е отказал от голяма
част от исковете, но твърди, че единствено парите, които се претендират, не са имущество,
същевременно, че трябва да се отнесат като разход. Всички тези парични суми, получени от
продажба на недвижими имоти, които представляват вноски от трети лица или в брой, по
една или друга причина са минали по сметки, които не са налични в края, Вие съобразихте и
при изготвяне на заключението, по задачите, поставени от ищеца тези твърдения, че тези
суми не са имущество, и че е трябвало да се отразят като разход?
В.л. А.: Да, сложени са като разход в извънредните, имаше такава задача. Данни по
делото за какво са разходвани няма, по заданието трябваше да поставя тези суми като разход
над нормативно признатите разходи. Този извод не е плод на някакъв специален прочит,
трябва да ги сложа като разход, по мое мнение няма доказателства и данни, които да водят
до извод, че са изразходени тези суми, просто в края на периода ги няма.
Адв. Ж.: Продаден е имот в гр. Провадия по сделка с държавата, тези пари са
преведени по сметка, в тази връзка имате ли данни, тези пари, които са постъпили по
сметка, след като са изтеглени в брой, за краткия период от няколко месеца, да са изхарчени,
т.е. да ги няма в начало на периода?
В.л. А.: По делото не съм видяла такава информация.
Адв. Ж.: Вие начислихте ли за този период, т.е. периодът преди началото на този
период, който се изследва от ищеца, някакви обичайни разходи или други, които да се
приспаднат от наличностите, за които има данни в началото на периода?
В.л. А.: Ищецът е приел някакво начално салдо, съответно не приема тези, които
казахте Вие, като налични, т.е. не са сложени, по делото има документи.
Адв. Ж.: Ако те са приети за налични дори и при методиката на комисията, в случай,
че това са налични пари в началото на този период, би ли се променило Вашето
заключението за някакво несъответствие между доходи, източници и други?
В.л. А.: Несъответствие ще има пак, но ще е по-малко.
По задачата на ищеца двете величини, които сравняваме са приходите и разходите,
т.е. имаме приходи и разходи, разликата между прихода и разхода прави нетния доход, като
тази величина сравняваме с имуществото, което е налично. Като по задача част от това
2
имущество е сложено в извънредните разходи, т.к. не е налично вече се приема за разход.
На въпроси на съда:
В.л. А.: Изключено е от имуществото и е сложено в разход.
Адв. Ж.: Имаше една молба от ищеца преди първото съдебно заседание, където
уточняваха и ищецът уточни твърденията си какво е имущественото сътояние на
ответниците в края на съответния период, там става въпрос, че има малко имущество, което
се състои от някакви налични имоти.
Гл. инсп. С.: Молбата, за която говори колегата е от преди тълкувателното решение,
тогава твърденията ни са били други.
Адв. Ж.: Твърди се, че имуществото, което е налично преди края на проверявания
период (л. 484 от делото), това имущество, което самата комисия твърди, е налично към
края на проверявания период, това е твърдение по исковата молба. В тая молба се твърди
имущество в началото на периода, което дори орязано с тези 600 000-700 000лв. е по-
голямо, от това, което е в края на периода.
Как е възможно да има несъответствие в приходи и придобито имущество в размер
на 1 800 000лв., при положение, че самата комисия твърди, че имуществото в края е
50 000лв., и че по средата всички тези цифри от сбора не са имущество?
В.л. А.: Тези салда по банковите сметки, които са посочени в молбата, ги има и в
момента, по искане на комисията, другите неща са невъзстановените вноски в дружествата
от собственика.
Адв. Ж.: Има едно твърдение в молбата за изменение на иска, че има общо около
триста хиляди и нещо вземания на моя доверител С. от негови дружества, които са налични
/изискуеми/, непогасени в края на периода. Вие като част от това имущество приемате тези
вземания ли? Какво е това имущество в размер на 1 800 000лв., което превишава с 1 800 000
доходите? Да кажем, че вземанията са в това число.
В.л. А.: Да, приемем го. Вземанията са около 200 000лв.
Адв. Ж.: От една страна има твърдения за налично имущество в края на периода
50 000 лв. да речем, имаме несъответствие в размер на близо два милиона, които Вие
констатирате и казахте, че трябва да е между доходи и имущество. Въпросът ми е,
математически възможно ли е това?
В.л. А.: По тази искова молба не е цялото имущество, което го има в последното
изменение на иска на комисията. Извън тези 50 000 лв. има вземания на лицето от
дружествата, 93 000 лв. от някаква продажба на недвижим имот, които са налични.
Това несъответствие идва от по-големия разход, комисията е приела, че всички
изтеглени и неналични суми са разход за лицето, съответно те са натрупани в разходи, т.е.
приходът става малък, а разходът голям, т.е. нетният доход става много минусово число,
голямо отрицателно число. Излиза, че не е имало доходи, т.е. е имало някакви доходи, обаче
не ги е декларирал, т.к. няма как да извърши някакви разходи без да има средства.
3
Адв. Ж.: Логически въпросът за минусовия доход, казвате, че следствие на многото
разходи, моят доход се е превърнал в един станал голям минус, кажете ми как
несъответствието може да е 1 800 000 лв., ако самото имущество е 400 000 лв.
В.л. А.: Той е имал някакви доходи, купувал ли е някакви неща, правил е някакви
неща, може за друго да си е харчил парите, ние сравняваме доход и разход. Нетният доход
го сравняваме с наличното. Нетен доход това е получени средства и изхарчени средства.
Адв. Ж.: Комисията не е променила своята задача дори и след отказа от част от
исковете, твърдеше се едно, след това си смениха твърденията, че част от това имущество
всъщност било вземания, а не било парични средства, преминали през сметките на моите
доверители. Срещу такива твърдения, ние не сме се защитавали, нито сме навели някакви
факти, защото никой не ни е питал за това, нито е било поставено като въпрос в исковата
молба. Изведнъж всички тези суми, получени от продажби на имоти, очевидно
трансформирани в последващи покупки е в графа разходи и там формират този разход от
близо два милиона лева, който превишава приходите с толкова.
За да се счете, че са разход, това значи, че в момента, в който съм ги получил те
изчезват от анализа, при така поставената от ищеца задача?
В.л. А.: Да, изхарчени са.
Адв. Ж.: Кога го извърших този разход във времево отношение, в момента ли го
извърших, когато получих сумите?
В.л. А.: Тези получени суми, които са сложени като разход са сложени на разход,
защото не са налични в края на периода. Приемам, че са изразходени поради самата
естеството на задачата. По задачата, както е изключваме наличността им, но не може да се
посочим момента на изхарчване. Като са поставени в разход, се приема, че този приход в
самия ден на получаване е изразходен.
Адв. Ж.: Комисията се отказа от твърденията си, че това е имущество, нарече го
разход и иска да го отнеме и сега, под формата на отрицателни доходи.
В тези варианти, поставени от ищеца, взехте ли предвид данните за една поправена
счетоводна грешка, която е поправена още през 2012 г. т.е. изтеглил е пари на каса и прави
вноски в друго дружество, и се приема, че е придобил пари, които не се признават и от
друга страна внася пари, които няма от къде да ги има. Взехте ли предвид поправената
счетоводна грешка, че с тази операция се намалява задължението на дружеството, в което ги
е внасял доверителят ми за плащане на покупна цена на продаден имот и е отпаднало от
пасИ. на това дружество заплащането на тази цена, и, че вследствие на тази операция той
няма вземания на допълнителна парична вноска, нито има да отчита средства от
дружеството.
В.л. А.: По задачата на ищеца тази счетоводна грешка не е приета, че е грешка, и в
последния лист тази сума като вземане е налична.
Адв. Ж.: Комисията твърди за налично перо – непогасено вземане от мое търговско
4
дружество, това включва ли вземане от дружеството, в което съм внасял?
В.л. А.: Да, в ,,АРТ СТРОЙ“ го има като налично имущество. В това перо от около
400 000лв. влиза и това вземане.
Адв. Ж.: Като ходихте в счетоводството на дружеството води ли се такова
задължение?
В.л. А.: Няма задължение в ,,АРТ СТРОЙ“ към С. С. за тази вноска от 266 000лв.
Адв. Ж.: Има едно вземане като договор за заем от 2018-2019 г.
В.л. А.: Това е заем от 102 500лв. даден от С. на едно дружество.
Адв. Ж.: По делото има ли приложен договор за заем и уговорен падеж?
В.л. А.: По делото няма документи за заем, само от движението по банковата сметка
става ясно. Краят на периода е 2019 г., към края на периода няма възстановена сума, по
всички банкови сметки, които са налични по делото. Няма никакви други данни относно
това вземане в края на периода.
По задачата на ответника съм взела предвид постоянните трансформации на
получените средства и извършените разходи. При тези трансформации съобразих, както
движенията от сметките, така и движенията на средствата в брой, които няма данни да са
изхарчени. При тези трансформации на средства има положителна разлика, когато
продажбата е отразена в приход. Това са документално обосновани приходи и разходи.
Адв. Ж.: Нямам повече въпроси.
Гл. инсп. С.: Оспорвам заключението във варианта на ответниците, както и на
ищеца, в частта, в която са отразени 60 000 лв. възстановени средства от ,,СИМ ИНВЕСТ“,
по представени документи от ответниците.
Адв. Ж.: Тази информация трябваше да бъде дадена на вещото лице и за нея нямаше
доказателства по делото, т.к. с такова твърдение за налични вземания на доверителя ми, като
част от неговото имущество, не сме запознати и те не са основания на иска, не са въведени
по реда на изменение на исковете по обстоятелствената част, и точно, защото се поставят
задачи във връзка с факти и твърдения, ненаведени и невключени по делото, то се наложи,
за да бъдем коректни и към съда, ние да искаме информация от дружеството. Не е мой
пропускът да не посоча тази информация, че е била налична още с подаване на отговора, а аз
съм отговорил на това, което се твърди по исковата молба. Тълкувателното решение не е
основание да променяме исковете в процеса.
Гл. инсп. С.: По отношение на депозита за възнаграждение на вещото лице, колегата,
когото замествам, ми е написал, че сме пропуснали да внесем депозит в размер на 1000 лв.
В.л. А.: Справката ми е за сумата от 2500 лв., като сумата от 1500лв. е за задачите на
ищеца.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице
5
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение
на съдебно-икономическата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 2500лв.,
предвид представената справка-декларация.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да в двуседмичен срок от днес срок да внесе в сумата в размер
на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща депозит за възнаграждение на вещото
лице
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в едноседмичен срок да внесат сумата в размер 400.00
/четиристотин/ лв., представляваща довнесен депозит за възнаграждение на вещото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако не изпълнят указанията на съда, разноските ще
бъдат събрани принудително по реда на ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на вещото лице И. Н. А. за сумата от 2500.00 /две хиляди и
петстотин/лв., след представяне на доказателства за довнесени депозити.
Гл. инсп. С. : Моля да се произнесете по представените от,,СИМ ИНВЕСТ“ от
24.02.2023г. доказателства
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 5017/24.02.2024г. , депозирана ,,СИМ ИНВЕСТ –
ВАРНА“ ЕООД, с приложени писмени доказателства, както следва: касова книга ,,СИМ
ИНВЕСТ – ВАРНА“ ЕООД от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.; отчет за паричните потоци по
прекия метод за 2011г.; касова книга ,,СИМ ИНВЕСТ – ВАРНА“ ЕООД 01.01.2017г. до
31.12.2017г.; отчет за паричните потоци по прекия метод за 2017г.
Адв. Ж.: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с молба вх.рег. № 5017/24.02.2023г. заверени
за вярност копия на документи, както следва: касова книга ,,СИМ ИНВЕСТ – ВАРНА“
ЕООД от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.; отчет за паричните потоци по прекия метод за 2011г.;
касова книга ,,СИМ ИНВЕСТ – ВАРНА“ ЕООД 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; отчет за
паричните потоци по прекия метод за 2017г.
Гл. инсп. С.: Представям списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Правя възражение за
прекомерност и прилагане на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ. Ако отхвърлите иска
на комисията, да възложите разноските на ответниците, т.к. в обезпечителното производство
с декларацията ответниците на са представили, по независещи от комисията причини
доказателства.
Адв. Ж.: Представил съм списък на разноските, като моля същите да ни бъдат
6
присъдени. Моля да прибавите и тези, които ще довнесем за вещо лице.
Не отговаря на истината казаното, това се прави, понеже така е спуснато да се прави
по всички дела. Съдът може да се запознае с всички доказателства, които не са приети от
комисията в предварителното производство, включително за разполагаемостта на тези 700
000лв., както и за грешката в счетоводството, която е изправена, включително и много
други. Дори в самата искова молба има няколко страници, в които комисията излага защо не
приема едно или друго възражение. Всичко е предоставено на комисията, такова твърдение
изначално е неоснователност или недопустимост на иска, не съответства на духа на закона,
защото има и друга норма, която казва, че от неподаване на декларация не може да има
вредни последици за страната. Ищецът има власт за установяване на всички факти по
делото.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените от страните
списъци на разноските по чл. 80 от ГПК.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Гл. инсп. С.: Моля да уважите иска на комисията, след направения частичен отказ от
иска, като основателен, като ни присъдите сторените разноски, съгласно представения
списък.
Моля да ми бъде даден десет дневен срок за представяне на писмена защита.
Адв. Ж.: Моля за решение, с което да отхвърлите исковете и да присъдите разноски
на доверителите ми, съгласно приетия по делото списък.
Накратко, след отказа от исковете не може да се променят твърденията, че сумите,
които в началото бяха предмет на иска за отнемане са разходи и да се представя нов анализ,
в който под формата на второ мнение на комисията съгласно тълкувателното решение се
променя нейния анализ, защото той не е една мисловна дейност за оценка на фактите, а
самите факти, които са в духа на този анализ са основание за иска.
Моите доверители не са се защитавали срещу твърдение, че всички тези суми за
разход за нещо, неясно какво, както стана ясно и от заключението на вещото лице. Ние
безспорно бихме отрекли, ако това се твърдеше, че в момента на получаването всички тези
средства са били разходвани за нещо. Аз намирам тази методика на иска за начално
неправилна, възразил съм в отговора, че не е допустимо получени средства, които са
очевидно трансформирани в следващи разходи за придобиване на имущество и обичайни
такива, да се извлича от целия поток на паричните средства и да образуват една стойност,
която се нарича имущество и трябва да бъде отнето. Това отрича очевидната трансформация
7
на едни и същи средства и по същество води до това, да се иска отнемане на оборот от
парични средства.
В тълкувателното решение, което казва кое е имущество и кое не, се казва и нещо
много важно, не е длъжен ответникът по тези искове да докаже трансформацията на едни
средства, с които е разполагал и е придобил някакво имущество, тя се предполага след като
средствата са налични, дали в брой или по сметка, когато аз закупувам един имот, няма
нужда да доказва, че тези пари съм взел, за да платя по сделката за придобИ.не. Прави се
цялостно съпоставяне на разполагаеми средства от една страна и на разход от друга страна,
при това следва да се отчитат всички трансформации на средства, които идват от това.
Следва като се приема, че разходите ни за живот, онези които ние не можем да докажем са
по-малко от наличните пари при мен, остатъкът, който е над разходите за живот очевидно се
трансформира в покупката на имоти.
Не случайно зададох въпроса на вещото лице, дали при тази очевидна наличност от
700 000лв. в началото на периода, би се променило заключението, дори и по тази грешна
методика, която стои в основата на отговора на задачата от ищеца. Естествено, защото
ефектът се мултиплицира. Ако аз имам в началото налични 700 000лв., тогава самият ищец
при придобиване на имот или някакъв друг разход, наречен първоначално като имущество,
няма да е от незаконни средства, а ще е от наличните ми средства, следователно няма да се
включи в имущество, а впоследствие с промяна, която според мен е недопустима, в графа
разходи. След, което като минем по нататък, при продажбата парите, които съм получил пак
няма да има основание и то по твърдение на комисията, да бъдат изключени от анализа на
средствата, които вървят при мен, защото ще се окаже, че са законни средства. По този
начин би се избегнало само с тези 700 000лв. това искане да се отнемат пари и тази
необяснима житейска гледна точка, че имам имущество за 200 000лв., а моите разходи не
съответстват на приходите ми с милиони.
Ние днес установихме нещо много важно за решението по делото, то е, че това, което
стана очевидно с тълкувателното решение, правилно в заключението по поставените от мен
задачи, се отнасяше правилно към разходите към времето на извършването им при очевидни
трансформации във времето, т.е. ако съм получил през месец май 2013г. една значителна
сума и след това търсим обяснение за произхода на средствата, с които съм направил разход
от 200 000лв., очевидно, че след като обичайните ми разходи са 10 000лв. за този период,
имаме 290 000лв. налични и тези получени средства са трансформирани при този разход
след три месеца. При мен тези средства, които не са имущество, се отнасят към разходите,
само че разликата е, че този разход не се счита по силата на веднага извършен след
финализирането на прихода. За да се получи този сбор от минуси следва да приемем, за да
ги изключим от разполагаемите средства на следващия ден, че с факта на получаването,
сумата отИ. в разход и изчезва от разполагаемото на моите доверители. Такава презумпция
за моментално извършване на разход, заедно с получаването на някакъв приход, само,
защото ищецът го е нарекъл незаконен, или само, защото твърди, че било продажба на
незаконно придобито имущество, не може да бъде споделен, най-малкото, защото това не
8
може да се твърди предварително, то следва да се докаже в процеса, а не може да се докаже
със самото твърдение. Това се получава всъщност. Ищецът го твърди, поставя го на вещото
лице, което го слага, не защото има специални знания, ами защото така е казано от
комисията. На такава порочна методика не може да издържи нито един търговец на този
свят.
Затова ще ми позволите в срок в писмена защита да направя една сметка по задачата
на вещото лице, поставена от ищеца, какво ще е ако не приемем само две неща, ако не
отричаме сляпо разполагаемостта в началото на периода с едни 700 000лв., което е очевидно
доказано документално, второ ако не приемем, че когато аз получавам приход от продажба
на имущество в момента разходвам за неизвестно какво. Това което и вещото лице каза, че е
на база факти по делото, т.е. те се изразходват тогава, когато настъпи следващия разход,
това е трансформация. По тази причина стигаме до крайния резултат, имаме приходи, които
превишават разходите. Това твърдение съответства на онова от 2022г. в уточняващата
молба.
Всякакви промени на обстоятелствената част на исковата молба след първото с.з.,
може да се навеждат само с искане за изменение на иска, ако го позволяват сроковете за
това. В случая това особено нещо, което се твърди е, че това вече не е имущество, а е
разход. Твърди се, че разходът е извършен времево веднага с получаването, поради което
тази наличност не може да бъде отчитана. Комисията хем се отказва да иска отнемане на
тези суми, хем ги ползва да формира извод за отрицателен доход, което е недопустимо.
Когато комисията се отказа от едни искове, фактите, въз основа, на които е завела тези
искове са преклудирани.
Трябва да се съобрази и още нещо, независимо, че от едно лице се иска отнемане на
имущество на значителна стойност, всичко по пера са отделни искове, които са съединени.
Отказът от един от тях не води до промяна на твърденията по тези, които остават да се
разглеждат. На тези обстоятелства, на които са били основани тези искове, повече искове не
може да се основават след отказ от иск. Ищецът не може да води каквито си иска искове,
може да води само за отнемане. Ако едни факти се претендират с отказ от иск, не може на
същите факти да се основава след това искане за отнемане. Това е недопустимо.
Моля да съобразите това, което е на база събраните по делото доказателства, този
реален действителен, паричен поток, който следва от самото начало на периода до неговия
край, и който моят доверител е разполагал с пари, защото строи и продава. Ако основанието
на иска беше само твърдение за значително несъответствие, комисията би могла да предяви
иск, без да посочи от къде произтича несъответствието.
Моля да ми бъде даден срок за подробна писмена защита.
СЪДЪТ дава възможност на ищеца да представи писмена защита в двуседмичен
срок от обявяване на протокола.
СЪДЪТ дава възможност на ответнциите да представят писмена защита в три
седмичен срок от обявяване на протокола.
9
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10