РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20235300500005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл. 344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 и чл. 225, ал. 1 КТ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Община – *********,
чрез адв. Я. Р., против Решение № 3312/14.10.2022г., постановено по гр.д.№
12432/2021г. по описа на Районен съд–Пловдив, XV гр.с., с което е признато
уволнението на Н. И. Г., ЕГН: **********, извършено със Заповед №
9/28.05.2021., издадена от кмета на район „************, за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1
КТ,т.12, за незаконно и е отменено; възстановена е Н. И. Г., ЕГН:
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ на район
„*********; както и е осъдена да заплати на Н. И. Г., ЕГН: **********, сума
в размер на 1150 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода
28.05.2021 г. - 26.07.2021 г ., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
1
окончателното й погашение; както и да заплати на Н. И. Г., ЕГН: **********,
сума в размер на 1 083 лв., представляваща сторени разноски по делото; както
и е осъдена да заплати в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 250 лв., представляваща
държавна такса и разноски. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да
се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Н. И. Г., ЕГН: **********, чрез адв.С. И.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Н. И. Г. против Община – П. е
заведена искова молба, ведно с писмения две последователни уточнения към
нея като неразделна част, с която посочва, че между страните е действало
валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор № 9/28.05.2021
г., по силата на което ищецът заемал длъжността „*********” на район
„**********. Ищецът посочва, че се е върнала на работа, след като има
влязло в сила съдебно решение, което отменя като незаконно уволнението,
извършено със Заповед №13.09.2020г. Посочва, че на същия ден 28.05.2021г.
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на осн.325 ал.1 т.12 от
КТ със Заповед № 9/28.05.2021 г. на кмета на район „********. Поддържа, че
отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността с оглед
разпоредбите на ЗДСл.
Прилага Трудов договор №9 /09.03.2020г., сключен с Община
*********; Заповед №9/28.05.2021г. на кмета на *********; Протокол от
28.05.2021г., подписан от М. М., Г. П. К., Н. Г.; Заявление №3-
94004572/28.05.2-21г., заедно с декларация по чл. 7 от ЗДСл към него.
Ответникът ********* депозира в срок Писмен отговор по чл.131
от ГПК, с който възразява, че уволнението е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че в края на 2020г е започнал процедура по определяне длъжността
„********“ да бъде заемана по служебно правоотношение, като процедурата е
приключила в началото на 2021г.
Прилага Заповед № 9 от 28.05.2021 г.; предложение от 20.11.2020
г. на З. Д. до А. Д.; Структура и численост, приложение 1; Структура и
численост, приложение 2; Решение № 296 на Общински съвет-Пловдив, взето
с протокол № 18 от 21.12.2020 г.; длъжностно щатно разписание на
служителите в сила от 01.01 2021 г.
В хода на производството е приета ССЕ, изготвена от в.л. Б. В.
2
относно изчисление на претендираното от ищцата обезщетение по чл.225 ал.1
от КТ за оставане без работа. Приложено е заверено копие от трудова книжка.
Районен съд – Пловдив, за да постанови решението, излага
основни съображения, че е установено по делото, че със Заповед
№9/28.05.2021г., издадена от **********“ ищцата е уволнена от длъжността
„***********“, на която е била възстановена по силата на Решение №360 от
30.03.2021г. на XV гр. с. по гр.д.№ №20205330111794 по описа за 2020 година
на РС Пловдив. Заповедта е връчена веднага след постъпването й на
работното място. Кметът на ********* променя структурата на общинската
администрация, като за целта подава предложение за промяна на длъжността
и от длъжност заемана по трудово правоотношение да се трансформира в
заемана по служебно правоотношение. Дейността на главния архитект е
регламентирана в ЗУТ и поднормативните актове. Тази длъжност може да се
заема и по двата вида правоотношения - още повече че няма въведени
допълнителни изисквания, на които ищцата да не отговаря.
Районният съд е аргументирал, че проведената процедура по
промяна на длъжността и от длъжност, заемана по трудово правоотношение
да се заема по служебно правоотношение е опорочена, като само част от
пороците са липсата на предствено решение на Общински съвет П., което да е
влязло в законна сила и неспазването на разпоредбите на АПК за уведомяване
на заинтересованите лица. Въпреки това Г. е депозирала необходимите
документи /декларация и заявление/ своевременно. Районният съд налагат
извод, че действията на ответника недвусмислено изпълняват правната
фигура на ’’злоупотреба с право’’, тъй като злоупотребата с правото на
уволнение от страна на работодателя се изразява в упражняването му в
противоречие с неговото предназначение /да прекрати трудовоправната
връзка поради настъпване на предвидените в закона основания/, с цел да се
увреди работника като страна по трудовото правоотношение, тоест
единственото му желание е ползвайки се от законово допустимо средство да
постигне една- единствена цел- да прекрати договора с конкретен служител.
Районният съд акцентира, че това е второ уволнение на ищцата, след като
вече е била възстановена на работа с влязло в сила съдебно решение, в
мотивите, на което детайлно и ясно е разяснено на ответника порочността на
заповедта за уволнение. В случая целта на работодателя /да уволни ищцата/
не би могла да бъде постигната по друг начин, респективно резултатът би се
забавил, което го е мотивирало да промени основанието за заемането на
длъжността и да я трансформира, като това е нелегитимна цел. Посочва, че
прави впечатление упорството, с което кмета на район северен се придържа
към незаконосъобразното си поведение, граничещо с хипотезата на
неизпълнение на съдебно решение в случая.
На следващо място, Районният съд мотивира, че не следва се
поставят в различно правно положение лицата с действащо трудово
правоотношение при трансформация на длъжността от трудово в служебно
правоотношение и тези, като ищцата, които ако не бе незаконното им
уволнение по време на преобразуване на длъжността по силата на нормативен
акт, щяха да бъдат преназначени от трудово правоотношение на държавна
служба. Районният съд посочва също, че с отмяната на незаконното
3
уволнение, трудовото правоотношение на Г. се възстановява с всички
произтичащи от това права, включително и правото да бъде назначена при
условията на § 85 от ПЗР на ЗДСл. Позовава се на съдебна практика -
Решение № 11301/16.11.2007г. на ВАС на РБ по адм.дело № 7412/200г., 5
членен състав.
Районният съд налага следващ правен извод, че в случая са
изпълнени всички предпоставки на § 4, ал.2 от ПЗР на ЗДСл - заявлението по
чл.8 от ЗДСл е подадено в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното
решение, Г. отговаря на изискванията по чл. 7 от ЗДСл. и освен това
длъжността, която служителят е изпълнявал и на която се възстановява,
съществува в съответната администрация.
По отношение на иска по чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 от КТ.
Счита, че са налице съответните материалноправни предпоставки, а именно
да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в
незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; ищецът да
е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение до шест месеца
след уволнението и причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
От представеното по делото заверено копие от трудовата книжка
на ищцата се е изяснило, че за процесния период тя не е полагала труд при
друг работодател, респ. не е получавала трудово възнаграждение, поради
което същата е претърпяла вреди. Съобразно приетото по делото заключение
по изготвената ССчЕ, за процесния период обезщетението за оставане без
работа възлиза на сума в размер от 1 150 лв. Върху посочената сума следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане.
С въззивната жалба на Община–Пловдив са направени
възражения, че Районният съд не е разгледал в пълнота и не е преценил
адекватно на съдържанието им събраните по делото доказателства. Основно е
мотивирано решението с липсата на представено Решение на Общински съвет
- П., което да е влязло в законна сила, с което длъжността „*********“ в
район „**********, да е определена за заемане от държавен служител.
Посочва, че такова решение е приложено от страна на ответника по иска, като
самото му влизане в сила е лесно проверим факт, тъй като въпросното
решение като част от решенията на Общинския съвет - П., подлежи на
публикуване и е публикувано на официалния сайт на Община - П.
На следващо място, възразява, че с решението е допуснато
неправилно приложение на материалния закон, с това. че работодателят е
злоупотребил с право при извършване на процесното уволнение. В тази
насока Районният съд се мотивира с факта, че ставало въпрос за вече второ
поредно уволнение на ищцата, непосредствено при възстановяването й с
отмяната на предходното такова. Според съда самата процедура за промяна
на длъжността и трансформирането й от длъжност за заемане по трудово
правоотношение в такава по служебно правоотношение, била опорочена, като
само част от пороците се състоели в това, че нямало приложено по делото
4
Решение на Общинския съвет, което да с влязло в законна сила и
доказателства за спазване изискванията на АПК за уведомяване на
заинтересованите лица. Въпреки това Г. била подала необходимите
документи своевременно. Тези именно „действия“ съдът разчита като
недвусмислен знак за „злоупотреба с право“. Районният съд не е съобразил,
че въпросната процедура по трансформация на длъжността в такава, за
заемане от държавен служител всъщност е започнала на 23.11.2021г. , тоест
половин година преди обявяване на делото за отмяна на първото уволнение за
решаване 19.03.2021 г. Ищцата е заявила възстановяване едва на 28.05.2021 г.
Самото Решение на Общинския съвет -Пловдив, е в сила от 13.01.2021 г,
тоест много преди да е ясно какъв би бил изхода от спора с
ищцата. Акцентира, че злоупотребата с право е много специфично основание
за отмяна на уволнение като незаконно, като установяването й от съда трябва
да бъде надлежно мотивирано и трябва да се посочи - какъв е резултатът,
който се преследва от злоупотребяващия с право; защо този резултат се
преследва - причината, поради която злоупотребилият с право е имал нуждата
да го направи - което може да бъде или защото резултатът, който цели няма
как да бъде постигнат законосъобразно или защото законосъобразното му
постигане е твърде сложно и зависи от фактори, които могат да го осуетят;
какъв е законосъобразният път, който е избран това да се стори и защо -
макар и законосъобразен да е начинът, това видимо не е реалното основание
за постигане на целения краен резултат.
Районният съд е посочил, че длъжността „**********“ можела да
се заема и по трудово, и по служебно правоотношение. След това обаче - кой
знае защо, РС- Пловдив посочва , че само защото ищцата вече е била
уволнена и е престояло възстановяването й на работа по съдебно решение,
работодателят е лишен от възможност да промени вида на правоотношението
и да постави регулирането му под нормите на Закона за държавния служител,
а не на Кодекса на труда. Видно и от двата нормативни акта, забрана за такава
промяна по отношение вида на правоотношението за заемане на длъжността,
която да поставя промяната в зависимост от текущо, прекратено, било то и
съдебно оспорвано правоотношение, не е налице. Същевременно преценката
на работодател като доверителя ми, при когото е допустимо заемане на
длъжности и чрез двата вида правоотношения, да реши дали да избере единия
или другия вид правоотношение, е въпрос на целесъобразност, който не
подлежи на съдебен контрол. А с решението си явно PC-Пловдив е упражнил
такъв контрол точно върху този прерогатив на ********** като работодател.
Поддържа, че е неправилен изводът на Районния съд, че не
трябвало да се поставят в различно правно положение лицата по действащо
трудово правоотношение спрямо тези, които са с прекратено такова, чието
прекратяване ако не било налице, щели също да имат шанс за преназначаване
на държавна служба при такава трансформация. Законодателят в Кодекса на
труда изрично е предвидил възможност да се прекрати трудово
правоотношение със служител, чиято длъжност се трансформира за заемане
по служебно правоотношение /чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ/. Работодателят е
възстановил ищцата в изпълнение на решението за отмяна на първото й
уволнение и едва тогава е издал заповедта за прекратяване на основание чл.
325, ал.1, т. 12 от КТ. Ищцата не е поставяна в някакво друго положение,
5
нито пък работодателят е бил длъжен да я преназначи на държавна служба
автоматично, само защото е възстановено трудовото й правоотношение.
Във въззивното производство във връзка с повдигнатите въпроси
за заверка за влизане в сила на доказателства по делото, бяха приложени
отново Решение № 296, взето с Протокол № 18/21.12.2020г. на Общински
съвет – Пловдив, ведно с придружително писмо, че е влязло в сила на
13.01.2021г. /представено от жалбоподателя Община -Пловдив/ и Решение №
306/30.03.2021г., постановено по гр.д.№ 20205330111794 по описа за 2020г. от
Районен съд -Пловдив, XV гр.с., с отбелязване, че е влязло в сила на
17.04.2021г. /представено от въззиваемата Н. И. Г./.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С Решение № 306/30.03.2021г., постановено по гр.д.№
20205330111794 по описа за 2020г. от Районен съд-Пловдив, XV гр.с., влязло
в сила на 17.04.2021г., е признато уволнението на Н. И. Г., извършено със
Заповед № 13/03.09.2020г., изд. от *********, с която е било прекратено
трудовото правоотношение между страните на осн. чл.71 ал.1 от КТ, считано
от 04.09.2020г. и е възстановена на длъжност „**********“ на Кмета на
район „**********, както и е осъдена Община -П. да заплати съответното
обезщетение на осн. чл.225 ал.1 от КТ. Както се установява, след
уведомление от съдебната администрация, Н. Г. на 28.05.2021г. се връща на
работа.
Връщайки се на работа, Н. И. Г. е подала Заявление с вх.№ 3-
9400-45-22/28.05.2021г. до Кмета на район „********* /на л.16/, с което,
позовавайки се на Решение № 296, взето с Протокол № 18/21.12.2020г. на
Общински съвет – П., затова, че е направена промяна в структурата на
Районна администрация, и на осн. параграф 36 ал.1 от ПЗР към ЗИД на
Закона за държавния служител, е направила изявление за заемане длъжността
„**********“ на район „*********, по служебно правоотношение.
Приложила е и Декларация по чл.7 от ЗДСл., подписана на 28.05.2021г.
6
Първоначално действително е била допусната с Протокол до
кабинет №8 - този на главния архитект за започване на работния процес, в 9,
00 часа. Впоследствие, обаче, в рамките на около 5 /пет/ минути след това
се връчва процесната Заповед №9/28.05.2021 г. издадена от Кмета на район
„**********, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, т.12, считано от същата дата, с основание
„поради определянето й за заемане от държавен служител“.
Въззивният съд намира, че Заповед №9/28.05.2021 г., издадена от
Кмета на район „**********, е незаконосъобразна, доколкото съгласно § 4,
ал. 2 от ПЗР па ЗДСл - В случаите, когато искове на служители по трудово
правоотношение за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на
предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на
съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на
изискванията по чл. 7 и длъжността, която са изпълнявали до влизането в
сила на този закон и на която се възстановяват, съществува в съответната
администрация. В конкретния случай, работодателят, без да извърши каквато
и да било преценка дали Н. И. Г. отговаря или не отговаря на изискванията на
чл.7 и на длъжността „**********“, е предприел действия по прекратяване на
трудовия договор. Работодателят не е ангажирал доказателства затова, Н. Г.
да не отговаря на условията на чл.7, още повече, че дейността на ******
******е регламентирана като обхват на правомощия основно по ЗУТ и
издадени подзаконови нормативни актове. Тази длъжност несъмнено може да
се заема и по двата вида правоотношения „**********“.
Следва да се посочи, а това е казано и в мотивите на Решение №
306/30.03.2021г., постановено по гр.д.№ 20205330111794 по описа за 2020г. от
Районен съд-Пловдив, XV гр.с., че преди уволнителната заповед Н. И. Г. е
заела длъжността „**********“ след проведен конкурс, спечелен от ищцата.
Конкурсът е обявен от работодателя и е била назначена комисия, която след
проверка на знанията и уменията на кандидатите, е изготвила класиране, в
което лицето Н. Г. е класирана на първо място. При положение, че след
приключил конкурс Н. Г. е назначена на работа, в подписания трудов договор
е била установена „клауза за изпитване“ и правоотношението е било
прекратено в рамките на изпитателния срок. Уволнителната заповед е
отменена от съда като незаконосъобразна. Случаят по настоящето дело е
втори по ред във времето. Споделят се правните изводи на Районния съд, че с
издаването на Заповед №9/28.05.2021 г. от Кмета на район ***********, се
припокрива фактическия състав на „злоупотреба с право“ и се създава
впечатление за поведение, граничещо с хипотезата на неизпълнение на влязъл
в сила съдебен акт. Длъжността, заемана до този момент от Г. се определя за
заемане от държавен служител, като това основание е използвано от
работодателя с цел повторно прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата веднага, след възстановяването на работа. Кметът на район
„********** при издаването на заповедта се позовава на Решение № 296,
взето с Протокол № 18/21.12.2020г. на Общински съвет – Пловдив, но това
решение е по негова инициатива и е предприета процесната промяна в
7
структурата на район „*********** относно конкретната длъжност.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 1 650 лв. за
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3312/14.10.2022г., постановено по гр.д.
№ 12432/2021г. по описа на Районен съд–Пловдив, XV гр.с.
Осъжда ***********, да заплати на Н. И. Г., ЕГН- **********,
сумата в размер на 1 650 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 5/2023г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8