Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение №766 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 872/2011г. Районен съд В.Т. е осъдил Г. Г. Г. с фирма"Р.-99-Г. Г." гр.П.Т. да заплати на О. М. Ш. от гр.Б.,обл. Р., на осн.чл.182,ал.1,т.2 КТ сумата от 2500лв. представляваща сборно незаплетон трудово възнаграждение ,на осн.чл.245 ,ал.2 КТ сумата от 200лв. -лихва за забава от изискуемостта на всяко вземане за месечно трудово възнаграждение за периода след 07.03.2008г. до 17.07.2010г., както и да заплати сумата от 795лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение , ведно със законната лихва от 17.07.2010г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията за мораторна лихва от 16.07.2010г., осъден е да заплати на О. Ш. и разноски от 150лв., а по сметка на ВТРС 200лв. ДТ върху уважените размери на исковете и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от "Р. 99- Г. Г." гр.П.Т. чрез упълномощения от него адвокат.В жалбата се правят оплаквания ,че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба с която претенциите по отделните искове не са конкретизирани по размер и период. Твърди решението да е и необосновано при несъобразяване на всички доказателства. Посочва,че са игнорирани напълно признанията на ищеца,че е получавал за целия период трудово възнаграждение, че поради неяснота на претенциите необоснован е извода на съда за отхвърляне на правопогасителното им възражение за изтекла погасителна давност , което се отнасяло и за изтеклите лихви. Твърди необоснованост и за изводите по претенцията за неизползван платен годишен отпуск. Моли да се обезсили решението изцяло или да се отмени и при решаване по същество исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.Претендира разноски за двете инстации. От ответника по жалба О. М. Ш. чрез пълномощника му в закония срок е постъпил писмен отгово със заето становище по неоснователността на жалбата Моли за потвърждаване на решението,претендира разноски. Окръжен съд В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо. По съществото на спора Окръжният съд приема следното: Производството по делото е образувано по предявена от О. М. Ш. от с.О.,общ.П.Т. против "Р. 99-Г. Г." гр.П.Т. искова молба, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 245 ал.2 вр.чл.242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение и иск по чл.224 ал.1 КТ - неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, заявени в размер съответно за 2500лв. за 5 години и лихва от 200лв. и за сумата от 797лв. От събраните и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства са установени бозспорно следните обстоятелства: съществуващо между страните трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 1/01.07.2005г., при начално договорено възнаграждение от 180лв., което през годините на действие е променяно с последно договорено от 397лв. Договора е за пълен работен ден, на длъжност " водач на селскостопански машини".През времетраенето на договора работодателят- ответник по делото е заплащал трудово възнаграждение ,без същото да е отразявано по ведомостта за заплати, което се потвърждава и от свидетелските показания на двама бивши работници при ответника ,при което не може да се установи дали е изплащан пълния договорен размер или част от него. От разпита на същите и направеното признание на ищеца се установява,че са получавали на ръка заплати на мястото на изпълнение на трудовите им задължения- на нивата. Каква е обаче получаваната сума от О. Ш. не е установено с писмени доказателства съгл. възложената доказателствената тежест и изискванията на чл.128 КТ-работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения , да плаща уговореното възнаграждение за извършената работи и да издава при поискване от работника извлечение от тези ведомости за изплатени или неизплатени възнаграждения и обезщетения. Безспорно е и,че на 16.07.2010г. трудовия договор е прекратен на осн.чл.325 т.1 КТ със заповед № 34, издадена от "Роси 99 Г. Георгиев" П.Т.. Няма писмени данни работникът да е ползвал и платен годишен отпуск , гарантиран от КТ в минимален размер от 20 дни годишно, като св. Кирилова пояснява,че отпуските през зимния период на село се ползва неформално,не се чака разрешение,не се подава молба. При така събрания доказателствен материал правилни и обосновани на доказателствата са както фактическите изводи,така и правните такива, изложени от ВТРС ,които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща по реда на чл.272 ГПК.При произнасяне на решението съдът се е съобразил и с направено възражение на ответника за изтекла погасителна давност за вземането за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгл.чл.358,ал.1,т.3 КТ и е приел,че претендираните преди 08.03.2008г. суми са погасени по давност, което е съобразено при изчесляване на размера на претенциите.Правилно е разпределена и доказателствената тежест върху страните за твърдяните от тях обстоятелства, при което недоказано е останало твърдението на работодателят,че е заплатил изцяло договореното възнаграждение през периода на трудовия договор. След като същият не е недоказал да е заплатил каквато и да е част от трудовото възнаграждение с императивно изискващи се за това писмени документи, твърдението му,че е налице признание на работника за получени част от трудовите възнаграждения, правилно са послужили като основание на съда при извода му за основателност и доказаност на претенцията на работника при направени изчисления съгл. нормите на КТ и размера на исковата претенция по посочените пера. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателят,че исковата молба е нередовна поради непосочени в петитума по всеки един от исковете периода и съответната сума на претенцията, както и началния момент за претенцията за мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение и за обезщетението за неизползван отпуск и каква част от сумата 200лв. е за всяка от претенциите.Видно от доклада по делото е,че доказателствена тяжест е разпределена между страните правилно и след направеното уточняване от пълномощника на ищеца на претенциите му с молбата му от 11.04.11г. Доклада не е оспорен от ответника и на него е дадена възможност да докаже твърденията си за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, което обаче не е сторено. Самото обяснение,дадено от работодателят в съдебно заседание че е изплащал на ръка редовно заплатите, не може да се вземе пред вид ,както правилно е приел и първоинстанционният съд, тъй като същото представлява твърдения за изгодни и положителни факти за работодотеля,които следва да се докажат по съответния за това ред.Съгл. КТ в нормата на чл.270 се предвижда трудовото възнаграждение да се изплаща по посочения ред и лично на работника по ведомост или срещу разписка ,респ. задължение на работодателят е да докаже изплащането му за претендирания период като на доказаване подлежи положителния факт на плащане , а не отрицателния на неплащане ,твърдян от работника ищец.От мотивите на решението,отразени в диспозитива е видно, че присъдена е лихва от 200лв. за забава в плащанията на трудовите възнаграждения за периода след 07.03.08г. до прекратяване на трудовия договор-17.07.2010г., като върху размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 795лв. е присъдена и законна лихва от 17.07.2010г.-след датата на прекратяване на трудовия договор до окончателното изплащане, респ. съдът не е излязъл извън петитум.Твърдението на жалбоподателят за необоснованост на решението поради непроизнасяне на съда по възражението им за липса на претенции от страна на работника при прекратяване на трудовия му договор през 2010г. е неоснователно .В заповедта с която е прекратен трудовия договор и която е издадена от работодателят, липсва отбелязване,че на работника се дължи обезщетение. Не е спорно,че същата е връчена на работника. Това обстоятелство обаче не означава,че за него са преклудирани правата му да търси обезщетение както за неизползвани права -на полагаем отпуск ,така и да претендира неполучено трудово възнаграждение, както е направено в процесния случай.Довода следва да се отхвърли. При така изложеното съдът приема,че жалбата на " Р. 99-Г. Г." гр.П.Т. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея решение като правилно и обосновано на доказателствата следва да се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят направени разноски за адвокатско възнагражденише от 250лв. Водим от изложеното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение 766 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 872/2011г. на Районен съд В.Т. ОСЪЖДА " Р. 99-Г. Г." ,със седалище и адрес на управление гр.Р.Т., ул.Б. 16, ЕИК ......... да заплати на О. М. Ш. ЕГН * от гр.Б., обл. Р. сумата от 250лв. разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |