№ 5294
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110154531 по описа за 2024 година
намери следното:
Постъпила е молба от адв. Д. В. М. от АК – П. от 23.12.2024 г., с която моли съда да
измени в частта за разноските Определение № 49916/06.12.2024 г., постановено по
настоящото дело, с което е обезсилил издадената в полза на заявителя „АКПЗ“ АД, заповед
за изпълнение и е осъдил същия да заплати на адв. М., пълномощник на длъжника в
производството и оказал му безплатна правна помощ и съдействие по него, сумата от 50 лв.,
представляваща дължимо на осн. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАДв., адвокатско
възнаграждение, като осъди заявителя да му заплати пълния претендиран от него размер от
480 лв. с вкл. ДДС.
Препис от тази молба е връчен на заявителя, като от страна на „АКПЗ“ АД със
становище от 29.01.2025 г. са заявили, че считат същата за неоснователна по изложени
съображения и молят същата да бъде отхвърлена.
Съдът като взе предвид молбата по чл.248 от ГПК подадена от пълномощника на
длъжника в производството адв. М. от АК – П. и становището на заявителя „АКПЗ“ АД, за
да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 49916 от 06.12.2024г. съдът е обезсилил издадената заповед за
изпълнение, поради това, че заявителят не е представил доказателства да е предявил
установителен иск в срок, като съдът се е произнесъл и по поисканите от длъжника в
производството разноски, като е осъдил „АКПЗ“ АД да заплати на адвокат Д. М., оказал
безплатна правна помощ и съдействие на длъжника С. П., на осн. чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от
ЗАДв., адвокатско възнаграждение в минимален размер от 50 лв.
Адвокат М. е останал недоволен от така определеното му по преценка на съда
възнаграждение, като е поискал от съда по реда на чл.248 от ГПК да измени постановеното
Определение № 49916/06.12.2024 г. в частта за разноските и увеличи присъдения размер на
1
адвокатското възнаграждение, което му се следва за оказаната от него безплатна помощ и
съдействие на длъжника в производството, до претендирания размер от 480 лв. с вкл. ДДС.
Излага съображения, че приложима в случая била разпоредбата на чл.7, ал.7 от НМРАВ,
съгласно която възнаграждението на адвоката следвало да се определи по правилата на
алинея втора, но на база половината от стойността на претендираните суми, като в
настоящия случай, му се следвало възнаграждение в размер на поне 300 лв. Посочва се, че в
тази насока имало формирана съдебна практика, вкл. на ВКС, датираща от 2018/2021 г.,
която цитира.
Същевременно посочва, че е формирана и по-нова задължителна за съдилищата
практика на ВКС /определение по ч.т.д. № 2481/2021 г. на ВКС/ съгласно която при
определяне размера на дължимото се възнаграждение при представителство на длъжника в
заповедното производство, без значение е материалния интерес на защитимото право,
поради което приложима се явява разпоредбата на чл.11 от НМРАВ по аналогия, и в който
случай, за настоящото производство му се следва възнаграждение от 400 лв., респ. 480 лв. с
вкл. ДДС, поради регистрацията на адв. М. по ЗДДС, за което е представил доказателства по
делото.
Ответната страна, заявителят в производството, в представеното становище пък
застъпва тезата, че приложима в случая е най-новата практика, базирана на решение от
25.01.2024 г. на СЕС, по дело № С0438/22, съобразно която минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, не обвързва съда,
като последния следва да присъди такова възнаграждение, което да отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия от
страна на адвоката.
По делото, адв. М. е депозирал единствено бланково възражение по чл.414 от ГПК, от
името на длъжника С. П. срещу дължимостта на вземанията, присъдени в полза на заявителя
със ЗИ по чл.410 от ГПК от 26.09.2024 г., в което не са изложени конкретни мотиви.
С възражението от 17.10.2024г., длъжникът по заявлението С. П., чрез пълномощника
си адв. М., своевременно е заявила, че претендира направените разноски, вкл. за дължимото
се адвокатско възнаграждение, като е поискал съдът да определи дължимото се такова на
адвоката оказал безплатна помощ и съдействие по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съдът е
определил адвокатското възнаграждение в минимален размер на 50 лв., позовавайки се на
чл.6, ал.1, т.2 от НМРАВ, като е приел, че подаденото възражение /което по принцип не се
изисква да е мотивирано/ има характеристиките на правен съвет/писмена консултация.
Същевременно, при издаване на заповед за изпълнение, на заявител, представляван от
юрисконсулт, съдът присъжда винаги минимално юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., като и при подаване на заявлението, и при подаване на възражение по чл.414 от
ГПК, неминуемо представителя на съответната страна извършва почти идентични
процесуални действия – проучване на делото и доказателствата, съдебната практика,
посещение на съда /или изпращане по електронна поща на книжата/, излагане на
обстоятелства, на които се основана вземането/респ. излагане на възражения срещу
2
дължимостта на вземането и т.н.
Налага се извод, че при приложението на Наредбата за заплащане на правната помощ,
към която препраща ГПК при определяне на дължимото се юрисконсултско възнаграждение
и НМРАВ, при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв., съществува ярък дисонанс в размера на възнагражденията, присъждани от
съда за идентична по обем работа и при липса на фактическа и правна сложност на делата.
В този смисъл, съдът счита, че и на адвоката на длъжника, оказал му безплатна
помощ и съдействие в заповедното производство, изразяваща се единствено в подаване на
бланково възражение в срока по чл.414 от ГПК /много често, както и в настоящия случай,
същото е немотивирано, което е в синхрон с изискването на закона/ за тази дейност се дължи
възнаграждение в минимален размер от 50 лв. Именно, за да не се допусне
непредсказуемост и субективност в преценката на съда, същата следва да бъде базирана на
едни и същи доводи и аргументи, когато следва служебно да се определя дължимо се
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
При определянето на горния размер съдът съобразява, че действията извършени от
процесуалния представител на длъжника са свързани основно, но не задължително с
проучване на делото, след което се попълва и подава възражение срещу издадената заповед
за изпълнение /по образец/. Изхождайки от постановките и на Решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело № С-438/2022 г., няма спор, че съдът не следва да се съобразява при определяне
на този размер, с предвидените минимуми в Наредба № 1/2004 година за минималните
адвокатски възнаграждения, доколкото се приема с цитираното Решение на СЕС, че същата
нарушава правилата на чл.101 и чл.102 от ДФЕС.
Предвид изложеното, съдът намира, че на представителя на длъжника по
пълномощие, оказал му безплатна помощ и съдействие в настоящото производство, ще
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от 50,00 лв., колкото е
присъдил и с оспореното определение № 49916/06.12.2024 г.,
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 от ГПК подадена от адв. Д. В. М. от АК –
П., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Определение №
49916/06.12.2024 година, с което съдът е обезсилил изцяло издадената по ч.гр.дело №
54531/2024 година по описа на Софийски районен съд - Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 30292/26.09.2024 година и е прекратил производството по
делото, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4