Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Адриана Атанасова в. гр. д. № 2110 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 489560 от 17.09.2018г.,
постановено по гр.д. № 22696/2016г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, CXIX състав, “Г.Е.Е.Е.”
ЕАД е осъден да заплати на Г. П.М.трудово възнаграждение в увеличен размер за
времето от 2013г. до 2016 г. в общ размер от 6 567.84 лева, ведно с
обезщетение за забава за времето от настъпване на падежа до 21.04.2016г.
включително в размер на 1 259,14 лева, както и
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 22.04.
2016 г. до окончателното плащане. С решението “Г.Е.Е.Е.” ЕАД е осъден да заплати на ищеца
сумата от 600 лв., направени разноски в първоинстанционното производство,
сумата от 313, 08 лв. за държавна такса,
както и сумата от 305 лв. в полза на СРС
– разноски за изплатено възнаграждение за вещо лице.
Постъпила
е въззивна жалба от “Г.Е.Е.Е.” ЕАД /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания
за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото. Излага
съображения, че първоинстанцинният съд не е обсъдил и
взел предвид при установяване на фактическата обстановка целият събран по
делото доказателствен материал, а е дал превес
единствено на свидетелските показания на разпитания по делото свидетел. Поддържа,
че е допуснато процесуално нарушение от съда, тъй като не са били приети представените
от ответника писмени доказателства относно мястото на полагане на трудова
дейност на разпитания свидетел, тъй като съдът е преценил, че е налице преклузия, поради представянето им едва в следващото
съдебно заседание след разпита на свидетеля С.. Излага съображения, че
кредитираната от първоинстанционния съд първоначална
експертиза от вещото лице Е.А.не е компетентно изготвена, тъй като същото е
следвало да направи изчисленията за положения от него извънреден труд на база
само сумата за съвместяване на длъжностите от служителя, тъй като последният е
осъществявал проверките в качеството на
длъжностите на съвместяване – „ръководител Отделение (звено) 1 или ръководител
Отделение (звено) 2”. Счита, че са налице множество допуснати технически грешки
от вещото лице при извършените от него изчисления. Сочи, че съдът не се е
мотивирал защо не е кредитирал изготвеното по делото заключение по тройната
съдебно – счетоводна експертиза. Прави искане за назначаване на допълнителна
тройна съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на
положения извънреден труд във вариант същият да е полаган само на длъжностите,
изпълнявани от ищеца по съвместителство, а не и по основаната длъжност.
Въззиваемата
страна Г.
П.М./ищец по
делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата на “Г.Е.Е.Е.” ЕАД е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя
изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в
жалбата, въззивният съд намира следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, 2, 3 КТ, чл. 264 КТ и чл. 261 КТ.
Не е
спорно по делото, а се установява и от събраните доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което
ищецът Г.
П.М.е заемал
длъжността „охрана” в „Агенция Л.–А- България” АД, Сектор
„Охрана ПСБ Илиянци” и е престирал работната си сила
на 12 часови смени при сумарно изчисляване на работното време и при договорено основно трудово възнаграждение от 630 лв. /Трудов договор № 1119 от 04.03.2009г./. Не е спорно, а се установява и от представената по
делото заповед от 22.12.2015 г., и че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328, т. 1, т. 10а КТ, считано от 01.01.2016г.
По делото е представена и длъжностна характеристика
на Г. П.М.от дата 08.04.2018г. за
длъжността „Ръководител отдел 2” – гр. София, „Охрана ПСБ Илиянци и продуктопровод от ПСБ Илиянци до ТПС Ихтиман”, „Агенция Л.–А- България” АД, видно от която М.има
задълженията да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната
охранителна дейност на „Отдел 2” -
„Охрана ПСБ Илиянци и продуктопровод от ПСБ
Илиянци до ТПС Ихтиман” по гарантиране безопасността и зашита от противоправни посегателства на служителите.
С допълнително споразумение от 02.01.2013г. към Трудов договор № 1119 от 04.03.2009г. двете страни са уговорили, че
мястото на полагане на труда на служителя е в „Агенция Л.–А- България” АД,
Управление № 2- София, Отдел № 2 , Отделение
№ 1 на длъжност – охранител, Отдел № 2, Началник отделение № 1 с
продължителност на работния ден 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение
от 1150 лв., считано от 01.01.2011г.
Със Споразумение от 08.04.2014г. двете страни са
уговорили, че считано от 08.04.2014г. ищецът преминава от длъжността охранител,
Отдел 2, Началник отделение № 1 на длъжността Ръководител отдел № 2, - Охрана
нефтобази и продуктопровода на „Лукойл България” ЕООД
, при безсрочен трудов договор с 8 часов работен ден и основно месечно трудово
възнаграждение от 1150 лв.
Със Споразумение от 31.10.2014г. двете страни са
уговорили, че от 01.11.2014г. ищецът приема да изпълнява наред със своята
работа за длъжността и трудовите задължения
на „Ръководител отделение № 1” и Ръководител отделение № 2” при отдел №
2, Управление № 2 за период от 5 месеца, като се изплаща допълнително
възнаграждение в размер на 25% от основното трудовото възнаграждение за
длъжността „Ръководител отделение № 1” и 25% от основното възнаграждение за
длъжността „Ръководител отделение № 2”. След изтичането на срока, за който е
сключено споразумението работникът продължава да изпълнява само трудовите си
задължения за длъжността Ръководител отдел № 2 – Охрана Нефтобази и продуктопроводи на „Лукойл България” ЕООД в „Агенция Л.–А-
България” АД.
Със Споразумение от 31.08.2015г. двете страни са
уговорили, че считано от 01.09.2015г. служителят на длъжност Ръководител отдел
№ 2 – Охрана Нефтобази и продуктопроводи на „Лукойл
България” ЕООД в „Агенция Л.–А- България” АД е с основно месечно възнаграждение
от 1150 лв. и предоговорено допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 21 % в размер на 241,50
лв.
Със Споразумение от 26.06.2015г., с действие считано
от 01.07.2015г., страните са се споразумели, че ищецът приема да изпълнява
наред със своята работа за длъжността и трудовите задължения на „Ръководител отделение № 1” и Ръководител
отделение № 2” при отдел № 2, Управление № 2 за период от 2 месеца до
31.08.2015г., като се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 25% от
основното трудовото възнаграждение за длъжността „Ръководител отделение № 1” и
25% от основното възнаграждение за длъжността „Ръководител отделение № 2”. След
изтичането на срока, за който е сключено споразумението работникът продължава
да изпълнява само трудовите си задължения за длъжността Ръководител отдел № 2 –
Охрана Нефтобази и продуктопроводи на „Лукойл
България” ЕООД в „Агенция Л.–А- България” АД.
С допълнително споразумение от 10.09.2015г., с
действие считано от 10.09.2015г., двете страни са уговорили, че ищецът е на
длъжност Ръководител отдел № 2 – Охрана Нефтобази и продуктопроводи
на „Лукойл България” ЕООД в „Агенция Л.–А- България” АД и с основно месечно
възнаграждение от 1150 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит – 21 % в размер на 241,50 лв.
По делото са представени и Вътрешни правила за организация на работната заплата в
„Агенция Л.–А- България” АД. Видно от чл. 22 от същите „За всеки отработен
нощен час или част от него между 22,00 часа и 6,00 часа на работниците и
служителите се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,90 лв.”, а съгласно чл. 24 от правилата „Положеният извънреден труд се
изчислява и заплаща с увеличение с часовата работна заплата по трудов договор,
както следва; 50 на сто – за работа през работни дни, 75 на сто – за работа
през почивни дни и 100 на сто – за работа през празнични дни”.
По делото се установява освен това съобразно Заповед
№ Б- 520 от 01.11.2010г. на Председателя на Съвета на директорите на ответното
дружество, че началниците на управленията в дружествата ежемесечно до 28-мо
число на текущия месец следва да разработват и предлагат за утвърждаване на
изпълнителните директори на ответното дружество график за контрол изпълнение на функционалните възможности при
охрана обектите на възложителите, както и лично да провеждат инструктаж на
назначените за извършване на проверките и им връчват допуск
утвърден от изпълнителните директори по образец.
Спорно
между страните, с оглед релевираните в подадения от
работодателя- ответник писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и във
въззивната жалба на дружеството доводи, е дали представените по
делото от ответното дружество допуски могат да рефлектират
върху основателността на исковете с оглед на наведените твърдения от ответника,
че за част от претендираните от ищеца проверки, респ.
извънреден труд, работодателят не е издавал допуск, а
същите удостоверяват волеизявлението на работодателя за извършването на
съответната проверка като вид и време и всяко отклонение от допуска
представлява действие, което работникът предприема без съгласието на
работодателя си.
Според
дадената в чл. 143, ал. 1 КТ легална дефиниция "извънреден труд" е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд по
правило е забранен, като за законодателя е ирелевантно
дали такъв се полага по изрично разпореждане на работодателя или поради
мълчаливото му допускане. При полагането на извънреден труд съгласно чл. 150 КТ
вр. чл. 262 КТ работодателят дължи заплащането на възнаграждение в увеличен
размер- според уговореното между страните, но не по- ниско от минималните
установени в закона размери.
За да
възникне парично вземане за извънреден труд, е необходимо да са се осъществили
следните материални предпоставки: 1/ работодателят да е възложил изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя извън уговореното работно време
или мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън установеното по трудовото
право-отношение работно време, и 2/ работникът или служителят ефективно да е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на
работодателя извън установеното в трудовия договор работно време. Задължението
на работодателя да заплати трудово възнаграждение при полагането на извънреден
труд представлява насрещната престация за извършената
от работника или служителя работа по трудово правоотношение. Тя се
дължи, независимо от това дали при полагането на извънредния труд са спазени законоустановените изисквания. За да възникне
задължението на работника или служителя да полага извънреден труд,
разпореждането за възлагането му трябва да достигне до знанието му.
Уведомяването му за необходимостта и времето на полагане на извънредния труд
става чрез съобщение по чл. 15, ал. 1, изр. 2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /НРВПО/, но дори да не е издаден нарочен акт от
работодателя, той дължи заплащането на възнаграждение за положения извън
установеното работно време труд, в случай, че служителят е изпълнявал трудовите
си функции в негов интерес и без неговото противопоставяне.
Съгласно
разпоредбата на чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници на
работника или служителя се заплаща допълнително възнаграждение- според
уговореното между страните в трудовия договор, но не по- малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение, независимо дали представлява извънреден
труд или не. Не е спорно между страните, че ищецът е полагал труд на официални
празници, поради което и пораждащите това спорно материално право факти са се
осъществили в обективната действителност.
Предвид гореизложеното по делото се явява ирелевантно дали в конкретния случай има или не издадени допуски от работодателя, за да бъде уважена изцяло исковата
претенция, съобразявайки горепосоченото, че дори и да не е издаден нарочен акт от
работодателя за полагането на извънреден труд, то последният дължи заплащането
на възнаграждение за положения извънреден труд, в случай че служителят е
изпълнявал трудовите си функции в негов интерес, какъвто е конкретния случай.
Доколкото по делото не са ангажирани и доказателства, че ответното дружество се
е противопоставило на полагането на извънреден труд, то се дължи заплащане на
целия престиран такъв за процесния
период от Г. П.М., независимо дали има издадено изрично разпореждане на
работодателя или не. Представените по делото допуски могат
да послужат да се направи заключение единствено, че ищецът действително е
полагал извънреден труд през процесния период, за който са издадени същите,
както и че по делото се доказва по безспорен начин, че работодателят дължи възнаграждение за положен извънреден труд във
връзка за времевият интервал, през който служителят е полагал извънреден труд
на посочените в допуските дати.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля И.Х.С., който твърди, че се е запознал с ищеца през
2010г., тъй като и двамата са работили заедно на едно и също работно място.
Същият сочи, че М.е извършал проверки в качеството си на Ръководител 1 и
Ръководител 2 в „Нефтобаза Илиянци” и „Охрана на продуктопроводи”
в определен период от време на денонощието, който е зададен в началото на
месеца с утвърдени от изпълнителния директор ден и час за начало и край на
проверката, като има дневни и нощни проверки и такива през почивни и празнични
дни в различни периоди от време и дни, които могат да са в интервала от 09-12ч.
и от 22.00 – 02.00ч. Поддържа, че по време на проверката се проверява дали
охранителите са на мястото си, дали са будни през нощта, дали са в добро
физическо състояние, дали се намират точно по графика и маршрута съгласно
утвърдения график. Свидетелят С.освен това твърди, че самият той също е
осъществявал проверки, тъй като е заемал длъжността „специалист вътрешен
контрол” и е отговарял за контрола на служителите от агенцията, както
и че не е установил случаи, в които да има разлика между това, което ищецът е
записал в графика за проведеното дежурство и това, което действително се е
случило и не е имало разминаване, като включително е проверявал и видеонаблюдението.
По делото в откритото съдебно заседание от 31.05.2017г. ответникът е
представил документи във връзка с разпита на С.относно местоработата му в
Управление *** за първите 10 месеца от процесния период, като с тях ответникът
се е опитал да докаже, че за останалата част от процесния период същият не е
работил там, поради което счита, че показанията на свидетеля С.не доказват, че М.и
С.са работили на едно и също място през целия процесен
период. Представените писмени доказателства не са били приети от първоинстанционния съд, поради което въззивникът
е направил възражение за допуснато процесулано
нарушение от СРС, тъй като документите са представени веднага в следващото по
делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
В откритото съдебно заседание от 18.10.2019г. въззивния
съд е приел същите като писмени доказателство по делото. Видно от представеното
по делото допълнително споразумение към трудов договор № 199/20.06.2008г.
свидетелят С.е работил на длъжността Аналитик – вътрешни разследвания Бургас
при ответното дружество, като считано от 09.08.2010г. е заемал друга длъжност
„Специалист служба вътрешен контрол – гр. София” при ответника. По делото е
представено и още едно допълнително
споразумение между „Агенция Л.–А-
България” АД и свидетеля И.Х.С., от което се установява, че считано от
27.12.2013г. същият отново е сменил работното си място, като от длъжността
„Специалист служба вътрешен контрол – гр. София” се е преместил на длъжността „Специалист
служба вътрешен контрол – гр. Бургас”, а от заповед от 25.04.2016г. трудовият му договор с
ответното дружество е бил прекратен, считано от 09.05.2016г.
Предвид всичко горепосочено, дадените от И.Х.С.свидетелски
показания не се разколебават, тъй като от представените от ответника писмени доказателства
се заключава, че ищецът и свидетелят С.са работил заедно до 27.12.2013г. След
това действително няма представени доказателства по делото, че същите след тази
дата са продължили да работят заедно, но няма и доказателство, които да сочат
по категоричен начин обратното. Въззивният състав
намира свидетелските показния на С.за еднопосочни и достоверни и подкрепени с
останалия по делото доказателствен материал.
По делото ищецът е представил и копия от „Книга за
контрол на работата на охранителите и отразяване на проверките от ръководния
състав”, в които за процесния период са отбелязани дати и часове, както и данни
за извършени проверки с положени подписи и името на ищеца срещу всеки един
подпис. Приложените от
ищеца
копия са били оспорени от ответника с отговора на исковата молба. Същите
представляват частни документи, изходящи само от страната, която го представя и
неносещи подписа на страната, която го оспорва и като такива при оспорването
им, какъвто е конкретния случай, в доказателствена
тежест на ищеца /като страна, която го е представила/ е да докаже истинността
им. По делото от свидетелските показания на свидетеля С.може да се заключи за
истинността на гореописаните документи и същите следва да бъдат приети като
годни доказателствени средства.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС в
тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на
работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това
число и свидетелски. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от
работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на
подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя
хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед
становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е
установяването или не на положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да
докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен,
като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи. /Решение №
103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011 г., IV г. о., ГК и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011
г., IV г. о., ГК/.
От събраните по делото доказателства може да се
заключи, че ищецът е полагал извънреден труд във всички посочени от него часове
и дати. Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в
случая ищецът е имал процесуалното задължение /доказателствената тежест/ да
установи правнорелевантното обстоятелство, че през
процесния период е престирал
извънреден труд в посочените от него в исковата молба времеви интервали и дати, каквото доказване от негова страна е проведено.
Така, се налага приемането на извод, че е престирал
работната си сила съобразно посочените от ищеца дати и
времеви интервали в исковата молба.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно
– счетоводна експертиза от вещото лице Е.А., от която се установява, че за
положения от Г. П.М.извънреден труд през 2013г. размерът на възнаграждението
възлиза на 1569,56 лв., за положен нощен труд – 28,67 лв. или общо – 1598,22
лв. ; за извънреден труд през 2014г. размерът на възнаграждението възлиза на
2720,46 лв., за положен нощен труд – 51,35 лв. или общо – 2771,81 лв.; за
извънреден труд през 2015г. размерът на възнаграждението възлиза на 2512,15
лв., за положен нощен труд – 56,84 лв. или общо – 2568,98 лв. Вещото лице освен
това е дало уточнение, че дължимото възнаграждние за
положен извънреден труд /вкл. и
доплащане за положен нощен труд / за периода май 2013г. – декември 2015г.
възлиза на 6939, 01 лв. Вещото лице е направило изчисленията съобразно данните
в исковата молба за датите и часовете, за които М.твърди, че е полагал
извънреден труд. Въззивният
съд кредитира изцяло заключението на вещото лице Асенова, доколкото същото е
включило при изчисленията си всички часове и дати, за които ищецът твърди, че е
полагал извънреден труд и намира същото за обективно и достоверно.
По делото е изготвено и прието заключение по тройна
съдебно – счетоводна експертиза от вещите лица Е.С., В.С. и Л.Б., която е
изготвена при изчисление на извънредния труд само по данните, отразени в допуските, представени като доказателства по делото.
Съобразно горепосоченото заключението за положения от Г. П.М.извънреден труд в
извънработно време при работа по основен трудов договор през 2013г. размерът на
възнаграждението възлиза на 458,20 лв., съответно за 2014г. – 942,40 лв., за
2015г. – 1290,19 лв.. Относно размерът на възнаграждението за положения от ищеца извънреден труд в
извънработно време при работа по споразумение за съвместителство за 2013г. –
87,26 лв., 2014г. – 55,23 лв. и 2015г. – 58,16 лв. В съдебното заседание от
12.03.2018г. пред първоинстанционния съд, вещите лица
са заявили, че са направили изчисленията, като са взели предвид основното
трудово възнаграждение по основния договор на ищеца на длъжност „Ръководител
отдел 1”, а там където е Поделение 2 са направили изчисленията на база
допълнително възнаграждение по съвместителство. Съдът не кредитира това
заключение, изготвено от вещите лица, тъй като намира, че същите са извършили
изчисленията си за извънреден труд както въз основа на основното трудово
възнаграждение на служителя, така и въз основа на това за съвместителство при
данните отразени единствено в допуските.
По делото е изготвено и прието пред въззивнта инстанция допълнително заключение на извършената
тройна съдебно – счетоводна експертиза във вариант извънредният труд да е полаган единствено по длъжностите
заемани от ищеца по съвместителство, без същия да е полаган по основната
длъжност. Съобразно същото размерът на извънредния труд в лева положен при
работа по съвместителство за 2013г. е
456 лв., за 2014г. – 790,54лв., а за 2015г. – 634,83 лв. или общо за всички
години – 1881,38 лв. При изготвянето на заключението си експертите са
съпоставили посочените в исковата молба данни, както и приложените по делото
форми за извършване на проверка – допуски за
процесния период и са посочили размерът на положения извънреден труд съобразно
данните посочени в допуските. Въззивният
състав не кредитира и това изготвено от
вещите лица заключение, доколкото извънредният труд е изчислен при варианта да
е полаган единствено по длъжностите заемани от ищеца по съвместителство, без
същия да е полаган по основната длъжност и отново единствено въз основа на
данните, съдържащи се в допуските.
От представените платежни нареждания по делото не бе
установено и да са налице заплащания от страна на работодателя за положения
извънреден труд на служителя за процесния период.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Предвид неоснователността на въззивната жалбата ответното
дружество следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за настоящата инстанция. В конкретния случай такива са претендирани от ищцовата страна,
поради което се дължи в полза на въззиваемата страна сумата в размер на 600 лв. – за
адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства за заплащането
му и представения списък по чл. 80 ГПК.
Жалбоподателят е претендирал присъждане разноски по делото, но с
оглед изхода на спора, искането е неоснователно и не следва да се уважава.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
489560 от 17.09.2018г., постановено по гр.д. №
22696/2016г., по описа на Софийски районен съд, ГО, CXIX състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК “Г.Е.Е.Е.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, Производствена площадка на Лукойл Нефтохим Бургас, да заплати
на Г. П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 600 лв. – направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.