Р Е Ш Е Н И Е
№260111
гр. Перник, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на девети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04740 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България срещу Я. М. Ш., с която се иска да бъде признато за установено, че
дължи сумата в размер на 4 875,61 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-14625191 от 10.03.2017 г., сумата от 1036,37 лева -
възнаградителна лихва по договора и 479,99 лева - лихва за забава, считано от 20.03.2018 г. до
08.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба
се посочва, че страните по делото сключили договор за потребителски кредит №
PLUS-14625191 от 10.03.2017 г., по силата на който на ответната страна са
предоставени парични средства в размер на 6000 лева. Уговорени били ГЛП 18,52 %
и ГПР 23,23 %. Кредът следвало да се върне за срок от 36 месеца на равни
месечни вноски, всяка в размер на 253,23 лева. Ответната страна изпълнила
частично вземането си, тъй като на 20.02.2018 г. преустановил плащанията.
Назначеният
особен представител на ответната страна не е подала отговор на исквоата молба. В
съдебно заседани оспорва исковете, като счита, че не са налице условията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Я. М. Ш., отнасящо се за вземания, които са предметна
настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 02005 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
От представените писмени доказателства
се установява, че страните по делото сключили договор
за потребителки заем № PLUS-14625191 от 10.03.2017 г. По силата на този договор
ищцовото дружество се задължило да предостави на ответната страна кредит в
размер на 6 000 лева. От отпуснатите парични средства 1209,60 лева била
предназначена за заплащане на застрахователна премия по застраховка „защита на
плащанията”.
Страните
уговорили годишен лихвен процент по договора в размер на 18,52 %, а годишен
процент на разходите – 23,23 %. Страните по делото уговорили задължението по кредита
да се изплати на 36 месечни вноски, всякa от
които е в размер на 253,23 лева. Падежът на първата вноска е на 20.04.2017 г.,
а последната на 20.03.2020 г.
Представен е сертификат № PLUS –14625191, от който се установява
наличието на за сключена застраховка „Защита на плащанията“ със страни: Я. М. Ш. и „Кардиф Животозастраховане“,
клон България – застраховател.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е признал, че Я. М. Ш. е усвоил паричните средства по кредита, които
възлизали на 6000 лева, както и че непалетните задължения са в размер както
следва: 4 875,61 лева – главница; 1036,37 лева - възнаградителна лихва и 479,99
лева - лихва за забава. Тези
обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Следва да
се посочи, че признанието на тези факти е преценото от съда по реда на чл. 175 ГПК, а именно съобразно събрания доказателствен материал по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от който
възниква задължението на потребителя за връщане на заема и
възнаградителната лихва,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и
изискуемост на задължението за неговото връщане. В
тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (36
месеца, при първа месечна вноска на 20.04.2017г.), размер на кредита (6000
лева), общата стойност на плащанията (9116,23 лева), фиксиран годишен лихвен
процент (18,52 %) и ГПР (23,23 %), поради което същият отговоря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира, че всички
вноски са с настъпил падеж, което се установява от погасителния план, а именно последната вноска е с дата
20.03.2020 г. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
тази връзка следва да се вземе предвид настъпването на падежа на месечните
вноски (включително и последната) след предявяването на исковата молба.
Действително по
деото не се представиха доказателства, че на длъжника не е обявяване
предсрчната изискуемост на кредита. В т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г.
по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК към ВКС, са дадени разяснения, че
може да се уважи иск за вноските с настъпил падеж, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване назаповед за изпълнение. В
тази връзка са неоснователни възраженията на ответната страна, че не е
настъпила изискуемостта на вземането.
По делото не
се спори за размерите на дължимата главница от 4 875,61 лева и за
възнаградителната лихва от 1036,37 лева, поради което исковете за тези вземания
са основателни и следва да се уважат
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Не
се спори, че същата е в размер на 479,99 лева, считано от 20.03.2018 г. до
08.03.2019 г., което води до извод за основателност на тази искова претенция.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните
разноски в настоящото производство: 167,18 лева – държавна такса, 220 лева – депозит за възнаграждение за
особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в
заповедното производство разноските са следните: 127,84 лева - държавна такса и
50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Посочените суми следва да се присъдят
в полза на ищеца, за което да се осъди ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. М. Ш., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14 сумата в размер на 4 875,61 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14625191 от
10.03.2017 г., сумата от 1036,37 лева - възнаградителна лихва по
договора и 479,99 лева - лихва за
забава, считано от 20.03.2018 г. до 08.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 02005 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Я. М. Ш., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14 сумата в размер на 487,18 лева -
направени разноски в исковото производство и сумата от 177,84 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 02005по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: В.А.