Решение по дело №2509/2019 на Районен съд - Кюстендил

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           № ...............

                                              гр. Кюстендил, 04.08.2020 г.

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2509 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава XXV от ГПК – „Бързо производство“, чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана В.А.Г. против „Електролукс – Т. и синове“ ООД, ЕИК *********.

В молбата се сочи, че страните се намирали в трудовоправни отношения, като ищецът заемал длъжността „отчетник измервателни уреди“.

Със заповед № 1879/18.07.2019 г. на Управителя на ответното дружество, трудовото отношение между страните било прекратено в нарушение на законовите изисквания. Заповедта не била връчена на длъжника съобразно закона, в същата не било посочено на коя дата му е връчена.

През юли 2017 г. длъжникът преминал ТЕЛК като получил инвалидност поради тежък захарно инсулино - зависим диабет, за което работодателят бил уведомен. Последният обаче вместо да трудоустрои ответника според правилата на чл. 314 от КТ, прекратил трудовото му отношение, като при това нарушил и разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.3 от с.к., доколкото не поискал съгласие от Инспекцията по труда.

Ето защо се поддържа искане за постановяване на решение, с което съдът да признае извършеното уволнение за незаконно и отмени Заповед № 1879/18.07.2019 г., както и на осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди“.

Въпреки законовата възможност не е предявил иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

Претендират се и разноските, направени в производството.

Ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Е упражнила правото си на отговор.

Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявените искове. Трудовият договор с ищеца имал за свое основание чл. 70 от КТ, поради което спрямо него важал  самостоятелен ред за прекратяване, уреден в разпоредбата на чл. 71 от с.к. Освен това разпоредбата на чл. 314 от КТ се прилагала за лица, трайно трудово заети при работодателя, какъвто не бил този случай и сочената разпоредба не намирала приложение. Сочи се още, че разпоредбата на чл. 333 КТ не попадала в приложното поле на чл. 71 от с.к., поради което разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на процесното правоотношение не било необходимо.

Процесната заповед била издадена в съответствие със законовите изисквания и връчена на ищеца надлежно.

Ето защо се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ е предвидено, че когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж - чл. 70, ал. 5 КТ. Възползвайки се посочената законова възможност работодателят в случая е сключил договор за изпитване с ищеца, прекратен в посочения изпитателен срок, като действителността на клаузата за срок на изпитване не е оспорена.

Претенцията е за отмяна на Заповед №1879/19.07.2019 г., според която трудовото правоотношение между страните по делото се прекратява на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Според посочената норма до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

При посочените обстоятелства следва да се отбележи, че закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи в случаите на прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок – чл. 325, ал.1, т. 3 КТ; със завършване на определената работа – чл. 325, ал.1, т.4 КТ или при прекратяване поради завръщане на замествания на работа – чл. 325, ал.1, т.5 КТ. Закрилата не важи и когато трудовото правоотношение е възникнало от избор, когато договора се прекратява с изтичане на срока за избора. В изброените хипотези, характерът на трудовоправната връзка, възникнала като срочна, изключва закрилата при уволнение – страните по трудовия договор са обвързани за определено време, което не може да бъде продължено, независимо от физиологичното състояние на работника, налагащо повишени грижи. Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи и при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Характерът на договора изключва приложението на предварителната закрила – работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник, след като е преценил, че не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се споразумели. В срока за изпитване трудовото правоотношение не преминава в безсрочно, поради което работникът не може да ползва предвидената в чл. 333, ал.5 и ал. 6 КТ закрила при уволнение. По отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл. 70, ал.1 КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал.1 КТ, която е приложима само по отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Отново в тази връзка е и съдебната и административна практика, която е константна в становището си, че прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 71 КТ представлява самостоятелно основание за преустановяване на трудовоправната връзка, което не се подчинява на изискванията в глава 16 от КТ. Именно посочената съществена специфика обуславя неприложимостта на закрилата по чл. 333 КТ към този вид договори.

Според записаното в трудовия договор № 1333/22.05.2019 г., той е сключен на основание  чл. 68, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70 от КТ. Ищецът е приел да изпълнява длъжността "отчетник измервателни уреди", с код по НКП: 9623 0001 и е представил медицинско удостоверение, според което към този момент е бил клинично здрав (спр. л.46 от делото). Посочено е, че договорът се сключва със срок на изпитване от 6 месеца, изтичащ на 22.11.2019 г. r е прекратен на 19.07.2019 г. с атакуваната заповед, връчена му на 20.07.2019 г., в рамките на изпитателния срок на основание чл. 71 КТ, а уволнението е извършено при спазване на законоустановените изисквания, като Експертното решение № 1483/17.07.2019 г. е постъпило при работодателя едва на 27.07.2019 г. и като подлежащ на обжалване акт по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето не е влязъл в законна сила към 19.07.2019 г., респ. и към 20.07.2019 г.

При установените факти не е нарушена и нормата на чл. 314 от КТ, според която работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Основната цел на тази закрила е запазването на трудовото правоотношение на работника с намалена трудоспособност. В посочената разпоредба изчерпателно са изброени органите, които имат право да извършват трудоустрояване. В същата насока е и чл. 317 КТ, като в ал.1 е посочено съдържанието, което трябва да е налице в акта, чрез който здравният орган извършва трудоустрояване на едно лице. Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

В случая, видно от представеното ЕР на ТЕЛК № 1483 от 128/17.07.2019 г., на ищеца е призната 60% трайно намалена работоспособност за срок от една година - до 01.07.2020 г. С него обаче, ищецът нито е трудоустроен по смисъла на чл.314 КТ, нито ТЕЛК е дала предписание по смисъла на чл.317 КТ за преместването му на друга подходяща работа, към датата на прекратяване на договора. Нещо повече, то, както се посочи, е било издадено на 17.07.2019 г., подлежало е на обжалване в 14 дневен срок и очевидно към датата на прекратяването на трудовия договор с ищеца – на 19.07.2019 г., не е влязло в законна сила, респ. не е могло да обвърже страните със задължителна сила по см. на чл. 213 от Закона за здравето. Действително, евентуалното му обжалване не спира изпълнението, но то е следвало да бъде доведено до знанието на работодателя служебно. Това е станало след датата на прекратяването на договора, заради което се налага извод за неприложимост и на закрилата по чл. 314 от КТ.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ - за отмяна на уволнение, извършено със Заповед №1879/.19.07.2019 г., следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловения му характер като неоснователен следва да се отхвърли и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност.

 

 

 

 

По разноските: По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК върху ищеца следва да се възложат сторените от ответното дружество деловодни разноски размер на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, доказателства за извършването на които се намират н л. 28 от делото.

Държавните такси по исковете, които се отхвърлят като неоснователни, както и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице когато е допесната ССчЕ, следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

                                        Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете на В.А.Г. с ЕГН**********, с адрес *** против „Електролукс – Т. и синове“ ООД, вписано в ТРС при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Седянка“ № 9, представлявано от управителя Г. Н. Т., за признаване на извършеното уволнение със Заповед № 1879/18.07.2019 г., за незаконно и отмяната на Заповед № 1879/18.07.2019 г., както и иска за възстановяването на ищеца на заеманата в ответното дружество преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди“, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА В.А.Г. с ЕГН**********, с адрес *** против „Електролукс – Т. и синове“ ООД, вписано в ТРС при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ел. „Седянка“ № 9, представлявано от управителя Г. Н. Т., сумата в размер на 350 лв. – сторени деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му, (съобщена на страните в проведеното открито съдебно заседание на 22.07.2020 г.) – от 04.08.2020 г., по арг. от разп. на чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: