Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3148 30.09.2015 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18341 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М. Ф., чрез пълномощника си юрисконсулт Д.В., е предявил против А.С.А., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 15743/ 2014 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9556/ 07.11.2014 г. по договор за потребителски заем № CREX- 02637149 от 19.07.2011 г. суми, както следва: главница от 796, 07 лева, възнаградителна лихва- 189, 46 лева за периода 15.08.2011 г.- 15.05.2013 г., мораторна лихва- 243, 95 лева за периода 15.09.2011 г.- 23.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 06.11.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер от 325 лева.
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски заем № CREX- 02637149 от 19.07.2011 г. на ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на 796, 07 лева, като сумата била предоставена лично на клиента, срещу задължението му да погаси заема на 22 месечни вноски, всяка от 44, 80 лева, които вноски представлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на ищеца. Длъжникът не бил заплатил нито една от месечните вноски, като последната му падежна дата била 15.05.2013 г. Същият дължал и сумата от 243, 95 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2011 г.- 23.10.2014 г. Към момента дължимите от него суми били, както следва: главница- 796, 07 лева, надбавка по чл. 2 от договора- 189, 46 лева и законна лихва за забава- 243, 95 лева. За събирането им било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното по случая частно гр. дело № 15743/ 2014 г. на ПРС, XII гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил, че не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. Прави се искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца. В с.з. страната не се представлява, като взема писмено становище по отговора на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който посочва, че в началото на 2012 г. служители на ищеца го посетили на домашния адрес и поискали сумите по кредита, като му обяснили, че се касаело за изтеглен от него заем за закупуване на телевизор от магазин „Метро”. На лицата заявил, че не бил теглил подобен кредит, а някой бил подправил личните му данни и ги фалшифицирал. По случая подал жалба в Трето РПУ- Пловдив, като бил извикан от следовател Л., пред когото обяснил, че не бил полагал подпис под договора за кредит и всичко било фалшификация. Бил извикан още няколко пъти за извършаване на експертиза на подписа му. В договора за кредит като негов работодател се посочвал „Куков” ЕООД, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе”, за което дружество той действително бил работел през 2007 г. за период около година и четири месеца като продавач. Пред следователя заявил, че някой от фирмата неправомерно се бил възползвал от личните му данни при сключване на договора за заем, като по случая се образувало разследване. През 2013 г. получил призовка да се яви в сградата на следствието, където пред началника на полицията отново изложил своето становище за фалшифицираните подписи. Подал заявление срещу заповедта за изпълнение, за да упражни правата си на защита. С настоящия отговор посочва, че не бил теглил кредит за закупуване на телевизор на изплащане, като личните му данни били взети от бившия му работодател „Куков” ЕООД. Моли за вземане на правилно решение в случая и за разкриване на истинския извършител на престъплението. В с.з. първоначално оспорва претенцията, като твърди, че не се бил подписвал в никакви документи относно изтеглен кредит и прави искания за назначаване на съдебно- графологична експертиза, но в последствие оттегля оспорванията си и изразява готовност да плати търсената сума, но, ако знаел точно в какъв размер възлизала тя и в какъв срок следвало да се погаси.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 9556/ 07.11.2014 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 15743/ 2014 г. на ПРС, XII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми по договор за потребителски заем № CREX- 02637149 от 19.07.2011 г.: главница от 796, 07 лева, възнаградителна лихва- 189, 46 лева за периода 15.08.2011 г.- 15.05.2013 г., мораторна лихва- 243, 95 лева за периода 15.09.2011 г.- 23.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 06.11.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 325 лева.
Като писмени доказателства са приети копия от договора за кредит за покупка на стоки и услуги, ведно с общите условия по него, застрахователен сертификат, декларация за лични данни, уведомително писмо, фактура, протокол за продажба, както и извлечение за дължимите по договора суми съгласно погасителния план.
Приложено е следствено дело № 254/ 2012 г. по описа на ОП отдел следствен към Районна прокуратура- Пловдив, образувано по жалба на ответника с идентични оплаквания за фалшифициране на подписа му и неправомерно обработване на лични данни от предходен работодател, производството по което е било прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление, доколкото от назначената по случая съдебно- почеркова експертиза се е установило, че подписите в съответните документи са положени лично от ответника.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
С договор за заем на ответника е била
опусната сумата в общ размер от 796, 07 лева, за закупуване на избрана от
лицето стока- телевизор, с цена от 701, 74 лева. Кредитът е следвало да бъде
погасен на 22 броя месечни вноски, всяка от по 44, 80 лева, съгласно
погасителен план с краен падеж- 15.03.2013 г. Стоката е била платена на
магазина по издадена фактура в деня на сключването на договора, като за
сделката е съставен съответен протокол за продажбата. Всички документи по повод
правоотношението между страните по кредита са подписани от ответника, като след
първоначалната си позиция на категорично оспорване, че това не били неговите
подписи, в последствие тези твърдения са оттеглени, а и материалите по
приложеното досъдебно производство, образувано по същите оплаквания, изцяло
изключват възможността за някаква манипулация или фалшифициране на подписите на
лицето в документите по кредита. При това положение и предвид липсата на
каквито и да е оборващи доказателства в противна насока, тежестта за
ангажирането на които изцяло лежи върху ответника, следва да се приеме, че между
страните е бил сключен валиден договор, който поражда своите права и задължения
за всяка от тях. Ищецът е изпълнил своите, като е превел на търговския обект
сумата за заплащане на цената на избраната стока, но длъжникът е останал
неизправна страна- той не е платил нито една от уговорените месечни вноски,
нито пък е погасил дори част от задължението си. В негова тежест именно е да
докаже плащане на кредита, но доказателства в тази връзка не се ангажират, като
дори не се и твърди, че подобни суми са били изплащани от него за връщане на
дълга. В погасителния план към договора са посочени падежите на всяка от
вноските, които са изначално определени и с настъпването им се поражда
задължението за погасяване на съответната част от кредита. Доколкото в договора са предвидени още лихва
за забава и надбавка, включваща разходите на кредитора по подготовка и
обслужване на заема, ведно с печалбата му по него, кредитополучателят се е
съгласил на тези условия и чрез сключване на съглашението той ги е приел,
поради което с оглед неизпълнението си основателно дължи и тези допълнителни
суми към взетия заем, тъй като те се явяват санкционна последица за него
предвид неизправността му като страна по договора.
С
оглед горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за
главница и лихва, произтичащи от договора за кредит, по отношение на които по-
рано е била издадена заповед за изпълнение. Размерът на конкретните суми се
установява от изготвената справка- извлечение от погасителния план, която не е
оспорена откъм съдържание с отговора или в хода на процеса, а и не се
установява погасяване на вноските по нея. Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК
на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
С
оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски
в пълен размер. Същите се претендират още в исковата молба, за тях е представен
списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване-
държавна такса в общ размер на 75 лева (листове 4 и 23 от делото) и
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 300 лева,
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
ищецът е представляван в процеса от свой пълномощник.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9556/
07.11.2014 г., издадена по частно гр. дело № 15743/ 2014 г. на ПРС, XII гр. с-в, А.С.А., ЕГН: **********,***,
ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от М. Ф., чрез пълномощника си юрисконсулт Д.В., следните суми
по договор за потребителски заем № CREX- 02637149 от 19.07.2011 г.: главница от 796, 07 (седемстотин
деветдесет и шест лева и седем стотинки) лева, възнаградителна лихва- 189, 46 (сто
осемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки) лева за периода
15.08.2011 г.- 15.05.2013 г., мораторна лихва- 243, 95 (двеста четиридесет и
три лева и деветдесет и пет стотинки) лева за периода 15.09.2011 г.- 23.10.2014
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
06.11.2014 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
А.С.А., ЕГН: **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост”
4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М. Ф., чрез пълномощника си
юрисконсулт Д.В., разноските по заповедното производство- сумата от 25 (двадесет
и пет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 75 (седемдесет
и пет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД