Р Е Ш Е Н И Е
№ 466/02.10.2019 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 357 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по депозирана жалба от В.Г.Т. ***, против заповед № 19-0294-000291/28.06.2019 г. на началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „"временно отнемане на СУМПС на водач за срок от 1 месец.“
В жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като подробно е изложил съображения в тази насока. Твърди, че в случая не е осъществен състава на нарушение по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП, тъй като е спрян на ул.С*** в гр.Лом, а не извън населеното място. Твърди, че макар да е въведена временна забрана, той живее на тази улица и не е възможно да достигне до дома на дъщеря си, където живее, т.к. няма друг обходен маршрут, а и видно от цитираната заповед на АПИ, такъв за гр.Лом не е посочен, а само за движение извън града. Моли да бъдат приети представените с жалбата писмени доказателства, отправя искане за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна.
Ответната страна не изразява становеще по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0294-000291/28.06.2019 г. на началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, издадена на осн. чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водач за срок от един месец. Принудителната административна мярка е наложена на оспорващия за това, че на 28.06.2019 г., около 11.50 часа в гр.Лом на ул.С*** – на път ІІ-81 Монтана- Лом, км.146+ 445, управлява собствения си лек автомобил „П*** п***“ с рег.№ ***, като нарушава временна организация и безопасност на движението, съгласно заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на АПИ и сигнализирана с пътен знак „В-2“, навлизайки след пътен знак, забраняващ влизането на съответното П*** , с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 04.07.2019 г., видно от отбелязване на гърба на същата. От данните по административната преписка се установява, че на 28.06.2019 г. срещу водача е съставен АУАН серия АА № 273589 за това, че на 28.06.2019 г., около 11.50 часа в гр.Лом на ул.С*** – на път ІІ-81 Монтана- Лом, км.146+ 445, управлява собствения си лек автомобил „П*** п***“ с рег.№ ***, като нарушава временна организация и безопасност на движението, съгласно заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на АПИ и сигнализирана с пътен знак „В-2“, навлизайки след пътен знак, забраняващ влизането на съответното П*** , с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Видно от приложена по делото заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на и.д. директор на ОПУ Монтана, АПИ“ Да се въведе ВОБД на обект“Ремонт на път ІІ-81 Монтана - Лом от км.143+ 320.80 до км.146+ 445“, посочен е временен режим на движение, за срок от 30.03.2019 г. до 14.07.2019 г.Приложен е и проект за временната организация на движението, от който се установява, че същият обхваща и кръгово кръстовище на път ІІ-81 км.146+ 445 с път ІІ-11 в гр. Лом, без да е ясно дали това е и улица“С***“ в гр.Лом.
От материалите по административната преписка се установява, че със заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, началник на сектор“Охранителна полиция“РУ Лом, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Монтана, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но без да се спазени процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, поради което същата е незаконосъобразна.
Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административния акт, със заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. директорът на ОДМВР Монтана е делегирал компетентност на издателя на акта, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочена е нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 6, т. 1 посочено е правно основание за издаване на заповедта, а именно чл.171, т.1, б“ж“ ЗДвП
„който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец..“. Очевидно от установената и неоспорена фактическа обстановка, при издаване на обжалваната заповед неправилно е приложен материалният закон, т.к. посочената норма касае „ въведена временна забрана за движение извън населените места“, а в случая безспорно установено, че е на улица „Софийска“ в гр.Лом, което не съответства с посочената правна норма.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП може да се наложи принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" – за срок от един месец, който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места.“ Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ ЗДвП за временно отнемане свидетелството за правоуправление е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Затова описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Следователно, заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, тъй като в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които обаче не съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.“ж“ от ЗДП, за управление на МПС след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане свидетелството за управление на МПС за срок от един месец. От приложената заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на и.д. директор на ОПУ Монтана, АПИ“ е видно, че е въведена ВОБД на обект“Ремонт на път ІІ-81 Монтана - Лом от км.143+ 320.80 до км.146+ 445“, но нито от заповедта, нито от приложения и утвърден проект, става ясно същата да въвежда временна забрана за ул.С*** в гр.Лом, а от друга страна дори да е относима и за посочената улица, то в чно посочената правна норма на чл.171, т.1, б“ж“ ЗДвП изрично е посочено, че се прилага при“временна забрана за движение извън населените места“, поради което неправилно е приложена да движение в населено място- ул.С*** в гр.Лом.
Няма спор между страните относно фактите, че на посочената дата и час оспорващият е управлявал лек автомобил на ул.С*** в гр.Лом, макар да е посочено, че е на път ІІ-81 Монтана- Лом км.146+445, което съвпада с посочения път в заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на и.д. директор на ОПУ Монтана, АПИ, но без да е ясно къде и какъв знак всъщност е нарушил оспорващият, още повече, че ясно е посочено, че това е в гр.Лом, а не извън населеното място.
Спорът се свежда дали административният орган точно е посочил мястото на твърдяното нарушение от една страна и ако точно го е посочил, то дали към тези факти и обстоятелства правилно е приложил посочената норма на чл.171, т., б“ж“ от ЗДвП.
Съдът намира за основателни доводите на процесуалният представител на оспорващия. На първо място, безспорно установено по делото е, че и в АУАН и в оспорената заповед № 19-0294-000291/28.06.2019 г. на началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, е посочено, че на ул.С*** в гр.Лом жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, което не е оборено от събраните в производството писмени доказателства. Како административният орган не е представил доказателства, че посочената улица е извън населено място, предвид което безспорно е налице направилно приложение на посочената правна норма на чл.171, т.1, б“ж“ от ЗДвП.От друга страна не са представени доказателства, че забраната е била надлежно обозначена посредством поставени пътни знаци В-2, макар този факт да не се оспорва в настоящото производство.
Оспорващият, в качеството си на участник в движението е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата, в частност – забранителните знаци, но т.к. не се доказа безспорно дали такива са били поставени, нито къде точно, освен че е управлявал автомобил на ул.С*** в гр.Лом, което безспорно води до извода, че това е станало в населеното място, а не извън него.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са достатъчни, за да се установи, че безспорно е извършено нарушение, а от посочените данни безспорно се установява, че дори да е извършено, то това е станало в населеното място гр.Лом, ул.С*** . Административният орган не е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на оспорващия за срок от един месец. Следователно не са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.
С оглед на изложеното съдът приема, че макар обжалваната заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но без стриктно спазване на административно производствените правила, същата не е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което е неправилна и незаконосъобразна и искането за нейната цялостна отмяна е основателно и следва да бъде уважено.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на жалбоподателя за присъждане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да му бъде присъдена сумата от 510 лева- държавна такса в размер на 10 лева и 500 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0087093/приложен към делото/.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 19-0294-000291/28.06.2019 г. на началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП, на оспорващия В.Г.Т. ***, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач за срок от 1 месец“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Монтана да заплати на В.Г.Т. ***, направените разноски по делото в размер на 510/петстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и неподлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Административен
съдия: