Р Е Ш Е Н И Е №
260069
гр. Хасково, 12.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Хасково, НО, I въззивен наказателен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Румяна Гигелова и в
присъствието на прокурора Петър Мидов, като разгледа
докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНОХД № 145 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 8 от 10.02.2020г.,
постановена по НОХД № 367 по описа за 2019г. на РС-Хасково подсъдимият Г.Д.Т. е
признат за виновен в това, че на 09.08.2008г. в село Р., община Х., област Х.
причинил на К.В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота /от черепно-мозъчна травма: мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието (зашеметяване) и контузия на
меките тъкани на главата, изразени в продълговата 5 см, разкъсно-контузна
рана в лявата челно-теменна област на главата/, поради което и на основание чл.
129, ал. 1 вр. ал. 2 и чл. 54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца. На основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 /три/
години. С присъдата подсъдимият Г.Т. е осъден да заплати направените в
досъдебното производство разноски в размер на 1992,00 лева, направените в
съдебното производство разноски в размер на 4 778,49 лева, както и дължимата
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 400,00 лева.
С присъда частично е уважен предявеният
граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от гражданския ищец К.В.В. срещу подсъдимия Г.Д.Т. за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на извършването му
(09.08.2008г.) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над
10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева. Подсъдимият Т. е осъден
да заплати част от направените по делото разноски на гражданския ищец в размер
на 760,00 лева съобразно уважената част от иска.
С влязло в сила определение № 47 от
26.02.2020г., постановено по НОХД № 367 по описа за 2019г. на РС-Харманли на
основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК подсъдимият Т. е осъден да заплати на
гражданския ищец К.В. сумата в размер на 6340,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждение на повереник за
всички инстанции.
Срещу присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.С., упълномощен защитник на
подсъдимия Г.Т.. С нея се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан. Твърди се, че присъдата е постановена в
нарушение на закона, необоснована и явно несправедлива. Посочва се, че е
постановена при допускането на съществени процесуални нарушения, каквито обаче
не се сочат в конкретика.
Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба от гражданския ищец К.В.. Постановената
присъда се оспорва в нейната гражданско-осъдителна част, тъй като гражданският
ищец счита, че определеният размер на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди е несправедлив и не отговаря на действително претърпените
болки и страдания. Моли за отмяна на присъдата в обжалваната й част и уважаване
на гражданския иск в пълния му предявен размер. Претендира за изменение на
присъдата и в частта за разноските в полза на гражданския ищец.
В законоустановения
срок срещу постъпилите жалби не са подадени писмени възражения.
Пред въззивния
съд представителят на Окръжна прокуратура – Хасково оспорва подадената от
защитника на подсъдимия жалба. Счита, че от събраната по делото доказателствена съвкупност по безспорен начин се установява
авторството на деянието, причинно-следствената връзка между удара и нанесените
телесни увреждания, както и самите увреждания. Възразява се против приложението
на който и да е от леко наказуемите състави на телесната повреда, а именно, че
пострадалият е предизвикал и е поставил в състояние на афект извършителя или че
извършителят е действал в условията на неизбежна отбрана или че не е съзнавал
или най-малкото не е допускал последиците от неговото поведение. Намира
подадената от гражданския ищеца жалба за основателна и моли са постановяване на
решение, с което същата да бъде уважена.
Повереникът на гражданския
ищец поддържа подадената жалба. Пледира за потвърждаване на постановената
присъда в наказателно-осъдителната й част, тъй като я намира за правилна,
законосъобразна и обоснована, и за изменението й в гражданската й част, като
бъде увеличен размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Моли
за разноски по делото, като изрично заявява, че не подържа жалбата в частта
относно произнасянето за разноските по делото, тъй като в тази част вече има
влязъл в сила съдебен акт на РС-Харманли.
В съдебно заседание в хода на съдебните
прения защитникът на подсъдимия – адвокат Д.С., поддържа депозираната жалба по
изложените в нея съображения. Прави подробен анализ на събраните по делото
доказателства и сочи, че при извършването му не може да се стигне до
категоричен извод за вината на подсъдимия в извършването на деянието, за което
е повдигнато обвинението. Счита, че задълбочният
анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност сочат на достоверност на дадените от подсъдимия обяснения. Излага
съображения за приложение на привилегированите състави на телесната повреда,
тъй като установената от доказателствата по делото фактическа обстановка
изисква тяхното приложение. Оспорва доказването на обвинението и счита, че по
делото не се установява авторството на деянието и механизмът на причиняване на
телесното увреждане. Моли са постановяване на оправдателна присъда, а при
условията на евентуалност да се приеме наличието на самоотбрана или афектно състояние.
В своя защита подсъдимият Г.Д.Т. се
съгласява с казаното от защитника му. Желае да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият моли
съдът да отмени присъдата и да постанови нова, с която да го оправдае. Посочва,
че написаното не отговаря на истината.
В хода на въззивното
производство са разпитани пострадалия К.В.В. и
свидетеля Т.Г.Т., изслушани са вещите лица Х.Е., М.К. и Е.Б. относно
изготвените от тях експертизи, както е и назначена и изслушана повторна
комплексна петорна съдебномедицинска експертиза.
Съдът, след като
се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, констатира следното:
Против
подсъдимия Г.Д.Т. е предявено обвинение за това, че на на
09.08.2008г. в село Р., община Х., област Х. причинил на К.В. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота /от черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение със степенно разстройство
на съзнанието (зашеметяване) и контузия на меките тъкани на главата, изразени в
продълговата 5 см, разкъсно-контузна рана в лявата
челно-теменна област на главата/ - престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК.
Проведената
процесуална дейност в хода на делото, в това число тази, касаеща
събирането и проверката на доказателствата по делото, както и гарантирането на
правата на страните и тяхното надлежно упражняване, не страда от пороци,
налагащи отмяна на атакувания акт. Въззивната жалба
на защитника на подсъдимия съдържа възражение за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда и постановяването й при
наличието на съществени процесуални нарушения, но без необходимата конкретика, която да позволи анализирането му и без
извършената служебна проверка да открива основание за неговото уважаване.
Следва да се
посочи, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, което обаче не е основание
за отмяна на постановената присъда. В обстоятелствената част са изложени
фактически твърдения за извършване на деяние спрямо лицето К.В.В., а подсъдимият е привлечен за нанасянето на телесна повреда
на лицето К.В. К. съответно е
осъден за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК спрямо К.В. К.
Настоящата въззивна инстанция намира, че допуснатата неточност в
обвинението не е засегнала сериозно правото на защита на подсъдимия. Разумното
тълкуване на закона изисква да се приеме, че допуснатата грешка не е създала
неяснота. Обвинението е било разбираемо и недвусмислено досежно
пострадалото лице. Тази грешка е била отстранена в хода на въззивното
производство с разпита на свидетеля К.В.В., който
категорично заявява, че това са трите му имена и никога не е носил други
такива.
Настоящият въззивен състав извърши собствена преценка на събраната по
делото доказателствена съвкупност и не намери
основание да промени приетата до момента фактическа обстановка.
От всички
доказателства по делото е установено следното:
Посъдимият Г.Д.Т. е роден
на ***г***, живеещ в същото населено място, ******,
****** гражданин, *** ******* образование, ******, ******, ******* (******* ******), с ЕГН **********.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост подсъдимият Г.Д.Т. е бил осъждан с
присъда № 1 от 05.01.1987г. по НОХД № 22 от 1987г. на РС-Харманли. На
25.11.1992г. е бил реабилитиран по право на основание чл. 86 от НК.
Впоследствие с одобрено споразумение № 240 от 07.10.2011г. по НОХД № 346 по
описа за 2011г. на РС-Харманли е осъден за деяние, извършено на 26.09.2010г.,
съставляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 129, ал. 2 от НК на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението му за срок от 3
години.
Подсъдимият Г.Т.
*** и е с местожителство ***, но живеел в село Р.,
община Х., където притежавал собствен недвижим имот.
Пострадалият К.В.В. ***, но притежавал недвижим имот
в село Р., община Х., където често
пребивавал. Подсъдимият и пострадалият се познавали от дълги години, тъй като
К.В. бил съученик и приятел на по-малкия син на подсъдимия – свидетеля Т.Г.Т..
Поради тази причина свидетелят К.В. често посещавал дома на подсъдимия в село Р., община Х..
На 09.08.2008г.
свидетелят К.В. отишъл с лекия си автомобил до дома на подсъдимия Г. ***, за да
се срещне със свидетеля Т.Г.Т.. В. паркирал лекия си автомобил на улицата пред
дома на подсъдимия. На двора по това време били свидетелите Т.Т. и М. Ж., с които В. разговарял. След това при тях отишъл
подсъдимият Т., който запитал К.В. кога ще се извини на сина му, когото през
2006г. нарекъл „******“. К.В.
отговорил, че когато Т. пожелае, тогава ще му се извини. Обяснил, че двамата са
приятели и понякога се наричат така, без да се обиждат от това.
Тогава
подсъдимият Т. приканил К.В. да напусне двора му. Между двамата възникнал
словен спор. Свидетелят В. решил да си тръгне и се отправил към пътната врата,
а свидетелите Т.Т. и М.
Ж. се оправили към гаража, където продължили работата
си. Подсъдимият Т. последвал К.В., взел един сап и се отправил към него. Като
видял, че подсъдимият се насочва към него с дървения сап свидетелят В. отишъл
до лекия си автомобил и извадил малка брадвичка с метална дръжка, като мислил,
че по този начин ще възпре нападателя си. Въпреки това подсъдимият се насочил
към него с вдигнат над главата си дървен сап. Свидетелят К.В. с лявата си ръка
хванал насочения към него сап, а с дясната си ръка, в която държал брадвата замахнал, но спрял преди да нанесе удар. В този момент от
къщата се разнесъл вик, отправен от Я. Х. Т. – съпруга на
подсъдимия. Свидетелят К. В. отпуснал
ръката, с която държал брадвичката надолу до тялото си, както и дървения кол,
който останал в ръцете на подсъдимия. Обърнал се към къщата, откъдето долетял
вика. Свидетелят В. решил, че всичко е приключило и се обърнал на другата
страна, но в този момент подсъдимият Т. му нанесъл удар в главата с дървения
сап. В резултат на удара от темето на главата на В. потекла обилно кръв, а
самият В. паднал на асфалта. Свидетелят В. въпреки това успял да види как
подсъдимият се отдалечава в двора на къщата, носейки дървения сап и неговата
малка брадвичка.
Викът на Я. Т. бил чут и от
свидетелите Т.Т. и М.
Ж., които излезли от гаража, за да видят какво се
случва. Двамата отишли да видят какво се случва с К.В., тъй като от главата му
продължавала да тече силно кръв. Свидетелят В. им разказал, че подсъдимият го
ударил по главата с дървен сап. След това започнал да си иска брадвичката от
подсъдимия. Свидетелят Т.Т. върнал брадвичката на
свидетеля В., след което заедно със свидетеля М.
Ж. откарали пострадалия до ФСМП – гр. Харманли, където
му била оказана първоначална медицинска помощ и бил превързан. След това свидетелят
В. ***.
По-късно на
същия ден – 09.08.2008г. му станало лошо и отново се наложило да посети
медицинско заведение, където бил настанен на лечение в хирургично отделение на
МБАЛ - гр. Харманли.
През месец юли
2009г. в село Р., община Х. в присъствието на свидетеля Т. Д. Т. свидетелят К.В.
припаднал в дома си, като загубил сънание, ритал,
прехапал езика си и бил неадекватен. Свидетелят Т.
Т. повикал екип на спешна медицинска помощ, след което
свидетелят В. бил откаран в болнично заведение.
Там бил диагностициран със заболяването
„епилепсия“.
В хода на досъдебното производство са
назначени пет съдебномедицински експертизи (две единични, една тройна и две
петорни), съгласно които на свидетеля К.В. са причинени разкъсно-контузна
рана на главата, контузия на главата, сътресение на мозъка и посттравматична
епилепсия, които се намират в причинно-следствена връзка с нанасянето на удар в
челната област на главата му. Според всички експерти травмата няма как да бъде
получена от падане от собствен ръст заради вида и мястото й. Съгласно
заключението, изготвено по петорната експертиза, причинените травми на
свидетеля В. имат медико-биологичните характеристики на тежка телесна повреда,
тъй като епилепсията представлява постоянно общо разстройство на здравето, тоест
липсва възможност за пълното възстановяване на пострадалия.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, заключенията на приетите експертизи, както и от
писмените доказателства. Първостепенният
съд е изложил подробен, логичен и задълбочен доказателствен
анализ, като мотивирано е обсъдил на кои доказателства дава вяра и кои не цени.
В тази насока настоящият въззивен състав преценява,
че не следва да преповтаря доводите на първата инстанция, като с оглед
изложените в жалбата и в защитната пледоария пред съда аргументи, намира за
необходимо да посочи следното:
От събраните в наказателното производство писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства се
установява по несъмнен начин времето и мястото на извършване на деянието, както
и механизма на извършване. Първото разглеждане на делото е приключило с решение
№ 50 от 27.03.2017г., постановено по ВНОХД № 103 по описа за 2017г. на
ОС-Хасково, с което делото е върнато за РП-Харманли за извършване на действия
по разследването, целящи установяване на датата на извършване на деянието.
Същата към настоящия момент безспорно се установява от приетите по делото
писмени доказателства. Видно от фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП – филиал
гр. Харманли на 09.08.2008г. в 20:15 часа е приет пациент К.В.В. с работна диагноза „контузия на главата“ (contisio capitis, comotio cerebri), като в анамнезата е отбелязано, че пациентът е ударен с дърво по главата и страда
от гадене и повръщане. На същата
дата (09.08.2008г.) свидетелят К.В.В. е приет за
лечение в МБАЛ – гр. Харманли. Това обстоятелство се установява както от
писмените доказателства (история на заболяването № 3179, направление за
хоспитализация и епикриза), така и от свидетелските
показания на К.В. и на В. К.
Относно мястото на извършване на деянието няма никакви
колебания в събраните доказателства и доказателствени
средства, че същото е извършено пред дома на подсъдмия
в село Р., община Х.
Един от основните въпроси по делото е за вида на
конкретните телесни повреди, които са причинени на пострадалото лице. В хода на
наказателното производство последователно са назначени две единични, една
тройна и две петорни съдебномедицински експертизи. Необходимостта от повторната
петорна съдебномедицинска експертиза се е обусловила във въззивното
производство след изслушването на вещите лица, участвали в тройната и петорната
съдебномедицнска експертиза. В заключенията,
изготвени по единичните и тройната експертиза се приема, че на свидетеля В. е
причинена разкъсно-контузна рана на главата,
сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, посттравматична
епилепсия, което представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота по смисъла на чл. 128 от НК. Съгласно заключението по първоначално
изготвената и приета в първоинстанционното
производство петорна съдебномедицинска експертиза причинените телесни повреди
на свидетеля В. се квалифицират като състояние, което причинява разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК.
При изслушването на вещите лица д-р Е., д-р К. и д-р
Б., които представляват мнозинство в петорната експертиза, заявяват, че не са
съгласни със заключението си и считат, че нанесеният удар в главата на К.В. е
довел до контузия на мозъка (лезия), причиняваща
епилептични припадъци, тоест до постоянно общо разстройство на здравето. С това
изявление на мнозинството от вещите лица, изготвили петорната експертиза, на
практика се стига до положение, в което липсва валидно заключение – налице е
противоречие между обективираното писмено заключение
и изложеното при изслушването на вещите лица. Поради тази причина съдът е
назначил повторна разширена петорна съдебномедицнска
експертиза. Съгласно заключението на вещите лица на свидетеля К.В. е причинено
сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на
главата в ляво, контузия на главата и посттравматична епилипесия.
Направено е уточнение, че посттравматичната епилепсия е довела до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, като по този начин е изяснен
въпроса за вида на причинената телесна повреда.
Тук е моментът, в който следва да се отбележи, че по
принцип характерът и степента на увреждането следва да се определят към момента
на причиняване на телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да
настъпят изменения, кото променят или заличават
последиците. Когато обаче настъпят усложнения, деецът носи отговорност за
настъпилия по-тежък резултат, независимо дали той се е проявил непосредствено
след извършване на деянието или по-късно чрез усложнения, намиращи се в
причинна връзка с извършеното посегателство.
Настоящият случай е именно такъв – във времето като
последица от причинената контузия на главата пострадалият е направил епилептичен
гърч и е диагностициран със заболяването епилепсия.
От доказателствената съвкупност се установява
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между първоначалното
увреждане и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия.
От заключението на вещите лица се установява наличието на посочената причинна
връзка – нанасянето на удара от подсъдимия представлява условие, без което не
би настъпил влошаването в здравето на пострадалия. Изводът за наличието на
пряка причинно-следствена връзка вещите лица основават на описаните МРТ
структурни мозъчни промени и описаните ЕЕГ функционални патологични промени в
мозъчната активност, които съвпадат по местонахождение с мястото на удара –
лявата половина на главния мозък в областта между фронталния и париеталния мозъчни дялове, като този
структурно-функционален патологичен фокус вляво челно и париетално
можело да се обясни като лезия. Тази лезия е причинена от нанесения удар вляво в челно-теменната
област на главата.
Неоснователни са твърденията на защитника на
подсъдимия, че причинната връзка между удара и посттравматичната епилепсия е
прекъсната, тъй като е изминал продължителен период от време, в който
пострадалият В. е получил други травми на главата, които могат да стоят в
причинно-следствена връзка с увреждането.
Тази теза следва да се отхвърли, тъй като при анализ
на приетите по делото писмени доказателства се доказва, че преди 2009г.
пострадалият не е наранявал главата си с изключение на процесния
удар, а видно както от писмените доказателства, така и от свидетелските
показания на Т. Т. първият епилептичен припадък е възникнал през лятото
на 2009г. При извършените тогава медицински изследвания и по-точно ЕЕГ
изследване са посочени регионите на мозъка с епилептична активност, които
съвпадат с оформената лезия на мозъка и външното й
изражение - белега от разкъсно-контузната рана на
главата.
Другите два спорни въпроса по делото, за които се
възразява от защитника на подсъдимия, са механизма на извършване на деянието и
неговото авторство.
От събраните гласни доказателства по делото се
установяват две различни версии за начина на причиняване на телесните
увреждания на свидетеля К.В.. Съгласно едната, която настоящият въззивен състав възприема за достоверна, подсъдимият Т. е
ударил с дървен сап по главата свидетеля К.В., а според другата, въведена с
обясненията на подсъдимия, свидетелят В. е получил нараняванията след падане от
собствен ръст.
Следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия Г.Т.
имат двуяка процесуална роля – на средство на защита
и на основно доказателствено средство, поради което
тяхната достоверност следва да бъде проверена чрез внимателен анализ и
съпоставка с всички останали доказателства по делото. Възможността установените
телесни увреждания да бъдат причинени чрез падане от собствен ръст е отхвърлена
с категоричност във всяко едно от заключенията по назначените СМЕ. Видно от
заключението, депозирано по назначената повторна СМЕ, описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет с цилиндрична форма
от удар или притискане с или върху такъв. Изводите за механизма на настъпване
на увреждането се извежда от вида на увреждането и неговото анатомично
разположение. На свидетеля В. е причинена разкъсно-контузна
рана с цепковидна форма в лявата челно-теменна
област, докато при падане от собствен ръст уврежданията се образуват в тилната
област с кръвонасядане на подлежащите тъкани и
фрактура на подлежащата черепна основа, каквито не са установени при В..
Възможно е падане от собствен ръст и на страничната част на главата или върху
челната област, но отново нараняванията биха били различни от причинените – при
падане върху страничната част на главата се образуват пукнати на слепоочните
кости, а при падане върху челната област се получават увреждания на мястото на
удара и на противоудара с наличие на счупвания на черепните кости, както и на
охлузвания и кръвонасядания на лицето и по тялото.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
обясненията на подсъдимия в частта относно механизма на причиняване на
телесните увреждания на свидетеля В. остават изолирани от останалата доказателствена съвкупност и следва да се възприемат като
защитна версия. Съдът не възприема тезата, че нараняванията са възникнали
вследствие на падане на пострадалия, тъй като вещите лица разясняват, че
нараняването е в такава област на тялото и с форма, които правят невъзможно
нанасянето им при падане от собствен ръст. Версията за нанасяне на ударите чрез
механизма на падането не съответства на изводите на вещите лица за мястото на
удара и вида на разкъсно-контузната рана.
Въпросът за авторстовото на
деянието също се изяснява от доказателствения
материал по делото. Авторството на деянието се установява от съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, като се отчита обстоятелството, че в хода на разследването като преки
доказателства по този съществен за предмета на делото въпрос са събрани
единствено показанията на свидетеля К.В.. Единствено свидетелят В. е очевидец,
тъй като същият е и пострадал. Съдът дава вяра изцяло на показанията на
пострадалото лице, свидетеля К.В., тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви, подкрепящи се от останалите доказателства и доказателствени средства. Действително свидетелят К.В. е
пострадал, но това негова качество не опорочава показанията му. Законодателят
изрично е допуснал възможността частния обвнител да
бъде свидетел в същото производство – чл. 118, ал. 1, т. 2 от НПК. В конкретния
случай показанията на свидетеля К.В. се подкрепят от показанията на свидетелите
М. Ж. и Т.Т., които са пристигнали на местопроизшествието
непосредствено след извършване на противоправното
деяние. Свидетелите посочват, че пострадалият с категоричност е заявил кой му е
нанесъл удара и с какъв предмет.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна по отношение на лицата,
които са били на процесната дата в дома на подсъдимия
Г.Т., а именно – подсъдимия Г.Т., свидетеля Т.Т.,
свидетеля Я. Т., свидетеля К.В. и свидетеля М. Ж. Предвид установения по делото механизъм на причиняване
на разкъсно-контузната рана в областта на главата на
свидетеля К.В. чрез нанасяне на удар с твърд продълговат цилиндричен предмет
изводът за нанасянето на удара от подсъдимия Г.Т. е най-достоверният, а при
анализ и на останалите доказателства – единственият.
Съгласно показанията на свидетеля М. Ж., депозирани и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2
от НПК, непосредство след удара подсъдимият Г.Т. се
прибирал в двора си, държейки в ръцете си брадва и дървен сап. Свидетелят М. Ж. е единственият
свидетел, които не е заинтересован от изхода на делото. Същият не е възприел
нанасянето на удара, но е бил очевидец на действията извършени веднага след
това. Той се е намирал в гаража в двора на дома на подсъдимия, когато чул вик –
викът на свидетелката Я. Т. Веднага
излязъл да види какво става и тогава видял К.В. да лежи на асфалта с кръв по
главата, а подсъдимият да върви към двора си, държейки брадва и дървен
сап.
Към веригата косвени доказателства, които правят
възможен извода за авторството на деянието, са и свидетелските показания на Т.Т. и обясненията на подсъдимия.
С оглед на горепосочената доказателствена
съвкупност съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия Г.Т.. Съдът дава
вяра на обясненията в частта им, която се отнася до присъствието на подсъдимия
на датата на извършване на деянието и на мястото, на което е извършено, тъй
като същите се установяват и от останалите доказателства и доказателствени
средства по делото. Останалата част на обясненията, че подсъдимият не е нанасяъл удар на пострадалия, а само се е защитил от
насочената срещу него брадва и е отблъснал с тяло свидетеля В., не се възприема
от съда, тъй като не се подкрепя от останалите доказателства по делото, а
напротив опровергава се от тях – свидетелят Ж. е видял как подсъдимият държи и дървен сап, и
брадвичка, а заключението по СМЕ изрично отхвърля възможността уврежданията да
са причинени от падане от собствен ръст.
Съдът дава вяра частично и на показанията на свидетеля
Т.Т.. Свидетелят Т.Т. е син
на подсъдимият. В показанията си дадени на досъдебното производство свидетелят
Т. поддържа обясненията на баща си, като сочи, че е видял как свидетелят В.
пада и си удря главата в колата. При разпита си пред първата инстанция
свидетелят Т. разказва, че не знае дали свидетелят В. е посегнал да удари баща
му, тъй като излезнал навън, когато всичко било
свършило. Видял, че К. има кръв на главата, но откъде получил нараняванията си
не му било известно. Поради констатираните противоречия свидетелят Т.Т. е разпитан отново в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция. При разпита си свидетелят Т. изрично
посочва, че не е очевидец на причиняване на нараняванията на свидетеля В., тъй
като през това време е работил в гаража заедно със свидетеля М. Ж. След прочитане на показанията по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК свидетелят Т. посочва,
че всъщност е очевидец на случилото се и неправилно е разказвал до момента
какво знае.
Тази непоследователност в показанията на свидетеля Т.Т. се дължи на очевидната му заинтересованост от крайния
изход по делото предвид близките родствени отношения с подсъдимия. Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля Т., дадени пред първоинстанционния
съд и пред настоящата инстанция, съгласно които Т. не е възприел лично
причиняването на уврежданията на свидетеля В.. Съгласно показанията на
свидетеля М. Ж., които съдът кредитира изцяло двамата с Т. са били в
гаража и са излезли отвън едва след писъка на Я. Т. Ето защо посочените от съда показания на Т.Т., в които той разказва, че не е възприел лично случилото
следва да се считат за достоверни и са част от веригата косвени доказателства,
касаещи авторството на деянието.
Фактическа констатация за съдебното минало и
характеристичните данни на подсъдимия съдът изведе от приложените справки за
съдимост.
Неоснователно е
възражението на защитника на подсъдимия за наличието на предоставките
за приложение на привилегированите състави на телесните увреждания, тъй като
подсъдимият Г.Т. бил извършил деянието в състояние на силно раздразнение,
предизвикано с противоправно действие от страна на
пострадалия.
От
доказателствата по делото не се установява пострадалият К.В. да е упражнил
насилие, да е извършил противозаконно действие или да е отправил тежка обида
или клевета, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки
последици за подсъдимия или негови близки, с което да е предизвикал състояние
на силно раздразнение у подсъдимия. Подсъдимият и пострадалият са били в лоши
отношения, които към датата на извършване на деянието вече са били такива. Не
се установява по делото по ясен и категоричен начин пострадалият да е
предизвикал такова състояние на силно раздразнение у подсъдимия, което да води
до приложението на привилегирования състав на чл. 132, ал. 1 от НК, напротив
подсъдимият е този, който при пристигането на свидетеля В. е търсел конфликт с
него и е започнал словесно да напада свидетеля, воден от събития станали далеч
преди процесната дата. При това положение подсъдимият
не може да възползва от състава на чл. 132, ал. 1 от НК, тъй като той сам и
първи е започнал нападението спрямо свидетеля В.. С поведението си подсъдимият
е предизвикал конфликта с пострадалия, което изключва приложението на по-леконаказуемия състав на телесната повреда, извършена
при състояние на афект.
В
допълнението на изложението за приложимостта на чл. 132, ал. 1 от НК следва да
се посочи, състоянието на афект е спонтанно, то трябва да е предизвикано
непосредствено от поведението на пострадалото лице, а раздразнението на посъдимия от присъствието на В. в дома му е било резултат
от събития осъществили се години по-рано. В такъв случай не може да се говори
за физилогичен афект, които се характеризира с буйна,
непосредствена от поведението на пострадалия, реакция.
В
съдебната практика се приема, че изводът за квалификация на деянието по
чл.
132, ал. 1 от НК изисква да са налице както правните критерии,
визирани в закона, така и медицинските. Необходимо е действията на дееца да са
непосредствен резултат от предизвикалия ги повод - провокиращото поведение на
пострадалия, в резултат на което деецът да е изпаднал в състояние на силно
раздразнение - т.нар. физиологичен афект, което състояние е именно решаващият
фактор в съзнанието на дееца, за да извърши престъпното посегателство.
Необходимо е съзнанието на извършителя да е овладяно от чувствата в такава степен, в
която възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, е
намалена значително, без той да е лишен от нея /Решение № 121 от 8.03.2011
г. на ВКС по н. д. № 12/2011 г., II н. о., НК, Решение № 196 от
8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 92/2015 г., I н. о., НК/. Състоянието на
физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос, защото е свързано със
стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика, преценката за което се
извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен
аспект. Физиологичният афекти има и външни прояви, които са характерни за
силното раздразнение и бурните емоции, завладяващи съзнанието и пречещи на
волевата дейност на човек. Такива белези са изпотяването, зачервяването,
разтреперването, крещенето, каквито не се установяват у подсъдимия.
В настоящия случай
от събраната по делото доказателствена съвкупност не
се установяват нито правните критерии, нито медицинските - липсва поведение на
пострадалия, което може да се характеризира като провокиращо поведение, както и
белези за наличието на физиологичен афект при подсъдимия. Ето защо съдът
намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифициране на деянието по
чл. 132, ал. 1 от НК.
Неоснователни са и твърденията за
наличието на неизбежна отбрана, както и за превишаване на пределите. За да е
налице неизбежна отбрана или превишаване на пределите й, на първо място трябва
да е налице непосредствено противоправно нападение,
срещу което да са взети защитни мерки и което не е било завършено. Подсъдимият
не е защитавал нито себе си, нито друго лице или правнозащитим
интерес от противоправно нападение, защото именно той
е бил нападателят. Безспорно установеното обстоятелство, че подсъдимият е
държал в ръце дървен сап, е достатъчно красноречиво за намерението му за
саморазправа. Този извод кореспондира на установената фактическа обстановка и
кредитираните доказателствени източници. Извадената
от пострадалия брадва е имала за цел защита от осъществяваното нападение и в
момент, когато пострадалият е решил, че нападението е било приключило (отпуснал
е ръцете си и е оставил брадвата) подсъдимият е нанесъл процесния
удар.
Съдът не възприема и последното от
направените при условията на евентуалност твърдения на защитника на подсъдимия
– за липсата на умисъл. Телесните повреди могат да се извършват при всички форми
на вината и в настоящия случай е налице евентуален неопределен умисъл –
евентуален, защото при нанасянето на удара подсъдимият е целял причиняването на
един вид телесна повреда, но е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат
и въпреки това не се е отказал от деянието, а неопределен, защото с
извършването на изпълнителното деяние подсъдимият се е насочил към последици от
определен вид (нанасянето на телесна повреда), но без конкретика
относо степента на причиняването увреждане.
За формата на вината се съди по външно
проявените белези. Примиряването с евентуалното настъпване на по-тежкия
резултат от деянието на подсъдимия се извежда от силата на удара, използваното
средство и мястото, на което ударът е нанесен. В случая травмата се намира на
главата в теменната област, която е епилептична, ударът е нанесен достатъчно
силно, за да предизвика външно разкъсно-контузна рана
и същевременно контузия на мозъка и да доведе до падането на пострадалия на
земята, и е осъществен чрез използването на твърд предмет.
В контекста на изложените съображения
постановената присъда се явява правилна, законосъобразна и обоснована. С
деянието си подсъдимият Г.Д.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1
от НК, но в НПК не е предвидена възможност съдът да утежнява положението на
подсъдимия с промяна на правната квалификация на извършеното деяние в по-тежка
такава. Правната рамка на обвинението е в правомощията на прокурора, като
същият при наличието на съответните предпоставки може да поиска изменение на
обвинението.
В настоящия случай изменение на
обвинението не е можело да бъде поискано, тъй като фактите, водещи до промяна в
правната квалификация, са установени при провеждане на съдебното следствие пред
въззивната инстанция. С назначената повторна
разширена петорна съдебномедицинска експертиза се установява, че причинените на
свидетеля К.В. телесни увреждания имат медико-биологичните признация
на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което според
материалния закон представлява тежка телесна повреда.
Повдигнатото обвинение на подсъдимия е
за средна телесна повреда и за това деяние следва да бъде признат за виновен.
Средната телесна повреда, каквото е временното опасно за живота разстройство на
здравето се поглъща от постоянното общо разстройство на здравето опасно за
живота. По-тежкият резултат от деянието обхваща и по—лекия, но не съставлява
пречка за анагажиране на наказателната отговорност на
дееца за по-лекия.
В контекста на изложените съображения,
законосъобразно и обосновано се явява заключението на първоинстанционния
съд, че с деянието си подсъдимият Г.Д.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
При определяне на наказанието районният
съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия Т.
обстоятелства неговото чисто съдебно минало и действията на самия пострадал, а
като отегчаващи – лошите характеристични данни и влошаването на здравето на
подсъдимия. Съпоставяйки тези обстоятелства съдът е определил наказанието от
шест месеца лишаване от свобода. Така индивидуализираното наказание, което е
малко над предвидения в закона минимум, чието изпълнение е отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 НК се явява справедливо и ще способства в пълнота за изпълнение
на целите на наказанието по чл. 36 от НК, дори при установените във въззивната инстанция нови факти, касаещи действителния вид
на причиненото телесно увреждане.
При определяне на наказанието също важи
принципът, че не може да се утежнява положението на подсъдимия без изрично
искане. В случая липсва както съответен протест, така и съответна въззивна жалба от частния обвинител, които да позволяват
увеличаване на наказанието с оглед характера и степента на причиненото телесно
увреждане.
От друга страна извършване на деянието
са изминали почти 13 години и воденето на наказателно производство срещу
подсъдимия в период от 10 години също следва да се отчете при
индивидуализацията на наказанието.
Ето защо настоящият въззивен
състав намира, че определеното от първоинстанционния
съд наказание се явява справедливото и с оглед новоустановените
обстоятелства по делото.
В наказателния процес е предявен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, който е приет за съвместно разглеждане. Разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на деликтната
отговорност включва противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия
състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказаване на противното.
В хода на наказателното производство са
установени всички правопораждащи юридически факти от
сложния състав на деликтната отговорност – извършено
престъпление, увреждане, причинна връзка между увреждането и деянието, както и
виновното поведение на подсъдимия. С оглед на това правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявеният и приет за съвместно разглеждане иск за обезщетение
за неимуществени вреди е доказан по основание.
Във въззивната
жалба, подадена от гражданския ищец и частен обвинител, се оспорва определеният
размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968г., постановено от Пленум на ВС справедливостта като критерий за
определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактно
понятие. Предполага се извършването на детайлна преценка с оглед на
установените конкретни факти и обстоятелства. Същевременно следва да се вземе
под внимание и целта на обезщетението, а именно - възстановяване на
психическото равновесие на пострадалия и компенсация за претърпените
отрицателни емоции.
Следователно при определяне на
обезщетението трябва да се вземат предвид – характерът на увреждането, начинът
на извършването му, интензивността на претърпените болки и страдания, периодът
на възстановяване, както и личността на увреденото лице.
Предвид установеният във въззивното производство вид на причиненото телесно
увреждане, жалбата, подадена от частния обвинител и граждански ищец, се явява
частично основателна. Видно от изготвената по делото СМЕ вследствие на процесния удар на К.В. е причинено увреждане на мозъка,
което се диагностицира като епилепсия. Вещите лица
определят тази травма като постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота.
Следователно не може да се говори за
период на възстановяване, след като причинените увреждания на здравето са доживот. Заболяването епилепсия води до постоянен риск за
живота на пострадалото лице, тъй като във всеки един момент може да получи
епилептичен гърч. Възможно е овладяването на заболяването, но единствено чрез
постоянен прием на медикаментозна терапия. От изслушването на вещите лица се
установява, че лекарствата, които приемат пациентите със заболяване епилепсия,
имат за цел подтискане на мозъчната активност и по
този начин се контролира настъпването на припадъци. Като страничен ефект обаче
тези медикаменти водят до сънливост, чувство на умора, недееспособност,
намаляване на концетрацията на вниманието и
интелекта, както и на подтискане на сексуалната
функция. Приемът на лекарствата води и до физиологични проблеми и на други
органи. С оглед превенция от предизвикване на друг епилептичен припадък
пострадалият трябва да търпи редица ограничения в живота си – не трябва да
употребява алкохол, не трябва да стои дълго на слънце, не може да упражнява
всички видове професии и други.
Предвид действително причинените телесни
увреждания, характеризиращи се като тежка телесна повреда, водещи до трайно
увреждане на здравето на пострадалия, необходимостта от прием на лекарства,
които имат редица неблагоприятни последици, и наложилата се постоянна промяна в
начина на живот на пострадалия, определеният размер на обезщетението се явява
занижен и не може да постигне целите си на пълна обезвреда
на настъпилите вреди.
Изложените обстоятелства налагат извода,
че справедливото обезщетение за претърпените вреди от извършеното престъпление
е в размер на 20 000 лева, а не както поради погрешно отчитане тежестта на
причинената травма е приел първоинстанционният съд –
в размер на 10 000 лева. Ето защо присъдата следва да бъде изменена в гражданско-осъдителната
й част като бъде увеличен размера на определеното обезщетение за неимуществени
вреди до размер от 20 000 лева. Подсъдимият следва да бъде осъден и за
държавната такса върху увеличения размер на гражданския иск.
Настоящият
съдебен състав намира искането за присъждане на разноски на частния обвинител и
граждански ищец за основателно. Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане. Следователно възлагането в
тежест на подсъдимия на направените от частния обвинтел
разноски е обвързано с признаването му за виновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен, а не с наказването му или ангажиране на
неговата деликтна отговорност чрез уважаване на
осъдителния иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на това подсъдимият следва да бъде осъден да заплати всички
сторени от частния обвинтел разноски. Доколкото за
направените разноски, с изключение на тези пред настоящата инстанция, има
влязъл в сила съдебен акт, съдът следва да осъди подсъдимия само за сторените в
настоящото производство разноски, а именно да заплати сума в размер на
2 100,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият Т. дължи направените разноски в наказателното производство,
доколкото във въззивното производство е изготвена
съдебномедицинска експертиза, подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати
сума в размер на 4322,11 лева по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 8 от 10.02.2020г., постановена по НОХД № 367 по описа за 2019г. на Районен съд
– Харманли в наказателно-осъдителната й част, като подсъдимият Г.Д.Т. да се
счита за осъден за причиняването на средна телесна повреда на К.В.В., а не на К.В. К.
ИЗМЕНЯ присъда
№ 8 от 10.02.2020г., постановена по НОХД № 367 по описа за 2019г. на Районен
съд – Харманли в гражданско-осъдителната й част, като:
ОТМЕНЯ
присъдата
в частта, в която предявеният от
К.В.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД – за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за сумата
над 10 000 лева до 20 000 лева, вместо което:
ОСЪЖДА
Г.Д.Т.,
ЕГН ********** да заплати на К.В.В., ЕГН **********
сумата от 10 000 лева /над присъдения от първоинстанционния
съд размер/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на причинената лека телесна повреда, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на причиняване на вредите – 09.08.2008г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
подсъдимия
Г.Д.Т., ЕГН ********** да заплати сума в размер на 400,00 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Хасково, представляваща
държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск, както и сумата в
размер на 5,00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Г.Д.Т., ЕГН ********** да заплати сума в
размер на 4322,11 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Хасково, представляваща направени във въззивното
производство разноски за възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Г.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на
К.В.В., ЕГН ********** сума в размер на 2100,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник
пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.