МОТИВИ по НЧХД № 242/2019 година
Подсъдимият
М.С.З. *** е
предаден на съд по обвинение по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК, въз основа на тъжба, подадена от Г.С. ***.
Подсъдимият
се представлява от адв. С.Г. от ВАК, която взема становище да бъде оправдан
последният по обвинението за обида на длъжностно лице, нанесена публично.
Акцентува се, че описаното в тъжбата не представлява престъпление, като в тази
насока се цитира обстойна практика на Европейския съд по правата на човека в С..
В светлината на тази практика се визира, че подсъдимия не е извършил
престъпление, като употребеният от него израз, за който е провокиран от частния
тъжител не представлява обида и в тази насока се иска постановяване на
оправдателна присъда и съответно отхвърляне на предявения Граждански иск като
неоснователен и недоказан и присъждане на направените по делото разноски.
На съдебното
следствие тъжителя се представлява от адв. Д.А. от САК, който взема становище,
че по делото безспорно е установено, че подсъдимия е осъществил състава на
престъплението по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на
28.02.2019 г. на заседание на Общинския съвет, в периода малко след 17.00 часа
е нарекъл тъжителя „идиот”. Приема се, че по този начин категорично подсъдимия
е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово
присъствие, като обидата е била нанесена публично и разпространена, чрез
прякото излъчване по местната кабелна телевизия и чрез интернет, посредством
Фейсбук-страницата на Община М.. На следващо място се иска уважаване на
предявения Граждански иск в пълният му размер за сумата от 8 000 лева,
представляващи неимуществени вреди и присъждане на направените по делото
разноски за адвокатски хонорар и изготвяне на Съдебно-техническа експертиза.
По
делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: Удостоверение
№ 1/4.11.2015 г. за избран Кмет на Община/Кмет на Кметство, Характеристични
данни от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-2739/31.07.2019 г. и Актуална
справка за съдимост, относно подсъдимия, извлечения от „Фейсбук” – страницата
на Община М. на л.8,9 и 10, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 26.07.2019 г., касателно подсъдимия, както и 2 броя папки, относно
съдебни спорове между страните с
подробен опис към тях, НЧХД № 254/2018 г. по описа на МРС и цялата налична
документация по Обществена поръчка за почистване на четвъртокласен път пътна
мрежа в района на Община М. за 2018-2019 г., приложена от Кмета на Община М.
под рег.индекс 11.01-459/09.09.2019 г. и съдържаща 29 документа, подробно описани
в папка от стр.1 до стр.223, както и веществено доказателствено средство, а
именно компактдиск със запис на Сесия на Общински съвет гр.М. от 28.02.2019 г.
и Съдебно-техническа експертиза № 19/ИДИ-236/17.10.2019 г., която бе приета от
съда и страните. По делото са разпитани и свидетелите В.С.и Г.Н., като първият
от тях работи като Директор на Общинско предприятие „Чистота” гр.М., а вторият
е кмет на с.Брусен и съответно са присъствали на заседанието на Общински съвет
гр.М., проведено на 28.02.2019 г.
Въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът възприе
следното от фактическа и правна страна. Подсъдимият М.С.З. *** е
бизнесмен и Управител на „Л.” ООД гр.М., не е осъждан, с много добри
характеристични данни и притежава движимо и недвижимо имущество, като в тази
насока са събраните по делото доказателства, в лицето на Характеристични данни от
Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-2739/31.07.2019 г., Актуална справка за
съдимост и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
26.07.2019 г. От своя страна тъжителят Г.С. *** и към момента на завеждане на
делото е изпълнявал длъжността Кмет на Община М., като в тази насока е
приложеното по делото Удостоверение № 1/4.11.2015 г. за избран Кмет на
Община/Кмет на Кметство, удостоверяващо, че Г.С.С. *** на изборите, проведени
на 01.11.2015 г. Във връзка с това си качество тъжителя участвал в
провеждане на заседание на Общинския съвет гр.М., което се провело на
28.02.2019 г. в заседателната зала на Община М., находяща се на ул.”Х.Б.” № 27.
На заседанието присъствали около 20 общински съветници, тъжителя в качеството
му на кмет на Общината, служители в Общинската администрация, кметове и кметски
наместници от Община М., граждани и вносители на Докладни записка. Заседанието
се отразявало директно от местен кабелен оператор, а именно „М.” ООД гр.В. по
един от каналите му, а именно „ТВ В.”. Паралелно с тях заседанието се излъчвало
директно и посредством интернет във Фейсбук-страницата на Общината. Първа точка
от дневния ред бил годишен отчет за 2018 г. за изпълнение на програмата за
управление на Община М. за мандат 2015-2019 г. Докладът се осъществявал от
Кмета на Община М., в лицето на тъжителя Г.С.С.. В хода на дебатите били
изказвани мнения и поставяни въпроси от общински съветници. В обръщението си
към съветниците тъжителя Г.С. давал отговор на поставени въпроси и коментирал
факти и обстоятелства, свързани с дейността на общината. В хода на изложението
си същият отразил, че има действително много пречки по отношение на
обществените поръчки, но те ще бъдат финализирани стъпка по стъпка, внимателно,
леко, спазвайки закона от до. Продължил в насока, че е имало поставен въпрос
как някои фирми пречат и дал пример с една фирма, без да конкретизира коя:
„спечели поръчка, обществена поръчка местна фирма за взаимно поддържане на…….и
не се яви да подпише договора”. В този момент в заседателната зала, стоящ прав
близо до входната врата бил и подсъдимия М.З.. Същият задал въпрос на тъжителя,
едновременно говорейки с него „и защо не се яви фирмата, аз съм тук”, на което
тъжителя отговорил……….”и не се яви да подпише договора”. От своя страна
подсъдимия отговорил „ми щото не искам да работа с Вас”. В същото време
тъжителя задал въпрос на подсъдимия „а защо се явявате на обществени поръчки,
нямам представа”, като тук е мястото да се отбележи, че при този въпрос е констатирано,
че и двете страни и подсъдимия и тъжителя говорят едновременно. Отговорът,
който подсъдимия дал на тъжителя бил „защото, защото сте идиот”. Тъжителят не
отговорил, заседанието продължило, а впоследствие подсъдимия напуснал
заседанието. На 19.07.2019 г. след близо пет месеца, тъжителя Г.С.С. внесъл
тъжба в Районен съд гр.М., с която поддържа, че подсъдимия като го е нарекъл с
думата „идиот” е казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово
присъствие, като същият е претърпял болка, страдание, неудобство и унижение.
Настоящият
съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че на 28.02.2019 г. публично в заседателната зала на Община М., по
време на провеждащо се заседание на Общинския съвет гр.М. и по време на
изказване на тъжителя Г.С.С., в качеството му на Кмет на Община М., подсъдимият
М.С.З. ***, в присъствието на тъжителя е казал думата „идиот”. От назначената
по делото и приета от съда и от страните без възражения Съдебно-техническа
/фоноскопна/ експертиза се установи съдържанието на текстовете от видеозаписа,
като безспорно не са открити признаци за монтаж и манипулация по видеозаписа от
изследвания оптичен носител – диск, приложен по делото. Настоящият съдебен
състав не намери за основателно да бъде назначена гласово идентификационна
експертиза, тъй като безспорно от страните не бе направено такова искане и от
всички събрани по делото доказателства е установено, че именно тъжителя и подсъдимия са присъствали на заседанието,
проведено на 28.02.2019 г. Безспорно установено по делото е, че думата „идиот”
е изречена именно от подсъдимия и това се установява по категоричен начин,
както от представената Съдебно-техническа експертиза, така и от показанията на
разпитаните по делото свидетели В.С.и Г.Н., които са присъствали на
заседанието, проведено на 28.02.2019 г. С пряко значение, относно установяване
авторството на посочената дума е приетият по делото като веществено
доказателствено средство диск с аудиозапис, представен от тъжителя, който е бил
предмет на експертното изследване. Настоящият съдебен състав намира за
основателно да отбележи, във връзка с възраженията на подсъдимия и неговия
процесуален представител за процесуалната стойност на това доказателство, че не
е недопустимо приобщаването на такова по вид доказателство в хода на
следствието, като това е прието по надлежния ред с определение на съда. Фактът,
че то е представено от пострадалия по делото, сам по себе си не може да го
компрометира, още повече, че това доказателство е проверено с назначената по
делото експертиза. Това доказателство съдържа информация, необходима за
изясняване на важни за изхода на делото факти и обстоятелства, поради което и
съдът го определя именно като веществено доказателствено средство. В тази
насока е и трайната съдебна практика на ВКС, като при приобщаването на такива
доказателства като критерии се извежда от една страна значимостта на доказателството
за установяване на обективната истина, а от друга, дали при създаването на
звуко или видеозапис това е било известно на записаното лице. Съгласно Решение
№ 390/02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ-ро н.о. на ВКС съдът е приел,
че материалните носители съдържащи записите са предмети върху които има следи
от престъплението и представляват веществени доказателства по чл.109 от НПК.
Освен това, в същото решение е прието и че създадените записи са носители на
информация, включена в предмета на доказване по чл.102 от НПК и могат да се
ползват в производството. Същият подход е възприет и в Решение № 602/20.02.2012
г. на ІІІ-то н.о. на ВКС, като е счетено, че случаен видеозапис, доколкото
съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството
може и трябва да бъде ценен от съда. Тезата за допустимост на направени извън наказателното
производство записи е застъпена и в Решение № 185 по НОХД № 499/2012 г. на ІІІ-то
н.о. на ВКС, така също и в Решение № 170 по НОХД № 395/2013 г. и Решение № 289
по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ-то н.о. на ВКС. В конкретния случай, от
представения от тъжителя запис се установява в пълнота съдържанието на
инкриминираните в тъжбата реплики. Според изводите на Съдебно-техническата
експертиза, приета по делото, не се установява записът, предоставен от тъжителя
да е манипулиран или да е извършван монтаж. Видно от изследването и резултатите
от него, вещите лица са установили, че предоставеният за изследване оптичен
носител е възпроизведен, посредством компютърна конфигурация с използване на софтуер
за възпроизвеждане и анализ на видео/звуко записи. Видеозаписът е заснет с две
или повече камери с обща продължителност от 3 часа 38 минути и 50 секунди, като
при направения анализ на звуковия съпровод в изследвания, съгласно поставената
задача интервал 01:04:04-01:06:33 часа, са констатирани две краткотрайни
снижавания на нивото му, отразени в „текст на звуковия съпровод”. От
видеозаписа в посочения времеви интервал са извлечени избрани снимкови кадри,
представени в експертизата, които по безспорен начин установяват, че тъжителя е
кмета на Община М., който е ръководел заседанието на Общинския съвет и който е
известна публична личност. Както бе отразено и в по-горните абзаци, това се установява
и от гласните доказателства по делото. Не се отрича и от страните по делото.
При проследяване на текста от звукозаписа, предоставен от тъжителя, снет и
представен в писмен вид от експертизата, не се установява да е налице
несвързаност или смислова непоследователност, а напротив видно е, че записаните
реплики следват логично и последователно обсъжданите теми, като това се отнася
и до записаните инкриминирани реплики. От изводите на експертизата според настоящия
съдебен състав може да се направи категорично заключение, че инкриминираната
реплика е изречена именно от подсъдимия М.З., като в тази насока са и
показанията на свидетелите С. и Н.. Друг безспорен факт, който съдебния състав
приема по делото е, че между тъжителя и подсъдимия датират изключително влошени
отношения. Доказателства за тези лоши отношения са множеството водени дела в
Административен съд гр.В., по повод искане на подсъдимия за отдаване на част от
площада в гр.М. за строеж на лятно кино, като в тази насока са обжалвани и редица заповеди на Кмета на Община М. от
фирми, които са представлявани от подсъдимия или от негови близки. В тази
насока са многобройните писмени доказателства, в лицето на 2 броя папки,
относно съдебни спорове между страните. За наличните и изключително лоши
отношения свидетелствува и приложеното по делото НЧХД № 254/2018 г. по описа на
МРС, което е прекратено от настоящия съдия-докладчик, поради неотстранени в
срок реквизити, на които трябва да отговаря тъжбата. Прави впечатление, че така
образуваното дело е било с правно основание чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2 и т.4,
вр. с чл.147 ал.1 от НК, затова че тъжителя Г.С.С., заемащ длъжността Кмет на
Община М. на 04.04.2018 г. на електронния сайт на Община М. е направил
изказване, в което е отразил: „че заради позицията си да не позволя на местен
бизнесмен да придобие централния площад в М. получих скалъпени обвинения от
трибуната на Народното събрание”. Същият е заявил, че е против предоставянето
на централния площад за лични бизнес-цели на местен бизнесмен. Налични са и
няколко други публикации в същия електронен сайт от 27.03.2018 г. и от
20.06.2017 г., в които се отразява, че Общинския съвет е препятствал възможността
част от площада да бъде застроена, като тъжителя Г.С. е заявил, че е
недопустимо да се дават привилегии на определени фирми. В редица сайтове са
публикувани и други статии по темата със заглавие „Общинарите в М. за пореден
път охладиха мераците на М. З.” от 01.11.2017 г.; „Административния съд във В.
бастиса мераците на М. З.” от м.март 2018 г.; „Скандал! Общинския съвет в М.
хариза централния площад на частна фирма”, публикувана през 2017 г. В
последната статия е цитирано следното изказване на тъжителя Г.С.: „Осъзнавам,
че върху мен ще се стоварят упреци, лавина от какви ли не измислени доводи,
натиск от всякаква страна, само за да се случи нещо в града. В разговор с мен
г-н З. заяви, че ще изчака да свърши мандата ми и тогава ще реализира проекта.
Сигурно ще дойдат други политици, които ще бъдат по-гъвкави, по-сговорчиви,
които ще могат да пренебрегнат правната страна на нещата, които няма да
защитават обществения интерес по начина, по който са се заклели да го правят и
да вземат каквото си поискат добро решение”. В същата статия тъжителят Г.С.
продължава с думите „че натискът за реализация на проекта е изключително силен”.
В подкрепа на лятното кино имало ясно заявени действия от страна на депутати и
представители на Дирекцията за национален строителен контрол, като тъжителя Г.С.
заявява, че от него се искало да направи нещо незаконно. С така подадената
тъжба пред Районен съд гр.М. подсъдимият в настоящето производство М.З. е
посочил, че тъжителя в настоящето производство Г.С. е разгласил неверни и
позорни обстоятелства за него пред обществеността, като е използвал електронни
сайтове, включително и сайтове на Община М.. Поддържа се, че тъжителя Г.С. е
внушил но обществеността, че подсъдимия М.З. иска от него да направи нещо
незаконно, че върху него се оказва натиск по политическа и друга линия в полза
на З. да разреши застрояването на централния площад на негова фирма, че площадът
ще бъде застроен незаконно, което ще ограничи обществения достъп до него, че З.
иска площада да обслужва негови бизнес интереси. В контекста на така отразените
факти е категоричния извод, че са налице изключително влошени отношения между
тъжителя и подсъдимия, като това намира опора
дори и в гласните доказателства по делото. Видно от показанията на
свидетеля В.С.се установява, че е имало недоволство от страна на подсъдимия по
повод негови искания да се отдава имот публична собственост, което не се е
случило. От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че
подсъдимия е бил провокиран от изказването на тъжителя. Безспорно тъжителя е
отправил първоначално безадресна критика към подсъдимия, затова че негова фирма се е явявала на обществена поръчка за почистване
на снега в Община М., която впоследствие е била прекратена. В подкрепа на тази
фактология е приложената по делото документация, във връзка с проведена открита
процедура с предмет: „Поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинска
пътна мрежа в Община М.”, като тази поръчка с дружеството, представлявано от
подсъдимия, е била прекратена с решение на Кмета на Община М.. Както от
писмените доказателства по делото, така и от гласните такива, събрани на
съдебното следствие става ясно, че тъжителя с така отправената критика е
провокирал подсъдимия да направи някакво изказване затова, че негова фирма не е
сключила договор за почистване на снега в Общината. Видно от текстовото
съдържание на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза се установява,
че подсъдимия е изразил ясно нежеланието си да работи с кмета на Община М. и
поради тази причина фирмата не се е явила, за да подпише процесния договор и в
контекста на разменените реплики, след отправено запитване от страна на
тъжителя: „а защо се явявате на обществени поръчки, нямам представа” е
отбелязано, че и двете страни говорят едновременно и след това е отразена
репликата на подсъдимия: „защото, защото сте идиот”. Затова, че подсъдимия е
бил провокиран от така направената критика спрямо него, свидетелствува и
отразеното в по-долните абзаци от текстовата част, в която става ясно, че подсъдимия
е бил засегнат от това, че тъжителя говори за него в трето лице, като той
присъства в залата и не смята, че това трябва да е по този начин. Съдебният
състав проследи хронологически събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които водят до безспорния извод за категорично влошени отношения между двете
страни, датиращи от дълъг, преди настоящето дело период, както и факта, че и
двете страни сезират съда с претенции за престъпления по чл.148 и чл.146 от НК.
Спорен е въпросът, дали изречената дума „идиот” от страна на подсъдимия”
представлява обида по смисъла на чл.146 ал.1 от НК. Тук е мястото да се отбележи,
че процесуалния представител на подсъдимия изключително коректно и прецизно
цитира практика на Европейския съд за правата на човека и същата следва да бъде
посочена и в настоящия съдебен акт, тъй като безспорно правото на Европейския
съд е задължително за страната ни. В тази насока следва да се посочи следното: През 1975 г.
австрийският журналист Л. пише две остри статии срещу тогавашния Австрийски
канцлер Б.К.и лидер на Австрийската социалистическа партия, след като К.
защитил лидера на либералната партия, заради участието му в бригада на СС през
войната. В статиите се казва например, че "поведението на г-н К.... е
неморално, недостойно", "проява на най-долен опортюнизъм", че
той е лишен от такт и т.н. Канцлерът завежда две наказателни дела от частен
характер срещу журналиста с обвинение, че го е дискредитирал и ги печели. Л. е
осъден на глоба от 15 000 шилинга, въпреки че съдът приема, че става въпрос за
политическа критика и той е действал добросъвестно. През 1986 г. Л. печели дело
срещу А. в Европейския съд по правата на човека в С. (ЕСПЧ), а резултатът е
прословутото решение "Л. срещу А." (L. v. A.), първото знаково дело
на С. в материята за клеветата на политици. Тогава за първи път съдът в С.
поставя началото на практиката, която трайно поддържа, че:
1. Границите на допустимата критика по отношение на политиците и публичните
личности в това им качество са по-широки, отколкото за частните лица. За
разлика от последните публичните личности съзнателно и неизбежно се излагат на
близко наблюдение на всяка своя дума и действие както от журналистите, така и
от цялото общество. Следователно те трябва да проявяват по-висока степен на
толерантност. Без съмнение те също имат право на защита на репутацията си, но
това се преценява през призмата на обществения интерес от открита дискусия по
политически въпроси. При преценката на тези фактори се вземат предвид и
контекстът, в който са писани статиите, и цялостният публичен дебат.
2. За мнения и оценъчни съждения, направени добросъвестно в контекста на
упражняване на свободата на изразяване, не може да се налага санкция. При
преценката на дадена публикация/изявление съдът трябва внимателно да прави
разграничение между факти и оценъчни съждения. Съществуването на фактите може
да бъде доказано, докато истинността на оценъчните съждения не се поддава на
доказване. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че фактите, на които г-н Л. е основал
своята преценка, са били безспорни, както е била безспорна и неговата
добросъвестност. (Според австрийския Наказателен кодекс осъждането може да бъде
избегнато, ако се докаже истинността на твърдението. По отношение на оценъчните
съждения това изискване е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на
изразяване на мнение.)
3. Въпреки че наложеното на автора наказание, стриктно погледнато, не му е
попречило да се изрази, то е представлявало вид цензура, която би го
обезкуражила да прави критика от такъв вид в бъдеще. В контекста на
политическия дебат такава присъда би възпряла журналистите да участват в
публични дискусии по въпроси, засягащи обществения живот. Такава санкция би
могла да попречи на пресата да изпълнява задачата си на източник на информация
и пазител на интересите на обществото ("куче пазач" на обществото). По една случайност и второто
знаково решение на С. за границите на допустимата критика на политици от страна
на журналист е също по нашумял австрийски казус с особено популярен политик – лидерът
на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия по онова
време Й.Х.. През октомври 1990 г. лидерът на Австрийската партия на свободата и
губернатор на провинция Каринтия Й.Х. произнесъл реч, в която възхвалявал ролята
на войниците, взели участие във Втората световна война, включително и тези от
германската армия, за борбата за мир и свобода и за изграждането на
съвременното демократично общество. По повод на тази реч австрийският журналист
О., главен редактор на сп. "Ф.", пише статия, в която в прав текст
заявява, че Х. е идиот (trottel). Заглавието на статията е "P.S.:Идиот
вместо нацист". "Аз ще кажа за Й.Х., първо, че той не е нацист, и
второ, че той обаче е идиот. (...) Отричайки на тези от нас, които не са имали
щастливата според него съдба да рискуват живота си в униформата на честта на
Третия райх, правото да претендират свобода на възгледите, а камо ли пък
политически свободи (а самият той никога не е имал щастието да служи в
униформата на СС или на В.), и по този начин изключвайки и себе си заедно с
огромното мнозинство австрийци от упражняването на тези свободи, той според мен
е идиот." Заедно със статията е публикуван пълният текст на речта на Х.. Х.
подал тъжба до наказателния съд за клевета и обида и О. е осъден на глоба.
Австрийският съд приема постулатите на ЕСПЧ по делото "Л.", но според
него думата "идиот" надхвърля границите на допустимата критика и има
за цел единствено да унижи политика. Съдът в С. обаче през 1997 г. дава друга
гледна точка на това. "Дадени дума или израз, макар и да могат да бъдат
възприети като спорни, не съставляват поради това безпочвена персонална атака,
ако авторът е представил обективно разбираемо обяснение за използването им в
случая. Свободата на словото е приложима и към "информация" и
"идеи", които засягат, шокират или смущават, и това е от особена
важност по отношение на пресата, чиято основна задача е да разпространява
информация и идеи по политически и други въпроси от обществен интерес. Австрийските
съдилища се фокусират само върху думата "идиот" в заглавието и текста
на статията, а подобен спор трябва да се разглежда в светлината на всички факти
по случая, включително обстоятелствата, при които статията е написана. ЕСПЧ
отчита също така, че речта на Х. очевидно е била замислена да провокира
обществото и да предизвика остри реакции, нейният пълен текст е бил публикуван
заедно със статията на О., а авторът е представил обективно разбираемо
обяснение за своята реакция, произтичаща от провокативното изказване на Х..
Така те са били част от политическата дискусия, предизвикана от речта на г-н Х.,
и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване.
Обидата,
подобно на клеветата е престъпление дефинирано в Наказателния кодекс. Обидата се
определя като деяние, изричане или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго или казано с други думи обидата не е твърдение за
събития и факти, а груби, вулгарни или унизителни изрази насочени към някого.
Не винаги обаче употребата на обидни изрази и думи е забранена от закона. В
редица случаи Европейския съд по правата на човека е приел, че използването на
думи и изрази като „идиот”, „нацистка журналистика”, „безпринципен опортюнист”,
които са класически примери за обидни изрази е допустимо. Съдът приема това,
понеже в много случаи с използването на подобни думи се изразява определено
мнение и становище по отношение на конкретно лице или събитие. Налагането на
някакви санкции за изразяване на мнение и становище, посредством обидни изрази
е възможно тогава, когато тези изрази не са провокирани по никакъв начин и не
се отнасят до конкретни факти, събития от значим обществен и политически
интерес, даващи основание за използването на силен емоционален език. Когато
обидните изрази са реакция на силно полемични спорни публични изявления или са
основани напълно и цялостно разглеждане на определен значим обществен въпрос
използването е допустимо. В решението си по делото „П. и О.” Европейския съд по
правата на човека посочва, че „свободата на словото защитава не само информация
или идеи, които се възприемат благосклонно или се считат за необидни или се
възприемат с безразличие, но също така и по отношение на тези, които обиждат,
шокират или тревожат Държавата или определени части от обществото”. В
допълнение съдът също си дава сметка, че журналистическата свобода гарантира и
възможността да се прибягва до преувеличаване или дори провокация. Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай сме изправени именно пред такава
фактология и че в изречената дума „идиот” няма вложено обидно съдържание.
Изречената дума „идиот” от страна на подсъдимия съдебния състав приема, че е
извършена в контекста на правото му на свободно изразяване и отразява неговото
неудовлетворение от политиката на Кмета на Община М., в лицето на тъжителя и същият не е искал целенасочено да оскърби
последния. Безспорно тази фраза не е насочена към личния живот и честта на
тъжителя, а има чисто критичен подход и тук е мястото да се отбележи, че
критиката по отношение на изборни лица и политици е напълно допустима. В тази
насока следва да се посочи, че Европейския съд за правата на човека счита, че
политиците трябва да са най-толерантни към критика, поради обществения интерес
от открит дебат за обществените лица и институции. По делото „Л. срещу А.”,
което се отнася до осъждането на журналист за клевета затова, че е обвинил Австрийски
канцлер в подкрепа на бивш нацист по политически причини Европейския съд за
правата на човека подчертава че „ограниченията на допустимата критика са
по-широки по отношение на един политик в сравнение с частно лице”. За разлика
от частното лице политикът неминуемо и съзнателно се излага на щателна проверка
за своите думи и дела, както от страна на журналистите, така и на цялото
общество и трябва следователно да демонстрира по-голяма степен на толерантност.
Когато журналист отговаря на провокация на политици Европейския съд за правата
на човека е по-склонен да защити свободата на изразяване. Например по делото „О.
срещу А.”, отнасящо се до осъждането на журналист за обида на политик, наречен
„идиот”. Европейските съдии вземат под внимание, че обидения политик е направил
преди това провокативно изявление, казвайки че всички войници по време на
Втората световна война, включително германските, са воювали за мир и свобода.
Заради това изказване на политика Европейските съдии намират, че силната
ответна реакция е била адекватна и националните съдилища са нарушили чл.10,
като са наказали журналиста за обида. В този контекст на разсъждения следва да
бъдат цитирани и други случаи идентични с конкретния. Европейския съд по
правата на човека в С. е осъдила Ф. за нарушаване на свободата на словото, заради
присъда срещу французин, който издигнал плакат срещу президента Н.С.„Чупката
тъп задник”. Според френските магистрати целта на 56-годишния тогава Е.Е.е била
да обиди президента. Съдът в С. е приел, че с присъдата срещу Е.Ф. е нарушила
чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, а именно
свободата на словото и конкретно свободата на изразяване на мнения. В контекста
на тези разсъждения е прието, че тази фраза не е насочена към личния живот и
чест на С., а има чисто политически характер, защото Е.е активист на
социалистите, съответно политически опонент на С.. Съвсем аналогично решение на
С. е и по отношение на казус, станал в Б. през м.ноември 2008 г. по делото,
заведено от плевенчанина А.К.нарекъл действащия правосъден министър „топ
идиот”. К. е бил арестуван, а в последствие осъден от Плевенски районен съд по
обвинение за грубо хулиганство на четири месеца Лишаване от свобода с
тригодишен изпитателен срок. Фактологията е следната: На два плаката, поставени
отстрани било изписано „Ние привържениците на СДС настояваме за оставка на топ
идиота в Правителството Теодосий С.”. Присъдата е отменена от Плевенския
окръжен съд, респективно потвърдена от Върховния касационен съд, който е
намерил, че К. е дал израз не на своето, а на общественото мнение, като арестът
му е бил ненужен, защото не е призовавал към насилие и не е нарушавал
обществения ред. В последствие К. е осъдил Б. в С. за нарушеното си право на
свободно изразяване на мнение и за неоснователен арест, като му е присъдено и
обезщетение за морални щети. Настоящият съдебен състав намира за уместно да
посочи и още една фактология, съотносима към настоящия казус. На 01.11.2007 г. в хода на предизборната
кампания за местни избори на централния площад на гр.В. г-н Ч. се оковава към
метална колона в центъра на града и по мегафон призовава да не се гласува за
сегашния кмет, който е „мафиот. Същият употребява тази дума и други подобни
обидни изрази по отношение на прокурор и действащи магистрати. е задържан от
полицията и отведен незабавно пред районен съдия, който му налага наказание по
реда на УБДХ. Ч. е задържан в полицейското управление в гр.В. до 11 ноември
2007 г. Европейския съд припомня, че чл.10 §2 от конвенцията е приложим не само
към информация и идеи, които се възприемат добре, смятани са като безобидни или
с безразличие, но също така и към тези, които обиждат, шокират или смущават.
Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, що се отнася до границите на
приемливата критика те са по-широки по отношение на държавните служители,
отколкото по отношение на частно лице. Съдът отбелязва, че твърденията на Ч. са
били част от това, което изглежда е било опит да допринесе за обществения дебат
по начина, по който е бил управляван гр.В. в навечерието на местните избори.
Такива изявления, засягащи въпроси от обществен интерес и изискват по принцип
висока степен на защита по силата на чл.10. Съдът е констатирал, че националните
власти не са приложили стандартите, които са в съответствие с принципите,
заложени в чл.10.
Настоящият
съдебен състав в контекста на изложената фактология и практика на Европейския
съд по правата на човека, намира че в конкретния случай подсъдимия не е
осъществил от
обективна и субективна страна така очертаната рамка на обвинението по чл.148 ал.1
т.1, т.2, т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК. Съдът възприема, че думата „идиот”
изразява единствено личното мнение на подсъдимия по отношение на тъжителя.
Деянието на подсъдимия не е престъпно, защото на практика е израз на личната
критика на лице, упражняващо свободата си на изразяване на мнение. Тук е
мястото да се отбележи, че свободата на
изразяване на мнение представлява една от основите на демократичното общество и
е едно от съществените условия за неговото развитие, както и за реализацията на
всеки отделен индивид. По смисъла на §2 тя се прилага не само по отношение на
информация или идеи, които се възприемат благосклонно или които се разглеждат
като безвредни или са обект на безразличие, но също и по отношение на тези,
които обиждат, шокират или смущават. Следва да се отбележи, че така
употребената дума „идиот” от подсъдимия е израз на неговата критика и
несъгласие с така изложеното от тъжителя, което е било провокирано и от
отправената безадресна критика и омаловажавана от факта, че на заседанието на
Общинския съвет присъства гражданина М.З., който представлява фирмата, с която
е прекратен процесния договор. Този укор от страна на подсъдимия е направен в
хода на разгорещени полемики между двете страни, а не писмено след внимателно
обмисляне, така че би изглеждало непропорционално като мярка да бъде ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия. В контекста на изложеното настоящия
съдебен състав намира, че думата „идиот” не изглежда непропорционална на
предизвиканото възмущение. Макар тази дума да подлежи на оспорване, следва да
се посочи, че тя не е обидна, ако не е безпричинна лична нападка, тъй като
безспорно бе установено по делото, че подсъдимия е дал обективно свое и
разбираемо обяснение за него, произтичащо от речта на тъжителя и съществуващите
конфликтни отношения между тях. Тук е мястото да се посочи, че преди да стане
психологически термин думата „идиот” е означавала само човек, който не е на
мястото си в опредЕ.среда, не се вписва в нея и не може да се адаптира. Това е
смисъла и на произведението „Идиот” на Д.. В контекста на това, следва да се
отбележи, че в това произведение се прави
алюзия със странен персонаж с човек, който не е адаптиран към средата, но в
никакъв случай умствено изостанал. Както бе отбелязано коректно и от процесуалния
представител на подсъдимия коренът на думата „идиот” идва от гръцки и означава
„гражданин, индивид, непрофесионалист в опредЕ.област”. Коренът е „идиос”, т.е
„собствен, частен”. Латинският смисъл на думата буквално означава „обикновен
човек”. В края на 15 век идиотите са били неконформистите , т.е хората, които
не желаят да се движат по установените правила или не могат да се движат по
тях. По смисъла на атинската демокрация идиотът е обратното на активния
гражданин на политика. Това е човекът, който няма отношение към социалните дела
и затова преценката му в това отношение е лоша. Идиоти са били хората, които не
са политици или военни, т.е обикновените хора. Думата „идиот” едва от 1900
година означава умствено изостанал и тя безспорно е медицински термин.
Настоящият съдебен състав намира, че така използваната дума „идиот” от страна
на подсъдимия е използвана в контекста на личното мнение и оценка от страна на
последния за тъжителя, като поведението и изказването на тъжителя се
приравняват на липсата му на професионални умения. Настоящият съдебен състав
също намира за основателно да посочи, че в Българското общество думата „идиот”
се използва с обидно съдържание, но тя не е обида в смисъла, който е присвоен
от Българските политици. Безспорно думата „идиот” в хронологически ред на мисли
и факти трябва да се използва със значение за обикновен гражданин, като
безспорно Българското общество не употребява правилно думите и не е необходимо,
когато тези думи биват чути да се обиждат нито политиците, нито държавните
служители, още повече обикновените граждани, когато ги чуят по техен адрес.
Настоящият съдебен състав приема, че употребената дума „идиот” изразява
единствено личното мнение на подсъдимия по отношение на тъжителя. Същият е
упражнил правото си да каже това, което мисли по отношение на друго лице. Това
е израз на лична критика на лице, което упражнява свободата си на изразяване на
мнение. Правото на свободно изразяване на мнение безспорно върви заедно със
задължението, уредено в чл.39 ал.2 от Конституцията на Република Б., а именно
правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящият
казус според съдебния състав не представлява нарушение на това право, тъй като
личното неодобрение по отношение на тъжителя, изразено публично от подсъдимия
не е било с унизително съдържание. Така изречената дума не е в нарушение както на чл.146 от НК, така и на
чл.39 от Конституцията на Република Б., нито пък на чл.10 от Европейската конвенция
за човешките права, която ясно закрепва свободата на изразяване на мнение, но в
рамките на почтеност, уважение към правата на всеки член на обществото,
толерантност и защита доброто име на другите. Вярно е, че думата „идиот”
използвана публично по адрес на политик може да го обиди. В конкретния случай
обаче тя не изглежда непропорционална на възмущението съзнателно предизвикано
от тъжителя. Отново следва да се посочи, че макар думата на подсъдимия да
изглежда подлежаща на оспорване, то тя не се явява безпричинна лична нападка по
отношение на тъжителя, тъй като безспорно подсъдимия е дал обективно и
разбираемо обяснение за нея, произтичащо от предхождащите изрази на тъжителя и
съществуващия дълбок конфликт между тях.
От всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не се установи подсъдимия да е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което същият е
обвинен. Събраният доказателствен материал не е формирал в съда
твърдото и непоколебимо убеждение, че е извършено престъпление, че това е
станало виновно и че негов автор е подсъдимия. Ето защо, на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по обвинението по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр.
с чл.146 ал.1 от НК.
Със
своя съдебен акт съдът отхвърли предявеният Граждански иск от тъжителя против
подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2019 г. като неоснователен и недоказан. Тук е
мястото да се отбележи, че така предявеният Граждански иск по отношение на
обвинението за обида независимо, че съдът оправда с присъдата си подсъдимия за
същото, поради липса на елементи, както от обективния, така и от субективния
състав на престъплението, то този иск може да се явява доказан по основание, но
в конкретния случай това не е така, защото не е налице деликт по чл.45 от ЗЗД и
поради тази причина не се дължи обезщетение за причинени вреди. Няма спор, че е
допустимо процедиране при оправдателна присъда и съответно съда да се произнесе
по Гражданския иск и да го уважи, като в тази насока е Решение № 23/27.02.2014
г. на І-во н.о. на ВКС, като трябва да се подчертае, че разликата между престъпление
и деликт е, че престъплението е общественоопасното поведение, формално осъществяващо
признаците на конкретно предвиден престъпен състав, което е наказумео по НК, докато
деликта съставлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния
интерес правнозначимата ценност, независимо дали това поведение е обхванато от
фактическия състав на наказателноправната норма. При деликта съставомерно е
противоправното увреждане на друго лице, на което е причинена реална вреда,
подлежаща на обезщетение. Поради това и в практиката се приема, че
отговорността по деликт няма субсидиарен характер по отношение на наказателната
отговорност и е възможно пострадалия да избере например да не повдига
обвинение, но да търси обезщетение по реда на чл.45 от ЗЗД, като относно
основателността на този иск следва да се прецени, дали е налице противоправно
деяние, дали е налице вина и причинна връзка с настъпилите вреди. В тази връзка
е и Решение № 12/06.02.2013 г. на ВКС, постановено по Гр.дело № 449/2012 г. на ІІІ-то
гражданско отделение. Тук е мястото да се отбележи, че по делото изобщо не са събрани
доказателства, че частния тъжител е претърпял някакви морални щети, болки и
страдания. Напротив, от всички събрани по делото гласни доказателства, в лицето
на разпитаните по делото свидетели Н. и С. се установява, че заседанието на Общинския
съвет е продължило, не е било прекъсвано, а тъжителя не е реагирал по никакъв
начин, нито пък е отговорил. Впоследствие тъжителя не е ползвал болнични и се е
явявал на работа. По никакъв начин последният с поведението си не е афиширал,
че е възприел изобщо израза като обиден. Същият нито е бил разярен, нито е бил
побеснял, нито е бил гневен, нито пък разочарован от така отправената към него
дума. От нито едно доказателство, събрано на съдебното следствие не се установи
състоянието на тъжителя да е било различно от нормално установеното, то не му
се е отразило върху нормалния начин на живот. Няма никакви доказателства да го
е засегнало и няма никакви данни да е било засегнато чувството му на чест или
лично достойнство. Ето защо, претендираното обезщетение по никакъв начин не се
доказа. Отново следва да се посочи, че поради факта, че съдът призна за
невиновен подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
спрямо частния тъжител, съдът ОТХВЪРЛИ предявеният Граждански иск като неоснователен.
Доколкото извършеното от подсъдимия не покрива признаците на фактическия състав
на престъплението, за което му е предявено обвинението с тъжбата, то липсата на
противоправно поведение обуславя и неоснователността на гражданската претенция
на частния тъжител за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението,
визирано в тъжбата.
Тъжителят
следва да заплати на подсъдимият М.З. *** направените по делото разноски в
размер на 3 000 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по
силата на чл.190 ал.1 от НК, тъй като последния бе признат за невинен.
Със
своя съдебен акт съдът постанови вещественото доказателствено средство, а
именно: компактдиск със запис от заседание на Общински съвет гр.М. от
28.02.2019 г. да бъде върнат на тъжителя след влизане на присъдата в законна
сила.
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: