РЕШЕНИЕ
№ 20739
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110127679 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. А. Н. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с изп. лист, издаден на 06.12.2010г. по гр. д. № 12880/2010г.
по описа на СРС, бил осъден да заплати сумите от 1380,50лв. - главница по договор за
кредит от 11.06.2009г., 1080,50лв. - договорна лихва за периода 26.08.2009г.-
07.07.2010г. и 49,00лв. – заплатена държавна такса и 100,00лв. – юрк. възнаграждение.
Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело за събиране на вземанията. Счита, че
последното валидно изп. действие било извършено на 15.08.2017г., когато бил наложен
запор върху трудовото му възнаграждение. След настъпила перемпция на изп. дело, на
05.11.2020г. бил наложен отново запор. Посочва, че в периода 15.08.2017г.-15.08.2019г.
не са искани и извършвани изп. действия, с оглед на което делото се прекратило на
15.08.2019г., а давността започнала да тече на 15.08.2017г. и изтекла на 15.08.2022г.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумите от 1380,50лв. - главница по
договор за кредит от 11.06.2009г., 1080,50лв. - договорна лихва за периода
26.08.2009г.-07.07.2010г. и 49,00лв. – заплатена държавна такса и 100,00лв. – юрк.
възнаграждение, за които е издаден изп. лист на 06.12.2010г. по гр. д. № 12880/2010г.
по описа на СРС.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с
които давността е прекъсвана, както и че са постъпвали суми в изпълнение на
запорите. Отрича изп. дело да се е перемирало.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
1
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
давност за вземанията, каквото е единственото наведено от ищеца възражение за
недължимост на сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
06.12.2010г. по ч. гр. д. № 12880/2010г. по описа на СРС, 70-ти състав, е издаден изп.
лист, съгласно който ищецът е осъден да заплати на /фирма/ сумите от 1380,50лв. -
главница по договор за кредит от 11.06.2009г., ведно със законната лихва от
18.03.2010г. до изплащане на вземането, 1080,50лв. - договорна лихва за периода
26.08.2009г.-07.07.2010г. и 49,49лв. – заплатена държавна такса и 100,00лв. – юрк.
възнаграждение.
За събиране на горните вземания, по молба на кредитора от 23.12.2010г. е
образувано изп. дело № 1718/2010г. по описа на ЧСИ М. П.. С молбата за образуване са
възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
По делото няма спор, че ответникът в производство е цесионер и е встъпил в
изпълнителния процес на мястото на първоначалния кредитор, което се установява и от
депозираната по изп. дело молба от 16.11.2012г., с която ответникът е поискал
конституиране на мястото на първоначалния взискател и е приложил договор за цесия
/л. 91-96 от изп. дело/. Не е спорно също, че до 15.08.2017г. са искани и извършвани
изп. действия, с които давността за вземанията е прекъсвана. Ищецът твърди, че след
тази дата до 05.11.2020г. не са искани и извършвани изпълнителни действия, поради
което делото се е перемирало, а извършеното на 05.11.2020г. изпълнително действие е
невалидно. Ето защо, съдът счита, че анализът по делото следва да обхване
приоритетно този период.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Със запорно съобщение от 20.07.2015г., получено на 12.01.2016г., съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнграждение на длъжника, с което
2
давността е прекъсната. С уведомление от 12.01.2016г. работодателят е уведомил
съдебния изпълнител, че длъжникът е служител при него, но има предходно наложен
запор, по който се удържа от заплатата му. С молба от 13.01.2017г. взискателят е
поискал да се напомни на работодателя, че следва да прави удръжки, а с молба от
15.03.2017г. е поискал да се извърши опис на движимо имущество на длъжника, като
това е действие прекъсващо давността. С молби от 16.06. и 04.07.2017г. е поискал
запор на банкови сметки на длъжника, като на 15.08. и 16.08.2017г. съдебният
изпълнител е извел запорни съобщения до банките. На 01.09.2017г. длъжникът е
депозирал молба пред съдебния изпълнител, с която се е задължил да прави месечни
вноски от по 150лв. Тази молба е изпратена на взискателя за становище, който на
01.09.2017г. е депозирал такова, с което изразява съгласие. На 05.10.2017г. взискателят
е поискал отново налагане на запор по банкова сметка на длъжника, което е сторено
със запорно съобщение от 09.10.2017г. и с тези действия давността отново е
прекъсната. В периода 05.06.2018г.-28.01.2019г. ежемесечно са постъпвали суми по
изп. дело, като сума е постъпила и на 25.09.2019г., и част от тези суми са превеждани в
полза на взискателя за удовлетворяване на вземанията му, а друга част е служила за
погасяване на таксите и разноски по изпълнението. Това се установява както от
издадените сметки от съдебния изпълнител /л. 279-287 от изп. дело/, така и от
извършените отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист /л. 62 от настоящото
дело/ и приложеното извлечение от банкова сметка /л. 327-328 от изп. дело/. В
съдебната практика се приема, че с подадената от длъжника молба за разсрочване,
която представлява и признаване на вземането, погасителната давност се прекъсва.
Давността се прекъсва и с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са и постъпването на
плащания от трети задължени лица. Доколкото плащането представлява действие,
предприето в изпълнение на приложения изпълнителен способ, то през целия период,
през който са постъпвали редовни плащания по наложени запори, изпълнителният
способ се е осъществявал и давност не е текла – Определение № 50254/12.07.2023г. по
гр. д. № 4041/2020г., III ГО на ВКС, Определение № 689/11.04.2023г. по гр. д. №
3756/2022г., IV ГО на ВКС. В Определение № 2869/05.10.2023г. по гр. д. № 581/2023г.,
III ГО на ВКС, също е прието, че съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и т. 10 от ТР №
2/2015г., ОСГТК на ВКС, предприемането на всяко изпълнително действие прекъсва
давността, включително постъпването на плащания от трети задължени лица.
Принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение и плащането на суми от
работодателя по сметка на ЧСИ са действия, които се включват в понятието „всяко
изпълнително действие“. Същият извод е възприет и в практиката на апелативните
съдилища – в Решение № 69/09.07.2021г. по т. д. № 253/2021г. на АС – Пловдив е
прието, че плащанията, осъществявани от трето задължено лице вследствие на наложен
запор, имат прекъсващ давността ефект по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. При
регулярно извършвани плащания в определен период, всяко от тях има прекъсващ
давността ефект. Аналогично разрешение е дадено в Решение № 466/24.02.2020г. по гр.
д. № 1643/2019г. на АС – София, в което е прието, че давността следва да се счита
прекъсвана всеки месец с месечните плащания в изпълнение на запора. Всяко плащане
представлява част от динамичния състав и изгражда съответния изпълнителен способ
(в случая запор) и като негово проявление прекъсва погасителната давност.
Настоящият съдебен състав споделя горецитираната съдебна практика,
съобразно която извършваните в изпълнение на наложен запор плащания или
доброволни такива от страна на длъжника имат прекъсващ погасителната давност
ефект. От това следва, че в периода 05.06.2018г.-28.01.2019г. и на 25.09.2019г.
погасителната давност е прекъсвана, от когато е започнала да тече нова давност – чл.
117, ал. 1 ЗЗД. Със съобщение от 11.05.2020г. е наложен запор върху лек автомобил на
3
ищеца, със съобщение от 05.11.2020г. му е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, а със съобщение от 11.12.2020г. на вземания по банкови сметки. С
тези изпълнителни действия погасителната давност отново е прекъсната. На
16.08.2021г. ответникът е депозирал молба, с която е поискал налагане на запор върху
вземания на длъжника, като с това действие давността също е прекъсната.
От изложеното следва, че предявеният отрицателен установителен иск се явява
неоснователен. По делото не е спорно, че процесните вземания се погасяват с 5-
годишна давност, тъй като са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, която
се приравнява на влязло в сила съдебно решение по чл. 117, ал. 2 ЗЗД според
практиката на ВКС. Не е налице непрекъснат 5-годишен период, в който да не са
искани или извършвани изпълнителни действия или длъжникът да не е плащал
доброволно и да е правил изявления за разсрочване на задълженията, с които
конклудентно ги признава, което обуславя извод, че вземанията не са погасени по
давност.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който претендира присъждане на юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявените от Б. А. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
/населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ****************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника следните суми, за които е издаден изп. лист на 06.12.2010г. по
ч. гр. д. № 12880/2010г. по описа на СРС, 70-ти състав, а именно: 1380,50лв. - главница
по договор за кредит от 11.06.2009г., 1080,50лв. - договорна лихва за периода
26.08.2009г.-07.07.2010г. и 49,00лв. – заплатена държавна такса и 100,00лв. – юрк.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. А. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено място/, да
заплати на /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4