№ 150
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Т.а
Членове:Мина Мумджиева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Г. М. Б.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100607473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 334 вр чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. В. Б., защитник на подс. Д. А.
И., против Присъда № 259/24.04.2024 г по н.о.х.д. № 7875/ 22 г. по описа на СРС, 93 състав,
с която подс. И. е бил признат за виновен за това, че на 22.06.2021 г. в гр. София, на ул.
Тодор Джамбаров, в близост до бл. 33, се е заканил с убийство на Й.К., като е насочил към
него пистолет, приближил се е допрял пистолета до лявото му слепоочие, като това
заканване е можело да възбуди основателен страх за осъществяването му, което
представлява престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, като му е определил наказание
от 6 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години; също така
пистолетът е отнет в полза на държавата, а подсъдимият е осъден да заплати разноските. С
тази присъда подс. И. е признат за невиновен за друго деяние, по чл. 339 НК, което е извън
обхвата на въззивния контрол, доколкото няма никаква връзка с първото деяние и не е обект
на протест.
В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, доколкото липсва пълно,
всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, като са надценени
показанията на св. К. и са подценени обясненията на подсъдимия. Поради това крайният акт
противоречи на правилата на формалната логика. В допълнителните си мотиви посочва, че в
действителност подсъдимият е насочил към пострадалия дистанционно, а не оръжие, което в
1
този момент се е намирало в касата. Посочва, че протоколът за разпита на св. К. от
досъдебната фаза, с дата 28.06.2021 г, макар и да е прочетен със съгласието на защитата, е
съставен при съществени процесуални нарушения, доколкото не е ясно каква вещ е била
предявена и дали това е пистолетът, с който този свидетел твърди, че е бил заплашен. Това
оръжие не е било обект на експертно изследване. Не са обсъдени противоречията в
показанията на пострадалия къде е бил опрян пистолета – на тила или на лявото слепоочие.
Не е обсъдено обяснението на подсъдимия, че е левичар и би трябвало да държи пистолета в
лявата си ръка, поради което не може да го насочи към лявата страна на главата на
пострадалия. Посочва, че всички обвинителни доказателства са от един източник –
показанията на пострадалия. Счита, че е налице хипотеза на „дума срещу дума“, при която
твърденията на пострадалия се конфронтират с тези на подсъдимия, като неоснователно
съдът не е кредитирал показанията на двама свидетели – съпругата му и съсед. Посочва, че
по начина, по който пострадалият е описал пистолета, се достига до извод, че той ползва
терминология, която не би следвало да познава, ако действително не познава оръжията,
както твърди; а също така описва част от оръжие - муфа, което има само газовият пистолет.
Счита, че въззивният съд следва да възприеме фактическа обстановка съобразно
обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата и съседът му – а именно, че
подсъдимият е бил насочил към св. К. дистанционното, с което е свалял вратата на гаража
си. Посочва, че пострадалият е млад, добре сложен човек, който е повредил огледалото на
колата на подсъдимия, а последният е възрастен и дребен, при което нападението е
извършено именно от подсъдимия. Посочва, че СПЕ е направена по вайбър, като вещите
лица са описали тремор – но неправилно посочват, че той не би могъл да е следствие на
наркотична зависимост. Счита заключението на вещите лица за повърхностно и поради това
не следва да се кредитира. Счита, че никое доказателство няма предварително определена
сила, като това се отнася и до показанията на пострадалия. Счита, че не следва да не се
кредитират обясненията на подсъдимия само заради двояката им природа – на източник на
доказателствени сведения и на средство за защита. Счита, че подсъдимият, който има
разрешение за оръжие от десетилетия и няма инциденти, а също така е по професия летец и
минава редовни психологически оценки, не би извършил такова деяние. Относно доводът,
че пострадалият няма откъде да знае, че подсъдимият има пистолет, ако последният не го е
бил насочил към него, защитата посочва, че стандартът на доказване предполага несъмнено
доказване, а не предположения; същевременно са налице колебания, че се касае за друг
предмет, а не за пистолет – а именно за дистанционното на ролетната врата на гаража.
Счита, че органите на досъдебното производство са подпомогнали пострадалия при
описанието на пистолета. Прави искане за обективно и безпристрастно изследване на всички
обстоятелства по делото, като бъде отменена осъдителната присъда и бъде постановена
нова, оправдателна.
СРП не е подал възражение.
В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата следва да се потвърди. Посочва, че
правилно е определена наказанието. Позовава се на практиката на ВКС, като посочва, че за
2
съставомерността на деянието не е нужно деецът да е действал с годно средство, като в
конкретния случай е бил използван пистолет, насочен към жизненоважна част от човешкото
тяло. Посочва, че не е доказано подсъдимият да е левичар, като от приложената по делото
снимка се вижда, лявата му ръка не е активната при предприетото от него действие. Не е
допуснато нарушение при изготвянето на психологическата експертиза и тя следва да се
кредитира. Предлага да се потвърди присъдата на СРС.
В съдебно заседание адв. Б., защитник на подс. И., посочва, че е несериозно
твърдението, че е законосъобразно провеждане на психологическо интервю по вайбър, като
се отчита, че въобще не е била установена самоличността на пострадалия от вещите лица.
Също така пострадалият само дава описание на оръжието, но не го е разпознал; дава
описание, което е невярно, доколкото огнестрелните оръжия нямат муфа; също така счита,
че му е било подсказано какви показания да дава, доколкото използва терминология, която
не би трябвало да знае, доколкото твърди, че не познава оръжията. Акцентира на
противоречията в показанията на пострадалия къде точно е било насочено оръжието – към
тила му или към слепоочието му. Счита, че обвинителните доказателства се крепят само на
показанията на пострадалия, като неоснователно СРС е приел, че показанията му са
достоверни, доколкото той нямал основание да лъже, доколкото той е страна в спор; поради
това е нужна несъмнена доказаност, а не само предположения. Оттук приема, че
подсъдимият е държал в ръката си дистанционно, а не пистолет. Акцетнира и на лошата
видимост, която е пречила на пострадалия да види предмета, държан от подсъдимия. Счита,
че подсъдимият не е бил адекватен, предвид опитите му да мине с колелото си от двете
страни на колата на подсъдимия. Акцентира на тремора, който описват вещите лица и се
разграничава от твърдението им, че той не се дължи на употреба на наркотици. Прави
искане да се отмени първоинстанционния осъдителен акт и да се постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият И. посочва, че притежава оръжие от 2002 г., но не го носи със себе си, а
стои в касата; няма нито едно оплакване срещу него за агресия. Посочва, че е завършил
Военно училище и знае, че ако извади оръжие, трябва да стреля. Не е извадил оръжие, а е
извадил дистанционно за вратата на гаража и го е насочил към пострадалия, за да не може да
влезе. Прави искане за оправдателна присъда; не е докосвал пострадалия.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата.
Тя, както е посочено по-горе, визира различни пороци в обжалваната присъда, като
основно място е отделено на неправилната преценка на доказателствата, като се твърди, че
част от доказателствата са били опорочени. Това налага ново самостоятелна преценка на
всички доказателства по делото, като се даде отговор на конкретните възражения, свързани с
определени пороци при събирането на доказателства.
СРС, за да постанови своя акт, е кредитирал показанията на св. К., пострадал от
деянието, и респективно не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на
съпругата (св. И.а) и съседа му (св. Т.).
Преди да изгради самостоятелни изводи относно установената от доказателствата
3
фактическа обстановка, въззивната инстанция следва да даде отговор на възраженията,
свързани с пороците при събирането на тези доказателства. Ако тези възражения са
основателни, то последните следва да се изключат от доказателствения материал, което ще
има решаващо значение за установяване на фактите.
В жалбата и пред въззивния състав защитникът твърди, че показанията на св. К.,
дадени в досъдебната фаза, са порочни, тъй като: 1) не е ясна каква вещ му е била предявена
и дали това е пистолетът, за който се твърди, че е средство на престъплението по чл. 144 ал.
3 НК; 2) също така от начина, по който пострадалият е описал пистолета, се достига до
извод, че той ползва терминология, която не би следвало да познава, ако действително не
познава оръжията, както твърди; а също така описва част от оръжие - муфа, което има само
газовият пистолет; органите на досъдебното производство са подпомогнали пострадалия при
описанието на пистолета.
На второ място това оръжие не е било предмет на експертно изследване.
На трето място СПЕ е порочна, тъй като е била направена по вайбър, без да се снеме
самоличност и също така неправилна, доколкото вещите лица необоснавано са приели, че
треморът на св. К. не би могъл да е резултат от наркотична зависимост; счита тяхното
заключение за повърхностно.
Тези доводи са частично основателни. Видно от показанията на св. К. (л. 34, л. 36, л.
39 и л. 44 от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал. 5 НПК), той
многократно е посочвал, че подсъдимият го е заплашил с пистолет. В последния му разпит,
от 28.06.2021 г (л. 44 от досъдебното производство), освен ново кратко описание на същите
събития, той посочва, че са му били предявени два пистолета и разпознава единия от тях
като този, с който подсъдимият го е заплашил; дава негово описание. Това описание
включва както описания, които са част от ежедневния език – „черна дръжка“, „черна
основа“, „хромирана горна част“, „големина“, така и определена терминология („пусковия
механизъм“, „муфа“), като също така е съпроводено с твърдението, че не може да посочи
марката и модела, тъй като не разбира от оръжия. Относно втория предявен му пистолет
посочва, че не е бил използван от подсъдимия. Същевременно в протокола за разпит не е
посочено кои два пистолета са му били предявени; както и тяхното описание. Това, обаче, не
може да се приеме за съществено процесуално нарушение, доколкото е безспорно, че са му
били предявени именно двата пистолета, иззети от касата на подсъдимия. Поради това няма
основание да се изключат изцяло показанията му; налице са основания само относно онази
част от тях която се отнася до използваната терминология. Основателни са опасенията на
защитата, че твърдението му, че не разбира от оръжия, съпроводено с посочвате на
определена терминология, действително води до предположението, че тази терминология е
била използвана от водещия разследването, а не от самия свидетел. Поради това този
последен разпит, проведен на 28.06.2021 г, не следва да се ползва в онази част, в която се
отнася до тази терминология. Но няма пречка да се ползва в останалата част – относно
предявените му два пистолета и разпознаването на единия от тях, въз основа на общи и
житейски признаци (цвят, големина).
На второ място действително оръжието, за което се твърди, че е било използвано от
подсъдимия, не е било предмет на експертно изследване – негов предмет са били газово
сигнално оръжие и 105 бр. патрони, извън предмета на въззивното производство (л. 63 от
досъдебното производство). Такова изследване, обаче, не е било необходимо, доколкото
качественото на огнестрелно оръжие е безспорно установено от издаденото разрешение за
притежание и носене (л. 75 – 84 от досъдебното производство).
На трето място, видно от съдебно психологично-психиатрична експертиза (л. 51 от
досъдебното производство), тя е била изготвена от утвърдени вещи лица, изготвили преди
това множество подобни експертизи (в.л. Л.А. и в.л. Н.И.); в нея е посочено, че
освидетелстването е извършено чрез вайбър. Съдът отбелязва, че към този момент са
4
действали ограничения, свързани с епидемията „Ковид 19“, поради което и личният контакт
е бил обективно невъзможен. Също така отбелязва, че вещите лица имат оперативна
самостоятелност при преценката как да осъществят психологичното интервю, като не би
могло да се приеме, че поне в конкретния случай комуникацията чрез видео и аудиовръзка не
е възможно да им даде нужната информация, за да достигнат до своя експертен извод.
Поради това обстоятелството, че не е имало лична физическа среща, не може да доведе до
извода, че тази експертиза е опорочена. Възраженията, че вещите лица не са снели
самоличност на пострадалия, не са основателни, доколкото те нямат такова формално
задължение. Няма съмнение, че обект на експертното изследване е бил именно пострадалият
– а не трето лице. Следователно няма основание тази експертиза да се изключи от
доказателствения материал.
При преценка на събраните доказателства съдът установява, че фактическата
обстановка може да се раздели на безспорна и спорна.
Несъмнено е установено, че подс. И. живее в гр. София, ул. ****, като управлява лек
автомобил Мерцедес Джи Ел Ка с ДК № СА **** РВ; също така законно притежавал
пистолет Смит енд Уесън (Разрешително № 20170327049 на 04 РУ на СДВР) с боеприпаси,
както и втори газов пистолет. В дома си той имал каса, където обичайно ги съхранявал.
Несъмнено е установено, че на 22.06.2021 г, около 17,30 часа, докато подсъдимият
предприемал маневри да паркира колата в гаража, възникнал конфликт между него и св. К.,
който минавал покрай колата му с колело. В резултат на това св. К. подал сигнал в 04 РУ на
СДВР за отправени заплахи за убийство от страна на подсъдимия И.. На следващия ден,
23.06.2021 г, полицаите св. Ц.Ц. и св. Й.А. посетили дома на подсъдимия, като той им
предал двата пистолета и боеприпасите.
При все това са налице противоречия между доказателствата относно това как се е
развил конфликтът между подсъдимия и св. К.. Така първият твърди, че докато е паркирал
колата си, велосипедистът (св. К.) е ударил огледалото за обратно виждане от дясната страна
на колата му; когато той му казал „Ти луд ли си?“, велосипедистът агресивно се е приближил
към него, поради което той – вече влязъл в гаража, бързо затворил вратата на гаража;
посочва, че много се разстроил от случилото се; че не е отправял заплахи, а пистолетът е
бил в касата на апартамента. Посочва, че е левичар, като стискал с лявата си ръка
дистанционното, за да затвори по-бързо вратата.
За сметка на това св. К. твърди, че пред него на улицата е имало две коли; той е
задминал първата от дясно, като втората е била спряла пред гаража, като чакал да се вдигне
ролетната врата, за да паркира в нея; когато се опитал да мине пред колата, тя потеглила и не
му дала път; поради което той я заобиколил от ляво, като казал на шофьора „Можеше да ме
пропуснеш“, тъй като бил недоволен, че не е бил даден път. След това продължил пътя си,
но чул, че го викат; спрял и видял подсъдимия да идва към него, отправяйки обиди и
заплахи (които не може да си спомни, тъй като бил изумен от случващото се), като извадил
от кобура пистолет и го насочил към главата му; опрял този пистолет в лявото му слепоочие.
Посочва, че мъжът имал яростен вид, като изглеждал така, все едно всеки момент ще го
пребие или гръмне; говорил на висок тон, но св. К. поради стреса не чувал нищо; но
разбрал, че го заплашва с убийство. Св. К. извадил телефона си, за да снима подсъдимият,
но последният го избил от ръката му, при което телефонът при падането на ръката се пукнал
дисплея му. След това св. К. взел телефона си, отдалечил се, като се обадил на тел. 112;
подсъдимият също се отдалечил, с насочен към него пистолет, като влязъл в гаража и
затворил ролетната му врата.
Тезата на подсъдимия е подкрепена от показанията на жена му – св. К. И.а. Тя
посочва, че същия ден подсъдимият споделил за инцидента с велосипедиста, като в този
момент пистолетът му бил в касата (тя я отворила, за да вземе пари и видяла там двата
пистолета).
5
В трета насока, различна от тезата на подсъдимия и тази на пострадалия, са
показанията на св. Т.Т., който твърди, че се е намирал в колата зад тази на подсъдимия. При
все това уточнява, че когато застанал с колата си зад тази на подсъдимия, той и
велосипедистът вече са разговаряли; твърди, че е видял как велосипедистът стои до
предната лява врата и разговаря с подсъдимия; последният не е излизал от колата си.
Тезата на св. К. е потвърдена от изготвената съдебно психологична и психиатрична
експертиза, която ясно посочва, че той е изпитал реален страх за живота си, който е довел до
затруднение в социалното му функциониране. Те установили, че треморът на ръцете му се
дължи на стрес. Също така е несъмнено установено, че на следващия ден в касата в
жилището на подсъдимия е намерен пистолет, като именно за заплашване с пистолет говори
св. К.; при все това не е установено, че този пистолет е същият, за който той дава показания.
При обсъждане на тези доказателства и противоречията между тях съдът отбелязва на
първо място, че обясненията на подсъдимия са основен източник на доказателствени
сведения. Обстоятелството, че те са и едновременно с това средство за защита, по никакъв
начин не накърнява доказателствената им сила. Обратното, именно защото са предвидени от
закона като правно средство за защита, те имат засилена доказателствена стойност,
съобразно чл. 103 ал. 3 НПК – а именно обстоятелството, че определени твърдения в
обясненията не са подкрепени от допълнителни доказателства, не може да доведе до извода,
че тези твърдения не са достоверни. По аргумент за противното е нужно да се установят
други обстоятелства, извън изолираността им, за да не се кредитират тези обяснения.
По настоящето дело тези други обстоятелства са налице. На първо място тезата на
подсъдимия е житейски недостоверна. Ако действително св. К. е блъснал, изкривил и дори
евентуално счупил страничното му огледало, преминавайки с колелото си покрай колата му,
то е очевидно недостоверно твърдението на подсъдимия, че той само му е казал „Ти луд ли
си“ и след това се е скрил в гаража си. Обратното – така развилите се събития предполагат
по-скоро активно действие от страна на подсъдимия (отправяне на упрек и предявяване на
претенции) и пасивно действие от страна на св. К. (отричане или извинение). Следователно,
в резултат на възникналия пътен инцидент, е възникнал спор между подсъдимия и
пострадалия, в който е подсъдимият е имал активното и по-агресивно поведение.
Напълно невярно е твърдението, че св. К. е бил под влияние на наркотици и е имал
неадекватно и агресивно поведение – доколкото непосредствено след инцидента, в рамките
на около час, той е посетил 04 РУ СДВР, където е дал показания. Всяка една негова употреба
на упойващи вещества неизбежно би била отбелязана от полицейските органи.
На второ място, относно твърдението на подсъдимия, че е левичар и не би могъл да
насочи пистолета в лявото слепоочие на св. К. (предполага се, че би го насочил към дясното
слепоочие). Прокурорът възразява, че подсъдимият си служи с дясната ръка, видно от
представената от пострадалия снимка. Съдът отбелязва, че снимките на стр. 91-92
досъдебното производство са неясни; действително от тях може да се направи
предположение, че лявата ръка не е активна, конкретно към момента на заснемане, но все
пак не се вижда ясно дясната ръка (на първата снимка тя е скрита, а на втората
изображението е изключително неясно и само се вижда позата, при която дясното рамо е
издадено напред, като позиция на тялото). Следователно тези снимки не може да
опровергаят твърдението на подсъдимия, че е левичар. Съдът, съобразно посоченото по-горе
относно л. 103 ал. 3 НПК приема, че следва да приеме за установено, че подсъдимият е
левичар – независимо че не е представил никакви доказателства за твърденията си.
Но това обстоятелство е само основание да не се кредитират показанията на св. К. в
частта, в която твърди, че пистолетът е бил в дясната ръка на подсъдимия и насочен към
лявото му слепоочие. Но това не е основание да не се кредитира поначало твърденията му,
че подсъдимият е извадил пистолет и го е насочил към главата му, отправяйки реплики,
свързани със застрелване и умъртвяване. Тук следва да се посочи, че св. К. е бил в шок от
6
случилото се. Именно поради това и в първоначалните показания, дадени същата вечер,
посочва, че пистолетът е бил насочен към тила му – което е обективно невъзможно, след
като подсъдимият се е намирал срещу него. Също така посочва, че подсъдимият му е крещял
обиди и заплахи, като си спомня само за някои от тях. Следва да се приеме, че поради стреса
от неочакваното нападение от страна на подсъдимия, св. К. само е установил, че
подсъдимият изважда пистолет, зарежда го и го опира до главата му – но неправилно
посочва точната част на главата му, а оттам и косвено и ръката, в която подсъдимият е
държал пистолета. Първо посочва тила, а след това дясното слепоочие. В действителност
този елемент – къде точно дулото на пистолета е било опряно в главата на св. К. – не е
съставомерен; след като по достатъчно убедителен начин е установено, че този вид заплаха е
бил реализиран, то несъответствието на показанията му с вече установеното от съда, че
подсъдимият е левичар, не може да доведе до извод, че поначало такава заплаха не е имало.
На трето място, относно показанията на св. Т. и св. И.а. Съдът не ги кредитира,
доколкото те очевидно са насочени към оневиняването на подсъдимия. Св. Т. посочва, че е
пристигнал на мястото на инцидента когато подсъдимият и велосипедистът разговаряли –
като св. К. посочва, че първо е заобиколил втората кола, която е била спряла зад колата на
подсъдимия. Следователно в тази втора кола, очевидно намираща се там преди да се развие
конфликтът, не би могъл да е св. Т.. Отделно от това – и което е по-важно – съдът установи,
че не е възможно подсъдимият да е имал посоченото от него пасивно поведение, за което
дава показания и св. Т. – а именно да е останал само в колата; това се отрича и от самия
подсъдим, който посочва, че е бил слязъл от нея. Респективно показанията на съпругата на
подсъдимия са явно насочени към това да го оневинят.
На четвърто място, относно показанията на св. К., пострадал от деянието. Макар и те
да се явяват самостоятелни и отречени от обясненията на подсъдимия и показанията на св.
Т. и св. И.а, съдът намира, че именно те отговарят на действително случилото се, като се
отчитат и някои неточности, дължащи се на стреса, преживян от свидетеля. По-горе бяха
изложени доводи, че несъмнено е установен конфликтът между подсъдимия и св. К.;
несъмнено е установено, че св. К. веднага след това е сезирал полицията, като е бил
разпитан в 04 РУ на СДВР около час по-късно; не е било установено да се е намирал под
влияние на алкохол или наркотици. На второ място несъмнено е установено, че той е
преживял изключителен стрес при този конфликт, който е довел до неспособност да чуе
всички обиди и заплахи, които подсъдимият е отправил към него и до невъзприемане с коя
ръка той е държал пистолета си, с който го е заплашил (коментирано по-горе).
Обстоятелството, че това се дължи на стрес от заплахата към живота му, а не на измисляне
на неслучили се събития, е и установеното от вещите лица, които са удостоверили неговото
действително и реално чувство на витална застрашеност.
На последно място св. К. дава показания за заплаха с пистолет, който - независимо че
не познава оръжията, възприема като боен, а не като газов. Два пистолета – боен и газов, са
били намерени в касата в жилището на подсъдимия. Тук следва да се посочат и показанията,
които св. Й.К. е дал в досъдебното производство на 28.06.2021г. (те са били приобщени с
прочитане на основание чл.281, ал.5 НПКв съдебно заседание от 23.20.2022 г. пред първата
инстанция). Този източник на доказателства също е в подкрепа на извода, че на този
свидетел са били предявени предадените от подсъдимия пистолети и деянието е извършено
именно с огнестрелното оръжие, а не с газовото. Следва изрично да се посочи, че в
досъдебното производство на пострадалия при разпит на 28.06.2021г. му е бил предявен
първо огнестрелното оръжие, което той разпознава по определени признаци – цвят,
хромираност, големина; след това му е предявен газ-сигналният пистолет и той категорично
е отрекъл точно този пистолет да е ползван при изпълнение на престъплението със
забележката, че това оръжие,което е било използвано при деянието, не е имало надпис
BLOW. Очевидно е от това твърдение, че второто му предявеното газ-сигнално оръжие е
имало тъкмо такъв надпис, което води до единствено възможен извод, че свидетелят дори и
7
да не е имал задълбочени познания за боеприпаси и оръжия, поне е имал ясен спомен за
други отличителни признаци, за възприемането на които не се изискват специални знания в
тази област. На тази база въззивният съд потвърждава и с този аргумент извода на първата
инстанция, който е абсолютно правилен, че подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние, използвайки огнестрелното оръжие Смит енд Уесън. На последно място св.
Кацарски е потвърдил това и в съдебното заседание (л. 34 съдебното производство).
При това положение обективно не е възможно да се приеме тезата на защитата – а
именно че в резултат на случаен пътен инцидент св. К., след като е ударил, огънал и може би
счупил страничното огледало на колата на подсъдимия, е имал агресивно поведение към
него, поради което подсъдимият се е скрил в гаража си; а след това св. К. е отишъл в 04 РУ
на СДВР и го е набедил в заплаха за убийство, хаотично и произволно твърдейки за заплаха,
извършена с пистолет от подсъдимия, като случайно се е оказало, че подсъдимият
действително има такъв пистолет. Тезата на защитата е очевидно невъзможна.
Въз основа на тези аргументи съдът приема, че следва да възприеме установеното от
фактическа страна от първата инстанция, с малките корекции, направени по-горе.
От правна страна. В този аспект липсват доводи в жалбата, като съдът напълно се
присъединява към правните изводи на първата инстанция, че е налице деяние по чл. 144 ал.
3 във вр. с ал. 1 НК. Подсъдимият е отправил заплаха с убийство към св. К., като тази
заплаха – изразена с думи и с опиране на зареден боен пистолет в главата му – е от такова
естество, че не би могла – и реално е възбудила основателен страх у него за осъществяването
му. Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл.
Относно наказанието. Отново не се правят възражения в тази насока, като съдът
намира, че наказанието от шест месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от
3 години, отговаря на личната обществена опасност на подсъдимия и частично на деянието;
липсва протест за увеличението му, като не са налице и основания за облекчаването му.
Правилно е постановено отнемане на пистолета в полза на държавата и присъждане
на разноските.
Поради което и присъдата, относно установяване на фактите и прилагане на закона,
като цяло е правилна и законосъобразна
При все това следва да се отбележи, че въззивният съд установи, че подсъдимият е
опрял пистолета до главата на пострадалия; но доколкото подсъдимият е левичар, не е
установено, че той го опрял в лявото му слепоочие. Следователно е налице несъществена
промяна във фактическата обстановка, която не визира съставомерни елементи на деянието.
Тази промяна не води до промяна на крайните изводи на вината, вида и размера на
наказанието или до някои от другите въпроси по чл. 301 НПК, поради което е достатъчно да
се посочи само в мотивите, без да е налице необходимост от изменяне на обжалваната
присъда.
---
На последно място подсъдимият възразява, че притежава оръжие от дълъг период от
време, като не е злоупотребявал с него. Съдът приема, че тези твърдения отговарят на
истината. Също така е несъмнено, че той не е осъждан; работил е като летец, преди да се
пенсионира; че се касае за пътен инцидент, при който гневът му е ескалирал; че същият е с
напреднала възраст, социализиран, като не представлява съществена обществена опасност.
Следва да се отчете и обстоятелството, че той доброволно е предал двата пистолета, което е
допринесло за разкриване на обективната истина, което е смекчаващо отговорността
обстоятелство. На последно място и наказателното производство е продължило твърде
дълго. Досъдебното производство е продължило точно една година (което е близо до
разумния срок, предвид епидемията от коронавирус и необходимостта от събиране на
8
доказателства), като съдебното производство пред втората инстанция е продължило две
години и половина, като се отчита и времето за написване на мотивите, което е твърде
продължително. В този аспект съдът приема, че нарушението на изискването за разумен
срок е също така основание за прилагане на чл. 55 НК.
Поради това приема, че следва да се приложи чл. 55 ал. 1 т. 1 НПК, като вместо
наказание "лишаване от свобода" се определи наказание „пробация“. Това е така, доколкото
и най-лекото наказание "лишаване от свобода", пък било и с прилагане на чл. 66 НК, би се
оказало несъразмерно тежко. За действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия
е по-удачно същият да бъде подложен на пробационни мерки, като не е необходимо
наказанието "лишаване от свобода".
Не са налице основания за увеличаване на срока на наказанието, доколкото и 6
месеца биха били достатъчни. Следва да се наложат не само двете задължителни мерки, но
също така и мярката за включване в програми за обществено въздействие. Това е нужно за
действителното и реално поправяне и превъзпитание на подсъдимия, предвид данните, че
той се нуждае от специална помощ, за да управлява по-добре емоциите си, вкл. в аспекта на
внезапен изблик на гняв, под влиянието на който може да извърши агресивна проява. Тази
индивидуализация на пробационните мерки е съобразена с необходимостта от изграждане
на социални навици и умения за законосъобразно поведение (чл. 42б, ал. 4 НК). Очевидно се
налага корекционният процес да се насочи към преодоляването на липсваща способност за
адекватна преценка на социална ситуация с всички произтичащи последици от това,
свързани с риск от необмислени реакции и противоправно поведение.
Воден от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 259/24.04.2024 г по н.о.х.д. № 7875/ 22 г. по описа на СРС, 93
състав относно наказанието, като вместо наказанието "лишаване от свобода" ОПРЕДЕЛЯ
наказанието „Пробация“ със следните пробационни мерки, всяка с продължителност от 6
(шест) месеца:
Задължителна регистрация по настоящ адрес;
Периодични срещи с пробационен служител, два пъти седмично;
Включване в програми за обществено въздействие.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9