Решение по дело №1926/2008 на Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 15.01.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Г.Х. *** по описа за 2008 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по чл.124 ал.1 от ГПКПКГПКГПП.

     Образувано е по искова молба на С.А.В. с ЕГН ********** *** срещу Д.С.Г. с ЕГН ********** и С.Ж.Г. с ЕГН **********,***, по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 335 кв.м. в идеални части от цялото дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., както и на намиращия се в него гараж с площ от 25 кв.м. и идентификатор №72624.609.1366.3 по кадастралната карта на гр. Д., сервизни помещения, пристроени към жилищната сграда от нейната източна страна, както и на външна тоалетна (и свързаното с него искане на основание на чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност №..., том ІV, вх. рег. №..., дело №.../... г. по описа на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан под №.../... г., акт №..., том ..., дело №.../2007 г. на Службата по вписванията – Д., както и за отмяна на нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №..., том ..., вх. рег. №..., дело №.../26.02.2008 г. по описа на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан под №.../26.02.2008 г., акт №..., том ІІс, дело №.../... г. на Службата по вписванията – Д. ). В исковата си молба ищецът е посочил, че е придобил по силата на наследствено правоприемство от своя баща и своя дядо дворно място с площ от 335 кв.м. в идеални части от цялото процесно дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., за което е представил нотариални актове, удостоверяващи собственическите му права; Д.С.Г., намираща се в брак със С.Ж.Г., не е могла да стане собственик на 112.50 кв.м. в идеални части от дворното място, тъй като нейната праводателка С. С.ова К. никога не ги е владяла; бащата на С. С.К. С. В. . по силата на наследствено правоприемство от своя баща В. А. Д. (починал на 30.07.1983 г.) е придобил правото на собственост върху 112.50 кв.м., колкото е владял и през целия си живот; С. В. Д. и майката на С. С.ова К. са разведени от повече от 35 години, като С. С.ова К. не е живяла в имота след развода на своите родители; своята част, придобита по силата на наследствено правоприемство, С. В. Д. е дарил на внучката си Д.П.К., която от своя страна я е прехвърлила на Д.С.Г.; Д.П.К., внучка на С. В. Д., също не е могла да придобие гаража с площ от 25 кв.м., построен в процесното дворно място – тя никога не е живяла в имота и не е могла да го придобие по давност; и ответниците не са могли да придобият гаража, тъй като тяхната праводателка Д.П.К. не го е придобила; ответниците не са могли да станат собственици на сервизните помещения, пристроени към жилищната сграда от нейната източна страна, както и на външната тоалетна, тъй като не са придобили дворното място в по-голям обем от прехвърления им и притежаван по наследство от техния праводател Д.П.К., придобит от нея по дарение от С. В. Д.; С.А.В. счита, че за него съществува правен интерес от установяването на действителните му права, с оглед на което предявява установителен иск за собственост и настоява за отмяна на нотариален акт №..., том І, рег. №..., нотариално дело №.../... г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан под №....,  акт №.., том ..., нотариално дело №.../... г. на Службата по вписванията – Д.; нотариален акт №..., том І, рег. №..., нотариално дело №.../... г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан под №..., акт №..., том V, нотариално дело №.../... г. на Службата по вписванията – Д.; нотариален акт №..., том ІV, рег. №..., нотариално дело №.../... г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан под №..., акт №72, том ХІІс, нотариално дело №.../... г. на Службата по вписванията – Добрич, както и нотариален акт №..., том ІV, рег. №..., нотариално дело №.../... г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан под №..., акт №..., том ХІІс, нотариално дело №.../... г. на Службата по вписванията – Д..

       В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответниците, в който те посочват, че оспорват предявения иск; твърдят, че са собственици на 225 кв.м. в идеални части от процесното дворно място, както и на построените върху него гараж, външна тоалетна и сервизни помещения, пристроени от източната страна на жилищната сграда на основание на сключени договори за покупко-продажба; оспорват, че ищецът е собственик на 335.50 кв.м. от дворното място, както и верността на констатацията в нотариален акт №..., том ..., нотариално дело №.../... г. на нотариус Р. Георгиев, че ищецът е собственик на 46.30 кв.м. в идеални части от дворното място по силата на придобивна давност.                                                                                                                                                                                                                                                                         

    В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е посочил, че предявените искове са основателни и доказани; основание за своите права ищецът черпи от възникналото наследствено правоприемство от своя дядо В. А. Д., който през 1954 г. е закупил място с площ от 225 кв.м., от което прекият наследодател на ищеца А. В. ***. в идеални части; 176.70 кв.м. в идеални части от процесния имот е придобил по силата на наследствено правоприемство от А. В. Д., който през 1956 г. с договор за покупко-продажба е закупил застроено и незастроено дворно място с площ от 176.70 кв.м.; по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, за което се е снабдил с констативен нотариален акт за извършване на обстоятелствена проверка, ищецът е придобил правото на собственост и върху останалите 46.30 кв.м. до претендираните 335 кв.м. в идеални части от процесния имот; тези обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства, допуснатите съдебно-технически експертизи и показанията на разпитаните свидетели; във връзка с правата си върху 46.30 кв.м., придобити по силата на давностно владение, С.А.В. се позовава на изявления на самата Д.П.К., обективирани в протокол от 04.12.2007 г. на нотариус, където същата сочи, че е израснала в имота, където е живеел нейния дядо и оттогава до днес оградите на имота не са местени, като през 1997 г. нейният дядо и е дарил 112 кв.м. от имота в идеални части, а останалата част от имота според праводателката на ответниците и до днес се владее от ищеца, който живее в него от 49 години; спорове относно собствеността върху имота никога не е имало, а няма и до днес и имотът се владее от С.А.В. така, както е посочено на намиращата се по делото скица; изявленията на тази най-важна за ищеца свидетелка не са могли да бъдат възприети непосредствено, но са отразени в протокола за разпит на свидетел на нотариуса по издадения констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка в полза на ищеца; тезата на ответниците, че разликата извън прехвърлените им от Д.П.К. *** идеални части до претендираните от тях 225 кв.м. в идеални части от дворното място, е придобита по силата на давностно владение, е неоснователна – спрямо тях давност не е могла да тече с оглед на ограниченията на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.) за идеалните части от имоти, какъвто е представлявал имота на общия наследодател на страните В. А. Д., до смъртта на наследодателя през 1983 г. спрямо която и да е от страните, а още по-малко давност е могла да тече след 1983 г. при действието на ЗТСУ (отм.) и действащия Закон за устройство на територията, който забранява придобиването както на идеални части от имот, така и на реални части, каквато частта от 112.50 кв.м. не представлява; в тази насока е и съдебната практика – има Решение на Общото събрание на Гражданската колегия на ВС от 1987 г., както и на ІV г.о. на ВКС от 2001 г.; в този смисъл е постановено решение и на ДРС, което е издържало касационното обжалване; настоява се за уважаване на предявения установителен иск и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В писмената си защита ищецът е посочил, че ответниците не са могли да придобият повече права, отколкото техните праводатели са имали, а именно – придобитото от тях по силата на договор за покупко-продажба на дворно място с площ от 112.50 кв.м., отразен в нотариален акт №..., том ХІ, дело №.../... г. на нотариус с рег. №... в регистъра на Нотариалната камара, заедно с построената в него сграда; неоснователно е твърдението на ответниците, че са собственици на 225 кв.м. в идеални части от дворното място, от които придобити 112.50 кв.м. в идеални части от дворното място, заедно с построената в него сграда с идентификатор №72624.609.1366.1.2 по кадастралната карта на гр. Д., по силата на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт №..., том ХІ, дело №.../.... г. на нотариус с рег. №160 в регистъра на Нотариалната камара, от Д.П.К.; гараж, намиращ се в процесното дворно място, по силата на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт №..., том ІV, дело №.../... г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, от Д.П.К., която от своя страна се е легитимирала като собственик на същия по силата на давностно владение и с нотариален акт по давност №..., том ІV, дело №.../... г. но нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара; а останалите 112.50 кв.м. в идеални части от дворното място били придобити по силата на договор за покупко-продажба от С. С.ова К., отразен в нотариален акт №..., том І, дело №.../... г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, която от своя страна ги е придобила по силата на давностно владение, отразено в нотариален акт №..., том І, дело №.../... г. на нотариус №535 в регистъра на Нотариалната камара, заедно с всички подобрения в имота – сервизни помещения и външна тоалетна; по делото е безспорно установено, че през 1954 г. В. А. Д. (праводател на наследодателя на ищеца А. В. Д. и на С. В. Д.) е придобил застроено и незастроено дворно място с площ от 225 кв.м.; през 1956 г. А. В. Д., чийто единствен наследник е ищецът по делото, е закупил застроено и незастроено дворно място с площ от 176.70 кв.м.; не се спори, че през 1957 г. В. А. Д. е отстъпил право на строеж и суперфиция на С. В. Д. в собственото си дворно място с площ от 225 кв.м.; съгласно допуснатата съдебно-техническа експертиза двата имота (на В. Д. и на А. Д.) по кадастралния и регулационен план от 1958 г. са били планоснети като два отделни имота, което фактическо положение се е запазило и по кадастралния и регулационен план от 1962 г.; по следващия регулационен план от 1987 г. имотът е планоснет като общ и е отреден за жилищно строителство, като мероприятието не е изпълнено, а това положение се е запазило и при следващия регулационен план за района, а процесните имоти са съсобствени и са с общ идентификатор; през 1957 г. с разрешение за строеж №660/1957 г. С. Д. и А. Д. са построили къща – близнак със застроена площ от 116.30 кв.м. върху дворното място с площ от 225 кв.м. и върху съседното му дворно място; В. Д. е починал през 1983 г. и дотогава давност в полза на С. Д. не е могла да тече, защото собственикът на мястото е бил жив; след смъртта на С. Д. през 1987 г. за двата имота вече е бил отреден един общ парцел ІІІ в кв.8 по плана на гр. Д.; по последния и сега действащ ЗРП на града процесният имот е планоснет с пл. №1566, за който е отреден парцел ХІІ-1566 в кв.29; С. В. не е могъл да стане собственик на площ, по-голяма от тази, получена по силата на наследствено правоприемство от неговия баща, като същото важи и за С. С.ова, която от 1975 г. (докогато е имала адресна регистрация там) не живее в имота; при снабдяването с нотариален акт №.../2008 г. за собственост по давностно владение свидетелката М. Т. В. е заявила “Още навремето дядо В. раздели парцела на 2 равни части за двамата си сина – С. и А.; С. С.ова не е могла да придобие права върху разликата над 112.50 кв.м., придобити от С. Д. по наследство от неговия баща, а следователно и ответниците не са могли да придобият дворно място над този размер с оглед на съществуващата забрана на ЗТСУ (отм.) – с чл.59 от ЗТСУ (отм.) е въведена забрана за придобиването по давност на реално обособени части от дворищнорегулационни парцели; с оглед на тази забрана нито С. Д., а още по-малко С. С.ова са могли да придобият дворното място с площ от 112.50 кв.м. до пълния размер на правото на собственост на В. Д.; тази част не отговаря на изискванията за минимална площ на имот, поради което и при действието на чл.200 от ЗУТ не е могла да бъде придобита от нея; при хипотезата на чл.200 от ЗУТ за ответниците и тяхната праводателка не е налице изискуемият десетгодишен давностен срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността; освен това осъществяването на давностно владение върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели не води до придобиването по давност на идеални части от тези парцели, тъй като е било недопустимо по ЗТСУ (отм.) и е недопустимо по ЗУТ; създадената фикция с разпоредбата на чл.181 от ЗТСУ (отм.) е само едно изключение от общата забрана и нейното приложение е било ограничено само относно изтеклата при действието на Закона за плановото изграждане на населените места (отм.) до влизането в сила на ЗТСУ (отм.) през 1973 г. давност, в какъвто смисъл е и съдебната практика (Решението по гр. дело №2340/2007 г. на ДРС; Решение №186/1987 г. на ОСГК на ВС и Решение №1316/2000 г. на ІV г.о. на ВКС); възражението, че С. Д. е получил правото на строеж и суперфиция от баща си В. Д., след което е завладял целия парцел и го е придобил на правно основание, е неоснователно с оглед на обстоятелството, че суперфициарът не може да придобие повече права, отколкото собственикът му е предоставил, а В. Д. е отстъпил правото на строеж и суперфиция на С. Д. в собственото си дворно място с площ от 225 кв.м.; това право на строеж е реализирано до размера на общо застроената сграда с А. Д. от 116.30 кв.м., която през 1997 г. е била разделена между С. Д., С.В. и Р. Д., а по отношение на дворното място съсобствеността е останала такава, както е придобита от децата на В. Д. – съсобственост по наследство върху 225 кв.м. и собственост на А. Д. по силата на договор за покупко-продажба върху 176.70 кв.м.; по отношение на придобитото от ищеца по давностно владение дворно място с площ от 46.30 кв.м. в идеални части Д.П.К., разпитана пред нотариус на 04.12.2007 г. е заявила, че през 1997 г. дядо и е подарил 112 кв.м., а останалата част от имота и до днес се владее от С.В., който от 49 години живее в имота, а спорове относно собствеността върху имота никога не е имало, няма и до днес; имотът се владее така, както е посочено в скицата; ирелевантно за спора е това кой колко е декларирал, доколкото това няма пряко отношение към собствеността върху имота; без значение са и огражденията в имота, тъй като съсобственият имот, останал след смъртта на общия наследодател, както и фиктивно поставените огради не сочат на промяна в намерението на сънаследника, а и такива действия не водят до придобиването му по давност; настоява се за уважаване на предявените установителни искове за собственост и присъждане на направените по делото разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.  

    В последното съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален представител са посочили, че оспорват изцяло предявените искове; те са приобретатели на дворно място с площ от 225 кв.м. на основание на възмездна сделка; вярно е, че от месец март 2008 г. ищецът смущава предаденото им от техните продавачи владение; следва да бъдат взети предвид направените от ищеца признания при даването на обяснения по прокурорските преписки; през март 2008 г. ищецът е разрушил оградата, разделяща техните 225 кв.м. от тази част от имота, която С.А.В. владее; ответниците са закупили гаража, кухнята и всички останали приращения в източната част от имота с площ от 225 кв.м.; в тяхна полза не е изтекъл срока на давностното владение, поради което те са положили усилия и са доказали, че техните праводатели са били собственици на имота, който са им продали; 112.50 кв.м. от дворното място ответниците са закупили от Д.П.К., която го е притежавала на основание на дарение от своя дядо С. Д.; останалите 112.50 кв.м. са придобили от дъщерята на С. Д. С. С., която се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение и впоследствие ги е прехвърлила на тях; констатациите в нотариалния акт, с който С.К. се е снабдила с доказателства за собствеността си върху вторите 112.50 кв.м. в идеални части не са оборени от събраните по делото доказателства; от показанията на свидетелите Й. А. Т. (бивша съпруга на С. В.) и М. Т. В. (съсед на страните), както и на В. Ж. В., става ясно, че до март 2008 г. С. В. и неговите правоприемници са владяли с намерение за своене със знанието и без противопоставянето на ищеца и бащата на ищеца тези 225 кв.м.; те са били собственост на баща му В., а С. В. е придобил от баща си правото на строеж върху тези 225 кв.м.; свидетелите Й. Т. и М. В. са посочили, че С. В. не се е задоволил с това и недоволен от обстоятелството, че на бащата на ищеца е закупено дворно място от 176 кв.м., е преградил мястото от 225 кв.м. и от построяването на къщата до смъртта си през 2005 г. не е допуснал в имота нито баща си, нито брат си, нито ищеца; нито бащата на С. В. В. Д., нито бащата на ищеца А.В. до смъртта си през 1986 г., нито самият ищец са правили опити да смутят владението му по някакъв начин; от момента на изграждането до март 2008 г., когато ищецът е премахнал оградата, владението на С. Д. и неговия наследник С.К. е било спокойно, несмущавано и непрекъснато; той не се е задоволил в тези 225 кв.м. да изгради само къща, но е изградил и гараж, кухня, баня и външна тоалетна и е отдавал имота под наем; това са активни владелчески действия, които изразяват волята на С. В. за своене на имота и за прекъсване на владението на неговия баща В., неговия брат А. и ищеца по делото С.А.В.; още през 1963 г. А. е декларирал 176 кв.м. като негова собственост на основание на прехвърлителна сделка, а С. е декларирал до 2008 г. същите 176 кв.м. и е плащал данъци за 176 кв.м. в идеални части от дворното място; ищецът не е декларирал имот, придобит по наследство от своя баща или дядо над тези 176 кв.м.; така е доказана истинността на посочената в констативния нотариален акт собственост на С. ***., която констатация не е оборена от ищеца; ответниците са закупили тези 112.50 кв.м. от собственика С.К. и са придобили собствеността върху тях; същото важи и за гаража, за който по делото има приложено удостоверение за търпимост, както и констативен нотариален акт на името на праводателката на ищците Д.П.К., а това важи и за кухнята, банята, външната тоалетна и постройката зад гаража; до март 2008 г. ищецът по никакъв начин не се е противопоставил на действията на наследниците на чичо си С. В. – в имота са водени купувачи, правени са огледи, имотът е отдаван под наем от Д.К. и от С.К., поради което недоказано остава твърдението на ищеца, че е станал собственик на част от тези 225 кв.м., придобити по силата на наследствено правоприемство от своя баща и дядо;  ако се приеме, че в наследство от В. е останало дворно място и че бащата на ищеца е наследил част от дворното място от 225 кв.м., то следва да се има предвид, че през 1957 г. В. е прехвърлил на сина си С. правото на строеж върху 225 кв.м., което представлява пълна суперфиция и правото да строи там; С. е придобил правото на суперфиция върху 225 кв.м.; дори и тогава С. и Д. са могли да прехвърлят най-малкото правото на строеж върху тези 225 кв.м. и ревандикационния иск в частта за връщането на тези 225 кв.м. би бил неоснователен, защото собствеността върху имота не може да ревандикира вещното право на ползване върху него; настоява се за отхвърляне на предявените искове с всички законни последици от това и осъждането на ищеца да заплати на ответниците разноските по делото; вярно е, че чл.181 от ЗТСУ (отм.) е забранявал придобиването по давност чрез владение върху реална част от парцел, но според заключението на вещото лице двата имота от 176 кв.м. на А. и от 225 кв.м. на С. са обединени по-късно и един съсобственик може да промени намерението и владението си, завладявайки части от имота на своя съсобственик, както е в конкретния случай. В писмената си защита ответниците чрез своя процесуален представител сочат, че оспорват правото на собственост на ищеца в частта над 176.70 кв.м. от процесното дворно място с обща площ от 448 кв.м., както и върху построения в него гараж с площ от 25 кв.м., сервизните помещения, пристроени към жилищната сграда от нейната източна страна, а и външната тоалетна върху закупеното от тях дворно място с площ от 225 кв.м. в идеални части от дворното място с площ от 448 кв.м.; собственици на тези 225 кв.м. са ответниците по силата на договори за покупко-продажба от 10.09.2007 г. и от 04.03.2008 г., а на гаража с площ от 25 кв.м. – по силата на договор за покупко-продажба от 22.11.2007 г.; те са собственици на сервизните помещения, пристроени към жилищната сграда от нейната източна страна, на външната тоалетна и всички подобрения и приращения в имота на основание на договор за покупко-продажба от 04.03.2008 г.; дворното място с площ от 225 кв.м. и процесните сгради те са закупили от Д.П.К. и С. С.ова К., като владението върху имота и подобренията им е било предадено при неговото закупуване, а границите му са били материализирани с ограда, която е съществувала на място до пролетта на 2008 г., когато ищецът е премахнал оградата без тяхното съгласие и въпреки тяхното противопоставяне; настоява се за прекратяване на производството по делото в частта му относно предявените искове за установяването на правото на собственост на ищеца върху гаража, сервизните помещения от източната част на жилищната сграда и външната тоалетна, защото ищецът няма правен интерес от воденето на установителен иск за тези имоти, тъй като не ги е владял към датата на завеждането на исковата молба и не ги владее към настоящия момент, а те се намират във владение на ответниците; предявените установителни искове в тези части са недопустими, тъй като ищецът няма правен интерес от тяхното водене; възразява се, че ответниците са собственици на 225 кв.м. в идеални части от дворното място, гаража и сервизните помещения към жилищната сграда и се настоява за отхвърлянето като неоснователни на предявените искове; правото на собственост върху 112.50 кв.м. в идеални части от дворното място ответниците са придобили по силата на договор за покупко-продажба от Д.П.К., която е придобила тези идеални части от имота по дарение от нейния дядо С. В. Д., което не се оспорва от ищеца; собствеността върху останалите 112.50 кв.м., сервизните помещения към източната част на жилищната сграда и външната тоалетна, закупени от С. С.ова К., както и гаража, закупен от Д.П.К., се оспорва от      ищеца; продавачката С. С.ова К. се легитимира като собственик на 112.50 кв.м. на основание на давностно владение, установено от нея от датата на смъртта на нейния баща С. В. Д. до извършването на продажбата на 04.03.2008 г., към което тя е присъединила установеното от нейния баща С. В. Д. владение върху 225 кв.м. за периода от 1957 г. (построяването на къщата) до неговата смърт; осъщественото давностно владение не е оборено от ищеца и се потвърждава от свидетелските показания на М. В., Й. А. Т., М. Н. и Д. М., според които С. В. Д. е прекъснал владението на своя баща В. А. Д. върху дворното място от 225 кв.м. и е установил владение за себе си с намерение да го свои, което от продължено от дъщеря му С.К. след смъртта му на 16.09.2005 г. до продажбата на имота на ответниците по делото; по тази причина правото на собственост върху дворното място с площ от 225 кв.м. в идеални части от дворното място от 448 кв.м. не е било собственост на дядото В. А. Д. към момента на смъртта му на 30.07.1983 г. и не е наследено от бащата на ищеца А. В. Д. (починал на 16.10.1986 г.) и впоследствие от самия ищец; дворното място от 225 кв.м. е закупено на 11.06.1954 г. от В. А. Д. с договор за покупко-продажба; на 02.06.1956 г. А. В. Д. (баща на ищеца и брат на С. В. ***., като закупеното място е граничело със закупения от баща му В. Д. имот; от показанията на свидетеля Й. А. Тинева (бивша съпруга на С. В. Д.) се установява, че различното отношение на родителите (В. А. Д. и неговата съпруга) към синовете им (на единия са закупили мястото, а на другия са дали правото да строи в бащиния имот) е довело до разрив в техните отношения; още тогава (1956/1957 г.) С. В. Д. е променил отношението си към имота и е прекъснал и отблъснал владението на своя баща върху него, завладявайки го за себе си, в какъвто смисъл са и показанията на М.Т.В. (непосредствен съсед на имота); действията по промяната на намерението за своене на имота са обективирани от изграждането на ограда между имотите, която материализира границите на дворното място, владяно от С. В. Д. – от ъгъла на стената на къщата покрай външната тоалетна, на около 1.20 метра от стената на гаража, до дъното на двора; освен това С. В. Д. е застроил имота и е изградил сервизни помещения към жилището от източната стена на жилищната сграда; изградил е гараж и непосредствено до него помещение за работилница и навес за съхраняване на гориво и вещи зад него; изграждането на тези постройки е извършено от С. В. Д. до 1970 г., в каквато насока са и данните от данъчната му декларация (на лист 258 от делото) – къщата през 1955 г., пристройката през 1968 г. и гаража през 1970 г.; не се спори между страните, че С. В. Д. не е искал съгласие нито от баща си, нито от брат си за изграждането им и тези действия са активни владелчески действия по завладяването и придобиването на правото на собственост върху бащиното му дворно място от 225 кв.м.; вярно е, че отстъпеното от В. А. Д. на С. В. Д. право на строеж му дава правото да ползва вечно терена на дворното място, върху което тежи учреденото право на строеж, но доказателствата по делото за извършените от С. В. Д. активни владелчески действия по заграждането на двора и строежа на пристройка и сервизни помещения, гараж и работилница, както и навес, установяват действията му по отблъскване и прекъсване на владението на предишния собственик и установяването на владение за себе си с намерение за своене; затова С. В. Д. е променил характера на фактическата си власт върху дворното място от ползване във владение за себе си; тази промяна е била известна на собственика на дворното място и той не се е противопоставил на прекъсването на владението и завладяването от С. В. Д.; така е възстановена житейската справедливост да се даде на всеки от синовете; нито бащата на ищеца А. В. Д. до смъртта си през 1986 г., нито ищецът до момента на завладяването му от ответниците не са се противопоставили на владението на С. В. Д., както и на надарената Д.П.К. и на единствения наследник на С. Д. С. С.ова К. – в този смисъл е договорът за доброволна делба от 18.12.1997 г., вписан под №..., том .../ г. на Службата по вписванията  - Д., от който е видно, че между наследниците на А. В. Д. и С. В. Д. е извършена делба на жилищата, построени с едно строително разрешение, но не и на дворните места; това, че дворното място не е предмет на тази делба, е показателно за отношението на С. В. Д. към дворното място от 225 кв.м., което е застроил, а и за знанието и непротивопоставянето на предишния му собственик и неговите наследници; от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че С. В. Д. е отдавал под наем част от къщата с двора и е получавал наемната цена за имота спокойно до смъртта си, като отдаването под наем на дворното място (при ползването на външната тоалетна от наемателите, както и двора и навеса за съхраняване на гориво) също представлява владелческо действие; затова след смъртта на В. А. Д. нито неговият син А. В. Д., нито ищецът С.А.В. са декларирали спорните 112.50 кв.м. (ищецът ги е декларирал едва след 2008 г.); пристройката от сервизните помещения, залепени до източната стена на жилището и външната тоалетна С. В. Д. е построил през 1968 г., от датата на тяхното построяване ги е завладял за себе си и ги е владял така до смъртта си, а след това неговата наследничка С. С.ова К. е продължила владението му и е станала техен собственик, а продажбата им на ответниците е транслирала вещни права; С. В. Д. е построил гаража през 1970 г. и оттогава до 18.12.1997 г., когато е подарил на внучката си Д.П.К. дворно място с площ от 112.50 кв.м. в идеални части от цялото дворно място с площ от 448 кв.м., заедно с жилищната сграда, го е владял спокойно, непрекъснато и несмущавано; тогава е предал владението върху гаража на надарената Д.П.К. и тогава тя го е завладяла, в какъвто смисъл са данните от нейната данъчна декларация, според която тя през 1998 г. го е декларирала, както и удостоверение №УТС-73/10.10.2006 г. за търпимост, издадено от Община гр. Добрич, като същата е придобила собствеността върху него на основание на давностно владение и впоследствие го е прехвърлила на ответниците; неоснователно е твърдението на ищеца за недопустимостта на придобиването по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели по чл.181 от ЗТСУ (отм.), тъй като имот №965, включен в парцел Х с площ от 225 кв.м. и имот №966, включен в парцел VІІІ, са съществували като отделни имоти до 1987 г. и едва по регулационния план на ж.к... в гр. Д., одобрен със Заповед №326/1987 г., двата имота са планоснети като имот с пл. №1566, за който е отреден парцел ІІІ в кв.8; за времето от 1957 г. до 01.06.1973 г., когато е влязъл в сила ЗТСУ (отм.) десетгодишният придобивен давностен срок е бил изтекъл, поради което забраната по чл.181 от ЗТСУ (отм.) не е приложима; освен това се касае за извършени владелчески действия от владелеца и наследниците му със съзнанието за владение върху идеална част от дворното място, поради което и на това основание забраната по чл.181 от ЗТСУ (отм.) е неприложима; твърдението на ищеца, че е придобил собствеността върху дворното място в частта над 176.70 кв.м. на основание на наследствено правоприемство и оспорването на извършените активни владелчески действия от С. В. Д. и наследниците му, в подкрепа на които е ангажирал гласни доказателства (показанията на свидетелите В. Х., Н. Колев, В. Василев, Пл. Пейчев) остава недоказано, защото собственоръчно направеното от ищеца по време на досъдебното производство признание за съществуването на ограда, преграждаща дворното място на С. С.ова К. и Д.П.К. от неговия двор и за това, че той сам е премахнал тази ограда след закупуването на имота от ответниците, представлява признание за неблагоприятни за ищеца обстоятелства и доказва недостоверността на показанията на ангажираните от него свидетели; констатациите в нотариален акт №..., том VІ, нотариално дело №.../2007 г., с който ищецът се снабдява с доказателство за собствеността си върху дворно място от 46.30 кв.м. в идеални части от дворното място от 448 кв.м., от една страна доказва знанието и непротивопоставянето на ищеца и баща му и предишния собственик на дворното място от 225 кв.м. на установеното владение с намерение за своене от С. В. Д. и неговия наследник С. С.ова К. върху това дворно място, защото установява, че има договореност за собствеността върху имота от 448 кв.м.; независимо от това ищецът не би могъл да придобие сам тези 46.30 кв.м. в идеални части, защото при придаването на друг имот към общ съсобствен имот съсобствениците придобиват собствеността върху новата част съобразно правата си в общия имот, така че ищецът би могъл да придобие 176.70/448 идеални части от нея, а останалите 225/448 кв.м. се придават към другите 225 кв.м.; настоява се за отхвърляне като неоснователен на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.     

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

    Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том І, дело №.../... г. на ДРС на 11.06.1954 г. С. Х. С. е продал на В. А. Д. дворно място, намиращо се в гр. Д., ул.... №..., заедно с построената в него къща за живеене от 3 стаи и килер, застроена върху 52 кв.м. и незастроено място от 173 кв.м. или общо застроена и незастроена площ от 225 кв.м., при съседи улица ..., общинско дворно място, владяно от ******* и собственика – продавач, представляващо част от цялото дворно място на продавача от 450 кв.м.

      С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том І, дело №.../1956 г. на ДРС **** е продал на А. В. Д. една къща, състояща се от 2 стаи и салон, заедно с дворно място застроено и незастроено от 176.70 кв.м., намиращо се в гр. Д. на ул.... №... с пл. №966, представляващо парцел Х по регулационния план на гр. Д..

      Съгласно скица №2908/18.02.2008 г. на СГКК – Д. поземлен имот №72624.609.1366 е с площ от 448 кв.м. и се намира в гр. Д., ж.к.... ул.... №...; неговият стар идентификатор е парцел Х с пл. №965 в кв.138 по плана на гр. Добрич; имотът включва еднофамилна масивна с дървен гредоред жилищна сграда с идентификатор №72624.609.1366.1 и застроена площ от 135 кв.м., еднофамилна полумасивна жилищна сграда с идентификатор №72624.609.1366.2 и застроена площ от 30 кв.м., масивен с дървен гредоред гараж с идентификатор №72624.609.1366.3 и застроена площ от 25 кв.м., паянтова селскостопанска сграда с идентификатор №72624.609.1366.4 и застроена площ от 9 кв.м., както и селскостопанска сграда с идентификатор №72624.609.1366.5 и застроена площ от 9 кв.м.

      Според протокол №398 за дадена и проверена строителна линия и ниво от 1965 г. е разрешено на А. В. Д. да изгради пристройка към жилище.

       Със строително разрешение №351/VІІІ от 10.08.1956 г. е позволено на А. В. *** да построи временна лятна кухня върху площ от 12 кв.м., както и укрепване на източната стена на определеното място от техническите органи.

       С нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на правото на ползване по чл.56 от Закона за собствеността №..., том 38, нотариално дело №.../1997 г. на ДРС С. В. Д. е запазил за себе си правото на ползване до края на живота си и е дарил на внучката си Д.П.К. собствения си недвижим имот, намиращ се в гр. Д., ул.... №..., а именно дворно място с площ от 112.50 кв.м. в идеални части от парцел ХІІ с пл. №1566 в кв.29 по регулационния план на гр. Д., заедно с построеното в него жилище в източната част на сградата със застроена площ от 58.15 кв.м., състоящо се от 2 стаи, кухня и антре, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата.

     Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том ХІ, рег. №..., дело №.../... г. на нотариус с рег. №160 в регистъра на Нотариалната камара Д.П.К. е продала на Д.С.Г. собствения си недвижим имот, намиращ се в гр. Д., ул.... №..., представляващ дворно място с площ от 112.50 кв.м. в идеална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. с обща площ от 448 кв.м., заедно с построената в дворното място сграда с кадастрален идентификатор №72624.609.1366.1.2 по кадастралната карта на гр. Д. със застроена площ от 58.15 кв.м., състояща се от 2 стаи, кухня и антре, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата с кадастрален идентификатор №72624.609.1366.1 по кадастралната карта на гр. Д.. В намиращото се по изисканото нотариално дело №./... г. удостоверение за наследници №.../05.09.2007 г. е посочено, че С. В. Д. с ЕГН ********** е починал на 16.09.2005 г. и неговият единствен наследник е дъщеря му С. С.ова К. с ЕГН **********.

      Видно от удостоверение за наследници №596/23.01.2008 г. В. А. Д. с ЕГН ********** е роден на *** г. и е починал на 30.07.1983 г., като е оставил за наследници своите синове А. В. Д. с ЕГН ********** и С. В. Д. с ЕГН **********.     

      Според удостоверение за наследници №597/23.01.2008 г. А. В. Д. с ЕГН ********** е починал на 16.10.1986 г., като е оставил за наследници своята съпруга Р.А. Д.а с ЕГН ********** (починала на 02.09.2001 г.) и своите синове В. А.В. с ЕГН ********** (починал на 10.02.1982 г.) и С.А.В. с ЕГН **********.

      Видно от удостоверение за наследници №595/23.01.2008 г. В. А.В. с ЕГН ********** е починал на 10.02.1982 г., като е оставил за наследници своя баща А. В. Д. (починал на 16.10.1986 г.), своята майка Р.А. Д.а (починала на 02.09.2001 г.) и своя брат С.А.В..

      С нотариална покана от 23.01.2008 г. С.А.В. е поканил Д.С.Г. в 10-дневен срок да освободи неправомерно ползваната от нея част от процесното дворно място с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. над закупените от нея 112.50 кв.м., която е негова собственост.

      Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том ІV, рег. №..., дело №.../22.11.2007 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара Д.П.К. е продала на Д.С.Г. недвижим имот, намиращ се в гр. Д., ул.... №..., а именно самостоятелен обект сграда №72624.609.1366.3, попадаща в поземлен имот №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., представляващ гараж със застроена площ от 25 кв.м., построен в собствено дворно място с площ от 112.50 кв.м. в идеални части от поземлен имот №72624.609.1366. Като собственик на продадения имот Д.П.К. се е легитимирала с нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност №..., том ІV, вх. рег. №..., дело №.../22.11.2007 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара. В намиращата се по нотариалното дело декларация за гражданство и гражданско състояние Д.С.Г. е декларирала, че е омъжена за С.Ж.Г. от 1991 г. Съгласно намиращата се по нотариално дело №631/22.11.2007 г. молба-декларация от 31.10.2007 г. Д.П.К. е посочила, че притежава сграда с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Добрич, представляваща гараж със застроена площ от 25 кв.м., построен в собствено дворно място от 112.50 кв.м. в идеални части от имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., придобит по давност, за който няма документ за собственост, поради което моли да бъде извършена обстоятелствена проверка за този имот и да бъде признато нейното право на собственост съгласно чл.483 от ГПК (отм.) във връзка с чл.79 от Закона за собствеността. На обратната страна длъжностното лице от Областна администрация – гр. Д. е отбелязало, че за гаража няма съставен акт за държавна собственост; длъжностното лице от Община гр. Д. е отбелязало, че гараж с идентификатор №72624.609.1366.3 по кадастралната карта на гр. Д. не е общинска собственост; длъжностното лице от отдел “Местни данъци и такси” при Община гр. Д. е отбелязало, че имотът не е деклариран. Според протокола за разпит на свидетел от 22.11.2007 г. Георги Илиев Атанасов при извършването на обстоятелствената проверка е посочил пред нотариуса, че познава Д.П.К. от повече от 10 години и знае, че тя има къща и гараж по ул.... №..., защото са се събирали с компания при тях на този адрес; сградите са съществували и при тяхното запознанство; не му е известно някой да има претенции към къщата или гаража, защото ако Д. имаше някакво притеснение, щеше да сподели пред приятелите си; Пеню Тодоров Петров знае, че гаражът е построен в собствено дворно място през 1996 г.; постройката е масивна, тухлена и не му е известно някой да предявява претенции към тази сграда; в дворното място има построена и жилищна сграда, а целият имот се ползва повече от 10 години от Д.П.К.; свидетелят Калоян Калев посочва, че с Д. се познават от деца; той знае, че тя притежава къща и гараж от десет и повече години по ул.... №..., където той е ходил; Калоян Калев помни имота и не може да каже кога са построени сградите, но не му е известно някой да има претенции към имота. С постановлението за обстоятелствена проверка от 22.11.2007 г. е констатирано, че гараж със застроена площ от 25 кв.м., построен в собствено дворно място с площ от 112.50 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. е владян повече от 10 години от молителя; Д.П.К. е призната за собственик по давностно владение на гараж със застроена площ от 25 кв.м., построен в собствено дворно място с площ от 112.50 кв.м. в идеални части от дворно място с обща площ от 448 кв.м., представляващо имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., намиращ се на ул.... №....

       С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том І, рег. №..., дело №.../04.03.2008 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара С. С.ова К. е продала на Д.С.Г. недвижим имот, намиращ се в гр. Д., ул.... №..., представляващ 112.50 кв.м. в идеални части от дворно място с обща площ от 448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., заедно с всички подобрения и приращения в имота – сервизни помещения, пристроени към жилищната сграда и външна тоалетна. Като собственик на продадения имот С. С.ова К. се е легитимирала с нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №..., том І, вх. рег. №..., дело №.../26.02.2008 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара. Съгласно намиращата се по нотариално дело №.../26.02.2008 г. молба-декларация от 06.02.2008 г. С. С.ова К. е посочила, че притежава дворно място с площ от 112.50 кв.м. в идеална част от поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. с обща площ от 448 кв.м., намиращ се на ул.... №..., придобит по давност, за който няма документ за собственост, поради което моли да бъде извършена обстоятелствена проверка за този имот и да бъде признато нейното право на собственост съгласно чл.483 от ГПК (отм.) във връзка с чл.79 от Закона за собствеността. На обратната страна длъжностното лице от Областна администрация – гр. Д. е отбелязало, че за идеалната част от имота няма съставен акт за държавна собственост; длъжностното лице от Община гр. Д. е отбелязало, че поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. е общинска собственост (без да е посочен съставен акт за общинска собственост); длъжностното лице от отдел “Местни данъци и такси” при Община гр. Д. е отбелязало, че имотът не е деклариран. Според протокола за разпит на свидетели от 26.02.2008 г. ***********а при извършването на обстоятелствената проверка двамата са посочили пред нотариуса, че са живели в процесния имот като наематели и познават добре дворното място на молителя; лятната кухня, банята и тоалетната, както и външната тоалетна са се ползвали от хазяина С. и те не са чували някой да има претенции към тях; М. Т. ***, където е родена и израснала, като познава добре своите съседи; известен и е случая с имота на дядо В., който отдавна е починал; още навремето дядо В. е разделил парцела на две равни части за двамата си сина С. и А. и двамата братя са ползвали равни части от имота; къщата е близнак, а зад къщата дворът е бил разделен на две равни части окомерно; първоначално местата зад къщата са били държавни, но после или са били придадени към техните места или са били купени, но ползването на имотите е продължило да бъде по същия начин без промяна; в парцела си С. освен основната къща е пристроил кухня с баня и тоалетна и отделно външна тоалетна, в която е прекарал чешма; водомерът се е водел на името на дядо С.; тази външна тоалетна с чешмата е била построена от дядо С., защото са давали стая под наем на квартиранти; по-късно дядо С. е построил в парцела си и гараж; къщите на А. и С. са абсолютно самостоятелни, с отделни входове и портички; между двата имота е имало оградна мрежа; първо е починал дядо А.; докато С. е бил жив, то синът на А. С. не е предявявал никакви претенции към чичо си; спорове кой какво да ползва също не е имало, тъй като всичко е било ясно; след като дядо С. е прехвърлил имота си на внучката си Д., тя почти не е идвала, а там са останали да живеят квартиранти; по това време М.Т.В. е забелязала, че някой е преместил оградната мрежа в полза на С., като е стеснил парцела на Д.; синорът, където е била мрежата, си е личал; когато съпругът на Д. е научил за това между него и С. е възникнал конфликт; С. така е бил преместил оградната мрежа, че външната тоалетна е влязла в неговата част от имота; частта на дядо С. принадлежи на Д. и на нейната майка. С постановлението за обстоятелствена проверка от 26.02.2008 г. е констатирано, че няма вписан акт за собственост на дворното място с площ от 225 кв.м. на името на С. В.А. (баща на молителя), но той го е владял, ползвал и стопанисвал без оспорвания от 1957 г., като в деня на доброволната делба на сградата на 18.12.1997 г. С. В.А. е дарил на внучката си Д.П.К. *** идеални части от дворното място; по свидетелски показания С. В.А. е ползвал източната част на парцела, т.е. частта, върху която му е било отстъпено право на строеж и част от който имот той е дарил на внучката си; останалата част от 112.50 кв.м. С. В. Д. е продължил да ползва до края на живота си през 2005 г. и от дъщеря му С. С.ова К. без оспорвания от другите съсобственици; след влизането в сила на кадастралната карта на гр. Добрич на 12.05.2005 г. съсобствениците са предприели действия за разпределение на начина на ползване на съсобствения недвижим имот, като вещото лице Й. Т. е изготвила проект за реално ползване на целия имот, при който за ползване от С. В.А. е защрихован дял ІІ с площ от 213 кв.м., който включва частите на С. В.А. и Д.П.К., като този проект не е обективиран в договор за разпределение на начина на ползване поради смъртта на С. В.А. на 16.09.2005 г. и неговият единствен наследник е дъщеря му С. С.ова К., която продължава да владее имота и понастоящем; разпитаните при извършването на обстоятелствената проверка свидетели са заявили, че познават молителя отдавна, а имотът се ползва и стопанисва от молителя без претенции на други лица към дворното място, пристроените към къщата сервизни помещения и външна тоалетна, които са придобити по давност и наследство, тъй като са били построени и ползвани от бащата на молителката; С. С.ова К. е призната за собственик по наследство и давностно владение на 112.50 кв.м. в идеални части от дворно място с обща площ от 448 кв.м., представляващо имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., намиращ се на ул.... №..., заедно с всички подобрения и приращения в имота – сервизни помещения, пристроени към жилищната сграда, както и външна тоалетна.

      С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №..., том VІ, рег. №..., нотариално дело №.../2007 г. на нотариус с рег. №330 в регистъра на Нотариалната камара въз основа на постановлението от 06.12.2007 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, и на основание на чл.483 от ГПК (отм.) и представените писмени доказателства С.А.В. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, намиращ се в гр. Д., ж.к.... ул.... №... и представляващ 46.30 кв.м. в идеални части от поземлен имот №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. с обща площ от 448 кв.м. Съгласно намиращия се по нотариалното дело проект за реално ползване на поземлен имот №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. на Й. Т. Дял І се намира в западната част на имота и е с площ от 235 кв.м., а Дял ІІ е в източната част на имота и е с площ от 213 кв.м. В молбата-декларация от 12.11.2007 г. С.А.В. е посочил, че притежава дворно място с площ от 46.30 кв.м. в идеална част от поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., намиращ се на ул.. №..., за който няма документ за собственост, поради което моли да бъде извършена обстоятелствена проверка за този имот и да му бъде признато правото на собственост съгласно чл.483 от ГПК (отм.) във връзка с чл.79 от Закона за собствеността. На обратната страна длъжностното лице от Областна администрация – гр. Д. е отбелязало, че за имота няма съставен акт за държавна собственост; длъжностното лице от Община гр. Д. е отбелязало, че поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д. не е актуван с акт за общинска собственост; длъжностното лице от отдел “Местни данъци и такси” при Община гр. Д.е отбелязало, че имотът е деклариран и записан на С.А.В. ***., изба – 14 кв.м., къща – 15 кв.м.). Според протокола от 04.12.2007 г. за извършване на обстоятелствена проверка свидетелят Д.П.К. е посочила пред нотариуса, че е израснала в имота и го познава много добре откакто се помни; там е живеел нейният дядо още от 1954 г.; оттогава до днес външните огради на имота не са местени; през 1997 г. нейният дядо и е подарил 112 кв.м. от имота в идеални части, които впоследствие тя е продала на Д.Т.; останалата част от имота и до днес се владее от С., който от 49 години живее в имота; спорове относно собствеността върху имота никога не е имало, няма и до днес и имотът се владее така, както е посочено в скицата; свидетелят Милко Пейчев Делев сочи, че знае имота още от времето на дядо В. (от 1950 г.); имотът се владее от дядото и родителите на С. още от 50-те години; оттогава до днес оградите на имота не са местени и те го владеят в тези граници; като съсед Милко Пейчев Делев никога не е чувал да има спорове относно собствеността, включително и относно границите на имота, който в момента се владее единствено от С.; свидетелят Пламен Милков Пейчев сочи пред нотариуса, че познава имота откакто се е родил и оттогава до днес той е собственост на семейството на С.; оттогава до днес оградите на имота не са местени; никога никой освен тях не е владял имота и никога не са го изоставяли; в момента С. живее единствен в имота и спорове относно собствеността и границите никога не са съществували; за него е абсолютно безспорно, че С. е собственик на имота в границите, които са посочени в скицата, защото имотът е такъв откакто той го помни. С постановлението за обстоятелствена проверка от 06.12.2007 г. С.А.В. е признат за собственик поради продължилото повече от 10 години непрекъснато, необезпокоявано и явно владение върху недвижим имот, намиращ се в гр. Д. ж.к...., ул.... №..., представляващ 46.30 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., целият с площ от 448 кв.м.

     Съгласно нотариален акт за суперфиция и право на строеж върху чуждо дворно място №..., том ІІ, дело №.../1957 г. на ДРС В. А. Д. е отстъпил правото си на строеж и суперфиция на С. В.А. върху собственото си дворно място, намиращо се в гр. Д. по ул.... №... с пространство от 225 кв.м., представляващо парцел Х с пл. №965 в кв.138 по регулационния план на гр. Д. безвъзмездно.

    С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 18.12.1997 г. Р. А. Д., С.А.В. и С. В. Д. като съсобственици – сънаследници на недвижим имот, намиращ се в гр. Д., ул...., а именно жилищна сграда с площ от 116.30 кв.м., построена в имот №ХІІ с пл. №1566 в кв.29 по регулационния план на гр. Д. са постигнали съгласие за доброволната делба на недвижимия имот; Р. Атанасова Д.а и С.А.В. са получили в дял и са станали изключителни собственици на жилището, разположено в западната част на сградата със застроена площ от 58.15 кв.м., състоящо се от 2 стаи, кухня и антре, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, което е построено в парцел ХІІ с пл. №1566 в кв.29 по регулационния план на гр. Д.; С. В. Д. е получил в дял и е станал изключителен собственик на жилище, разположено в източната част на сградата със застроена площ от 58.15 кв.м., състоящо се от 2 стаи, кухня и антре, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, което е построено в парцел ХІІ с пл. №1566 в кв.29 по регулационния план на гр. Д..

    Съгласно временно разрешително №660 на отдел “Комунално стопанство и благоустройство” при Градския Народен съвет – Т. на С. В.А. *** е разрешено да построят жилищна сграда съгласно представения архитектурен план.

    Видно от удостоверение №94-Й-3/05.01.1984 г. на отдел “Финанси” при Общински народен съвет – Т. по основните данъчни книги на съвета на името на С. В. Д. има записана къща от 63 кв.м., пристройка от 30 кв.м. и гараж от 20 кв.м. в гр. Т. по ул.... №..., суперфиция и право на строеж. Удостоверението е издадено на Й. А.ова Тинева, за да послужи пред Районен съд – Т. за водене на иск за делба.

    Според удостоверение за търпимост на строеж на основание на §16 от ПЗР на ЗУТ Дирекция “АГСК” при Община гр. Д. е издала същото за обект гараж със застроена площ от 25 кв.м., построен в урегулиран поземлен имот №ХІІ-1566 в кв.29 по ПУП на ПЗ ... в гр. Д. с административен адрес ул.... №..., собственост на Д.П.К. в уверение на това, че същият е търпим, не подлежи на премахване до прилагането на действащия план за регулация и застрояване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Удостоверението е издадено на Д.П.К. по повод на нейното заявление №УТС-73/29.09.2006 г.  

    Съгласно изисканите от Община гр. Д., отдел “Местни данъци и такси” справки С.А.В. е подал данъчни декларации на 27.03.1998 г., както и на 13.11.2006 г. (след смъртта на майка му); вписаният документ за собственост е бил нотариален акт №..../02.06.1956 г.; декларирана е собственост по наследство върху 1/4 идеална част от жилище (полумасивна конструкция) с площ от 60 кв.м., построено през 1958 г., мазе с площ от 14 кв.м., жилище (полумасивна конструкция) с площ от 15 кв.м., построено през 1965 г., и земя с площ от 176.70 кв.м., намиращи се на ул.... №... в гр. Д.. С декларация от 19.12.2007 г. са декларирани придобити по наследство и давност жилище (полумасивна конструкция) с площ от 60 кв.м., построено през 1958 г., мазе с площ от 14 кв.м., жилище – лятна кухня (полумасивна конструкция) с площ от 15 кв.м. и земя с площ от 335.50 кв.м., намиращи се на ул.... №... в гр. Д..

      Съгласно изисканите от Община гр. Д., отдел “Местни данъци и такси” справки Д.П.К. е подала данъчна декларация на 26.03.1998 г.; вписаният документ за собственост е бил нотариален акт №.../18.12.1997 г.; декларирана е собственост върху жилище с площ от 74.15 кв.м., построено през 1957 г., гараж с площ от 20 кв.м., построен през 1968 г., второстепенна постройка с площ от 3 кв.м., построена през 1968 г., и земя с площ от 112.50 кв.м., намиращи се на ул.... №... в гр. Д..

    Според удостоверение с изх. №11-03-235/09.03.2009 г. на Община гр. Д. няма данни Д.П.К. да е била регистрирана на адрес гр. Д., ул.... №...; С. С.ова К. е била вписана при родителите си на адрес гр. Д., ул.... №... от датата на раждането си на *** г. до датата на сключването на граждански брак на 09.02.1975 г., когато се е преместила при съпруга си.

     По делото са получени от Община гр. Д. заверени копия на данъчни декларации от Емлячния регистър на А. В. Д. за имот, намиращ се в гр. Д., ул.... №..., както и на С. В. Д. за имот, намиращ се в гр. Д., ул.... №.... Според декларацията на А. В. *** за оценка на недвижими имоти за облагане с данък сгради за 1952 г., той е декларирал придобита чрез покупко-продажба паянтова сграда, построена през 1940 г., със застроена площ от 35 кв.м. и незастроена площ от 150 кв.м. Съгласно декларацията на А. В. *** за оценка на недвижими имоти за облагане с данък сгради за 1964 г., той е декларирал придобити чрез покупко-продажба масивна къща, построена през 1958 г., със застроена площ от 49 кв.м., навес, построен през 1920 г., клозет, построен през 1958 г., както и кухня, а също и незастроена площ от 127.70 кв.м. Според декларацията на С. В. *** за оценка на недвижими имоти за облагане с данък сгради за 1952 г., той е декларирал придобита чрез нотариален договор паянтова сграда, построена през 1903 г., със застроена площ от 48 кв.м. и незастроена площ от 210 кв.м. Съгласно декларацията на С. В. *** за оценка на недвижими имоти за облагане с данък сгради за 1964 г., той е декларирал придобити чрез суперфиция полумасивна къща, построена през 1955 г., със застроена площ от 63 кв.м., полумасивна пристройка, построена през 1968 г., със застроена площ от 30 кв.м., както и полумасивен гараж, построен през 1970 г., със застроена площ от 20 кв.м.

    Според намиращото се на лист 9 от досъдебно производство №901/2008 г. по описа на І РПУ на МВР – Д. обяснение от 09.07.2008 г. на С.А.В. същият е посочил, че спорната с Д.С. ограда не е масивна и не разделя два парцела, а представлява стара телена мрежа, която е била поставена от неговия дядо преди да почине и е в квадратурата на неговата наследствена част, поради което той я е прибрал. Съгласно намиращото се на лист 43 от същото досъдебно производство обяснение от 13.03.2008 г. на С.А.В. той е посочил, че преди да почине неговият чичо дядо му е бил преградил двора с мрежа и колове, като преградата не е била на границата по скица, а със 159 квадрата в неговото място, които дядо му е дал на чичо му да ползва поради добрите отношения между тях; след направената сделка той е премахнал точно тази ограда.         

    Видно от свидетелските показания на В. Х. (съсед на страните) тя е дългогодишен съсед и съученик на ищеца; винаги процесният имот е бил възприеман като едно цяло, защото неговите бивши собственици са били братя и не е имало спорове между тях; имотът е бил на В. А. Д. – баща на С. и дядо на С.; зад къщата по-рано бащата на С. е гледал кокошки; вляво С. си има други сгради, а отстрани на къщата има гараж, който е построен от чичото на С.; зад къщата е имало курници, където дядо В. е гледал кокошки, а в момента С. гледа гълъби; зад жилищната сграда никога не е имало ограда, а ограда е имало единствено към съседите; тя не е чувала да е имало разправии между бащата и чичото на С.; от съседи В.а Х. знае, че мястото, застроено с баня и тоалетна, е общо и досега не е претендирано, защото съсобствениците са били близки родственици; С. е построил към страната на С. банята и тоалетната, които са като продължение на къщата на С. и тя ги е виждала още преди 30 години; тези постройки са построени от С.; доколкото знае, задната част се е ползвала от двамата братя, а скоро са възникнали спорове; С. е живяла в имота до 1975 г. и после е отишла да живее при съпруга си, а Д. не е живяла в имота; до последно С. е живеел сам в къщата; дядо С. е останал сам, защото той и майката на С. са се развели по времето, когато С. е била женена; В.Х. живее през 3 къщи от имота и е влизала в него преди 30 години; в двора на С. тя е влизала 2 пъти – миналото и по-миналото лято, когато е ходила при С., защото са близки; дядо В. е живял при А. и при С., като е завършил живота си при родителите на С.; свидетелката през периода от 1975 г. до 1986 г. е живяла на друго място, но си е идвала 5-6 пъти годишно в Добрич; през февруари – март при нея и С. е дошъл кварталния да му връчи призовка заради жалба на ответниците; тя не знае за никаква ограда и не е ставало въпрос за никаква ограда; през периода от 1975 г. до 1986 г. не е забелязала да има нови постройки в имота.

       Свидетелят Никола Иванов Колев (приятел на ищеца) сочи, че е израснал заедно със С.А.В. и поддържа връзка с него; той знае имота от 1967 г. – 1968 г., защото е живеел наблизо; за спорове за имота не е чувал до последно; сега е информиран от ищеца, че закупилите половината къща претендират за дворното място; от 1970 г. до 1976 г. свидетелят не е посещавал имота, защото е учил в Силистра и после е бил в казармата; отзад е имало 2 стаички, които са били съборени впоследствие, 2 кухни вляво до входа, а дворът винаги е бил общ и ограда не е имало; отпред пред жилищната сграда винаги е имало къса ограда от 2 метра към тротоара; те са играли зад жилищната сграда и там е нямало ограда; може би последните 2 години задната част на двора не е обработвана; в задната част на двора има пилчарник, който С. ползва и който е наследил от своите родители, а зад къщата има празно място и гараж на ответниците; след раздялата на родителите на С. тя е живеела при майка си и не е ходила при баща си, който е живеел с друга жена; свидетелят не е виждал в имота дъщерята на С.Д.; от 1967 г. – 1968 г. той не е чувал за спорове за имота и за караници между двамата братя; свидетелят не си спомня да е имало преграждения в имота; той не е виждал С. да сее домати или да гледа животинки в двора; дворът са го ползвали С. и неговите родители и затова никой не им е правил забележка; последните 2-3 години той често посещава имота; миналата година е имало нещо, което не може да се нарече ограда, а е било паянтово и той не знае от кого е правено – то е било по дължината на гаража и извън гаража; той не знае кой го е построил и то не е било от край до край; в момента кокошарникът на С. си стои, а гаража го е ползвал чичо му; гаражът е може би на повече от 10-15 години; в задната част на къщата има баня, в която се влиза от къщата; Никола Иванов Колев е чувал, че след смъртта на бащата на С. имотът е бил отдаван под наем на квартиранти; в къщата на дядо С. свидетелят никога не е влизал; отзад С. е сял домати на 1-2 метра от гаража; там е имало нещо като фиктивна ограда – паянтовата ограда е била със стари дъски и с тел или накована; когато е имало посеяни домати, другата част не е била ползвана; до гаража е имало друго помещение; оградата е започвала от банята и е стигала до дължината на гаража; той не е чувал С. и Д. да са имали претенции за част от двора; има външна тоалетна до банята на дядо С., която той не знае на кого е.

     Според свидетелските показания на В. (приятел на ищеца, живеещ наблизо) той познава С. от много години (от юношеството) и живее на една улица с него; спорният имот знае от 20-30 години, когато е започнал да ходи при ищеца; има основна къща, стопански стаи отзад и курник на С.; отзад е нямало ограда, а само отпред към улицата; чичото на С. С. дълго време е живял сам в имота; той не знае и не е виждал С. и Д. да са живели в имота; той не е посещавал имота, когато е бил в чужбина – общо 3-4 години; винаги са били близки приятели със С. и са си ходили; отзад е имало курник на С., както и негов гараж отпред; гараж е имал и чичо му, който се вижда от улицата; свидетелят не е виждал ограда отзад; в имота В.е влизал 3-5 пъти седмично; той знае, че в мястото на С. са били построени кухня, баня и тоалетна още преди да почине чичо му и да продаде къщата; като деца те са си играли свободно в двора и не са гонени от С.; ограда в задната част е нямало, а е имало някакви колове и материали; той знае от С., че банята и тоалетната са построени в неговото място от чичо му, но не знае кога точно и когато е ходил ги е видял вече построени; свидетелят не е влизал в източната част на имота, където има гараж; В. не е забелязал да има промяна в дворното място отзад след закупуването на къщата.

       Видно от свидетелските показания на П. (приятел на ищеца) той е съсед на имота от 1968 г. и го познава много добре; имотът е къща, придобита от С. по наследство от баща му; има дворно място с лице към ул...., а отзад има дворно място, което ползва ищеца; отзад има свободно дворно място, където по-рано А. и С. са гледали кокошки и гълъби и те с ищеца са играли преди години; никога в имота не е имало ограда; двамата братя са си разпределили дворното място и са го ползвали, като е нямало колчета или нещо друго между двата имота; в имота на С. е имало един гараж, който той е използвал като дърводелска работилница; целият заден двор е бил на С. и неговия баща; свидетелят не е чувал А. и С. да са се карали заради задния двор и са го ползвали в разбирателство; отзад на къщата са курниците и гълъбарника на С. и баща му; зад гаража в северната част е имало постройки; цялата северна част е била разградена и е нямало ограда.

      М.Т.В. (съсед на страните) споделя, че е родена на тази улица, там е живяла по-рано и там живее в момента; нейният имот граничи с имота на страните; в двора на спорния имот има гараж, който граничи с нейния имот, зад гаража има двор, както и пред гаража, преграден с ограда; гаражът си има навес, който се е ползвал от дядо С.; откакто тя помни имота той си е съществувал и задният двор е бил с ограда, а в момента част от нея съществува, има си навес и накрая е останало малко парче от оградата; основната част от оградата вече не съществува, защото е съборена от ищеца; преди ответниците да купят имота, оградата е съществувала; понеже М.Т.В. има заден двор, тя е виждала С.А.В. да събаря оградата преди около 2 години, когато ответниците са започнали да се нанасят; по-рано дядо С. е гледал кокошки в задния двор зад гаража, сял е домати, варил е компоти и в задния навес е имало негови натурлъци; до гаража е имало малка пътека за задния двор и опъната телена мрежа за влизане в задния двор зад гаража, фактически наравно с тоалетната е била оградата; имало е външна тоалетна за квартирантите, докато дядо С. е ползвал вътрешната тоалетна; дядо С. е живеел в средната стая, като е имало една кухничка, между 2-те стаи е имало още една стая, вход на кухнята и банята е била отзад; докато С. е бил жив, квартирантите са ползвали единствено стаята и външната тоалетна, а след неговата смърт къщата е останала изцяло празна и последните квартиранти са ползвали цялата част; дворът не са го ползвали и са си слагали боклуците отзад; оградата винаги е съществувала; не са се имали дядо С. с брат си и баща си, но тя не знае каква е била причината; дядото на С. е живеел при бащата на С.; М.Т.В. не е чувала С. да има претенции към С.; след смъртта на С. и продажбата на къщата са се появили претенции; през февруари 2008 г. е идвала полиция заради събарянето на оградата от С.; при строежа на своя гараж дядо С. е искал разрешение от нейните дядо и баба; навесът, който е залепен за гаража, го е ползвал дядо С.; тя не е чувала някой да оспорва на С. строежа  на банята и тоалетната; след смъртта на С. внучката му Д. е отдавала имота под наем; М.Т.В. е чула от ответниците, че ищецът има претенции за кухнята, банята и тоалетната, за които се влиза от къщата; със С. тя има съседски отношения и никога не са се карали; за гаража се влиза от портичката и чрез пътека; оградата до гаража е била обикновена телена с бетонни и железни колове; тя никога не е влизала в частта на ищеца, а е влизала в частта на дядо С. и не знае да е имало спорове между С. и С. за общата собственост; в съседния имот М.Т.В. живее постоянно от раждането си с прекъсване между 1987 г. и 2002 г., когато се е омъжила и е живяла на друго място; но и тогава почти всеки ден е ходила при родителите си в имота; оградата в самото начало е била телена, после половината е била с бетонни блокчета, а другата половина до гаража е била телена и сега е било така; от нейния двор тя вижда частта от имота, която е към нейния имот и не вижда постройките в частта на С.; С. е живяла в имота до сватбата си, а Д. никога не е живяла в имота.

    М. (служител в агенция за недвижими имоти) посочва, че познава ответниците от своята работа и не познава ищеца; имотът е бил купен от ответниците чрез нея по поръчка на Д.К.; тя е водила и други хора в имота и ответниците не са били първите клиенти; огледът е включвал къщата, гаража и дворното място; първият път ги е завела Д., която е отключила и е показала къщата, гаража и дворното място; вътре е имало квартиранти и невинаги следващите пъти Д. е присъствала; влизали са от портичката, къщата е къща – близнак, дворовете са били отделни, има си портичка, по-навътре в дъното е бил гаражът; къщата има голяма маза почти на цялата къща, а покрай гаража се е минавало по тясна пътека; отзад има баня и тоалетна с вход от къщата, както и външна тоалетна, а от тоалетната е минавала стара ограда – мрежа с бетонни колове до другия имот; отзад в двора е имало разхвърлени от квартирантите боклуци; зад гаража е имало нещо като работилница, а гаражът е бил отварян заради клиентите; оградата е била от тоалетната до края на двора, като входът е бил от страната на Д.; имотът е бил закупен поетапно – първо къщата, после гаража и накрая дворното място; през юни 2007 г. е бил първият оглед; Д. е имала скици от предишни години, където мястото е било делено и дядото на Д. е имал 225 квадрата; нотариусът е оправил документите по давност; продавачът на къщата е бил Д., а другото е било узаконено на майката на Д.; Марийка Кирилова Найденова посочва, че и е била показана скица – проект за реално ползване от Й. Т., съгласно която ползващите западната част от имота ще ползват 235 кв.м., а ползващите източната част – 213 кв.м.; когато са ходили на оглед с клиенти, дворът е имал ограда така, както е било отразено на скицата.

      Според свидетелските показания на Й. (бивша съпруга на С. В. Д.) ищецът е племенник на нейния бивш съпруг, с който се е развела през 1983 г.; къщата е била закупена през 1954 г. и е представлявала стара турска къща, постройка от 3 стаи, която е била в много лошо състояние; купил я е свекърът В. А. Д. за С. В. Д., тъй като брат му А. е живеел още на село с баща си; те са влезли като младоженци в тази стара къща през 1954 г.; след 2-3 години А. В. Д. е дошъл да живее в Добрич и е влязъл сам в една от стаичките; живели са 1-2 години така, когато съседната къща е била обявена за продажба и цялото семейство е решило да продадат имота на село, събрали са кой колкото пари има и са купили другата стара къща, която е имала ограда; когато е била купена втората къща, бащата на С. я е записал на своето име без да знае С.; фактически мястото е на А.; уговорката е била едното място, където те са живеели, да бъде на В. А. Д., а другото да бъде на името на свекървата Стефана; С. Д. е разбрал, че са го излъгали и двамата братя са се скарали, като нейният мъж е сложил ограда помежду им отпред към улицата и отзад ограда с дъски, казвайки: “Това място е мое, то е обещано на мен и нямате работа в това място” и оттогава са започнали разправиите; 3-4 години след покупката на къщата отношенията са се влошили още повече и С. Д. е построил, без да се съобразява с никой, голяма кухня, баня и тоалетна в държавното място; къщата е купена през 1954 г. и е строена точно на границата по документ през 1957 г., а 3-4 години по-късно са направени банята, тоалетната и кухнята и е била сложена оградата; държавното място е било към тяхната къща навътре; бащата на С. е искал да вземе от държавното място половината, карали са се много и нейният мъж е направил ограда, като единият е взел половината от него, а другият – другата половина; нейният мъж си е построил сам в държавното място през 1969 г. гараж; те са живяли в двора на баща му, а държавното място е било към двора на баща му, като другата къща е нямала изход към дворното място; С. Д. е попитал съседите и си е построил гараж, а зад него навес; до 1983 г. е имало дъсчена ограда между двамата братя, която е тръгвала от края на банята и тоалетната и е стигала до дъното на имота; през 1983 г. Й. е излязла от имота и не знае после какво е станало; нейната дъщеря и внучката са били в добри отношения със С. и са го гледали до последно; свидетелката си е взела дела, когато се е развеждала; държавата никога не си е търсила мястото, което е било разделено между двамата братя; гаражът е построен през 1969 г. точно на границата, а по-рано са били построени вътрешната баня, кухнята, залепена за северната стена на къщата, както и тоалетната; оградата е била направена още по-рано; когато С. е направил оградата, двамата братя са започнали да се карат много; разправии е имало до 1983 г. и свидетелката при раздялата със С. е казала, че се е отървала; след като е разбрал, че са го излъгали, С. е питал защо са го излъгали, сложил е ограда и е казвал, че мястото е негово и няма да пусне никой в него; казвал е, че мястото е негово и ще прави с него каквото си поиска; когато нейният мъж е сложил ограда, А. е ползвал другата половина; С. е казвал, че са имали спор за онова място и имат спор и за общинското място; оградата до 1983 г. е била дъсчена, а след смъртта на С. е видяла, че е станала телена от мрежа; мрежата е била на мястото на дъсчената ограда и е имало само 50-60 см., за да минават; нейната дъщеря С. е поддържала връзка с баща си; внучката е родена през 1977 г. и е била слабостта на дядо С., като е ходила при него редовно; дядо С. е прехвърлил къщата на внучката си; когато С. се е разболял, са го гледали дъщеря му и внучката му.

      Д. (бивш служител в агенция за недвижими имоти) сочи, че познава процесния имот и го е посещавала като брокер; водила е ответниците 2 пъти на оглед в имота, а и други хора; къщата е била обявена за продан през лятото на 2007 г.; в задната част на къщата има гараж, като до оградата е имало метър – метър и нещо, по-нататък е имало пътека, телена ограда – мрежа с бетонни колове, външна тоалетна, залепена до вътрешните баня и тоалетна, като оградата е започвала оттам и е стигала до края на двора; тя е виждала ищеца по делото на портичката и той не е казвал нищо на водените от нея клиенти; къщата е с 2 входа; отпред при влизане в двора през входната врата се влиза в коридор, насреща има врата и в лявата страна се влиза в стая, от нея в кухня с формата на буквата “П”, после в банята и тоалетната и оттам за другия вход, който е отстрани в двора; банята и тоалетната нямат врата навън, те имат врата само през кухнята, а външната тоалетна е в двора; при първия оглед са ходили със собственичката, а следващите 2-3 пъти с квартирантите; оградата е започвала от ъгъла на тоалетната и е стигала да дъното на имота; имало е врата за празното място отзад, която е била постоянно отворена и се е намирала между оградата и гаража; имотът е продаден през септември 2007 г.; винаги тя е водила хората на оглед в имота; от лятото до есента на 2007 г. са ходили много пъти – 1-2-3 пъти седмично, за което време имотът не е претърпял промени; имотът е бил ограден, защото иначе тя е нямало как да покаже на клиентите докъде е двора – оградата е била телена с мрежа; тя не се е занимавала с документи и е ходила само на огледи; до гаража е имало свободно място, колкото една кола да мине и отстрани пътека със ширина около един метър; оградата е тръгвала от външната тоалетна и е стигала до дъното на имота; зад гаража е имало свободно място с навес, което е било тревясало; тоалетната е била в двора, който са продавали.

    Според съдебно-техническата експертиза от 25.03.2009 г. по одобрения със Заповед №2873/15.05.1958 г. кадастрален и регулационен план на гр. Добрич процесният имот е бил планоснет като два отделни имота – имот №965, за който е отреден парцел ІХ-965 в кв.138, и имот №966, за който е отреден съсобствен парцел VІІІ-966, 967 в кв.138; по разписните листи към този кадастрален план, изработен през 1953 г., е записано – пл. №965 – К.– зачертан с червена линия и под него е записано в червено В. А. Д. – нотариален акт №26/1954 г., а за пл. №966 – Ф. – зачертано с червена линия и под него е записано в червено А. В. Д.; следващият кадастрален и регулационен план на ж.к.”Север” в гр. Добрич е изработен към 1962 г., за който няма заповед за одобряване и по него имотът е планоснет като 2 отделни - имот №965, за който е отреден парцел ІХ-965 в кв.138, и имот №966, за който е отреден съсобствен парцел VІІІ-966, 967 в кв.138; разписните листи към този кадастрален план за имоти с пл. №936 до 996 са изрязани; следващият регулационен план на ж.к.... в гр. Д. е одобрен със Заповед №326/1987 г. и по него процесният имот е планоснет с пл. №1566, за който е отреден парцел ІІІ в кв.8 за жилищно строителство; проектирана е улица, която засяга целия имот и изграденото в него масивно жилище, но мероприятието не е проведено; по разписен лист за имот с пл. №1566 е записано А. В. и С. В.; по последния и сега действащ регулационен план на ж.к.... в гр. Д., одобрен със Заповед №1986/1995 г., процесният имот е планоснет с пл. 1566, за който е отреден парцел ХІІ-1566 в кв.29; предвидената улична регулация засяга южната част на имота, но мероприятието не е проведено; по предварителен регулационен план на ж.к.”Север” в гр. Добрич, който е в процес на обявяване, за процесния имот е отреден парцел ХІV-1366 в кв.29; по този план се предвижда дворищно-регулационните линии да съвпадат с кадастралните граници, а уличната регулация тангира юго-западната чупка на жилищната сграда и засяга малка част от южната част на дворното място; по поддържаната в актуално състояние в СГКК – Д. кадастрална карта на гр. Д., одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005 г., процесният поземлен имот е съсобствен и има идентификатор №72624.609.1366; след оглед и контролни измервания на място вещото лице е установило следните кадастрални елементи в имота – А. За ищцовата страна – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №72624.609.1366.1.1 – жилище; вход Е – за жилищната част; сграда с идентификатор №72624.609.1366.2 – сграда с друг вид предназначение; пристройка под №4; паянтова постройка под №5. Б. За ответната страна -  самостоятелен обект в сграда с идентификатор №72624.609.1366.1.2 – жилище; вход А и вход Б – за жилищната част; закрит вход за жилищната част под №1; пристройка баня-тоалетна под №2 – вх. С – вътрешна връзка със жилищната част; пристройка външна тоалетна под №3; сграда с идентификатор №72624.609.1366.3 – гараж и пристройка; изба; вх. Д – закрит вход за изба. С. Други елементи – сграда с идентификатор №72624.609.1366.1 – жилищна сграда; вътрешна паянтова преграда в южната част на имота; сграда с идентификатор №72624.609.1366.4 – премахната сграда; премахната стара паянтова ограда (телена мрежа) – видими белези – бетонен кол, метален кол и мрежа; според вещото лице към настоящия момент имотът е съсобствен, но към 1958 г. са били 2 отделни имота, планоснети с отделни планоснимачни номера, както и със самостоятелно отреждане за всеки един от тях; от кадастралния и регулационен план от 1987 г. може да се говори за един имот с общ планоснимачен номер; по плана от 1987 г. няма дворищна регулация, а има единствено кадастър и улична регулация, като предвидената по плана от 1987 г. улица не е изпълнена и регулация не е проведена; по плана от 1995 г. дворищната регулация съвпада с кадастралната, а улична регулация не е проведена; по сега действащата кадастрална карта от 2005 г. имотът е съсобствен, имотните граници не са променяни и уличната регулация не е приложена в южната част на имота; налице е обособяване на самостоятелни обекти в сграда за ищцовата (№72624.609.1366.1.1) и ответната страна (№72624.609.1366.1.2).

    Съгласно съдебно-техническата експертиза от 19.05.2009 г. съществуващата към настоящия момент съсобствена жилищна сграда се ситуира върху част от съществуващите и отредени в кадастралния план към 1958 г. сгради; западната част от сградата (на ищеца), представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор №72624.609.1366.1.1 попада в имот с пл. №966, а източната част от сградата (на ответниците), представляваща сграда с идентификатор №72624.609.1366.1.2 попада в имот с пл. №965; такова е положението и по плана от 1962 г.; по кадастралния план от 1987 г. вече е отразена съществуващата към настоящия момент съсобствена жилищна сграда с идентификатор №72624.609.1366.1; въз основа на извършените контролни измервания вещото лице е определило площта на идеалната част от процесния имот, заключена между жилищната сграда, която се ползва от ответниците, паянтовата ограда, която е от тази жилищна сграда към лицето на имота към ул...., до границата на процесния имот със съседния имот №1365, от тази граница до границата между имоти №1365, 1366 и 1358, след това по протежението на границата между имоти №1358 и №1366 по отразената на скицата на вещото лице премахната стара ограда до частта от жилищната сграда, ползвана от ответниците, като в посочената част се включи площта на банята и тоалетната, а също и площта на къщата на ответниците, която е за ищцовата страна в размер на 235 кв.м. и за ответната страна в размер на 213 кв.м.

    Според съдебно-техническата експертиза от 13.08.2009 г. за основната жилищна сграда в процесния имот с два самостоятелни обекта в нея е издадено временно разрешително №660/1957 г., с което е разрешено на С. В.А. и А. В. Д. да построят жилищна сграда съгласно приложен архитектурен план; разликата между записания по основните данъчни книги от 1984 г. гараж с площ от 20 кв.м. и посочения в удостоверението за търпимост на строеж от 10.10.2006 г. гараж с площ от 25 кв.м. се дължи на изградено складово помещение с отделен вход към гаража; застроените площи на самостоятелните обекти и сгради в процесния имот са самостоятелен обект в сграда с идентификатор №72624.609.1366.1.2, представляващ жилище, разположено в източната част на сградата с площ по координати на чупките на обекта от 74.70 кв.м. (включващ пристройка, отразена в кадастралния план от 1987 г.); самостоятелен обект в сграда с идентификатор №72624.609.1366.1.1, представляващ жилище, разположено в западната част на сградата с площ по координати на чупките на обекта от 60 кв.м.; гараж с идентификатор №72624.609.1366.3 с площ от 25 кв.м. по преки геодезически измервания; пристройка баня-тоалетна с площ от 4.9 кв.м. по контролни измервания на място; пристройка външна тоалетна с площ от 1.3 кв.м. по контролни измервания на място; според вещото лице границата между двата самостоятелни обекта в основната жилищна сграда по сега действащата кадастрална карта не е идентична с имотната граница между имот с пл. №965 и имот с пл. №966 по плана от 1958 г.; кадастралната граница между имот с пл. №965 и имот с пл. №966 по плана от 1958 г. изцяло съвпада в северозападната си част с границата на поземлен имот №72624.609.1370 по кадастралната карта от 2005 г., като е налице идентичност и в най-южната част на паянтовата ограда, отделяща към настоящия момент ползваните от страните части от имота към ул.....       

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

    Предявените положителни установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК за собственост на ищеца върху намиращите се в източната част на процесното дворно място гараж с площ от 25 кв.м. и идентификатор №72624.609.1366.3 по кадастралната карта на гр. Д., сервизни помещения, пристроени към основната жилищна сграда от нейната източна страна и външна тоалетна, са процесуално недопустими.

     Предявеният положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за собственост на ищеца върху дворно място с площ от 335 кв.м. в идеални части от цялото дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., е процесуално допустим. Разгледан по същество, той е частично основателен.

    Видно от събраните по делото гласни доказателства (показанията на всички ангажирани от страните свидетели, твърденията на страните, намиращите се по делото писмени доказателства и заключенията на вещото лице) ищецът по делото С.А.В. не владее намиращия се в процесното дворно място гараж с площ от 25 кв.м. и идентификатор №72624.609.1366.3 по кадастралната карта на гр. Д., сервизни помещения, пристроени към жилищна сграда с идентификатор №72624.609.1366.1 от нейната източна страна и външна тоалетна, а същите се владеят от ответниците Д.С.Г. и С.Ж.Г.. Съгласно трайната практика на ВКС не е налице интерес от предявяването на установителен иск, когато ищецът може да защити правото си с осъдителен иск. Точно такава е и настоящата хипотеза, при която са предявени установителни искове за собственост срещу лица, които владеят имотите, като ищецът може да предяви осъдителни искове за защита на правата си. Причината за недопустимостта на предявените искове е в липсата на правен интерес, единствено при наличието на който съгласно чл.124 ал.1 от ГПК са допустими предявените установителни искове. В този смисъл са Решение №1019/10.05.1996 г. по гр. дело №519/1995 г. на ІV г.о. на ВС; Решение №1445/17.06.1966 г. по гр. дело №833/1966 г. на І г.о. на ВС; Решение №1881/10.10.1967 г. по гр. дело №1007/1967 г. на І г.о. на ВС; Решение №11/19.01.1979 г. по гр. дело №782/1978 г. на ІІІ г.о. на ВС; Тълкувателно решение №178/30.06.1986 г. по гр. дело №150/1985 г. на ОСГК на ВС. Според Решение №10/22.02.1998 г. по гр. дело №3037/1997 г. на ІV г.о. на ВКС наличието на възможност за предявяване на осъдителен иск следва да се преценява конкретно във всяка ситуация, което е наложило събирането на гласни и писмени доказателства в настоящото производство с оглед преценка на допустимостта на предявените установителни искове. След като не ищецът владее процесните имоти, а ответниците, то за него липсва правен интерес от предявяването на установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК; предявените искове са недопустими и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Но дори и производството да не беше недопустимо, то от всички събрани по делото доказателства (включително показанията на ангажираните от ищеца свидетели) се установява, че претендираните от него имоти (гараж, сервизни помещения и външна тоалетна) са били собственост на С. В. Д., впоследствие са преминали в патримониума на С. С.ова К. и Д.П.К., откъдето по силата на договори за покупко – продажба са преминали в патримониума на ответниците и са станали тяхна собственост, поради което и евентуалните искове по чл.108 от Закона за собствеността биха били неоснователни.

    Налице са всички предпоставки за частично уважаване на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на дворното място. Показанията на разпитаните по делото и ангажирани от ответниците свидетели са непротиворечиви, с някои малки разминавания, дължащи се на изминалия значителен период от време, като съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Показанията на ангажираните от ищеца свидетели ********* в някои свои части противоречат не само на показанията на свидетелите на ответниците, но и едни на други, а в някъде има и вътрешни противоречия (показанията на Н. по отношение на това дали в задния двор на процесния имот е имало ограда или е нямало ограда); те не отговарят и на събраните по делото писмени доказателства (в обясненията си по досъдебно производство №901/2008 г. по описа на І РПУ – Добрич самият ищец няколко пъти е признал, че в имота е имало ограда, която той е съборил). По отношение на основните въпроси по делото (с изключение на този дали е имало ограда в задната част на дворното място) обаче между показанията на свидетелите няма съществени противоречия. Най-обстоятелствени и достоверни са показанията на свидетелите Й, (бивша съпруга на С. В. Д.) и М.Т.В. (непосредствен съсед на имота), които имат най-близки впечатления от станалото с него през годините. По безспорен начин и от свидетелските показания се установява, че по силата на договор за покупко – продажба от 02.06.1956 г. А. В. Д. (баща на ищеца) е станал собственик на дворно място с обща площ от 176.70 кв.м., представлявало имот с пл. №966, парцел Х по регулационния план на гр. Д.. В същото време на 11.06.1954 г. неговият баща В. А. Д. по силата на договор за покупко-продажба е станал собственик на съседното дворно място с площ от 225 кв.м., представляващо парцел Х с пл. №965 в кв.138 по регулационния план на гр. Д., върху което на 28.08.1957 г. е отстъпил правото си на строеж и суперфиция на другия си син С. В.А.. В осигуряването на средства за закупуването и на двата имота водеща роля е изиграл В. А. Д.. Във връзка с различното отношение към двамата братя между С. В. Д. и неговия баща В. А. Д., както и между него и неговия брат А. В. Д. се е породило голямо напрежение и е настъпил разрив в техните отношения; тогава С. В. Д. е сложил ограда между имотите и е казал, че второто място е негово, обещано му е и другите нямат работа в него; изградената ограда се е запазила през годините до смъртта на С. В. Д. на 16.09.2005 г.; още през 50-те години В. А. Д. и съпругата му са отишли да живеят при А. В. Д., а двамата братя са своили ползваните от тях имоти. Според показанията на свидетеля Йорданка А.ова Тинева оградата между братята е била изградена по такъв начин, че и двамата да завземат по около половината от задното място (наричано от нея държавно или общинско, но според материалите по изисканите нотариални дела няма съставяни актове за държавна или общинска собственост за тях), което също е било повод за разногласия; според бившата съпруга на С. В. Д. оградата не е била местена впоследствие и се е запазила такава през годините; в този смисъл са показанията на М.Т.В.; вещото лице в заключението си от 19.05.2009 г. е посочило, че въз основа на даденото от съда описание на вътрешната ограда между имотите на двамата братя (базирано на следите от премахнатата стара ограда, определени от заключението на вещото лице от 25.03.2009 г., както и от свидетелските показания) е установило, че реално ползваната от ищцовата страна към момента на събарянето на оградата част от имота е била в размер на 235 кв.м., а от ответниците – в размер на 213 кв.м. Това се потвърждава и от изготвения от Йорданка Т. проект за реално разпределение на ползването на процесното дворно място след приемането на кадастралната карта на гр. Добрич през 2005 г., който не е могъл да бъде реализиран поради смъртта на С. В. Д. на 16.09.2005 г. Следователно с оглед на различната квадратура на двата тогава съществували имота, както и придобитото ограничено вещно право от единия брат, още в края на 50 – те години на 20 – ти век А. В. Д. е ползвал и своил 235 кв.м. от общата площ на двата имота (в това число придобитите от него по силата на договор за покупко – продажба 176.70 кв.м.), а С. В. Д. – останалата част. Безспорно установено е обстоятелството, че за периода от края на 50-те години до влизането в сила на ЗТСУ (отм.) на 01.06.1973 г. С. В. Д. и А. В. Д. са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение и са своили ползваните от тях имоти, с оглед на което и на основание чл.79 от Закона за собствеността са придобили собствеността върху тях по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години. През този период е действал Законът за плановото изграждане на населените места (отм.), като в неговия чл.40 е била предвидена възможността части от парцели по дворищно-регулационния план да могат да бъдат предмет на огчуждителни сделки или завети (а следователно и да бъдат придобивани по силата на придобивна давност), ако бъдат включени в съседен парцел, каквато е и настоящата хипотеза. В този смисъл са и разпоредбите с преходен характер на чл.181 ал.1 от ЗТСУ (отм.), според които изтеклата до влизането на ЗТСУ (отм.) придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали дотогава, или съгласно този закон и правилника за неговото приложение; както и на чл.181 ал.3 от ЗТСУ (отм.), според които когато по ал.1 и ал.2 на същия член не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реално определената част от парцела. След смъртта на А. В. Д. на 16.10.1986 г. процесните 235 кв.м. по силата на наследствено правоприемство са преминали в патримониума на неговите наследници – съпругата му Р.А. Д.а и неговия син С.А.В.. Тъй като Р.А. Д.а е починала на 02.09.2001 г. и неин единствен наследник е С.А.В., то без значение за изхода от настоящия спор е обстоятелството каква точно част същата е наследила при смъртта на своя съпруг. През 1987 г. за ползваните от С. В. Д. и наследниците на неговия брат А. В. Д. имоти вече е бил отреден един общ съсобствен парцел, при което следва да се приеме, че от новия общ парцел те са придобили идеална част, съответстваща на реално определената и ползвана от тях по-рано част от двата парцела. Т.е. С.А.В. и майка му Р.А. Д.а са придобили собствеността върху 235 кв.м. в идеални части от общия парцел; това положение се е запазило до смъртта на Р.А. Д.а на 02.09.2001 г., когато С.А.В. по силата на наследствено правоприемство е станал самостоятелен собственик на 235 кв.м. в идеални части от процесното дворно място, което според действащата кадастрална карта е с обща площ от 448 кв.м. и кадастрален идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д.. С оглед на изложеното предявеният положителен установителен иск е частично основателен и следва да бъде уважен относно 235 кв.м. в идеални части от процесното дворно място и отхвърлен за разликата от 235 кв.м. до претендираните 335 кв.м. в идеални части от дворното място. Претендираното от ищеца придобиване по силата на наследствено правоприемство от неговия дядо на 112.50 кв.м. в идеални части от имота не се е осъществило, тъй като след закупуването му В. А. Д. не е своил имота, на практика го е разпределил между своите синове и по никакъв начин не се е противопоставил на осъществяваното от тях владение.  

    Исканията на ищеца за отмяна на нотариалните актове, в които са обективирани договорите, с които ответниците са закупили процесните идеални части от дворното място (искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на охранителен акт не представлява самостоятелен иск, а е законна последица от уважаването на иск за собственост – в този смисъл е и ТР №178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС) са неоснователни, тъй като на отмяна подлежат единствено констативните нотариални актове, а тези актове обективират договори за покупко-продажба на недвижим имот, при което поради липсата в патримониума на праводателя С. С.ова К. на правото на собственост върху установените 12 кв.м. в идеални части (от общо прехвърлените 112.50 кв.м. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125, том І, рег. №1129, дело №125/04.03.2008 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара) от процесното дворно място с обща площ от 448 кв.м. договорът няма вещно-прехвърлително действие по отношение на тях. Неоснователно е и искането за отмяна на нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №..., том І, вх. рег. №..., дело №.../26.02.2008 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, тъй като удостоверява права на трети лица върху процесния имот (С. С.ова К.), а не на страни по делото. Неоснователно е искането на ответниците за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №..., том VІ, рег. ..., нотариално дело №.../2007 г. на нотариус с рег. №330 в регистъра на Нотариалната камара, тъй като удостоверява действителни права на ищеца за 46.30 кв.м. в идеални части от процесното дворно място над тези 176.70 кв.м., за които баща му е имал документ за собственост.

    С оглед на изложеното производството по отношение предявените искове за признаване на собствеността на ищеца върху намиращия се в процесното дворно място гараж с площ от 25 кв.м. и идентификатор №72624.609.1366.3 по кадастралната карта на гр. Д., сервизни помещения, пристроени към жилищна сграда с идентификатор №72624.609.1366.1 от нейната източна страна и външна тоалетна следва да бъде прекратено поради неговата недопустимост. Освен това по  отношение на Д.С.Г. и С.Ж.Г. трябва да бъде признато за установено, че С.А.В. е собственик по силата на наследствено правоприемство на 235 кв.м. в идеални части от цялото дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., като искът бъде отхвърлен за разликата от 235 кв.м. до предявения размер от 335 кв.м. в идеални части от процесното дворно място. На ищеца с оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени поисканите и заплатени от него съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 201.47 лева, а на ответниците – направените от тях разноски съразмерно на прекратената част от производството и отхвърлената част от иска в размер на 420.26 лева.

     Водим от горното, Добричкият районен съд

 

РЕШИ:

 

      ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1926/2008 г. по описа на ДРС в частта относно предявените от С.А.В. с ЕГН ********** *** срещу Д.С.Г. с ЕГН ********** и С.Ж.Г. с ЕГН **********,***, искове по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на намиращите се в източната част на дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., гараж с площ от 25 кв.м. и идентификатор №72624.609.1366.3 по кадастралната карта на гр. Д., сервизни помещения, пристроени към намиращата се в дворното място жилищна сграда от нейната източна страна, както и на външна тоалетна.

      РЕШЕНИЕТО в горната част има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Г. с ЕГН ********** и С.Ж.Г. с ЕГН **********,***, че С.А.В. с ЕГН ********** *** е собственик на дворно място с площ от 235 кв.м. в идеални части от цялото дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №72624.609.1366 по кадастралната карта на гр. Д., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК в частта за разликата от 235 кв.м. до предявения размер от 335 кв.м. в идеални части от процесното дворно място.     

    ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН ********** и С.Ж.Г. с ЕГН **********,***, да заплатят на С.А.В. с ЕГН ********** ***, направените от него разноски по гр. дело №1926/2008 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от иска в размер на 201.47 лева.

    ОСЪЖДА С.А.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Г. с ЕГН ********** и С.Ж.Г. с ЕГН **********,***, направените от тях  разноски по гр. дело №1926/2008 г. по описа на ДРС съразмерно на прекратената част от производството и отхвърлената част от иска в размер на 420.26 лева.

    УКАЗВА на ищеца в 6-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение да извърши вписването му в Службата по вписванията – гр. Д..

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: