Определение по дело №2404/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260667

 

                                  02.12.2020г, гр.Пловдив                            

                          

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове: Фаня Рабчева

                                                                 К.Иванов

 

като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2404/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                   Производство по чл.413, ал.2 във вр.с чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                   Постъпила е частна жалба  от „Профи кредит България“ ЕООД- гр.София , чрез пълномощника си юриск. Р.И.И. Разпореждане от 11.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 6540/ 2020г. по описа на ПРС – ХVІ гр.с. в частта, в която не е уважено искането на същия за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника М. Н. К.от гр………..за посочено като претендирано вземане за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането до датата на входиране на заявлението в съда. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на искането на заявителя.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с оплакването на жалбоподателя, намери следното:

                   Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок.

                    Със заявление вх.№ 30998/ 10.06.2020г. жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ по чл.410 ГПК наред с претендирани по т.9 от заявлението вземания за остатъчен размер от предсрочно изискуема главница, напогасено падежирало договорно възнаграждение и др.,  така и законна лихва от 27.08.2019г. – датата на предсрочната изискуемост до изплащането на вземането. С издадената Заповед № 2848 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.06.2020г. искането за присъждане на законната лихва е уважено от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, в която част с Определение № 260412/ 28.08.2020г. заповедният съд е пояснил липсата на допусната ОФГ по смисъла на чл.247 ГПК по съображения за това, че търсената лихва не се явява законна, а мораторна / обезщетение за забава/ и тя следва да има конкретен размер и краен период.

                   С частната жалба оплакването за неприсъждане на исканата лихва от посочената дата на предсрочна изискуемост 27.08.2019г. до изплащане на вземането се обосновава по главните съображения, че не се касае за хипотеза, в която заявителят предявява като самостоятелен иск обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, в който случай би се дължало заплащането на държавна такса на основание чл.72, ал.1 ГПК, а се претендира лихва като едно общо и неделимо вземане, което не следвало да се разделя на отделни периоди и размери в настоящото производство.

                   Жалбата е неоснователна.

                   Спорният въпрос относно редовността на формулираното искане на заявителя - кредитор за присъждане на законна лихва с начален момент – посочената дата на настъпване на предсрочна изискуемост – 27.08.2019г. – до изплащане на вземането, е принципен. Претенцията за присъждане на законна лихва без определен конкретен период поради непосочване на конкретен  краен момент/ дата/ , както и без посочване на определен размер на претендираното вземане, съставлява по характера си искане за присъждане на компенсаторна лихва, която се дължи от момента на сезиране на съда с искова молба или заявлението, какъвто е настоящия случай до окончателното изплащане на главното вземане, както е поискано в тази му част с настоящото заявление.   Начинът,  по който е поискано от заявителя присъждане на лихва от момент, предхождащ момента на подаване на заявлението, характеризира искането като такова за обезщетение за забава / мораторна лихва/, така както и заявителят е посочил последната да е настъпила от момента на предсрочната изискуемост.   Това искане  е посочено в заявлението като определяемо, поради което не са налице условия за неговото уважаване по начина, формулиран в заявлението.  Искането, както се посочи,  е с характер на претенция за присъждане на мораторна лихва за забава, която следва да съставлява самостоятелен иск в евентуалното бъдещо исково производство, който е допустим чрез определяне на начален и краен момент на претендиран период и размер на вземането, условие за което е наличие на идентичност на искането, формулирано в заявлението по чл.410 ГПК. С оглед на това мотивираните от заповедния съд съображения за липса на условие за уважаване на така формулираното искане от заявителя по т.9, б.“б“, пр.ІІ от заявлението се споделя от въззивния съд, поради което частната жалба се явява неоснователна.

                   Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278,         ал.4 ГПК, въззивният съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ частната жалба  на „Профи кредит България“ ЕООД- гр.София , чрез пълномощника си юриск. Р.И.И. Разпореждане от 11.06.2020г. , постановено по ч.гр.д.№ 6540/ 2020г. по описа на ПРС – ХVІ гр.с. в частта, в която която не е уважено искането на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника М. Н. К. от *** относно претендирано от жалбоподателя вземане за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането до датата на входиране на заявлението в съда, като неоснователна.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        Председател:                          Членове: