Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.11.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седми октомври година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия
Славейкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1521 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на С.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-7779-000214/13.04.2020 г., издадено от началник
РУ към ОДМВР Бургас, РУ Камено, упълномощен с 81213-515/14.05.2018г, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП;
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на
чл.150А ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”,
в размер на 100лв., на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален
представител. Поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено. Не ангажират доказателства.
Не правят искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас РУ Камено, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание
пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят
искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.03.2020 г., около 15:00 часа, в
община Камено, област Бургас, на път Общински № BGS2052, в посока от село Желязово - село Русокастро, жалбоподателят като водач на трактор
„Мицубиши МТ 165”, с рама № ***KW, управлявал същия, без да е регистриран по надлежния ред на територията на страната и без регистрационен номер. Водачът, според проверяващите полицейски служители, управлявал
същия, без да притежава
свидетелство за управление на МПС за
необходимата категория.
За
констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно
нарушение от 30.03.2020 г., който нарушителят подписал, без да посочи
възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че
нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на
чл.150А ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”,
в размер на 100лв., на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Възраженията в тази насока, Съдът намира за
защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.
Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.” Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по
безспорен начин с показанията на актосъставителя.
Фактическата
обстановка в АУАН не се оспорва от жалбоподателя, но последният излага в
жалбата си доводи, че управяваното от него МПС е било регистрирано по надлежния
ред, но картончето, удостоверяващо този факт, е било изгубено, тракторът се е
използвал за обработване на земя и се е наложило, жалбоподателят да пресече
пътя, за да достигне до мястото за обработване.
С
оглед обстоятелството, че тезата на жалбоподателя, не се подкрепя от приложени
по делото доказателства, съдът намира тезата на жалбоподателя като защитна, с
цел избягване на админстративнонаказателна отговорност.
БРС преценя процесното нарушения като
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и
укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно
управление и въпреки това се е стремил към този резултат. Разпоредбата на чл.
175, ал.3, предл.1 от
ЗДвП, предвижда наказание
лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и глоба от 200 до
500лв. Нарушението е осъществено
от обективна и субективна страна и определената
от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна.
Наложеното наказание е в минимален размер, явява се справедливо и е адекватно
на тежестта на извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните
наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът
следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е
привлечен към административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение
е на формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването на
нарушението, за което няма данни по настоящото дело е нормално и очаквано от
житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява
на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което,
в тази част, следва да бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, „За да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.“ Няма представени по делото доказателства, че
жалбоподателят е притежавал СУМПС на управляваното от него МПС, към момента на
извършване на проверката. В административно наказателното производство,
тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното
нарушение е извършено именно от жалбоподателя виновно, като описанието му,
следва да съответства на съдържанието на административно наказателната норма,
която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя.
В
настоящия случай, с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, това не е
изпълнено. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда санкция от 100лв. за 300лв. за неправоспособни водачи „който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Наложеното
наказание е в минимален размер и съответства на констатираното нарушение. Наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и в тази част и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но
АНО не е направил искане за разноски, поради което, същите остават, както са
направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-7779-000214/13.04.2020 г., издадено от началник РУ към ОДМВР Бургас,
РУ Камено, упълномощен с 81213-515/14.05.2018г. против С.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, в частта, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл.150А ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100лв.,
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.:
К.СЛ