Според настоящия състав такива са извършени-поискан е запор на банкови сметки на ответника в конкретна банка и именно въз основа на него е събрана дължимата                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                 гр. София, 11.02.2020 г.

 

                      В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и  двадесета година, в състав:

                                      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Димитров

         ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова   

         Галя Вълкова      

 

като разгледа докладваното  от  съдия Димитров  ч.гр.д. №. 128 по описа  за 2020 год.,  за да се произнесе, взе пред вид:

 

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД против постановление на ЧСИ М.П.с per. № 851 от 17.10.2019 г., постановено по изпълнително дело 20198510402228, с което ЧСИ е намалил приетите по делото разноски за адвокатски хонорар в размер от 350 лева до 300 лева, но е отказал да намали това възнаграждение до минимума от 200 лв.

Жалбоподателят твърди,че при липса на извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г.  минимум,т.е. 200 лв.

Моли съда да уважи жалбата .

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Е.В.И.я оспорва изцяло. Твърди,че постановлението на ЧСИ е правилно и законосъобразно, отговарящо на практиката на съдилищата в страната, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

  На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като  приетото адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева не е прекомерно и е  в съответствие е материалноправните и процесуалноправните законови разпоредби.

 Като прецени доказателствата и доводите, съдът приема за установено следното:

  Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на  длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК  срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

  Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнителното дело е образувано на 07.10.2019 г. по молба на Е.В.И.с ЕГН ********** представлявана от адв. И.- САК въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2019г., издаден от Софийски районен съд, 162 състав по гр.дело № 59509/2018 г. за сума общ размер на 55 лв.

На 09.10.2019г. длъжникът е възразил срещу размера на посоченото в ПДИ от 07.10.2019 год. адвокатско възнаграждение от 350 лв. в полза на взискателя ,а с постановление за разноски  от 17.10.2019г. ЧСИ е намалил размера му от 350 лв. на 300 лв.,а впоследствие със съобщение от 20.11.2019 год./след депозиране на настоящата жалба/, го е намалил до размер от 230 лв.

Въпреки това жалбоподателят е потвърдил с конклудентни действия /внесъл е таксата/,че поддържа жалбата си.

Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски за  адвокатско възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК в размер на 30 лв.,т.е. дали по изпълнителното дело са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

СГС намира,че за да бъде приложима разпоредбата на чл.10,ал.1,т.2 ГПК процесуалния представител на взискателя следва да е извършил по делото две или повече отделни действия с цел удовлетворяване на притезанието. Според настоящия състав такива не са извършени до този момент по делото-подадена е на 07.10.2019 год. молбата за образуване на изпълнителното дело и на следващия ден още една молба,с която  се уточнява,че се иска запор на сметките на длъжника. Становището от 15.10.2019 год. в същност обяснява подаването на посочените по-горе две молби.

Факт е, че в срока за доброволно изпълнение , а и до този момент, длъжникът не е погасил главното си задължение по изпълнителното дело, т.е. вероятно ще се наложи допълнителни действия чрез пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на притезанието му, поради което начисляване на сума по чл.10,ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би било оправдано,но тъй като това не е направено към датата на подаване на жалбата на длъжника,не може да се приеме за дължимо.

С оглед на гореизложеното СГС намира ,че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи,като определеното последно със съобщението на ЧСИ дължимо адвокатско възнаграждение в полза на взискателя се намали от 230 лв.,на 200 лв.

 

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

                                          

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по частна жалба „Т.С.“ ЕАД отказ на ЧСИ М.П.с per. № 851 от 17.10.2019 г., по изпълнително дело 20198510402228, с което ЧСИ да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя до минимума от 200 лв. като НАМАЛЯВА тези разноски от 230 лв. на 200 лв.       

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1/                       2/