№ 1335
гр. Варна, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900265 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от А. С. П. срещу „Уникредит Булбанк“ АД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 140 от ГПК, съдът
следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.140 от ГПК прави следния проект доклад на
делото:
Произвоството е образувано по предявен от А. С. П., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. В., ул. „Х. М." № **, съдебен адрес: гр. В., ул. „П. К." №
*, ет. *, офис *, против „УниКредит Булбанк" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. "Света
Неделя" № 7, представлявано от законните си представители Андреа Тониети
и Цветанка Георгиева Минчева, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
41 221.95лв., представляваща дадена без основание по нищожни клаузи в
договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от Договор за банков кредит №
***/*****/*** от 28.02.2008г. и нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015г.,
1
представляваща надплатени лихви за периода 23.12.2015г. до 10.02.2022г.,
получени в резултат на увеличаването на ГЛП по силата на посочените
неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата се твърди, че на 28.02.2008 г. между страните е
сключен Договор за банков кредит № ***/*****/***, по силата на който
банката е предоставила на ищцата универсален ипотечен кредит в размер на
120 000 лв. за текущи нужди.
Съгласно сключения договор /чл. 4/ годишният лихвен процент за
съответния период на олихвяване е „БАЗИСЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ“, а
именно 1М SOFIBOR, 6,377 % и 2,073 % или 8,45 %.
На 23.12.2015г. към Договор за банков ипотечен кредит №
***/*****/*** е сключен Анекс № 2, съгласно който се променят Общите
условия и се намалява размера на месечната погасителна вноска и/или
разсрочване на погасяването на кредита, но Банката си запазва правото,
едностранно с 15 - дневно писмено предизвестие да възстанови условията по
Договор за банков кредит №***/*****/***.
Чл.4.1 претърпява следната корекция с анекса, в частта за годишния
лихвен процент, като „от 23.12.2015 г. до 10.11.2024 г., същият се равнява на
ЗМ SOFIBOR, 0,519 % и 6,081 % и фиксирана надбавка към пазарния лихвен
индекс или 6,60 %.
Ищецът твърди, че е налице неравноправна клауза в Договор за банков
кредит № ***/*****/***, а именно т.11.1.3, предвиждаща едностранно
изменение на ГЛП по преценка на банката.
Съгласно т.11.1.3 от договора за кредит е предвидено, че при кредити,
издължавани, чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи
главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната
анюитетна вноска/ годишен лихвен процент за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размера по т.4.1, а не се променя, освен когато
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му - най - малко с
един пункт.
В същата договорна клауза е записано, че кредитополучателят дава
съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения
лихвен период по т. 4.1 а, съответно размера на анюитетната вноска, без това
да е необходимо сключването на допълнително споразумение между
страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера му,
формиран след промяна по р.2 от тази точка.
В клаузите по т.4 и т.11.1 от договора за банков кредит е постигнато
2
съгласие ГЛП за съответния период да се определя на база два компонента.
Първият от тях е надбавка, което е фиксирана като размер за целия лихвен
период. Другият компонент, който участва във формирането на ГЛП е
размера на индекса SOFIBOR, който е извън контрола на банката.
По Решение на УС на банката на няколко пъти ГЛП е увеличаван
драстично и едностранно, като е включен и трети компонент. Съгласно
Решението на УС на банката, обективирано в Протокол № 38/14.10.2008 г. е
включена нова компонента, която да определя базовия лихвен процент, а
именно: "премия". С последващи решения на УС размера на компонента
„премия" многократно е увеличаван.Твърди се, че следва да бъде приложен
първоначално уговорения лихвен процент, като процесна сума е надвнесена,
поради включването на тази премия и нейното увеличаване.
Ищцата твърди, че с Анекс № 2 от 23.12.2015 г., са въведени
неравноравните клаузи, поради което същият е нищожен.
А. П. е поканена в края на работния ден да подпише предварително
подготвен типов Анекс със съдържание, с което ищцата е имала
изключително кратко време да се запознае и не е имала никаква възможност
да сравни условията по първоначално договорените условия и
предоговорените. Не е имала възможност да влияе върху предварително
изготвените клаузи. Освен това Анекс 2, предвижда възможност за банката
едностранно да променя размера на договореното, което е неравноправна
клауза. Отделно за кредитополучателя липсва яснота относно обективните
критерии за изменение на ГЛП и методиката, по която се определя стойността
му, както и причината довела до добавката на компоненти, липсващи при
първоначалното договаряне. Тази неяснота също е основание да се приеме, че
клаузите на анекса на неравноправни.
Въведено е и възражение на нищожност на клаузите определящи
размера на годишния лихвен процент поради противоречие с добрите нрави.
Анексът е нищожен и поради това, че към него не е посочена
методиката на определяне на годишния процент на разходите на основание
чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че чрез промяна на приложимия ГЛП /годишен лихвен
процент/ по кредита чрез посочените неравноправни клаузи се установява
значително разминаване между договореното, дължимото и действително
заплатеното и то в полза на кредитора, като разликата е в размер на 41 221.95
лв., която се явява недължимо платена /без основание/ в полза на банката.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Уникредит Булбанк“ ЕАД, в който оспорва предявени иск по основание
3
и размер.
Обосновава се, че исковата молба е нередовна, поради което следва да
бъде оставена без движение.
По същество не се оспорва обстоятелството, че е сключен договор за
кредит, по който е предоставена сумата от 120000.00лв. Твърди се, че т.11.1.3
от основния договор предвижда, че годишния лихвен процент се изчислява
като сбор едномесечен СОФИБОР и фикрирана надбавка по договора, като е
уговорено минимален размер на възнаградителната лихва от 8.45%. Прави се
извод, че това не води до неравноправност на посочената клауза.
През периода 23.12.2015г. до 10.02.2022г.ищцата е изплащала лихва,
представляваща сбор от фиксирана надбавка 6.081% и индекса за съответния
период. В хода на изпълнението СОФИБОР е отменен и заменен с ОДИ,
който е прилаган.
За неоснователно ответника счита възражението на ищцата за
нищожност на сключения анекс от 23.12.2023г., поради това, че е сключен въз
основа на неравноправни клаузи. Твърди се, че с него е намалена
възнаградителната лихва от 8.45% на 6.6%, както и годишния процент на
разходите от 8.7866% на 7.5479%. Анексът е сключен по искане на ищцата,
поради влошеното й финансово състояние, в тази връзка същата не е била
поставена в заблуждение при неговото подписване.
На следващо място се аргументира, че въвеждането на елемента
„премия“ в базовия лихвен процент е направено през 2008г. с протокол на
управителния съвет на банката. През 2015г. при подписването на анекса и при
формиране на базовия лихвен процент не е включван компонент „премия“.
Ответникът прави възражение за погасяване на исковата претенция по
давност за периода до 12.05.2018г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
тежест на доказване за положителните факти, на които основава иска си, а
именно: че е сключен договор за кредит с посочените параметри /размер на
кредита, срок на погасяване, размер на базов лихвен процент/, че въз основа
на едностранно изменение на лихвения процент, в това число и чрез
прибавяне на допълнителен компонент „премия“ с решение на УС на банката,
както и въз основа на сключване на нищожен анекс №2 за процесния период
23.12.2015г. до 10.02.2023г. ищцата е надвнесла исковата сума, като лихви,
във връзка с възражението за давност, че е извършила действия, които
прекъсват или спират давността.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи тежест на доказване за положителните факти, на които се позовава, а
именно, че първоначално е уговорен фиксиран годишен лихвен процент,
който е изменен с анекса, че ищцата е поискала сключването на анекса,
4
поради влошеното й финансово състояние.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети по делото представените от ищеца и ответника
писмени доказателства, като относими и допустими към предмета на спора.
За основателно съдът намира искането на ответника за допускане на
съдебно счетоводна експертиза с посочените задачи. Задачите следва да бъдат
допълнени с въпроси от съда, с оглед определяне на размера на основание
чл.162 от ГПК на исковите претенции, както и изясняване на въпроса, в какъв
размер е извършено плащането по клаузите и анекса, за които се твърди
нищожност, за които пороци, с предвид потребителското качество на ищцата
съдът следи служебно.
С отговора на исковата молба са представени общите условия към
договора за банков кредит, поради което искането на ищцата с правно
основание чл.190 от ГПК следва да бъде отхвърлено.
Искането за представянето на всички погасителни планове, протоколи
на УП на банката за увеличаване на БЛП и включване на компонента
"премия" също се явява неоснователно. Ищцата е представила погасителния
си план. По отношение на протоколите, същите ще бъдат изследвани от
вещото лице, в случай, че въз основа на тях е увеличаван лихвения процент.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 07.11.2023г. от 09.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение с приложение №1, а на ищцата и препис от
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО на представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание
чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи всички действали
общи условия към договора за кредит, всички погасителни планове към
5
договора за кредит и всички решения на УС на банката за увеличаване на
БЛП и включване на компонента "премия".
ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото
лице след запознаване с материалите по делото, справка в счетоводните
отразявания и документи за плащане на банката, да даде заключение по
следните въпроси:
1. Какъв е размера на годишния лихвен процент по договора за кредит към
датата на неговото сключване, как е формиран и какви компоненти
включва
2. Какъв е размера на лихвения процент към всяка една от датите на
неговата промяна, в случай, че е изменян и какви компоненти включва.
Какво е основанието за изменението, считано от датата на сключване на
договора до 10.02.2022г.
3. За периода 23.12.2023г. до 10.02.2022г. каква сума е реално внесена от
ищцата за погасяване на договорна лихва, като вещото лице ги опише в
приложение по дати на погасяване.
4. Каква сума е следвало да бъде внесена от ищцата за погасяване на
договорна лихва, като при изчисленията вещото лице не приложи
едностранните изменения в лихвения процент / в това число протоколите
на УС на банката/, уговорките по анекс от 23.12.2015г. и вземе предвид
само уговорките за процент на договорните лихви по първоначалния
договор за кредит договор за кредит /вариант 1/
5. Каква е разликата между изчислените суми по т.3 и 4, има ли надвнесени
суми. Да посочи каква част от така получената разлика е погасена от
ищцата, като договорни лихви през периода 12.05.2018г. до 10.02.2022г.
Вещото лице да ги опише в приложение по дати на погасяване.
6. Каква сума е следвало да бъде внесена от ищцата за погасяване на
договорна лихва, като при изчисленията вещото лице не приложи
едностранните изменения в лихвения процент и вземе предвид
уговорките за процент на договорните лихви по първоначалния договор
за кредит и по анекс от 23.12.2015г. /вариант 2/
7. Каква е разликата между изчислените суми по т.3 и 6, има ли надвнесени
суми. Да посочи каква част от така получената разлика е погасена от
6
ищцата, като договорни лихви през периода 12.05.2018г. до 10.02.2022г.
Вещото лице да ги опише в приложение по дати на погасяване.
8. Да отговори на въпросите посочени в отвора на исковата молба по т.3.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 600.00 лева, от които
250.00лв., вносими от бюджета на съда и 350.00лв., вносими от ответника
в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ АНТОРИЯ ДИМИТРОВА
ТОРЛАКОВА.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЛЕД ВНАСЯНЕ НА
ДЕПОЗИТА.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ
УКАЗВА, ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и
има преимущество пред спорното производство, при спогодба заплатената
такса се връща наполовина на ищцовата страна.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7