РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Сливен, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230103018 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с цена 932,83 лева и правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за
потребителски кредит, като ответната страна се задължава да предостави на
ищцата сумата 3000 лв., а тя да върне сумата 4612,07 лв. Съгласно договора
ГПР е 42,58 % а годишната лихва е 36 %. Предвидена била и неустойка ако
ищцата не предостави допълнително обезпечение и в тази връзка й била
начислена неустойка в общ размер 5860,33 лв. С решение по гр.дело №
5832/22 г. на РС-Сливен, съдът признал за нищожен договора за
потребителски кредит и установил, че ищцата е заплатила сумата 3932,83 лв.
С оглед нищожността договора на потребителски кредит на основание чл. 23
от ЗПК ищцата е следвало да върне само главницата в размер на 3000 лв.,
поради което горницата от 932,83 лв. е недължимо платена.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати исковата сума ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност, като се твърди, че претенцията е
частично основателна. Не се оспорва, че е налице влязло в сила съдебно
решение, с което договора между страните е обявен за нищожен. Счита се, че
ищцата има право да получи сумата 818,16 лв. и за горницата се прави
1
изрично изявление за прихващане, като се обосновава, че тя дължи законната
лихва.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище. Прави се намаление на предявения иск на
818,16 лева.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 697882 от 27.05.2021 година ответното
дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е предоставило в заем на ищеца С. И. Ж.
сумата от 3000 лева.
Ищцата е заплатила главницата по договора за кредит и е надплатила
сумата 818,16 лева
С влязло в сила съдебно решение по ГД № 5832/2022 на СлРС договорът
за кредит е обявен за нищожен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД е
допустима и основателна в пълния претендиран размер след намалението на
иска. След като в влязло в сила съдебно решение договорът за кредит е обявен
за нищожен е приложим чл. 23 от ЗПК, според който когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. С плащането от ищцата на суми над получената главница е налице
неоснователно обогатяване за ответника със сумата 818,16 лева. Поради това
осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната
законна лихва, считано от 28.07.2023 година до окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса от 50 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на
ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в размер на 480 лева, с включен ДДС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С.
И. Ж. с ЕГН: **********, с адрес: ***********************************
сумата 818,16 лева /осемстотин и осемнадесет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 697882 от 27.05.2021 година, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.07.2023 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С.
И. Ж. с ЕГН: **********, с адрес: ***********************************
сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата сумата 480 лева / четиристотин и осемдесет лева/
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната
банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN:
****************************** с титуляр адв. Д. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3