№ 18
гр. С., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900125 по описа за 2024 година
Ищците – Г. Н. К., с ЕГН:********** и Р. В. К., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Н.,
С. област, ул. „Калоян“ № 47, чрез процесуалния им представител адв. Д. Й. Н. от САК, със
съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. „Триадица“ № 5 Б, ет.1, са предявили срещу „З. „О.“ АД,
ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул.
„Света С.“ № 7, ет. 5, обективно и субективно съединени, осъдителни искове по чл.432, ал.1
от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на:
• 150 000 лева на Г. Н. К.
• 150 000 лева на Р. В. К., за причинените им неимуществени вреди –
болки и страдания, от смъртта на дъщеря им Е. Г. Н.а, ЕГН:**********, настъпила на
07.03.2022г., вследствие осъществило се на 22.02.2022г. ПТП в гр. С., около 00.40 часа по
вина на водача на лек автомобил, марка „Ауди А3“, с рег. № СВ 1283 ТВ – Л.С.П.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника, с начална дата на покритие 06.05.2021г. и крайна дата на покритие 05.05.2022г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми, от 31.01.2024г. - датата, на която са
предявени извънсъдебно пред ответника, претенциите за заплащане на застрахователни
обезщетения, до окончателното им изплащане.
Ищците Г. Н. К. и Р. В. К. твърдят в исковата си молба, че на 22.02.2022 г., в гр.С.,
около 00:40 ч., Л.С.П. управлявал лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № СВ 1283 ТВ, като се
придвижвал по бул. „Царица Йоанна“, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“
към бул. „Вардар“, в който участък бул. „Царица Йоанна“ се състоял от 2 платна за
движение, с изградено между тях трамвайно трасе. Всяко от платната включвало по 2 ленти
за движение, като Л.П. се движел в лявата лента на неговото направление, със скорост от
около 93 км./ч., при позволена максимална скорост от 50 км./ч. Пътната настилка била
мокра, поради паднал по - рано дъжд. Приближавайки кръстовището на бул. „Царица
Йоанна“ с ул. „Булина ливада“, водачът П. предприел преминаване в дясната лента за
движение, с цел да изпревари движещ се пред него, също в лявата лента, автомобил
„Шкода“. При извършване на маневрата по изпреварване на лекия автомобил „Шкода“, Л.П.
1
изгубил контрол над управлявания от него автомобил, в резултат на което лекият автомобил
„Ауди А3“ се отклонил надясно, достигнал десния бордюр на булеварда, качил се върху
тротоара за пешеходци и последвал страничен сблъсък между предната му лява врата и
находящ се на тротоара метален стълб, непосредствено след кръстовището с ул. „Булина
ливада“. След този удар автомобилът се завъртял около стълба, в посока по часовниковата
стрелка, и застанал в покой от другата страна на стълба. Вследствие на произшествието, на
място загинал водачът Л.С.П., а возещата се като пътник на предна дясна седалка Е. Г. Н.а,
дъщеря на ищците, била откарана за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където на
07.03.2022г. починала от травмите си.
Г. Н. К. и Р. В. К. твърдят, че по случая било образувано ДП №11059/2022 г. по описа
на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. №7735/2022г. на СГП, в хода на което било установено, че
причина за настъпване на процесното ПТП се явява изгубването на контрол от водача Л.С.П.
върху управлението на лекия автомобил „Ауди А3“, с рег. № СВ 1283 ТВ , както и избраната
от водача превишена скорост за движение от 93 км/ч. С оглед смъртта на виновния за ПТП
водач, наказателното производство било прекратено с постановление от 08.01.2024г. на
прокурор при СГП на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
Ищците Г. Н. К. и Р. В. К. излагат, че към момента на настъпване на процесното
ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил
„Ауди А3“, с peг. № СВ 1283 ТВ, е била покрита от ответното дружество по силата на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
период на валидност от 06.05.2021 г. до 05.05.2022 г.
Ищците Г. Н. К. и Р. В. К. твърдят, че на 31.01.2024г. са предявили писмена претенция
към ответника за изплащане на застрахователни обезщетения, за претърпените от всеки от
тях, вследствие смъртта на тяхната дъщеря Е. Н.а, неимуществени вреди, като предоставили
всички необходими документи за установяване на настъпилото застрахователно събитие и
определяне на размерите на застрахователните обезщетения, но и към настоящия момент,
въпреки изтичането на предвидения в чл. 496, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от КЗ тримесечен срок
за заплащане на дължимите обезщетения, ответникът не е извършил плащания.
Ето защо ищците считат, че за тях е налице правният интерес от предявяване на
настоящите искове пред съда.
Считат, че ответника в разрез с приложимия закон е отказал да разгледа претенциите
по същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, поради което и
на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ дължи законна лихва за претърпените неимуществени от
дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 31.01.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Относно причинените им при процесното ПТП неимуществени вреди ищците излагат
в исковата си молба следното:
Твърдят, че са претърпели и ще продължават да търпят още дълго време силни
душевни болки и страдания в резултат от нелепата смърт на своята дъщеря. Към датата на
злополуката, Е. Н.а е била едва 16-годишно дете, което е живеело заедно със своите
родители, като помежду им са съществували силни чувства на обич, привързаност и
взаимопомощ, характерни за отношенията межеду родители и дете. Ежедневно са полагали
родителски грижи за 16-годишната си дъщеря, като са я подкрепяли и подпомагали във
всеки един аспект от жИ.та. Посрещнали изключително тежко новината за смъртта на детето
си, тъй като била на възраст, в която тепърва й предстояло да изживее най - хубавата част от
своя жИ.т и да сподели радостните моменти с родителите си. Твърдят, че тази загуба е най -
голямата и тежка психическа травма, която един родител може да понесе и е несравнима с
каквото и да е друго нещастие, а болката от нея оставала за цял жИ.т.
Ищците Г. Н. К. и Р. В. К. твърдят, че след трагичната смърт на дъщеря им цялото им
2
равновесие и нормално ежедневие било разклатено. Вече не били същите хора каквито са
били преди инцидента. Реалността за тях вече била друга, а именно с едно неспокойно,
несигурно ежедневие, неразривно свързано с болката от смъртта на тяхната дъщеря и със
силна депресия. Прекършени били всичките им мечти и надежди свързани с детето им.
Твърдят, че и към момента, макар и да са изминали повече от две години от
трагичния инцидент все още не са преодолели загубата на детето си и продължават да
скърбят за него. До края на жИ.та си щели да продължават да изпитват душевни мъки и
страдания, поради нелепата и трагична загуба на своята дъщеря, която е била в началото на
своето личностно развитие и е дължала на своите родители обич и признание, от което те са
били лишени вследствие на настъпилото произшествие, както и от подкрепата й за напред.
Ищците Г. Н. К. и Р. В. К. поддържат, че при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и социално -
икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие. Сочат, че
смъртта на дъщеря им е настъпила през месец март 2022г., като ноторно известен бил
сериозният ръст на инфлацията през този период. Сочат, че по данни на Националния
статистически институт, конкретно за месеца, в който е настъпила смъртта (март 2022 г.),
ръстът на инфлацията бил 12.4 % спрямо същия период през предходната година (м. март
2021 г.).
С оглед на така изложеното и предвид актуалната съдебна практика при подобни
случаи, ищците считат, че обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в
размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях, би компенсирало нанесените им душевни
болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря Е. Н.а.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З. „О.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника си адв. И. Е. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и
размер, и алтернативно ги оспорва като прекомерно завишени, като моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С отговора ответникът „З. „О.“ АД не оспорва твърдението на ищците, че е бил
налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
между З. „О.” АД и собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № СВ
1283 ТВ, валиден към датата на настъпване на процесното събитие - 22.02.2022 г.
Оспорва изцяло твърдения от ищците Г. Н. К. и Р. В. К. механизъм на ПТП, като
твърди, че исковата молба не са приложени годни доказателства за установяването му. Сочи,
че от приложеното Постановление за прекратяване на наказателно производство не е
възможно да се направи заключение по отношение на механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и за причините за настъпване на катастрофата. По делото липсввали
доказателства за състоянието на пътя /освен данни, че пътното покритие е било влажно/,
пътната маркировка, пътни знаци, регулиращи движението, както и данни за скоростта на
движение на автомобилите, интензивността на движението и др.
На следващо място с отговора ответникът твърди, че е налице независимо
съизвършителство от страна на С., поради неподдържането и неизправността на пътния
участък, на който е реализирано процесното пътнотранспортно произшествие, както и
неосигуряването на условия за непрекъснато и безопасно движение по конкретния пътен
участък. С. била задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътна
мрежа - общинска собственост, което задължение в случая не било изпълнено. Твърди, че
процесният пътен участък е бил непригоден за конкретните пътни условия, поради
неполагането на дължимата грижа от С. по изграждането и подръжката на пътния участък,
изразяващо се в непочистването на отводнителните шахти на пътния участък и
неправилното изграждане и поддръжка на участъка. Счита, че състоянието на процесния
пътен участък се намира в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
произшествието, респективно с настъпването на негативните последици от него. Сочи, че по
делото безспорно са налице доказателства, че на местопроизшествието върху пътното
3
платно не само е имало предпоставки, но и обективно е имало концентрирани зони с по-
голямо количество вода /локви/, навлизането в които е причина за настъпване на т.нар.
аквапланинг, който води до загуба на управление над автомобила.
Във връзка с така изложеното твърди, че е налице съществен принос от страна на С.
за настъпване на вредоносния резултат.
С отговора ответникът З. „О.” АД прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице като твърди, че същото, в нарушение
на чл. 137а от ЗДвП е пътувало в автомобила без правилно поставен предпазен колан.
Твърди, че настъпилите вреди са вследствие на неправомерното поведение на пострадалата,
която не е предприела необходимите действия, за да предпази себе си, возейки се в
процесния автомобил. Твърди, че същата е пътувала без поставен предпазен колан с какъвто
е разполагал лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № СВ 1283 ТВ и че при
ползване на обезопасителен колан, той би бил в състояние да задържи пътника в седалката
на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди, че всички телесни
наранявания, включително и тези довели до летален изход, са резултат от свободното
придвижване на тялото на пострадалата в пространството на автомобила и вследствие
ударите в предметите и частите от автомобила, като това била и основната причина за
констатираните телесни наранявания.
Оспорва твърдения интензитет на претърпените болки и страдания от ищците и
навежда твърдения, че липсват доказателства, относно търпените болки и страдания и че
размерът на претенциите е определен произволно.
Ответникът З. „О.” АД оспорва предявените искове за неимуществени вреди и по
размер, като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно
претърпените от ищците вреди, в протИ.речие с принципа на справедлИ.ст, прогласен в чл.
52 от ЗЗД.
На следващо място, по отношение аргументите обективирани в исковата молба,
досежно обвързването на справедливите размери на застрахователното обезщетение с
инфлационните и политическите процеси в страната, ответникът поддържа, че по правната
си същност обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е политическа величина,
нито представлява доход или средство за препитание и попълване на „потребителската
кошница“, поради което нивата на „явната“ и „скритата“ инфлация не следва да влияят при
определяне на евентуално дължимото застрахователно обезщетение за търпени от
правоимащото лице болки и страдания. Поддържа още, че въвеждането на допълнителен
критерий, извън определените предели на чл.52 от ЗЗД, от една страна напълно изкривява
основанието за присъждане на обезщетение и смисъла на законодателното решение, същото
/поради обективна невъзможност да се репарират неимуществените вреди реално/ да се
изплаща като паричен еквивалент, а от друга - протИ.речи, както на закона, така и на
трайната и задължителна съдебна практика.
Оспорва като неоснователни и предявените акцесорни искове за лихви, поради
неоснователност на главните искове.
Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърлите предявените искове.
присъдени направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
С отговора на исковата молба ответникът е направил и следното искане с правно
основание чл.219 от ГПК:
За привличането на С., с БУЛСТАТ ., с адрес за призоваване: гр. С. 1000, ул.
„Московска“ № 33 като трето лице помагач, тъй като ответника имал право да получи
платеното застрахователно обезщетение, ведно с лихвите и разноските в случай, че се
докаже, че с бездействието си, изразяващо се в неподдържаното и неизправността на пътния
участък, на който е реализирано процесното пътнотранспортното произшествие, както и
неосигуряването на условия за непрекъснато и безопасно движение по конкретния пътен
4
участък, С. значително е допринесла за настъпване на процесното ПТП.
С определение №334/09.07.2024г. постановено по настоящото дело, съдът е
конституирал на основание чл.219 ал.1 от ГПК като трето лице помагач С. на страната на
ответника З. „О.” АД.
Препис от определение №334/09.07.2024г. и молбата по чл.219 ГПК на ответника е
връчен на С. на 22.07.2024г. и в предоставения двуседмичен срок е депозиран писмен
отговор /становище/ вх. №7618/05.08.2024г., подаден чрез пълномощника юрк. Д. А., с който
оспорват предявените искове по основание и размер.
По твърденията на ищците Г. Н. К. и Р. В. К., третото лице помагач С. излага
следното:
Сочи, че от данните по делото се установявало, че водачът на процесното МПС е
загинал на място, вследствие на ПТП, а на пътничката Е. Н.а е била причинена телесна
повреда и впоследствие е починала на 07.03.2022 г. Поради това, че смъртта е настъпила 13
дни след ПТП, твърди, че не е установено по безспорен начин, дали смъртта е настъпила
вследствие на претърпените от ПТП телесни повреди или други обстоятелства са
допринесли за това.
Относно размера на претендираното обезщетение, поддържа изложеното от
ответника в отговора на исковата молба за завишения му размер. Счита, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, поради пътуване без предпазен колан.
По твърденията на ответника излага следното:
Оспорва твърдението на ответника за независимо съизвършителство от страна на С.,
поради неподдържането и неизправността на пътния участък.
Твърди, че по делото към момента никакви данни за наведените от ответника
твърдения за наличие на местопроизшествието на концентрирани зони с по-голямо
количество вода (локви), навлизането в които да станали причина за настъпване на
аквапланинг, довел до загуба на управление над автомобила от загиналия водач.
Сочи, че от представеното към исковата молба Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 08.01.2024 г., било видно, че причина за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача, който е управлявал с превишена скорост и е извършил
резки движения със завъртане на кормилното колело на автомобила, при което загубил
управлението му.
Твърди, че след справка в сайта https://www.stringmeteo.com се установило, че към
момента на ПТП не е валяло, а предходния ден (21.02.2022 г.) в гр. С. са паднали валежи с
количество 0.8 л/кв.м., паднали до 06:00 ч., или около 18 часа преди ПТП. А от справката за
цялата седмица преди ПТП било видно, че освен 0.8 л./кв.м. на 21.02.2022г., валежи по
същество е имало единствено на 18.02.2022г. - 1.6 л./кв.м.
С оглед на така изложеното третото лице помагач твърди, че в дните преди ПТП са
паднали минимални количества валежи, които не биха могли да доведат до образуване на
концентрирани места с вода, които да доведат до аквапланинг при гуми с допустим от
нормативната уредба грайфер.
На следващо място в становището, се оспорва твърдението на ответника за
неправилно изграждане и поддръжка на пътния участък и непочистване на отводнителните
шахти.
Твърди се, че бул. „Царица Йоанна“ като един от основните булеварди на Столицата,
е изграден спрямо изискванията по отношение на отводняването му, с функционираща
отводнителна система и съответната денивелация, която да отвежда водата към нея.
Освен изграждането на пътния участък, същият се поддържал в отлично състояние.
Твърди се, че от публично достъпните снимки от юни 2022 г. на функцията Google
street view на Google maps, било видно, че на мястото на процесното ПТП пътната настилка
5
е в отлично състояние, без дупки или пропадания, които биха могли да съберат повече
количество вода, което да доведе до евентуален аквапланинг, каквото било състоянието на
участъка и година по-късно - август 2023 г.
Допълнително се излага, че С. не е бездействала във връзка с предписаното й
нормативно задължение да поддържа посочения булевард, съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата и в изпълнение на задължението си да поддържа пътната инфраструктура е
сключила Договор № СОА19-ДГ55-517/23.07.2019г. със „С.“ ДЗЗД с БУЛСТАТ.
Твърди се, че съгласно посочения договор дружеството-изпълнител се задължило да
извършва на територията на С. - III зона, включваща райони „Люлин“, „Връбница“,
„Възраждане“ и „Илинден“: „дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа
и пътните съоръжения.“/чл.1, ал.1 от договора/. В договора били предвидени два режима на
поддръжка - абонаментна поддръжка и след конкретно възлагане. Бул. „Царица Йоанна“, без
частта от бул. „Добринова скала“ до Околовръстен път, бил включен в обхвата на посочения
договор, като същият бил под № 5 в списъка с улици в Приложение 6 на абонаментна
поддръжка, които изпълнителят се задължил да поддържа в изправно състояние. Дейността
по поддържането на пътя включвала осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение по него през цялата година, а видовете дейности, които са
включени в текущото поддържане, каквато е абонаментната поддръжка били подробно
посочени в договора, вкл. и дейностите „рекордиране и/или възстановяване на разрушени
отводнителни съоръжения - улични оттоци, ревизионни шахти, отводнителни тела при
повдигнати пешеходни пътеки и канавки“, „почистване на водостоци, мостове и техните
отвори от кал и наносни материали“.
С оглед на така изложеното, третото лице помагач счита, че С. е изпълнила
задължението си да поддържа отводняването на посочения пътен участък, с възлагането на
горепосочените дейности за целия срок на договора на дружеството-изпълнител.
Контролът по изпълнението на договора се осъществявал посредством месечни и
постоянни инспекции, извършвани от представител на възложителя С. /чл.8 от договора/, за
което били съставяни констативни протоколи. Сочи се, че от констативните протоколи за
бул. „Царица Йоанна“ от 28.01.2022г. и от 28.02.2022г., преди и след процесното ПТП, било
видно, че обектите са приети без забележки от инвеститорския надзор и комисията. За
булеварда било отредено нИ. на обслужване „Б“, като индикаторите за изпълнение били
посочени в констативните протоколи. Твърди се, че в представените протоколи за месечна
инспекция за всички улици на абонаментна поддръжка по договора с рег. № СОА22-ДР00-
236/07.02.2022 г. и рег. № СОА22-ДР00- 493/14.03.2022 г., в С. за одобряване, не е
констатирано неизпълнение на нИ.то на обслужване по отношение на отводнителната
система и водостоците за нито една улица или булевард.
Ето защо третото лице помагач С. на страната на ответника З. „О.” АД, счита
неоснователни твърденията на ответника, че на мястото на ПТП, реализирало се на
22.02.2022г. е имало значителни количества вода, поради неполагане на дължима грижа по
изграждане и поддържане на пътния участък от С., довело до аквапланинг, станал причина
за настъпването му.
С. моли, съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения срещу З.
„О.” АД искове като неоснователени и недоказани.
В условията на евентуалност, да присъди обезщетение за неимуществени вреди в по-
нисък размер от претендирания, предвид по-ниската степен на претърпените болки и
страдания и поради съпричиняване от страна на пострадалата.
В случай, че съда уважи предявените искове, моли с мотивите на решението да бъде
установено, че не са налице данни причина за ПТП да е лоша поддръжка на пътния участък.
В случай, че предявените искове бъдат уважени, се прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. За
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правната и фактическа
6
сложност на делото.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците Г. Н. К. и Р. В. К. не са подали допълнителна
искова молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се представи препис извлечение от акт за смърт на Е. Г. Н.а, починала на
07.03.2022г. и удостоверение за наследници, видно от което ищците Г. Н. К. и Р. В. К. са
нейни родители.
По делото се назначи комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
видно от заключението на която на 22.02.2022 година, към 00:40 часа – тъмната част на
денонощието, в гр. С., по булевард „Царица Йоана”, в посока от бул. „Д-р Петър Дертлиев”,
към ул. „Вардар”, в зоната на „Т” образно кръстовище с ул. „Булина ливада”, намираща се
вдясно на бул. „Царица Йоана”, със скорост около 93 км./час, се е движил лек автомобил
„Ауди” А3 с регистрационен номер СВ 1283 ТВ, управляван от Л.С.П.. На предна дясна
седалка в автомобила е пътувала Е. Г. Н.а.
Платното за движение по бул. „Царица Йоана” в посока към бул. „Вардар” към
момента на ПТП е било предназначено за еднопосочно движение, с две пътни ленти за
движение в посоката, всяка с широчина по 3,40м., отделени една от друга с пътна
маркировка „М3”. Вляво от лявата пътна лента са били обособени трамвайни трасета с
трамвайни линии в двете посоки, отделени от платното за движение на автомобили с
бордюри с височина 0,15м., като тротоарните площи са разположени преди и след
кръстовището с ул.”Булина ливада”. Участъкът по бул. Царица Йоана е бил прав, равнинен,
от дребнозърнест асфалт, без дупки и посипаности, мокра пътна настилка, без образувани
локви.
Платното за движение по ул. „Булина ливада” е било предназначено за двупосочно
движение с обща широчина 10 метра и тротоари от двете страни.
Навлизайки в кръстовището процесният автомобил се е намирал в лявата пътна лента
и е предприел маневра за прибиране в дясната такава, като е отклонил автомобила рязко,
следствие на което последният се е преплъзнал в дясно със задната си част и водачът на
автомобила е реагирал с отклонение в ляво, следствие на което автомобилът е преминал
през лявата пътна лента и е достигнал до левия бордюр, където се е ударил със задното си
ляво колело и се е насочил в дясно, по отношение първоначалната си посока на движение,
ротирайки в посока на посоката на движение на часовниковата стрелка и така пресичайки
отново платното за движение по бул. „Царица Йоана”, е преминал в крайпътното
пространство и с лявата си странична част, в областта на лявата врата (автомобилът е с три
врати), се е ударил в метален стълб от уличното осветление, при което се е установил на
място.
От горното, съгласно описаното в протокола за оглед, в конкретния случай липсват
условия за възникване на аквапланинг и загубата на управлението на автомобил „Ауди” не
7
може да се дължи на това явление.
Състоянието на пътния участък в конкретната пътна ситуация има отношение към
настъпване на произшествието дотолкова, доколкото при конкретните действия на водачът на
лек автомобил „Ауди”, при движение на автомобилът с конкретната скорост, се е получило
странична неустойчИ.ст на превозното средство, довела до частична загуба на контрол над
управлението на същото. Именно тази странична неустойчИ.ст, съчетана с технически
неправилни действия на водачът на лекия автомобил са довели до настъпване на
произшествието. Ноторно известно е, че при мокро асфалтово покритие коефициента на
сцепление между гумите на автомобила и терена е по-нисък в сравнение с този при сухо
асфалтово покритие, при което при реалната скорост на лекият автомобил, загубата на
странична устойчИ.ст, при описаните по-горе действия от страна на водачът, се е получила
при движение на автомобилът със скорост около 93 км/час.
При същите тези действия на водачът и траектория на движение на автомобила, при
сухо асфалтово покритие таза загуба на странична устойчИ.ст би се получила при
сравнително по- висока скорост на движение на автомобила. Именно в това е причинната
връзка на състоянието на пътния участък с настъпване на ПТП, но от техническа гледна
точка, първопричината следва да се търси в движението на автомобила с превишена
скорост, несъобразена с пътните условия и неадекватните действия на водачът на лек
автомобил „Ауди” в зоната на ПТП с органите за управление на автомобила.
При извършената аутопсия на трупа на Е. Г. Н.а, както и от обективната находка
отразена в медицинската документация установена в хода на лечебнодиагностичния процес
в лечебното заведение е видно, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на Е. Г.
Н.а са били причинени следните травматични увреждания:
Черепно-мозъчна травма и травма на лицевия масив, изразяващи се в счупване на
долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл; счупване на носните кости (по
рентгенологични данни); счупване на коронката на първи горен десен зъб; оскъден
кръвоизлив под твърдата мозъчна обивка в ляво; травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на дясната голямомозъчна хемисфера;
Шийна травма, изразяваща се в атланто-окципитална дислокация (разтягане с
разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и черепната основа); ограничен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по основата на двете малкомозъчни хемисфери;
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на лявата ключица към рамото;
кръвонасядане на меките тъкани в средната трета на гръдната кост и двустранно странично
от нея на гръдния кош; набиране на въздух в лявата половина на гръдната кухина
/пневмоторакс/; подкожен емфизем в ляво; контузия на двата бели дроба; кръвонасядане на
средностението и околосърдечната торбичка; контузия на сърцето;
Коремна травма, изразяваща се в кръвонасядане на мастните капсули на двата
бъбрека и на хилуса на левия; контузия на левия бъбрек с повърхностно разкъсване на
паренхима и набиране на малко количество кръв подкапсулно; отваряне на лявата кръстно
8
хълбочна става; счупване на горното рамо на лявата срамна кост /по клинични данни/;
кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз;
Кръвонасядания по двата долни крайника;
При преценката на механизма на пътнотранспортното произшествие, движението на
телата на водача и пасажера на предна дясна седалка в момента на удара, констатираните
травматични увреждания на пострадалата Е. Г. Н.а с оглед тяхната тежест и анатомична
локализация в областта на гърдите и корема, същите са причинени от ударното възпиращо
действие на предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто се явява
обезопасителния колан в момента на задействането му.
Механизмът на получаване на причинените телесни увреждания на Е. Г. Н.а е
високоенергийно ударно въздействие в областта на гърдите и корема, при което са се
получили травмите на съответните органи и фрактурите на лявата ключица към рамото и
кости на таза. Черепномозъчната и шийна травма е получена в резултат на удар/и/ върху
твърд/и/ тъпи/и/ предмет/и/, като могат да бъдат получени при наличието на поставен
обезопасителен колан. С оглед обстоятелството, че главата е свободноподвижна спрямо
тялото са налице различни варианти на получаване на уврежданията в областта на главата и
лявото рамо, като всички те са възможни при наличие на поставен обезопасителен колан,
при конкретния механизъм на протичане на процесното пътнотранспортно произшествие.
При извършената справка в програма „Аудатекс” по номера на рамата -
WAUZZZ81ZWA037489, се установи, че същият е произведен 1997 година и предна дясна
седалка, на която е пътувала пострадалата е снабдена с триточков обезопасителен колан,
като същият не е снабден е задействане посредством пиропатрон.
Този вид предпазни колани (като монтирания на процесния автомобил), се
характеризират, че същите се задействат при внезапно политане на тялото на ползващия
колана в посока напред, под действие на инерционните сили при удар на автомобила в
челната му част, при движение със скорост над 18 -20 км/час, при което ключалката на
колана се задейства и блокира разширяването на колана.
Страните по делото не оспорват факта, за наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с peг. № СВ1283ТВ,
сключена със З. „О.” АД към датата на настъпване на ПТП- 22.02.2022г.
Страните по делото не оспорват факта, за предявяване на застрахователните
претенции от страна на ищците Г. Н. К. и Р. В. К. на 31.01.2024г. пред ответника З. „О.” АД.
По делото се разпита свидетелката Т.Б. Г..
„Познавам Р. и Г. К.и от много отдавна. С Г. бяхме съученици, след това по стечение
на обстоятелствата като роднини, тъй като съм омъжена за техен братовчед. Знам за загубата
на дъщеря им, която по лоши стечения на обстоятелствата се наложи ние да им съобщим
новината. Не са могли да се свържат с тях и сутринта дежурният полицай, който ни познава
и знае, че сме роднини, се свърза с нас и трябваше да отидем и да им съобщим за случилото
се. Казаха ни, че е станала катастрофа, че дъщеря им Е. е пострадала и е в УМБАЛСМ „Н.“.
Отидохме лично до родителите й, за да им съобщим. В УМБАЛСМ „Н.“ детето беше
9
приспано, тъй като се бореха за жИ.та му, но за съжаление травмите й не бяха съвместими с
жИ.та. Е. беше младо и целеустремено дете, с мечти. Г. и Р. бяха много грижовни родители.
Тримата живееха на едно място, ходеха на почивки и прекарваха повечето време с нея, беше
много дългоочаквано дете. Те имат едно момиче и 10 години по-късно след много опити и
три неуспешни опита, Р. забременя с Е.. Бременността с Е. беше много тежка, на което съм
свидетел, защото помагах на Р. няколко месеца, тъй като не можеше дори да се храни.
Борбата, за да се появи това дете, беше голяма и грижите за него бяха отлични. След
загубата им, те се промениха като хора. ЖИ.тът им се обърна. Ние живеем в малко селце.
Тяхната къща има изглед към гробищния парк и съпругът ми беше помолен, когато се
изграждаше мястото за дъщеря им, тя да бъде в място, което се вижда от техния прозорец.
Ходят всеки ден на гроба й вече трета година, колкото и да се опитваме да им повлияем да
спрат да ходят или поне по някакъв начин да разредят ходенето, просто там е тяхното място
и някак си компенсират загубата. Р. се старае. Направили са каквото са мечтали. Р. имаше
средства, които беше отделила за учене на Е., които средства вложи там, за да направи нейно
малко кътче. Всичко нейно вкъщи се пази. Нейната стая не е пипана, пазят снимки и всичко
останало, нищо не е местено, за да им напомня. Говорим си за нея непрекъснато. Обичаме да
си говорим за нея и да не забравяме моментите. Всички сме съпричастни с това и много
трудно се изживява. След инцидента социалният им жИ.т най-вече се промени, не общуват,
спряха на участват във всякакви мероприятия, които са с повече хора. Р. смени работата си.
Нашите сбирки също са много трудни след многократни опити. Изолираха се и се борят с
мъката си. Наложи се Р. да ходи на психолог. Може би и все още, ако й се налага, бих я
посъветвала да ползва услугите му. Г. загуби плановете си за развитие чрез частен бизнес.“
По делото се представи и постановление от 11.05.2022г. по пр.пр.№10184/2020г. на
СГП за прекратяване на досъдебното производство поради това, че причинителат на ПТП
Л.С.П. е починал.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения
за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени и гласни доказателства и от заключението по назначената комплексна
10
автотехническа и медицинска експертиза, че на 22.02.2022 година, към 00:40 часа – тъмната
част на денонощието, в гр. С., по булевард „Царица Йоана”, в посока от бул. „Д-р Петър
Дертлиев”, към ул. „Вардар”, в зоната на „Т” образно кръстовище с ул. „Булина ливада”,
намираща се вдясно на бул. „Царица Йоана”, със скорост около 93 км./час, се е движил лек
автомобил „Ауди” А3 с регистрационен номер СВ 1283 ТВ, управляван от Л.С.П.. На предна
дясна седалка в автомобила е пътувала Е. Г. Н.а. Навлизайки в кръстовището процесният
автомобил се е намирал в лявата пътна лента и е предприел маневра за прибиране в дясната
такава, като е отклонил автомобила рязко, ротирайки в посока на посоката на движение на
часовниковата стрелка и така пресичайки отново платното за движение по бул. „Царица
Йоана”, е преминал в крайпътното пространство и с лявата си странична част, в областта на
лявата врата (автомобилът е с три врати), се е ударил в метален стълб от уличното
осветление, при което се е установил на място. Е. Г. Н.а е получила следните травматични
увреждания:
Шийна травма,
Гръдна травма,
Коремна травма и
Кръвонасядания по двата долни крайника.
При преценката на механизма на пътнотранспортното произшествие, движението на
телата на водача и пасажера на предна дясна седалка в момента на удара, констатираните
травматични увреждания на пострадалата Е. Г. Н.а с оглед тяхната тежест и анатомична
локализация в областта на гърдите и корема, същите са причинени от ударното възпиращо
действие на предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто се явява
обезопасителния колан в момента на задействането му.
На 07.03.2022г. Е. Г. Н.а почива в УМБАЛСМ „Н.“.
Съдът кредитира заключението на комплексната съдебната автотехническа и
медицинска експертиза, като компетентна, задълбочена и непротИ.речива.
Водачът е нарушил чл.20 ЗДвП „(1) Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: Д.ие, протИ.правност на Д.ието,
вреди, вина, причинно-следствена връзка между Д.ието на Л.С.П. и уврежданията, получени
от пострадалата Е. Г. Н.а, довели до нейната смърт. Видно от разпита на свидетелката Т.Б. Г.
ищците Г. Н. К. и Р. В. К. са приели много тежко внезапната загуба на тяхната дъщеря,
същите били сплотено и задружно семейство с хармонични отношения, като са загубили
11
чакана и обгрижвана с любов дъщеря. Към момента на произшествието Г. Н. К. е на 50г., а Р.
В. К. на 47г..
Родителите претърпят емоционални болки и страдания с изключителен интензитет и
за продължителен период от време, които според свидетелката Т.Б. Г. още не са преодолени.
С оглед справедлИ.стта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на тяхната дъщеря Е. Г. Н.а и за
претърпените неимуществени болки и страдания от родителите Г. Н. К. и Р. В. К. съдът
намира, че справедлИ.то обезпечение е в размер на по 150 000,-лв. за всеки един от тях, с
което исковете следва да се уважат в пълен размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника З. „О.” АД за наличие на
съпричиняване. С поведението си пострадалата Е. Г. Н.а не е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Същата е била с предпазен колан, част от уврежданията са причинени
от него, като той не би могъл да предотврати черепномозъчната травма, получена от
пострадалата и причинила нейната смърт. Ето защо съдът намира, така определеното
обезщетение не следва да се редуцира на основание чл.51 ал.2 ЗЗД.
По отношение на обезщетенията за неимуществени вреди за забава върху главницата.
Съгласно чл.429 ал.3 КЗ обезщетението следва да се присъди от 31.01.2024г. след
предявяване на застрахователната претенция.
Ответникът ЗАД „О.” АД е направил разноски в размер на 26760,-лв. (1200,-лв. за
КСМАТЕ и 25560,-лв. адвокатско възнаграждение). При този изход на спора и на основание
чл.78 ал.3 ГПК, следва да останат в негова тежест.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗАД „О.” АД следва да бъде осъден да заплати
на СОС 12 000,-лв. - държавна такса (4% върху 300 000,-лв.)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45
ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ, ЗАД „О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7 ет.5 да заплати на Г.
Н. К., с ЕГН:********** с адрес: с. Н., С. област, ул. „Калоян“ № 47 сумата 150 0000,-лева
(сто и петдесет хиляди лева), за причинените на Г. Н. К. неимуществени вреди – болки и
страдания, от смъртта на дъщеря му Е. Г. Н.а с ЕГН:**********, настъпила на 07.03.2022г.,
вследствие настъпило на 22.02.2022г. ПТП в гр. С., по вина на водача Л.С.П. на лек
автомобил, марка „Ауди А3“, с рег. № СВ 1283 ТВ , застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника З. „О.” АД, ведно със законната
лихва върху сумата от 31.01.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45
ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ, ЗАД „О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7 ет.5 да заплати на Р.
В. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Н., С. област, ул. „Калоян“ № 47 с адрес: с. Н., С.
област, ул. „Калоян“ № 47 сумата 150 000,-лева (сто и петдесет хиляди лева), за
причинените на Р. В. К. неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на дъщеря й
Е. Г. Н.а с ЕГН:**********, настъпила на 07.03.2022г., вследствие настъпило на 22.02.2022г.
12
ПТП в гр. С., по вина на водача Л.С.П. на лек автомобил, марка „Ауди А3“, с рег. № СВ 1283
ТВ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника З. „О.” АД, ведно със законната лихва върху сумата от 31.01.2024г., до
окончателното й изплащане.
Решението е постановено при участието на С., с БУЛСТАТ ., с адрес за призоваване:
гр. С. 1000, ул. „Московска“ № 33, като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД
„О.” АД, ЕИК..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ЗАД „О.” АД, ЕИК. гр.С. ул.“Света С.“ 7
ет.5, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. Бул.“Витоша“ №2 сумата 12000,-
лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13