Решение по дело №533/2020 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 28.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 533/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №4032400 на ОДМВР София, с който на А.П.И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лв..

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е липсвал пътен знак В26, не са извършвани ремонтни дейности, нарушени са административнопроизводствените правила и не е приспаднат 3% толеранс.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат, който поддържа жалбата. Пледира, че деянието е извършено извън валидността на Заповедта, че са допуснати нарушения при попълване на протокола за използване на АТСС, както и че не е приспаднат 3% толеранс от скоростта. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище  за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 19.10.2020г. (видно от справка на л. 21 от делото), а жалбата е подадена на 28.10.2020г. (видно от пощенски плик на л. 6 от делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 17.09.2020 г. в 08,32 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+ 200 километър, посока гр. Пловдив, лек автомобил „БМВ 525Д“, рег. №КН9801ВР, който се движел със скорост от 132 км/ч. при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че измерената скорост е 136 км/ч..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е приспаднат предвидения в закона толеранс на скоростта, тъй като измерената скорост е 136 км/ч, а жалбоподателят е санкциониран за установена стойност на скоростта от 132 км/ч..

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят.

След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лв за превишаване на скоростта с 62 км/ч.

От удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г. на Българския институт по метрология се установява, че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г.. Същевременно твърдяното нарушение е от 17.09.2020г.. При преценка на техническата годност на средството за измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.

От представения протокол № 4-41-20 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 31.07.2020г.

При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.; Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-576/26.06.2020г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. По делото са изискани и представени всички гореизброени заповеди за ВОБД. В случая е била налице ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по делото. Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в. Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед.  Това е видно и при проследяване на хронологията на представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди удължават периода на ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД (л. 20 от делото)  се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението не попада в обхвата на горецитираните заповеди, тъй като твърдяното нарушение е извършено на 17.09.2020г., а Заповед №РД-11-576/26.06.2020г. е с валидност до 31.12.2020г..

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а ал. 3 предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС дава яснота относно общите правни характеристики на електронния фиш, а именно, че същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Това задължително тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП. Така например неприложим се явява 3-месечният срок от откриването на нарушителя по ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същият се отнася до издаването на АУАН, а фишът има и характеристиките на НП. Неприложим е и 6-месечния срок по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същия се отнася до издаването на НП, а фиша има и характеристиките на АУАН.

Независимо от всичко гореизложено ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за това са следните:

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от тази Наредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.

От  представения на л. 16 от делото Протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата се установява, че техническото средство е било монтирано в МПС в района на 46+200 км. на АМ "Тракия" с посока на движение на контролираните МПС- от гр София към гр. Пловдив. В графата „Пътен знак за ограничение“ изрично е отбелязано „Не“, респ. не е посочено въведено ограничение и не е посочен видът на пътния знак. В графата „Общо ограничение на скоростта“ е посочено 70 км/ч вместо 140 км/ч за автомагистрала. Наред с това е посочено, че от пътния знак с въведено ограничение (какъвто е отбелязано, че няма) до АТСС разстоянието е 600м.. Горното представлява вътрешно противоречие между данните, които са въведени в протокола. Същевременно обаче в надлежната графа на протокола ясно е посочено, че липсва пътен знак за ограничение на скоростта.

Следователно с ЕФ жалбоподателят е наказан за превишаване на скорост при въведено ограничение с пътен знак В26 (изрично отбелязано в ЕФ), а същевременно от Протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. се установява, че няма пътен знак за ограничение на скоростта.

Посоченото несъответствие поражда основателно съмнение за действителното наличие на знак В26 към момента на твърдяното нарушение. Този извод не се разколебава от представената схема на знаковото стопанство, тъй като именно Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата отразява действителното положение към момента на всяко конкретно използване на АТСС. Наред с това схемата на знаковото стопанство касае неотносима Заповед от 2019г. (издадена почти една година преди процесния случай и касаеща предходен период).

В тежест на АНО е да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на административното нарушение и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния случай не е сторено.

С оглед на вътрешните разминавания, допуснати при попълване на протокола, и изричното отбелязване в същия, че липсва пътен знак за ограничение на скоростта не може да бъде доказано по несъмнен начин наличието на въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта в участъка, в който е заснето нарушението.

С оглед гореизложеното атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се претендират разноски, като съгласно представеният Договор за правна защита и съдействие заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна, като същото е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в размер на законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв.. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.

Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4032400 на ОДМВР София, с който на А.П.И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лв..

ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на А.П.И., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: