Решение по дело №624/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 60
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Десислава Цветкова Миланова
Дело: 20211630200624
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. гр.Монтана , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВ. МИЛАНОВА

при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
в присъствието на прокурора И. Р. К. (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВ. МИЛАНОВА Административно
наказателно дело № 20211630200624 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият ОГН. Г. Л. - роден на xxxx г. в град Л., обл.Монтана,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, с
постоянен и настоящ адрес в град Л., ул xxxx , с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 03.10.2018г. в гр. Монтана, обл. Монтана, в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-
Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация -Декларация по чл.13, т.6 от Наредба
№ І-157 от 2002г. на МВР, за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151 ал.5 от
Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - пред Е. М. Л. - на длъжност
системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Монтана, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в
РБългария, гр.Л., ул xxxx , а не действителното такова - лицето живее и работи в РГермания
/съгласно §6, т.46 от ЗДвП- „Обичайно пребиваване в Република България” е мястото,
където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради
лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее”/ -
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият ОГН. Г. Л. - роден на xxxx г. в град Л., обл.Монтана,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, с
постоянен и настоящ адрес в град Л., ул xxxx , с ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1
от НК от наказателна отговорност за така извършеното престъпление по чл.313 ал.1 от НК,
като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в полза на
Държавата.
1
ОСЪЖДА обвиняемият ОГН. Г. Л. със снета по-горе самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ
на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата от 245.29 лева
разноски от досъдебното производство, както и по сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00
лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд-
Монтана.


Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________


2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решението № 60/ 13.09.2021г. по
АНД № 624/ 2021г. по описа на РС - Монтана

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от
07.06.2021г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемият О.. Г. Л. от
град Л. за престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание в
минималния предвиден в правната норма размер.
Обвиняемият О.. Г. Л. от град Л. на досъдебното производство не се
признава за виновен за извършеното деяние, като се възползва от правото да
не дава обяснения. В хода на съдебното производство редовно призован не се
явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от защитникът му –
адв.Л.И.-АК-Монтана, в която взема становище, че са редовно призовани, да
се даде ход на делото и бъде оправдан обвиняемия, поради недоказаност на
умисъла.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на упълномощеният защитник и обвиняемия, както и становището на
прокурора изложено в мотивирано постановлението, намира за установено
следното:
На 03.10.2018 година обвиняемият О.. Г. Л. от гр.Л. се явил в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Монтана, за да подаде необходимите
документи, за издаване на дубликат на СУ на МПС, като посочил, че е
изгубил българското си свидетелство в Германия.
Предвид на това попълнил собственоръчно и представил на
служителката на сектор „ПП” – ОД на МВР – Монтана, свидетелката Е.М.Л.,
системен оператор, Декларация по чл.13, т.6 от Наредба №1-157/2002г. на
МВР, за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина. В същата декларирал, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС, както и че не
притежава друго валидно СУ на МПС, издадено от държава- членка на ЕС.
На 10.10.2018г. СУ на МПС с № ХХХХХХ е връчено на лицето Н.Г.Н.,
съгласно пълномощно рег.№ 9340/ 04.10.2018г. на нотариус С.С., с рег.№ 577
на Нотариалната камара, с район на действие PC - Лом.
1
Видно от писмо рег.№А - 25322/ 13.09.2019г. на ДМОС - МВР е че в
същата Дирекция е получено съобщение от Интерпол Висбаден, Германия, в
което се сочи, че лицето О.. Г. Л. и неговата съпруга Н. Л.а имат официална
адресна регистрация на територията на Германия от дата 01.08.2016г. и
съответно има „обичайно пребиваване” в Германия, а българското СУ на
МПС, с № ХХХХХХ е издадено на 05.10.2018г, което е в противоречие с
изискването за „обичайно пребиваване”, съгласно Директива 2006/126/ЕО.
В добавка се сочи от немските власти, че обвиняемият О.Л. притежава
лек автомобил „С.А.”, с per.№ ХХХХХ а от справка в информационните
масиви на полицейската система на Германия става ясно, че Л. има общо 10
регистрации: за неплатени глоби, свързани с нарушаване на ЗДвП на
Германия, подправяне на документи, управление на МПС без надлежно
издадено СУМПС.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно - почеркова
експертиза, оформена с Протокол № 246/14.08.2020г, изготвена от Д.С. -
експерт при НТЛ - ОДМВР -Монтана /л.136 - л.140 от ДП/, от заключението
на която е видно, че подписът от позиция „Декларатор” в представената за
изследване в оригинал Декларация за обичайно пребиваване, във връзка с
чл.13, т.6 от Наредба №1-157/2002 година на МВР, за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина от името на обвиняемия О.. Г. Л., от дата 03.10.2018г. е
изпълнен от него.
Съдът изцяло възприема заключението на назначената в хода на
досъдебното производство експертиза, като обективна и компетентно дадена,
а още повече и не оспорена от страните по делото.
От изложените фактически обстоятелства се налага правния извод, че
обвиняемият О.. Г. Л. е осъществил от обективна състава на престъплението
по чл.313 ал.1 от НК, като на 03.10.2018г. в град Монтана, обл. Монтана, в
сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Монтана, потвърдил неистина в
писмена декларация - Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І-157 от 2002г.
на МВР, за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон -
чл.151 ал.5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта
- пред Е.М.Л. - на длъжност системен оператор в сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР - Монтана, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в РБългария, гр.Л.,
ул.”Я.” № 8, а не действителното такова - лицето живее и работи в РГермания
/съгласно §6, т.46 от ЗДвП- „Обичайно пребиваване в Република България” е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
2
обвързаност на лицето с мястото, където то живее”/.
Деянието по чл.313, ал.1 от НК е от така наречените формални
престъпления, при които не са налице съставомерни имуществени вреди.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ - в настоящия случай писмена декларация,
която по силата на закон – чл.13, т.6 от Наредба № І-157 от 2002г. на МВР, за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151 ал.5 от
Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - пред Е.М.Л. -
на длъжност системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Монтана, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,
че обичайното му пребиваване е в РБългария, гр.Л., ул.”Я.” № 8, а не
действителното такова - лицето живее и работи в РГермания.
С такова престъпление се засяга правната сигурност на
документирането и документооборота и се затруднява дейността на
държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите.
На следващо място, за да бъде осъществен престъпния състав по чл.313
от НК е необходимо освен декларацията, която се дава по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет, в самият акт да е
предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност
по чл.313 от НК. Законодателят изрично е предвидил това обстоятелство като
съставомерен признак, без наличието, на който престъплението не е
осъществен. В конкретните декларации – обект на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, изрично е посочено, че за деклариране на неверни
данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Текстът изисква потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по
силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някакво обстоятелство. Инкриминираната декларация, депозирана от
обвиняемия пред служител на сектор „ПП” при ОД на МВР по съществото си
представлява удостоверителен документ, които може да бъдае предмет на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК, тъй като представляват изрично и
конкретно писмено изявление от страна на обв.О. Л., което е с правно
значение, тъй като съдържат твърдения, установяващи съществуването на
определени факти и обстоятелства. Тя е депозирана пред орган на власт за
удостоверяване истинността на съдържащите се в нея факти и обстоятелства.
По делото несъмнено е установено, че декларираните факти и обстоятелства
не са истинни - не отговарят на действителното фактическо положение къде е
обичайното пребиваване на обвиняемия. Обследваната декларация се изисква
по силата на „закон”, каквато е регламентацията на чл. 313, ал. 1 от НК.
3
От субективна страна обв. О.. Г. Л. е действал при форма на вината пряк
умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че полага подпис под
невярно документирани обстоятелства, че обичайното му пребиваване е в
Република България, макар през последната една година да е пребивавал в
Република Германия; обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване.
В случая са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемия Л. умишлено
деяние се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба
от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост – арг.л.158 от
ДП обвиняемия не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК. От
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като
престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на
обвиняемия следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а
именно 1 000.00 лв, която следва да се заплати в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемия Л. е извършил престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обвиняемия Л. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2
от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават
налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия Л. да ЗАПЛАТИ на
основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените
по ДП разноски за експертиза в размер на 245.29 лева, както и по сметка на
РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни