Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 11.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на единадесети ноември
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА МАРИАНА ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 14232 по
описа
за
2019 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на И.Д.Д. против разпореждане за разноски наложени по изпълнително
дело № 20198400400917 с твърдения за неоснователност на налагането им, несправедливост,
нецелесъобразност и прекомерност.
Жалбоподателят
твърди, че не е вярно твърдението за неплащане от негова страна на размера на
задължението за издръжка. Твърди, че за релевантния период жалбоподателят е
изплаща издръжка, така както е присъдена с Определение № 120793/21.05.2019 г.
за налагане на привременни мерки, а именно 150 лв.месечно.
Моли
съда да отмени възложените в тежест на жалбоподателя разноски по изпълнително
дело № 20198400400917 и същите да останат в тежест на взискателя така, както ги
е направил.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя чрез
процесуалния й представител адвокат Т., с което молят съда да остави без
уважение жалбата на длъжника по изпълнителното дело.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20198400400917 е образувано
за принудителното събиране на парично вземане по изпълнителен лист от
27.08.2019 г. по гр.д. № 80954/2018 г. по описа на СРС, 92 състав, след
допуснато предварително изпълнение на Решение № 130353 от 03.06.2019 г., по
силата на който длъжникът и жалбоподател в настоящото производство И.Д.Д. е осъден да заплаща на малолетното си дете-взискателя
Й.И.Д., действаща чрез своята майка и законен представител Н.В.В., с постоянен
адрес:*** месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 15.11.2018 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело от 02.09.2019
г. и с нарочна декларация, приложена към делото, взискателят чрез законния си
представител е декларирал сумите и месеците, за които е получил издръжката, а
именно: 140 лв. за м.12/2018 г. и по 140 лв. за месеците: 01,02,03,04,05,06 и
08/2019 г. Посочено е, че длъжникът дължи издръжка, както следва: за месец
ноември 2018 г.- 150 лв.; за месец декември 2018 г. и за месеците:
01,02,03,04,05,06 и 08/2019г. - разликата от по 160 лв. до пълния размер на
присъдената издръжка за всеки месец; за месец юли 2019 г. издръжка в размер на
300 лв., или към датата на декларацията-29.08.2019 г. взискателят е посочил, че
дължимата и неплатена от ответника издръжка е в размер общо на 1730 лв., ведно
със законната лихва за забава в изплащането на всяка месечна вноска, считано от
15.11.2018 г. до окончателното изплащане.
В молбата взискателят е посочил и способи на
принудително изпълнение, а именно: запор на банкови сметки и трудово
възнаграждение.
На 27.09.2019
г. съдебният изпълнител е наложил запори върху всички вземания на И.Д.Д. от
„Уникредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД на договорно и
извъндоговорно основание, в това число
банкови сметки, банкови касетки и други акредитиви до размер на сумата посочена
в запорното съобщение.
На 07.10.2019 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочен и размерът на задължението към дата на
ПДИ-24.09.2019 г., който размер е както следва: 2 030 лв.-главница, 81.37 лв.-
лихви, и 129 лв. разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 245.89 лв. в
полза на Частен съдебен изпълнител М.Ц., както и други суми в общ размер на 200
лв. за адвокатско възнаграждение, възнаграждение, удостоверено с договор за
правна защита и съдействие от 29.08.2019 г. В поканата до длъжника изрично е
посочено, че от общото задължение предварително са приспаднати платените от него
суми преди образуване на изпълнителното дело. С поканата длъжникът е уведомен и
за наложените обезпечителни мерки: запор
на банкови сметки в Уникредит и ЦКБ, и запор на трудово възнаграждение в К.И.Б.ЕООД,
както и че дължи заплащане на текуща издръжка в размер на 300 лв., считано от
15.10.2019г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законна лихва за забава.
Междувременно и от наложените запори, по сметката на съдебния
изпълнител са постъпили следите суми: от „Уникредит Булбанк“ АД общо сума в
размер на 2 692,46 лв.
На 09.10.2019 г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 12408
с искане да не се предприемат принудителни действия, тъй като е заплатил изцяло
старите си задължения за издръжка към майката преди образуване на изпълнителното
дело - по 150 лв., съгласно Определение № 120793/21.05.2019 г.
При
така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок
и е процесуално допустима. На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може
да обжалва разноските по изпълнението.
По съществото на жалбата:
Между страните не се спори, че длъжникът е изплащал
определената с привременни мерки месечна издръжка в размер на 150 лв. Но
действието на определените със съдебен акт от 21.05.2019 г. привременни мерки е
отпаднало с допускане на предварителното изпълнение на Решение № 130353 от
03.06.2019 г.
На основание чл.404, т.1 от ГПК подлежат на
принудително изпълнение решенията, по които е допуснато предварително
изпълнение, следователно и считано от датата на допускане на предварителното
изпълнение, независимо от подаването на частна и въззивна жалба, длъжникът
дължи размерът на издръжката, така както е определен с решението на съда.
Длъжникът не твърди, а и не представя доказателства,
от които да се установява, че е заплащал присъдената месечна издръжка в размер
на 300 лв., поради което и напълно законосъобразно е образувано срещу него
производство по принудително събиране на дължимите суми.
Определените за плащане такси не са незаконосъобразни, нито прекомерни.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Материалният интерес по изпълнителното дело за
взискателя Н.А.е размер от 3 988,12 лв. Сумата е получена както следва:
присъдена главница в размер на 1 972,14 лв., законна лихва изтекла върху
тази главница за периода от 19.07.2012 г. до датата на извършеното плащане-20.01.2016
г. в размер на сумата от 704,51 лв. и присъдени разноски 1 311,47 лв.
Материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя
е размер от 2 111,37 лв. Сумата е получена както следва: присъдена главница
в размер на 2 030 лв., законна лихва изтекла върху тази главница в размер
на сумата от 81,37 лв.
Това са сумите
за събиране по предявения пред ЧСИ изпълнителен лист от 27.08.2019 г. Определено
възнаграждението съгласно чл. 10, т.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9.VII. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер на 200 лв. по т.1 за образуване на изпълнително дело. Взискателят не
претендира възнаграждение по т.2 - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Претендираният от взискателя и определен
от ЧСИ размер е 200 лв. и очевидно не е прекомерен, тъй като е в определения
минимум.
Под определения минимум нито ЧСИ, нито Съда могат да
слезнат. Следователно така присъдената сума не е прекомерна и не подлежи на
намаляване, поради което и в тази част жалбата се явява неоснователна.
По отношение на разноските за дължимите по Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Съдебната практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, в
Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК е
безпротиворечива по отношение на разноските в изпълнителното производство.
Прието е, че съгласно чл. 79,
ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство
само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист,
защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори
когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за
разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за
разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това
дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред
частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя
дължимите авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са
внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на
взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от
длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (вж. решение № 601/7.07.2009
по гр. д. № 348/2009, ВКС, IV ГО).
Когато изпълнителният лист е предявен пред държавен
съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него
не се събира единствено т. нар. окончателна такса по чл. 53
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
(приета с ПМС
№ 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от
30.05.2008 г.). Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси (и
да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство,
доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на
делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия които не са необходими с оглед размера на търсената сума
и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите
от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря
за тези такси.
Когато изпълнителният лист е предявен пред частен
съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него
се събират както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени
предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело и
разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар.
окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от
19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). Таксата върху събраната
сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79,
ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението,
независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила
по изпълнителното дело.
Следователно и доколкото в настоящия случай длъжникът
не е платил в срока за доброволно изпълнение, той дължи всички тези такси.
Точка 6 на Постановление № 215 на МС от 24.07.2014 г.
за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет от 2006
г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2013 г.), съобразно
която върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение,
такса не се събира, е обявена за нищожна с окончателно решение № 13014 от 02.12.2015
г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав, докладчик съдията Р.Л..
С оглед на горната
законодателна уредба и съдебна практика утвърдената по реда на чл.290 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят
длъжник дължи такси и разноски в изпълнителното производство, които са
определени правилно от ЧСИ в сметка № **********/03.09.2019 г., а именно: по
т.1 за образуване на изпълнително дело се
събира такса 20 лв.-респ.24 лв. с ДДС, по т.3 за справка-5 лв., съответно за 4
бр.справки 20 лв. или 24 лв. с ДДС, по т.5 за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв., респ.24 лв. с начислено ДДС и
по т.9 за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от
търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК
, се събира такса 15 лв., съответно за три запора 45 лв., респ.54 лв. с ДДС.
Това са авансови такси в общ размер на 126 лв. с начислено ДДС и същите са събрани
авансово от взискателя и се дължат от длъжника, плюс сумата от 3
лв.допълнителни разноски.
Таксата по т.26, б. ”в” /за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума/ и по гореизложените съображения
се дължи от длъжника при събиране на вземането,
като същата е определена правилно от ЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на И.Д.Д. против разпореждане за
разноски наложени по изпълнително дело № 20198400400917.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.