РЕШЕНИЕ
№ 2535
гр. Пловдив,17.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 2350 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Д.Д.М.
обжалва чрез пълномощника си адв. М. Решение № 764 от 08.06.2021 г.,
постановено по АНД № 2041/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 23 н.с. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
21-1030-000650/08.02.2021 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Пловдив, с което на М. са наложени административни наказания глоба от
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. М. и с
представени писмени бележки се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение като незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени съображения.
Прави се искане при отмяна на съдебното решение да се отмени и наказателното
постановление, или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг
съдебен състав. Претендират се направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив
не е депозирал отговор по жалбата, нито изпраща представител в съдебно
заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова излага становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена на базата на анализ на доказателствата,
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема
изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
За да потвърди наказателното постановление съдът, постановил оспореното
решение, е счел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразило се в отказа му като водач да му бъде извършена проба за
установяване употребата на наркотични вещества с техническо средство „Дръг
Чек“. Този извод на съда е обоснован, като се има предвид и съдържанието на
приложения по преписката талон за медицинско изследване, издаден на водача,
видно от който същият се е подписал под отразен отказ да му бъде извършена
проба с техническо средство. Обосновано съдът е посочил в решението си и че не
са били допуснати сочените от страна на санкционираното лице процесуални
нарушения при издаване на АУАН и съответно наказателното постановление, като
противно на посоченото в касационната жалба, е отразил в мотивите към решението
си и допълнително, че поведението на водача, съставляващо отказ да бъде тестван
с техническо средство, е установено да е извършено именно в часа, посочен в
АУАН и наказателното постановление – 1,30 часа на датата на нарушението.
Настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд относно липсата на посочените от страна на жалбоподателя
съществени процесуални нарушения, както и логически противоречия при описание
на поведението му. Следва да се има предвид в тази насока, че както в АУАН,
така и в обстоятелствената част на
наказателното постановление, поведението на М. е описано достатъчно ясно
и еднозначно, а именно като отказ да бъде тестван с конкретно посочено като вид
и номер техническо средство, което по характера си е такова за установяване
употребата на наркотични вещества. Не е налице соченото противоречие и
алогичност от страна на М., свързано с това, че към момента на съставяне на
АУАН не е бил осъществен отказ да изпълни предписанието за медицинско
изследване, като се има предвид, че такова поведение с акта изобщо не му е
вменено. Вярно е, че както в акта, така
и в наказателното постановление е възпроизведен текстът на посочената като
нарушена разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП, който включва различни хипотези на
нарушения, но това не значи, че на водача е било вменено едновременното
неизпълнение на задължението му да даде проба на техническото средство и
задължението му да изпълни предписание за лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като
разглеждането по този начин на съдържанието на акта и наказателното
постановление от страна на нарушителя е некоректно. Записаното в акта и
наказателното постановление съставлява възпроизвеждане на посочената като нарушена
разпоредба и е посочено след описание на вмененото нарушение. Видно
е, че и в АУАН, и в наказателното постановление, след думите „извършва следното
нарушение“ е посочено, че водачът
отказва да бъде изпробван с конкретно посоченото техническо средство. В
тази насока посочване цялото относимо съдържание на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено и с акта, и с наказателното постановление именно с оглед
определяне поведението на водача като такова, изпълняващо състав на нарушение, измежду
тези, визирани в нарушената разпоредба, свързани с препятстване от водачите
установяване употребата на наркотични вещества. С оглед на нейното текстово
съдържание, безспорно е, че отговорността по разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
следва и може да се реализира при неизпълнение и само на едно от задълженията
на водачите, визирани там, а не при наличие на кумулативното им неизпълнение,
както твърди жалбоподателят. Ето защо и жалбата се явява неоснователна.
При извършената и служебно проверка
от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид посоченото и тъй като
обжалваното решението се явява законосъобразно като краен резултат, то ще
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 764 от 08.06.2021 г., постановено по АНД № 2041/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 23 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: