Решение по дело №1899/2018 на Районен съд - Стара Загора

  

                                Р Е Ш Е Н И Е

 

        Номер:                       22.10.2018 година       град Стара Загора

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СтарозагорскиЯТ районен съд       ІІ наказателен състав

На  20 септември                                            Година: 2018

В публичното заседание, в следния състав:

 

                                                 Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: М.Пенева

разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов

АНД № 1899 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, съобрази следното:

                 Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е наказателно постановление № 275 от 10.05.2018г. на Зам.кмет на Община Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора/, с което на жалбоподателя Д.К.Д., с адрес *** било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за нарушение по чл.2, ал.4 от Наредба за  реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора. Твърди се, че издаденото НП страда от непълнота на мотиви /обстоятелства/, които били установени от страна наказващият орган, защото били приложими разпоредбите на чл.59, ал.2, т.1-8 от АПК. В случаят, наказателното постановление не съдържало мотиви, поради което било незаконосъобразно. Описанието на нарушението било бланкетно и не било посочено как било установено описаното нарушение. Санкционираното лице не живеело само в едно домакинство и не ставало ясно защо се наказва именно Д.Д.. При индивидуализацията на наказанията имало слабости, защото почивало на предположения, а не били изложени обстоятелства обосноваващи неговия размер. Не бил изследван въпросът за приложение на чл.28 от ЗАНН. Липсвали вредоносни последици, а в условието на евентуалност, деянието следвало да се приеме за маловажен случай, за което деецът да не се наказва. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

        Въззиваемата страна - Община Стара Загора изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.

        Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното:

         Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.Констатираното е предпоставка за разглеждането й по същество, при което съдът намери следното:

          На Д.К.Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22458/ 275 от 29.03.2018г., за това, че на същата дата в с.Християново, общ.Стара Загора, в частен имот жалбоподателят отглежда един брой куче от неустановена порода /черно-бяло на цвят/, без административен паспорт, което било придобито по негови данни от около 18 месеца. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.2, ал.4, вр. ал.1 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора /за краткост Наредбата/.. Видно от съдържанието на акта, същият бил предявен по надлежния ред на жалбоподателя Д., в качеството на нарушител, като му бил връчен и съответен препис. Не се и твърди, в срока по чл.44 от ЗАНН да са подадени писмени възражения от страна на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, нито са ангажирани някакви доказателства в процеса. Както е записано и в акта, а се установява и от изслушаните в съдебното заседание свидетелски показания на актосъставителя П.Т. и свидетелите Д.Д. и Ж.Д., информацията кога било придобито животното била подадена именно от страна на жалбоподателя, поради което неоснователно е оплакването в жалбата, че не ставало ясно по какъв начин било установено времето на придобиване на кучето. Безспорен е и факта, че именно Д.Д. отглеждал животното в частен имот в посоченото населено място, включено в състава на Община Стара Загора, а жалбоподателят има постоянен адрес именно на територията на тази община. Обстоятелството чия собственост бил имота, където било отглеждано животното е без значение, в този смисъл въпросът дали имотът бил отдаден под наем или бил собственост на близки на жалбоподателя е ирелевантен към изпълнителното деяние на вмененото нарушение и няма да се обсъжда. При положение, че още със съставяне на акта и неговото връчване на жалбоподателя била предоставена възможност да посочи кое лице отглежда завареното в имота животно, ако се спори кой е собственика и жалбоподателят не посочил друго лице, което било собственик на кучето, тези възражения също са неосновател-ни. Не се спори и относно факта, че кучето било отглеждано без административен паспорт, защото не са ангажирани доказателства за противното, дори не се твърди стопанинът на кучето да предприел необходимите действия по неговото регистриране. Както е  указано в нормата на чл.2, ал.4 от Наредбата „Не се допуска отглеждането на животни- компаньони без административен паспорт.”. Следователно, собственикът на кучето, за което липсва спор, че бил именно жалбоподателят Д., като не предприел  предвидените в ал.1 на чл.2 действия в указания срок, очевидно към датата на осъществената проверка– 29.03.2018г. осъществил състава на нарушението по чл.2, ал.4, вр. ал.1 от Наредбата и отглеждал куче без административен паспорт в частен имот. Следва да се отбележи, че установяване на конкретната порода на животното в случаят не е необходимо. Подзаконовият нормативен акт не въвежда подобно изискване за собствениците на кучета, в зависимост от тяхната порода. При положение, че отглежданото животно е куче, а не друг вид, очевидно за собственика е налице задължение да го регистрира. В състава на конкретното нарушение не се съдържат изисквания за породата на животното и установяването на този факт също е без значение. Дори при регистриране на кучето, в издадения административен паспорт, съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Наредбата в раздела „Данни за кучето” се съдържат само информация за „пол, цвят, възраст, актуална снимка”, но не и за породата на животното.

        Възражението на жалбоподателя относно нарушаването изискванията на чл.59, ал.2, т.1-8 от АПК е несъстоятелно. Изискванията на законодателя по отношение съдържание на акта за установяване на нарушение и наказателното постановление се съдържат в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посоченият от жалбоподателя нормативен акт няма приложение в настоящото производство.

        Видно от съдържанието на обжалваното НП, като описание на нарушението се сочат същите обстоятелства, по начина по който са описани в акта. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на подведеното под отговорност лице, а от събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност и поотделно, не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят осъществил именно състава на нарушението, описано в акта, за което и бил санкциониран с обжалваното НП.

При извършената цялостна служебна проверка на акта и постановлението предмет на настоящото производство, съдът намира, че в процесният случай не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито по отношение съставения акт, нито досежно издаденото въз основа на него НП и същите отговарят на изискванията, съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Колкото до преценката за наличие на маловажен случай, очевидно наказващият орган е преценил обстоятелствата свързани с конкретното деяние и е стигнал до противоположен извод. Фактът, че било издадено НП означава, че според наказващият орган не са налице данни за прилагане института на чл.28 от ЗАНН с предупреждаване на нарушителя, без да се наказва. С този извод се солидаризира и съдът. Обстоятелството, че животното било придобито от собственика около 18 месеца преди датата на констатираното нарушение сам по себе си е достатъчен за опровергаване тезата за маловажен случай, защото било отглеждано в един продължителен период от време без административен паспорт.

Досежно размерът на наложената санкция, същият е нормативно установен в разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредбата и нито наказващият орган, нито съдът може да редуцира този размер на глобата. Същата била индивидуализирана в размер на 50 лева очевидно напълно в съответствие на приложимия нормативен акт и възражението за нейната необоснованост също е несъстоятелно.

По изложените съображения, Съдът намира подадената жалба за неоснователна, с оглед констатациите в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт, от което произтича цялостно потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно.

         Ето защо и на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 275 от 10.05.2018г. на Зам.кмет на Община Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора/, с което на Д.К.Д., с адрес *** било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: