№ 884
гр. Велико Търново, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100581 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „В. А.” ЕООД против ЗП Д. П. П., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 2 982.20 лева – авансово заплатена цена
по договор за покупко-продажба на царевица № 21/10.6.2021 г., по повод на която е
издадена фактура № 2/10.6.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението, за сумата от 219.52 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода от 11.6.2021 г. до подаване на исковата молба, както и за
сумата от 894.66 лева – обезщетение (неустойка) по чл. 8.1, ал. 2 от договора.
Ищецът твърди, че между страните са сключени договори за покупко-продажба на
царевица, съгласно който ответникът е задължил да му прехвърли правото на собственост
върху 35 тона царевица по първия и 30 тона царевица по втория договор в срок до 1.10.2021
г. Заявява, че в изпълнение на задълженията си е превел авансово дължимата от него цена,
но по втория договор е останало непредадено количество царевица от 9 620 кг., чиято
стойност според договора възлиза на 2 982.20 лева. Сочи, че и към момента дължимото
количество царевица не му е предадено от ответника, както и че е развалил договора с
писмено уведомление и че е поискал връщане на авансово заплатена сума и дължимата
мораторна лихва.
Особеният представител на ответника оспорва исковете. Заявява, че не са налице
предпоставките за разваляне на договора между страните, имайки се в предвид, че ищецът
не твърди, че няма интерес от закъсняло изпълнение, както и че не е даден подходящ срок за
такова изпълнение. Оспорва и началния момент на иска за мораторна лихва, твърдейки, че
ако представляваното нея лице е в забава, то началната й дата е 2.10.2021 г.
1
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба. Заявява, че в договора е посочен конкретен срок за изпълнение
задължението на ответника, а в чл. 8.2 за ищеца е уговорена възможност за неговото
прекратяване с едностранно писмено изявление. В този ред на мисли, счита, че с оглед
диспозитивния характер на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, предвиждащ даването на подходящ срок за
изпълнение, тази разпоредба не може да намери приложение. Освен това твърди, че
изпълнението след датата на падежа е станало безполезно за ищеца, тъй като задължението
на ответника е трябвало да се изпълни именно в уговорения срок.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на исковете и
моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за
основателността на който ищецът следваше да установи пълно и главно надлежно
упражненото от него право на разваляне на сключения договор, както и че са били налице
законовите предпоставки за това, а именно: виновно неизпълнение на задължението от
страна на ответника, за което последният носи отговорност, и своята изправност, както и
изискуемостта на вземането - моментът на отпадане на основанието за извършеното
плащане, т.е. датата, на която процесният договор е развален.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 27.5.2021 г. между страните е
сключен договор за покупко-продажба, съгласно който в срок до 1.10.2021 г. ответникът е
следвало да прехвърли на ищеца правото на собственост върху 35 тона българска царевица,
реколта 2021 г. срещу заплащането на цена от 310.00 лева за тон, или общо 10 850.00 лева
без вкл. ДДС. В чл. 8.1, ал. 2 от договора страните са посочили, че ако продавачът откаже да
предаде договореното количество царевица, ще дължи обезщетение за всеки тон
неизпълнение, равняващо се на разликата между цената по договора и средната пазарна цена
към момента на неизпълнението, но не по-малко от 30 % от стойността на неизпълненото.
Установява се също, че на 10.6.2021 г. между страните е сключен още един договор за
покупко-продажба, съгласно който отново в срок до 1.10.2021 г. ответникът е следвало да
прехвърли на ищеца правото на собственост върху 30 тона българска царевица, реколта
2021 г. срещу заплащането на цена от 310.00 лева за тон, или общо 9 300.00 лева без вкл.
ДДС. В чл. 8.1, ал. 2 страните също са посочили, че ако продавачът откаже да предаде
договореното количество царевица, ще дължи обезщетение за всеки тон неизпълнение,
равняващо се на разликата между цената по договора и средната пазарна цена към момента
на неизпълнението, но не по-малко от 30 % от стойността на неизпълненото.
Във връзка с така сключените договори от страна на ответника са издадени фактура №
1/27.5.2021 г. на стойност 10 850.00 лева и фактура № 2/10.6.2021 г. на стойност 9 300.00
лева, като в изпълнение на задълженията си по двата договора с платежни нареждания от
27.5.2021 г. и 11.6.2021 г. ищецът е превел по сметка на ответника посочените суми.
2
От представените два броя кантарни бележи от 12.9.2021 г. се установява, че на
посочената дата ответникът е доставил в склада на ищеца 55 тона и 380 кг. от общо
договорените 65 тона царевица.
Предвид неизпълнението за предаване на останалите 9.620 тона царевица, на 15.11.2021
г. на ответника е връчено изявление на ищеца за разваляне на договора от 10.6.2021 г.,
считано от датата на връчването, като на същия е даден 3-дневен срок да върне заплатената
сума от 2 982.20 лева (9.620 тона по 310.00 лева), както и да заплати мораторна лихва от
101.89 лева и неустойка по чл. 8.1, ал. 2 от договора в размер от 894.66 лева. Въпросното
изявление е връчено на ответника при отказ за неговото получаване, като в същото изрично
е отбелязано, че ответникът е запознат със съдържанието му.
Основният спорен момент по делото касае обстоятелството налице ли са били
предпоставките за разваляне на договора от 10.6.2021 г. без даване на подходящ срок за
изпълнение.
За установяване на предпоставките за разваляне на договора без даване на подходящ
срок за изпълнение ищецът ангажира гласни доказателства, като в показанията си св. К. П.
заявява, че ищецът е имал сключен договор за продажба на царевица с трето за делото лице,
поради което е разчитал на договореното от ответника количество за изпълнение на
задълженията си по другата сделка. По този повод свидетелят твърди, че след
неизпълнението на ответника се е наложило закупуването на царевица от друго лице, тъй
като задължението на ищеца към неговия контрагент е следвало да се изпълни до средата на
м. октомври 2021 г.
Във връзка с твърдението си за безполезност на изпълнението след датата на падежа
ищецът ангажира и писмени доказателства чрез представянето на договор за покупко-
продажба от 25.3.2021 г., сключен с „Т. Г.“ ЕООД, съгласно който в периода от 15.9.2021 г.
до 15.10.2021 г. ищецът е следвало да прехвърли на своя контрагент правото на собственост
върху 148 тона царевица. Представена е също и фактура № 8/3.12.2021 г., според която
ищецът е закупил от „Ч.“ ЕООД общо 39.26 тона царевица, реколта 2021 г.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
ответникът не е изпълнил задължението си по договора по причина, за която отговаря, като
приема, че са били налице предпоставките за извънсъдебно разваляне на договора с
отправянето на писмено изявление, без да е необходимо даването на подходящ срок за
изпълнение. Предвид диспозитивния характер на чл. 87, ал. 1 ЗЗД в частта, която се отнася
до задължението за даване на подходящ срок за изпълнение на неизправната страна, и
доколкото с чл. 8.2 от договора страните са дерогирали това законово изискване, за ищеца
не е съществувало задължение да дава подходящ срок за изпълнение и с отправянето на
едностранното си писмено волеизявление надлежно е развалил сключения на 10.6.2021 г.
договор за покупко-продажба.
Освен горното, имайки в предвид наличието на правоотношение с трето лице по повод
продажбата на царевица, реколта 2021 г., в определен за това срок, за ищеца очевидно е
било необходимо задължението на ответника за предаване на цялото количество царевица
по двата договора да се изпълни непременно в уговореното време.
3
Във връзка с изложеното, съдът счита, че е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД - всеки, който е получил нещо при отпаднало основание е длъжен да го върне, а
съгласно Постановление № 1/28.05.1979 г. на ВС вземането на ищеца е изискуемо от
момента на отпадане на основанието - датата, на която договорът е развален.
Предвид на горното, искът за връщане на главницата от 2 982.20 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед извода за основателност на главния иск, доказана по основание се явява и
акцесорната претенция за мораторна лихва, чиито размер за периода от 11.6.2021 г. до
подаване на исковата молба на 4.3.2022 г., изчислен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
221.18 лева. И тъй като ищецът претендира по-нисък размер, а именно сумата от 219.52
лева, то искът следва да бъде уважен изцяло.
Възражението относно началния момент на дължимост на лихва за забава не може да
бъде споделено с оглед изричната уговорка на чл. 8.2 от договора, според която началната
дата на дължимост на законната лихва е от авансовото плащане на цената, което плащане в
случая е извършено на 11.6.2021 г.
На основание чл. 8.1, ал. 2 от договора, ответникът дължи и неустойка за неизпълнение,
равняваща се на разликата между цената на недоставената царевица по договора и средната
пазарна цена на тази царевица към момента на неизпълнението, но не по-малко от 30 % от
стойността на неизпълненото. И тъй като по делото няма данни каква е разликата между
цената на недоставената царевица по договора и средната пазарна цена на тази царевица към
момента на неизпълнението, и доколкото, така или иначе, ищецът претендира като
неустойка минимума в размер на 30 % от стойността на неизпълненото, т.е. 30 % от 9.62
тона, или 2.886 тона, които умножени по 310.00 лева за тон възлизат на 894.66 лева, то
искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед становището на съда за основателност на иска, ищецът има право на
направените разноски зазаплатена държавна такса, депозит за особен представител, разноски
за връчване на съобщение и адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат на
ответника. От страна на особения представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед
на това разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 600.00
лева, като в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на обща стойност 1 186.09 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА земеделския производител Д. П. П., ЕГН ********** да заплати на „В. А.”
ЕООД, ЕИК *** сумата от 2 982.20 (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и двадесет
4
ст.) лева – авансово заплатена цена по договор за покупко-продажба на царевица №
21/10.6.2021 г., по повод на която е издадена фактура № 2/10.6.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 4.3.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 219.52 (двеста и деветнадесет лева и петдесет и две ст.) лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.6.2021 г. до подаване на исковата молба
– 4.3.2022 г., сумата от 894.66 (осемстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и шест ст.)
лева – неустойка по чл. 8.1, ал. 2 от договор за покупко-продажба на царевица №
21/10.6.2021 г., както и сумата от 1 186.09 (хиляда сто осемдесет и шест лева и девет ст.)
лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5