МОТИВИ към НОХД №2246/2013 г.:

Обвинението е против подсъдимия С.Г.Р. *** за престъпление по престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 09.04.2013 г. в гр.Пазарджик, пред Р.Г.К. – специалист отдел „Пенсии” към „Приемна и архив” в  РУ „СО” гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – стр.20 и 21 от Трудова книжка №1806, издадена на негово име от АПК „Антон И.” гр. Велинград на 05.08.1992 г. (че през периода от 01.07.2001 г. до 01.03.2012 г. се е водил на работа в „ИЛМА”ООД гр. София на длъжността „пазач”) като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият С.Р. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 09.04.2013 г. подсъдимия С.Р. посетил приемната на отдел „Пенсии” на  РУ „СО” гр. Пазарджик и пред свидетелката Р.К. – специалист отдел „Пенсии” към „Приемна и архив” в РУ „СО” гр. Пазарджик подал Заявление за пенсия. Заедно със заявлението подсъдимият представил и трудова книжка № 1806, издадена на негово име от АПК „Антон И.” гр. Велинград на 05.08.1992 г., военна книжка №22440/ 12.11.1974 г. и Удостоверение УП-2 № 15-617/25.03.2013 г., издадено му от РУ „СО” гр. Пазарджик.

В трудовата книжка наред с това, че подсъдимият Р. бил работил в АПК „Антон И.” гр. Велинград през периода от м.11.1976 г. до м.08.1992 г. на длъжността „овчар”, на стр. 20-21 било отразено, че той бил работил през периода от 01.07.2001 г. до 01.03.2012 г. в „ИЛМА” ООД гр. София на длъжността „пазач”.

Свидетелката Р.К. приела документите, подадени лично от подсъдимия С.Р., пуснала Справка от регистъра на осигурените лица и оформила пенсионното досие на подсъдимия с посочените документи, след което го предала на сектор „Отпускане на пенсии” за работа.

На следващия ден документите на подсъдимия Р. били разпределени от електронния регистър на деловодната програма „Архимед” за автоматично разпределяне на служителите постъпилите за деня заявления, за обработка на свидетелката С.Б., експерт по осигуряване към отдел „Пенсии” към РУ „СО” гр. Пазарджик. Свидетелката описала представените документи в електронния доклад, извадила и разпечатка за дохода от регистъра на осигурените лица и установила, че за стажа, отразен в трудовата книжка на подсъдимия С.Р. за периода от 2001 г. до 2012 г. липсвали данни в системата. В съответствие с процедурата свидетелката Б. предала досието за по-нататъшна обработка и то било разпределено от програмата на свидетелката Т.М. – старши експерт по осигуряването към отдел „Пенсии”, сектор „Отпускане на пенсии”  в РУ „СО” гр. Пазарджик. След извършената проверка по документи свидетелката М. установила, че в трудовата книжка на подсъдимия С.Р. имало надлежно заверен осигурителен стаж за периода от 01.07.2001 г. до 01.03.2012 г. от „ИЛМА” ООД гр. София. При направената проверка от свидетелката М. с данните от Регистъра на осигурените лица и данните от Регистъра на трудовите договори било установено, че за визирания период липсвала изцяло информация за фирмата-осигурител на подсъдимия Р. като такава. Тъй като ставало въпрос за много продължителен период, след консултация с началник сектор „Отпускане на пенсии” в РУ „СО” гр. Пазарджик било изготвено служебно писмо до Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол” гр. София за извършване на проверка по разплащателните ведомости на фирмата-осигурител на подсъдимия. В отговор с писмо от Дирекцията удостоверили, че в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и Регистрите на НОИ гр.София не била открита фирма с такова наименование, като в Търговския регистър имало регистрирани две фирми „Илма” ООД, но едната от тях била със седалище в гр.Пазарджик, а другата в гр.Гоце Делчев. В тази връзка подсъдимия С.Р. бил уведомен с писмо да представи съхранявана от него документация, издадена от фирмата-осигурител за положения от него трудов стаж за декларирания период. В предвидения седемдневен срок Р. не представил изискуемите от него документи. На това основание било изготвено Разпореждане за спиране на административното производство по подаденото от подсъдимия Заявление за пенсия и пенсионната преписка била предадена на началник сектор „Отпускане на пенсии” за становище. В резултат било изготвено уведомително писмо до МВР за извършване на проверка с оглед евентуално престъпление.

В хода на разследването били разпитани като свидетели още Д.И., С.К. и С.В.. От техните показания е видно, че „ИЛМА”ООД – гр. Пазарджик била регистрирана през 1997 г. с основен предмет на дейност производство на яйца за консумация като от 2001-2002 г. неин основен предмет на дейност станало отдаването на имоти под наем в землището на с.Мало Конаре, обл.Пазарджик. Дружеството било носител на собствеността (земя и сграда), която отдавало под наем, и нямало друга дейност, както и назначен персонал. Управители на дружеството били М. М. и свидетеля Д.И., само заедно, а съдружници М. М., М. И., . И. и свидетеля Д.И.. Всички свидетели са категорични в показанията си, че не познават подсъдимия С.Р., както и че неговата трудова книжка не е оформяна от служител в „ИЛМА”ООД гр. Пазарджик, тъй като дружеството не е имало работници на щат.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза е видно, че подписите в графи „подпис на заявителя” и „подпис на заявителя за пенсия” в Заявлението, подадено от името на подсъдимия С.Р. ***, били изпълнени от Р.. Освен това експертът заключил, че подписът за „гл.счетоводител” в Трудова книжка №1806, издадена на името на подсъдимия С. Р. на л.21, не бил изпълнен от свидетелката С.В. или от подсъдимия С.Р., както и че подписът „за управител” в същия документ не бил изпълнен от свидетеля Д.И. или от подсъдимия С.Р..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите С.К., Д.И., Р.К., С.Б., С.В., Т.М., заключението на почерковата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият С.Г.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, като на 09.04.2013 г. в гр.Пазарджик, пред Р.Г.К. – специалист отдел „Пенсии” към „Приемна и архив” в  РУ „СО” гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – стр.20 и 21 от Трудова книжка №1806, издадена на негово име от АПК „Антон И.” гр. Велинград на 05.08.1992 г. (че през периода от 01.07.2001 г. до 01.03.2012 г. се е водил на работа в „ИЛМА”ООД гр.София на длъжността „пазач”) като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.

Безспорно е, че инкриминираните страници от трудова книжка представляват официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и в определена форма. Но същият е неистински, тъй като не е издаден от лицето посочено, като негов автор. С представянето на документа по предназначение пред съответния слежител е бил ползван от подсъдимия, за да удостовери наличието трудов стаж в периода от 01.07.2001 г. до 01.03.2012 г., което да послужи за записване отпускане на пенсия.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.Р. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени съдействието на подсъдимия за изясняване на фактите, с направеното самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, както мотивите за извършване.

Разпоредбата на чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимия С.Р. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите на административно наказание.

В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи С.Г.Р. от наказателна отговорност за престъплението по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 300 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и продължителния период за положен трудов стаж, който е удостоеврен с неистинския документ.

Искането на защитника на подсъдимия за приложение на чл.58а във връзка с чл.55 от НК при определяне на наказанието по реда на чл.78а от НК е недупостимо.

На първо място при буквалното и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.58а от НК е видно, че способите посочени в него се отнасят единствено за определяне на размера на наказанието за съответното деяние, когато на дееца следва да се наложи наказание лишаване от свобода. Това се отнася и за ал.4 на чл.58а, която предвижда възможност за приложение на ч.55 от НК, т.е. за определяне на вида и/или размера на наказанието, но когато характеристиките на деянието и/или дееца предполагат ангажране на наказателна отговорност с налагане на наказание лишаване от свобода.

В конкетния случай характеристиките на съответното престъпление в съвкупност със спецификите на дееца отговарят на предпоставките за замяна на наказателната отговорност с административна такава по смисъла на чл.78а от НК. При приложението на тази специална процедура, наказанието, което е административно се определя по специфичните императивни правила на процедурата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия С.Р. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 99,20 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.          

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: