О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..……../….........10.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №598 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от Б.Х.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Г.Н. и/или А.Г.Г., против “Застрахователно акционерно дружество
“ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев
и Румен Кирилов Димитров, със съдебен адрес:***, АД “Х., т.и.Ч/З Т.Т., с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 34618.29лв., от която 33500лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, и негативни
психически изживявания, в следствие от пътно-транспортното произшествие настъпило
на 25.01.2017г. около 10.00 часа на пътен участък по път №9006, в посока
с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, по вина на водача на лек
автомобил “Пежо Партнер“, с рег.№*****, който е застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана
в Полица №BG/23/116001908198, с валидност до 14.07.2017г., и 1118.29лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за проведено лечение на уврежданията, настъпили в резултат от гореописаното
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата сума, считано от датата на
увреждането-25.01.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
Исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е
постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се прави
отвод са местна неподсъдност на спора и се поддържа становище за
неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими и че е сезиран
местно компетентният съд, поради което производството следва да се насрочи за
разглеждане в о.с.з.
За да достигне до горният извод съдът приема, че релевираните от ответника
оплакванията за нередовност на исковата молба и възражението за местна
неподсъдност на спора, са неоснователни. Не е налице твърдяната нередовност на
исковата молба, тъй като с уточняваща молба от 25.06.2020г. ищцата е посочила
банкова сметка, ***е. Не е налице и основание за изпращане на делото по подсъдност
на СГС, доколкото по отношение на разглежданият случай е приложима специалната
подсъдност уредена в чл.115, ал.2 от ГПК. За пълнота, следва да се отбележи, че
съжденията на ответникът и цитираната от него съдебна практика, касаят старата
редакция на чл.115 от ГПК, съответно са неотносими към настоящият казус.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищцата, писмени
доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора
от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на страните за изискване НОХД №3212/2019г. по описа на на РС Варна,
следва да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват
релевантни за спора факти.
С оглед искането на страните за назначаване
на съдебно медицинска и авто-техническа експертизи, следва да се допусне
изготвянето на комплексна експертиза, тъй като отговорите на формулираните от
страните въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна.
Искането на ищцата за събирането на гласни
доказателства, следва да се уважи при условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като се
допуснат до разпит двама от поисканите трима свидетели, с чиито показанията ще
установяват относими за спора обстоятелства, а имено претърпените неимуществени
вреди.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните
следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че
приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на
съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като
същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
ОСТАВЯ
без уважение възражението
на “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, за местна неподсъдност на
делото.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Б.Х.Й., против
“ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 34618.29лв., от която
33500лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, и негативни психически изживявания, в следствие
от пътно-транспортното произшествие настъпило на 25.01.2017г. на път №9006, в
посока с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, по вина на водача на лек
автомобил “Пежо Партнер“, с рег.№*****, който е застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в Полица №BG/23/116001908198, с валидност до 14.07.2017г., и
1118.29лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за проведено лечение на уврежданията, настъпили в
резултат от гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата сума,
считано от датата на увреждането-25.01.2017г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
25.01.2017г. около 10.00 часа в обл.Варна, на пътен участък по път №9006, в
посока с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, водачът на лек автомобил “Пежо
Партнер“, с рег.№*****, в нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, се движил
със скорост, несъобразена с атмосферните условия, при което изгубил контрол и
ударил насрещно движещия се в своята лента лек автомобил “Форд Мондео“, с рег.№*****. Сочи се, в резултат от
инцидента, ищцата, която се намирала на задната седалка, зад водача на
л.а.“Форд Мондео“, била ударена и затисната от откачилата се от шейната си и
придвижилата се силно назад седалка на шофьора. Сочи се, че горепосоченото местопроизшествие
е посетено от органите на пътна полиция, които съставили Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица 266/25.01.2017г. по описа на 4-то РУП Варна. Сочи се,
че по повод инцидента е образувано Досъдебно производство №2163/2017г. по описа
на IV РУ Варна и Прокурорска преписка №8824/2017г. по описа на РП Варна,
приключили с внасянето на обвинителен акт. Сочи се още, че наказателното
производство приключило с влязло в сила споразумение, одобрено с протоколно
определение от 01.08.2019г. по НОХД №3212/2019г. на Районен съд Варна, с което
водача на л.а.“Пежо Партнер“, с рег.№*****, е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, в
частност, че е по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата,
изразяваща се в контузия на лявата колянна става с разкъсване на вътрешния
менискус, което е обусловило трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник за период 5-6 месеца. Твърди се, че непосредствено след инцидента
ищцата изпитвала силни болки, не можела да мърда крайниците си, съответно не
могла да напусне самостоятелно увреденият автомобила, което наложило да бъде
прехвърлена в автомобила на повиканата спешна помощ с помощта на намиращите се
наблизо наблюдатели. Твърди се, че след направените в спешен кабинет в гр.Варна
медицински преглед и рентгенография, са констатирани контузия на глава, на
раменен пояс и мишница, на коленни стави и отчетено повишено кръвно налягане.
Сочи се, че в денят следващ произшествието, долните крайници на ищцата, в
частта на сгъвката зад коленната става, били оточени и покрити с тъмносини
петна, заемащи почти цялата площ, каквито находки се наблюдавали и по горен ляв
крайник. Сочи се, че около месец след инцидента ищцата се движела с помощта на
патерици и шини на двата крака, обхващащи мястото около капачките н коленете, и
имала нетърпими болки в ръката и главата. Твърди се, че в края на месец май,
предвид нестихващата болезненост в левия крак на ищцата и неподобряване на
състоянието му, се наложила оперативна интервенция, последвала от четиримесечна
рехабилитация. Сочи се, че през посоченият период ищцата ползвала патерици и
носела голяма шина, обхващаща мястото от над коляното до глезена, а след това
по-малка шина за около още една година. Поддържа се, че шест месеца след
инцидента, ищцата продължавала да търпи неразположения в следствие на
увреждането. По конкретно се твърди, че изпитвала постоянна болезненост в
оперативната рана, напрегнатост и тежест в крака, който отделял секреция, а
телесната ѝ температура достигала 38 º. Твърди се, че по препоръка
на лекарите за възстановяване на физиологичното състояние, ищцата съблюдавала
специален хранителен режим и да приемала
регулярно лекарства, в това число антитромботична профилактика до 45-ия
следоперативен ден, вадене на конци, смяна на превръзка, посещения при
лекуващия медик на контролни прегледи за проследяване хода на лечението, както
и провеждане на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Поддържа се, че
болките, които ищцата изпитвала в областта на горния ляв крайник около
месец-два след инцидента, довели до ограничаване на движенията му, което заедно
с обездвижването свързано с контузията в краката, причинили за продължителен
период от време значително нарушение на нормалния житейски ритъм в семейството
ѝ, като всички нейни функции били поети изцяло от съпруга ѝ, за
сметка на служебните му ангажименти и лично време за почивка. Сочи се, че
липсата на възможност за подкрепа от страна на близки лица или роднини,
прехвърлила цялата тежестта на семейните ангажименти върху съпруга на ищцата,
което в крайна сметка се отразило на неговото здравословно състояние и
емоционална стабилност. Твърди се, че претърпените от ищцата травми ограничили
до минимум участието ѝ в живота на семейството, тъй като тя не можела да
обслужва дори собствените елементарни нужди без чужда помощ. Поддържа се, че
описаната ситуация в комбинация с лишаването от обществен и социален живот,
карало ищцата да се чувства безсилна, непълноценна, непотребна и осакатена.
Твърди се, че подутите крайници, водели до неподвижност, а изпитваните силни,
нетърпими и продължителни болки нарушавали почивката на ищцата, което я
изнервяло и я правело сприхава и недоволна. Поддържа се, че преживеният стрес
се отразил на психо-физическото състояние на ищцата, като и към днешна дата тя
продължава да мисля за инцидента, сънува кошмари, не е спокойна, често плаче,
страхува се от лични и семейни пътувания. Твърди се, че след инцидента ищцата
започнала да покачва почти всекидневно кръвно налягане. Поддържа се, че
понесеният шок е изменил непоправимо воденият до този момент активен живот от
ищцата, като душевното неразположение, страданията и всички нематериални вреди
от увреждането се търпят, дълго време след настъпването му. Сочи се, че в
периода месец май-септември 2017г., ищцата ползвала отпуск поради временна
нетрудоспособност, като през това време получавала по-ниско месечно
възнаграждение. Твърди се, че три години след инцидента ищцата продължава да
изпитва дискомфорт от получените травми, тъй като не може да вдига левият си
крак дори на 10 см от земята, да го сгъва и да прескача малки препятствия,
защото дори при бавни движения болката, която изпитва е нетърпима. Твърди се,
че преходът на няколко метра изморява ищцата и налага почивка, както и че кракът
ѝ ежедневно се подува и оттича, поради което тя не може да носи дори
обувки с по-голям номер. Твърди се, че ищцата често пада, защото не може да се
задържа стабилно на земята, което предизвиква у нея страх да върви сама и тя
предпочита да се придвижва с придружител, какъвто не винаги може да си осигури.
Поддържа се, че придвижването на ищцата създава съществено неудобство и за
съдействащият ѝ, тъй като тя се движи много бавно, на почивки, с
провлачване на крака и несигурно. Сочи се, че овладяването на горепосочените
травми на ищцата, наложило съответните медицински консултации, прием на
лекарства и провеждане на възстановителни процедури, лечебна гимнастика и
рехабилитации, които продължават и към настоящия момент. Твърди се, че за
въпросните услуги и манипулации свързани с лечението на травмите, са заплатени
значителни средства, част от които са: 6 бр. инжекции на курс от 1.5 месеца,
всяка на стойност от 60лв.; Манипулация на стойност 65лв.; Адвантан крем на
стойност 9.42лв.; лабораторно изследване в СМДЛ “Статус“ ООД на стойност
38.90лв.; санитарни изделия на стойност 125лв., закупен на 01.05.2017г от
аптека “Европа“ медикамент на стойност 25лв.; медицински манипулации в МЦ
“Европа Варна на стойност 25лв.; рентгеново изследване, заплатено на
03.04.2017г. на стойност 25лв.; медикамент “Депомедрол“-2 ампули на стойност
5.91лв.; закупени от аптека “К-Крес“-гр.Врана лекарства и медицински
принадлежности на стойност 3.93лв.; лабораторно изследване в МДЛ “Русев-Варна“
на стойност 250лв.; медикаменти закупени от “Елица фарм“ ООД на стойност
7.95лв.; медикаменти закупени от аптека “Илиева“ на стойност 11.95лв. и др. На
следващо място се поддържа, че отговорността на водача причинил процесните
травми на ищцата е застрахова при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ с Полица №BG/23/116001908198 с валидност до 14.07.2017г., поради
което последния следва да покрие вредите причинените от застрахованото лице,
свързани с притежаването и използването на МПС. Сочи се, че в качеството си на
увредено лице и на основание чл.498,
ал.1 от КЗ вр. с чл.478 от КЗ, ищцата отправила към ответника писмена
застрахователна претенция, получена от него на 30.08.2019г., по която е
образувана Щета №0411-410-0006-2017г. Твърди се, че след проведена
кореспонденция между страните с Писмо изх.№ЦУ 99-4165/24.09.2019г.
застрахователят уведомил ищцата, че е определил и предлага да изплати
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ размер на
3000лв. Сочи се, че в отговор на последвалата молба на ищцата за преразглеждане
на размера, с Писмо с изх.№99-4314/03.10.2019г. ответника я уведомил, че
предложеното застрахователно обезщетение остава непроменено. Поддържа се, че
предвид несъгласието с размера на определеното обезщетение, за ищцата е налице
интерес от предявяване на настоящите претенции за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди. Поддържа се още, че претендиралите суми, съответстват в
известна степен на размера на действително причинените вреди на ищцата, които
имат комплексно изразяване-физическо, емоционално, духовно, рационално,
материално. В заключение се поддържа, че ищцата е търпяла, търпи и ще търпи за
в бъдеще психическа болка, страдания, неудобства и всякакви негативни емоции,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като процесното
увреждане е променило непоправимо и неблагоприятно живота ѝ, както и този
на семейството ѝ. Сочи се банкова сметка, ***щетение за вреди, а именно IBAN:
***.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор от ответника, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на
процесното ПТП, отговорността на водача на процесният автомобил, е била
застрахована при ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, обективиран в Полица №BG/23/116001908198, с валидност до
14.07.2017г. Поддържа се, че исковете са неоснователни, необосновани,
неподкрепени с доказателства и с прекомерно завишен размер, който противоречи
на принципа за справедливост предвиден в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се твърдението,
че всички описаните в исковата молба телесни увреждания на ищцата, са в
резултат на процесното пътно транспортното произшествие. Оспорва се и
твърдението за продължителността на описаните в исковата молба като вид и
характер вреди, както и доказаността на причинно-следствена им връзка с
процесното ПТП. Поддържа се, че твърдените усложнения в следствие на
оперативната намеса, са в резултат на неспазване от ищцата на лекарските
предписания за провеждане на домашно лечение и рехабилитация. Оспорват се
твърденията на ищцата за наличие на отклонение в психическото ѝ здраве,
като резултат от процесното събитие, като се сочи, че не са предоставени
доказателства за лекарска диагноза или медикаментозно лечение във връзка с
твърдяното психическо разстройство. Поддържа се, че предвид периода на
възстановяване на пострадалата, социално-икономическото положение в страната и
размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията, предявения размер е неоснователно завишен. Поддържа се още, че
обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до
неоснователното обогатяване на пострадалата, а да отговаря на претърпените от
нея вреди. Оспорва се изключителната вина на застрахования водач за причиняване
на вредоносният резултат, като се поддържа, че пострадалата в голяма степен има
вина за получените увреждания, тъй като се е возила без поставен предпазен
колан, поради което тялото ѝ се е движело свободно из купето на процесния
автомобил и се удряло се е в твърдите му повърхности, вследствие от което са
настъпили и твърдените наранявания. Оспорва се верността на твърдението на
ищцата, че седалката на водача се е преместила назад и е затиснала краката
ѝ, като се поддържа, че то не се подкрепа от доказателствата в
досъдебното производство, напротив опровергава се от установеният факт, че
долните ѝ крайници са се намирали под предната седалка. На следващо място
се сочи, че пострадалата ищца не е изчакала чужда помощ, а сама е издърпала
краката си изпод седалката на водача, с което свое действие е допринесла за
настъпване на твърдените наранявания. Твърди се, че в случая ищцата с
поведението се е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат
и не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и
живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Ето защо се поддържа, че приносът на пострадалата, е основание за намаляване
размера на застрахователното обезщетение на основание чл.51, пр.2 от ЗЗД. В
заключение се поддържа, че справедливия размер на застрахователното
обезщетение, което да компенсира неимуществените вредни, възлиза на сумата от
3000лв., като определянето на обезщетение над този размер, би се превърнало в
повод за материалното замогване на ищцата. Оспорва се акцесорният иск за лихва
и размера на претендираните лихви, както и началния момент, от който същите се
дължат, по аргумент от неоснователността на главния иск. Наред с това се
поддържа, че застрахователят не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху
претенцията за имуществени и неимуществени вреди, като се сочи, че отговорността му е договорна, а не деликтна.
С подадената от ищцата допълнителна искова
молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба, като са развити подробни съображения за неоснователността им.
По конкретно се поддържа се, че настъпването на процесите травми е установено
по обвързващ начин с постигнатото и одобрено от съдът в наказателното
производство споразумение, в което като квалифициращ признак, е включено
причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата.
Поддържа се, претендираният размер на обезщетението съответства, при това само
в известна степен на размера на действително причинените вреди на ищцата, които
имат комплексно изразяване-физическо, емоционално, духовно и материално. На
следващо място се оспорва възражението за съпричиняване, като се поддържа, че
ищцата е спазила правилата за движение, като пътник в МПС, включително като е
пътувала с поставен предпазен колан. Поддържа се още, че поведението на ищцата,
след настъпване на произшествието е логично и обосновано с оглед ситуацията,
като опитът ѝ да излезе от колата, с помощта на други лица е обусловен от
необходимостта да ѝ бъде оказана спешна помощ, както и да се предотврати
настъпването на по-сериозни и необратими последствия, а и в крайна сметка е
естествена проява на инстинкт за самосъхранение. Твърди се, че приложените към
исковата молба медицинските документи, еднозначно сочат, че действия на ищцата,
както по време на инцидента, така и последващите такива свързани с лечението и
рехабилитацията, са осъществени въз основа на лекарски предписания при строго
спазване, както на вида на манипулациите, така и на тяхната интензивност.
С отговора на ответника на допълнителната
искова молба, се поддържат вече изложените доводи и възражения за
неоснователността на претенциите.
Предявените претенции намират правното си
основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът
намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП-25.01.2017г. отговорността на водача на лек автомобил
“Пежо Партнер“, с рег.№*****, е била застрахована в ответното дружество по
договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица
№BG/23/116001908198, с валидност до 14.07.2017г.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са
спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния
случай ищцата следва да установи, че е пострадала в резултат на противоправно
поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при
наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените
вреди. Ответникът следва да установи обстоятелства изключващи отговорността на
водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и
противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността
му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане
обезщетяващо същите вреди.
На
основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си за предявена застрахователна претенция, респективно за
последващо проведената кореспонденция. Ответникът сочи доказателствена в
подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищцата писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА
комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, вещите
лица, по която да отговорят на въпросите формулирани от страните в исковата
молба и в отговора на същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р д.а.д.и инж.Й.Л.М..
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение
на вещите лица в размер на 800лв.,
от които 400лв. платими от бюджета на съда и 400лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен
депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен
срок преди о.с.з.
ДА
се изиска НОХД №3212/2019г. по описа на РС Варна,
за
послужване.
ДАВА
възможност на ищцата да се
ползва от показанията на двама свидетели, при режим на водене, за установяване
на търпените неимуществени вреди, като ОСТАВЯ
без уважение искането за допускане до разпит на трети свидетел на основание
чл.159, ал.2 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по т.д.№598/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.12.2020г. от 15.00
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение, а на ищцата и препис от допълнителният отговор на
исковата молба.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация,
която могат да заявят и осъществят безплатно
в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на
Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“
№12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4,
стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора,
чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши
спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва
страните към спогодба, като
им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати
продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението, в частта с която е оставено без уважение
възражението за местна неподсъдност на спора, подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАп.С, в едноседмичен срок от съобщаването и не подлежи на обжалване
в останалата му част.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: