Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 27 юли 2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.д. № 776 по описа за 2020 година на ВОС, намира следното:
Производството по делото
е образувано по въззивна жалба от страна на М.Т.А., чрез адв.Д. против Решение № 74 от 07.01.2020 година,
постановено по гр.дело № 4046/18 година, по описа на ВРС.
В
жалбата се съдържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и молба за
неговата отмяна. Излага се, че
решението е неправилно, т.к. не отчита наличните по делото доказателства, което
същевременно прави и извода незаконосъобразен.Излага се, че ищцата е съумяла да
докаже по несъмнен начин причинната връзка между настъпилата за нея вреда и
виновно поведение на ответниците, което прави претенцията й основателна.По
същество искането е атакуваното решение да бъде отменено и исковете – уважени.
По делото е постъпил
отговор от страна на Д.Ж. – чрез адв.Б. и на Д. Г. – чрез особен представител
адв.Д., с които се излага, че решението е правилно, съобразено е със закона и
се настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за
въззивницата се явява адв.Д., която моли съдът да отмени решението и да уважи
исковете.
Въззиваемите страни не се явяват, представляват се
от адв.Д. – като особен представител на Д.
Г., а адв.Б. е депозирал писмено искане ход на делото да се даде в
негово отсъствие, като заявява, че оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено.
След като се запозна с материалите по делото и със
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС са били предявени искови претенции, с
правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответниците Диан Н.Г., ЕГН ********** и Д.И.Ж., ЕГН **********
да заплатят на ищцата М.Т.А. ЕГН **********, обезщетение в размер на 5 000 лв. - всеки по 2500 лв., което се явява частично такова от сумата от 20000
лв., по 10 000лв. за всеки
от ответниците, за причинените й болки и страдания, уронване на доброто име и
достойнството, ведно с мораторна лихва върху тази частично предявена сума,
считано от извършване на деянието - 23.08.2017г. до окончателното й изплащане.Според
исковата молба на 23.08.2017 година двамата ответници са подали жалба до РП -
гр.Варна с искане по отношение на
ищцата да бъдат приложени
принудителни мерки по Закона за здравето, като заявили, че тя уронва доброто им
име, създава им стрес, непрекъснато звъняла на тел.112; заявява лъжи срещу Г., отправяла
е закани срещу него; упреквали я, че хвърля храна на животни /кучета и котки/
пред магазините им; че му изпращала
всякакви проверки, като в следствие на всичко това започнал да приема
„Диаксид" по лекарско предписание и „вдигнал" кръвно.Също според
исковата молба на ищцата именно Г. е разрушавал общинска собственост и отправял
обидни думи към нея без да е провокиран.Според ищцовата страна е била
образувана проверка под № 10796 от 2017 година, по описа на ВРП, но ВРС е счела
извършеното от Г. престъпление за маловажно, и по тази причини не му е наложено
наказание. Ищцата твърди, че не храни бездомните животни пред магазините на
ответниците, тъй като същите са разположени на оживени улици и това е опасно
както за тях, така за преминаващите, а и за самите животинки.Твърди още, че са
и вменени думи, които тя не използва и не са част от речниковия й фонд.
По отношение на Д.Ж. излага, че и тя е заявила
неистини – че кучетата, които храни са ухапали момиче пред магазина й, както и
че тя / ищцата/ е подавала жалби срещу нея, че е продавала наркотици.Ищцата
счита, че тези твърдения и обвинения я злепоставят, бидейки обществена личност
и са унизителни за честта и достойнството й.Ищцата сочи още, че до 2015 година
не е приемала лекарствени средства, но след тези инциденти и благодарение за
заведеното производство за настаняване на лечение, се е почувствала зле и започнала
да приема медикаменти.
За да отхвърли исковите претенции ВРС е приел, че
не е налице причинно – следствена връзка между поведението на ответниците и
страданията на ищцата.
В открито съдебно заседание пред ВОС бе прието
писмено доказателство – Протокол от съдебно заседание от 09.11.2017 година, по
НОХД № 4767/2017 година на ВРС.
Виждането
на съда е следното:
На първо място, по
делото са били приложени два Сигнала на ищцата до Кмета на Община – град ****,
в които тя сочи че е предприела действия по саниране на изоставени павилиони на
площад „Орехчето“ в к-с „Младост“, където настанява „младежи“ от 16-до 25
години – „ с цел да контролира състоянието им“; заявява, че е засегнала „
користни интереси на частни лица, които продават цигари, трева и алкохол на
децата“, а що касае уличните животни, които се криели в изоставените павилиони
, са били гонени оттам“.Настояла пред общинските власти да й бъдат предоставени
въпросните павилиони , за да ги стопанисва и да се грижи за тях - този Сигнал датира от 02.03.2017
година.Втория Сигнал, приложен по делото
е от 11.10.2017 година също до Кмета на Община – Варна и в него ищцата се
оплаква, че самите общински власти са прогонили бездомните животни от
павилионите, счупили са техните къщички, изхвърлили са поставената там
вода, като са се позовали на факта, че
се касае за общинска земя.Ищцата е акцентирала върху правата на животните и е
настояла това, според нея противоправно поведение да бъде преустановено.
По делото също така е
приложена Жалба на Д.Г. и Д.Ж. до ВРС, с
които те изразят оплакване пред ВРС, че ищцата непрекъснато настанява и храни
бездомни животни в общински павилиони, близост до техните; изразяват
загрижеността си, че се носи непоносима миризма и че това пречи на тяхната
стопанска дейност; твърдят, че ищцата непрекъснато им изпраща различни по вид и
характер проверки – включително за продажба на наркотични вещества;
неправомерно заемане на общинска собственост; подбудителство към противозаконно
увреждане на чужди вещи и други.
По повод депозирана от
ищцата жалба във ВРП , същата се е произнесла с Постановление за отказ от
образуване на до съдебно производство, като е възприела факта, че повреждането
на врата от страна на Д.Г. е малозначителен случай на престъпно посегателство.От
друга страна обаче, тяхната жалба е станала повод за образуване на производство
по чл.157 от Закона за здравето против ищцата.било е установено в него, че
същата страда от Биполярно афективно разстройство – смесен епизод и че към
момента на съдебното произнасяне не е налице медицинския критерии.Именно това –
жалбата на ответниците и образуваното производство по ЗЗ, с оглед уронване на
доброто й име, твърди като основание ищцата за уважаване на исковите претенции.
Съобразно константната
практика на ВКС в хипотезата на чл. 45 ЗЗД
доказването на причинно следствена връзка между поведението на дееца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е
за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да
установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и
да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се
ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД
е нужно освен това, увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е
противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на
доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за
ищеца. В случая съдът приема, че на базата на представените доказателства –
свидетелски показания и писмени документи, ищцата не е съумяла по несъмнен
начин да установи това.В този ред на мисли, и правилно ВРС е акцентирал върху
това, ответниците, в лицето на Д.Г. и Д.Ж. са сезирали ВРС с описание
действията, които според тях е осъществила ищцата.Само по себе си това не
означава, че са я упрекнали в престъпни посегателства; те са изразили личната
си позиция, а обстоятелството, че е внесено предложение по реда на чл.157 от ЗЗ
е обстоятелство, за което следва да отговаря самата прокуратура.Това е така и
защото подобно действие е единствено в правомощията на Прокуратурата.В случая
по делото е безспорно установено, че ответниците са подали жалба до Районна
прокуратура – Варна, за това, че ищцата смущава работното им ежедневие; храни
бездомни животни и ползва общинска собственост. Въз основа на тази жалба и
упражнявайки правомощията си по чл. 46 НПК,
РП – Варна е преценила, че жалбата е законен повод за образуване на
производство по реда на чл.157 ЗЗ, при все, че искането им им не е било
уважено, поради отсъствие на здравен, но не и на социален критерии – било е
констатирано, че ищцата, макар да страна от психическо заболяване в тесния
смисъл на думата, е в ремисия, т.е. намира се в смесен епизод и настаняването й
на лечение би било неоправдано. Съобразно изложеното следва да се приеме, че в
случая няма противоправност на действието на ответниците, т.к те са поискали
съдействие от Прокуратурата и по този начин са упражнили правомерно правото си
да търси съдействие от компетентен орган.В тази връзка мотивите на решаващия
съд са изцяло съобрази с фактите по делото и с установената съдебна
практика.Дори и приобщения пред ВОС Протокол от проведено съдебно заседание по
НОХД № 4767/2017 година, по описа на ВРС не променя изводите на настоящия
състав.
Т.к. отсъства елемента
противоправност в действията на ответниците, съдът споделя извода на ВРС, че не
е изпълнен състав на деликт по реда на чл.45 от ЗЗД, поради което и въззивната
жалба се явява неоснователна.Въззивницата е в правомощията си да упражни
правото си на частна жалба по реда на чл.146 от НК, при спазване и на сроковете
за тази цел.
С оглед изложеното,
съдът приема, че въззивната жалбата не съдържа годни аргументи обосноваващи
промяна в правния извод.По тези съображения, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното дотук, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 74 от 07.01.2020 година, постановено по гр.дело № 4046/18 година, по описа на
ВРС, шестнадесети състав.
ОСЪЖДА М.Т.А. ЕГН **********
да заплати на Д.И.Ж. ЕГН **********, сумата 400 /четиристотин/, представляващи сторени по делото съдебно -
деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: