РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Перник, 30.04.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 785 / 2019 по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано е по подадена въззивна жалба:
ОТ: адв. А. Б. П. ***, в качеството си на служебен защитник на И. Р.Д. *** с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1327 от 17.09.2019 г. постановено по гр. дело № 9104 / 2018 г. по описа на Районен съд - Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и материални закони.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в първоинстанционното производство, не били събрани достатъчно относими доказателства, от които да следва несъмнен извод, че ответникът дължи претендираните суми - главници и лихви.
Особения представител на жалбоподателя счита, че районният съд не бил обосновал изчерпателно, убедително и непротиворечиво изводите, върху които е изградил обжалваното решение.
На първо място считал - извода за доказаност на пасивна процесуалноправна легитимация на ищцовото дружество, за необоснован и погрешен. Събраните по делото писмени доказателства, не налагали категоричен и несъмнен извод, че ищцовото дружество е притежавало и притежава валиден лиценз / разрешение за извършване на банкови сделки и в частност - за извършване на описаната в исковата молба конкретна кредитна сделка, поради което неправилно, не било уважи възражението за нищожност на сделката, въз основа на която се предявяват исковите претенции за главници и лихви, поради недоказаност на твърдението, че ищцовото дружество е притежавало валиден лиценз / разрешение за извършване на банкови сделки и операции, и в частност - за извършване на описаната в исковата молба конкретна кредитна сделка, към момента на нейното сключване, към момента на подаване на исковата молба, както и към момента на постановяване на решението.
На второ място първоинстанционния съд не бил обсъдил възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост на незаплатения остатък от главницата и начислените лихви, както и изложените в отговора на исковата молба доводи за съществуване на неравноправни клаузи в договора: бланкетен отказ от право на кредитополучателя, да бъде уведомен за намерението на банката, да обяви остатъка от дълга за предсрочно изискуем, поради което не се е съобразил е императивни законови разрешения в ТЗ и е европейските директиви, сочещи не настъпване на предсрочна изискуемост в случай, че намерението на банката да я обяви, не е доведено до знанието на длъжника. Не било обсъдено и ТР № 4 / 2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо казуса.
На трето място твърди, че в обжалваното решение бланкетно били изложени неубедителни и неизчерпателни мотиви, защо съдът не възприема възражението за нищожност на неравноправни клаузи в договора.
На следващо място сочи, че в мотивите към решението, не се съдържа коментар на възражението за нищожност на посочените в защитната му теза и в частност - в писмения отговор на ИМ, конкретни неравноправни клаузи в договора - тези в чл.З, чл.7, чл.19, чл.22, чл.23 и чл.25 от същия, както и не било обсъдено и възражението, изложено в отговора на ИМ, за неизпълнение на съществени договорни задължения на кредитора, да предоставя на кредитополучателя ежемесечни извлечения за състоянието на задължението.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на въззивна жалба страна е подала отговор на въззивната жалба, е който моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, като неоснователни, тъй като процесния договор отговарял на изискванията за форма предвидени в чл. 4 и сл. от ЗЗП. и условията за действителност предвидени в ЗПК.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован чрез назначения си по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК подържа подадената въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложените съображения във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призован не изпраща представител, депозирал е молба, е която няма възражения при наличие на процесуални предпоставки по хода на делото, подържа така депозирания отговор на въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложените съображенията във въззивната жалба, като бъдат присъдени и направените в хода на настоящото производство разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
Пернишкият окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Между страните в производството бил сключен Договор за потребителски заем с номер *** от ***, с който между БНП Париба Пърсънъл Файненс клон България предоставил на И.Р.Д. паричен кредит в размер на 387.72 лв. Сумата е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, видно от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно счетоводна експертиза, и което И.Д. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия договор, за ответника възникнало задължението да погаси заемана на 12 месечни вноски - всяка по 39.56 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент посочени в параметрите по договора.
Въз основа заключението на съдебно - счетоводната експертиза първоинстанционния съд установил, че в договора за кредит № *** в раздел Удостоверявания било записано: „С подписа си, като Кредитополучател, лицето удостоверява, че е получил стоката/услугата и му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получило опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита” и платима от Кредитополучателя на Търговския партньор при получаване на вещта“. Размера на кредита бил 387,72 лева., като към 30.05.2017г. - датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ТПК, неплатеното задължение по договор за потребителски кредит било в общ размер 469,91 лева, от които: 367,91 лева главница по кредит, лева договорна лихва, начислена за периода от 21.04.2017г. до 20.03.2018г., 34,75 лева законна лихва за забава за периода от 20.06.2017г. /датата на настъпване на изискуемост по кредита/ до 30.05.2017г. /датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК .
Предвид всичко изложено първоинстанционния съдът приел, че било установено по делото наличието на сключен договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца бил доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата била получена от ответника.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пернишкият районен съд е сезиран с искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж peг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766 ж.к. Младост, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. - Заместник управител, е която сочи на И.Р.Д. с договор за потребителски кредит № ***/*** бил отпуснат паричен кредит в размер на 387.72 лв. Длъжникът И.Р.Д. преустановил плащането на вноски по отпуснатия паричен креди на 20.05.2017 год. като към тази дата била погасена 1 месечина вноска и на осн. чл. 3 от договора вземането било станало изискуемо в пълен размер. За събиране на вземането ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 367.91 лева главница, възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017 год. до 20.03.2018 год. в размер на 67.25 лева и сумата от 33.35 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.06.2017 год. до 11.05.2018 год. Издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване вземанията си по заповедта.
Назначеният на ответника по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител - адв. П. депозирал писмен отговорр с който е оспорил така предявения иск с твърденията, че между страните в производството липсвала валидна облигационна връзка основана на договор за потребителски кредит, тъй като същият бил недействителен и нищожен, поради противоречие с императивни законови разпоредби, добрите търговски практики и морала, договорът съдържал неравноправни и подвеждащи кредитополучателя клаузи. Поддържа се също така, че по отношение на ищеца липсва активна процесуална легитимация за предявяване на иска, тъй като исковата молба е подадена от субект, различен от заявителя. В допълнение се твърди, че не била настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Районният съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД чл. 422 вр. е чл. 415 и чл. 124 от ГПК.
От фактическа страна по делото се установява следното:
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, № ***/***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Р.Д., се установява, че кредитора е предоставил на кредитополучателя кредит с общ цена на стоките от 359.00 лв., а размер на кредита 387.72 лв., месечна вноска 39.56 лв., бр. погасителни вноски 12 (без вноски платени в търговския обект, общ размер на плащанията (е първоначални вноска 474.72 лв., обща стойност на плащанията 474.72 лв., от които ГПР 41.05% и лихвен процент 34.89%. В договора е инкорпориран погасителен план, с който са посочени падежните дати 20.04.2017г.; 20.05.2017г.; 20.06.2017г; 20.07.2017г., размер на вноската 39.56, остатъка от главницата.
С оглед неизпълнението по договора за потребителски паричен кредит ***/***, тъй като длъжникът бил преустановил плащанията си по договора на 20.05.2017г., към която дата била погасена 1 ( една) месечна вноска, кртедитора подал заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на което по гр.д. № 3662/ 2018 г. по описа на ПРС била издадена заповед за изпълнение.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Радомирският районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
С оглед направеното оспорване, както е отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, така и с подадената въззивна жалба за липсата на валидно облигационно отношение в настоящото производство уважаването на предявения иск по чл.422 от ГПК предпоставя да бъде установено по делото наличието на валидно облигационно отношение между И.Р.Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., по което дружеството - кредитодател е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответника точно. Наличието на възникнало в полза на „БНП Парила Пърсънъл Файненс“ С.А. изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните суми на соченото основание. Размера на дължимата от ответника сума за главница. Забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок.
Ищецът претендира вземане по договор, който следва да бъде подведен под правната норма на чл.9, ал.1 от ЗПК с оглед на обстоятелството, че ответника има качеството на потребител по смисъла на ал.З от чл. 9 вр. с параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съставлява договор за потребителски кредит. Предвид повелителния характер на нормите на Закона за потребителския креди /ЗПК/, уреждащи материята на неравноправния характер на клаузи договора за потребителски кредит, при спор относно неизпълнение на договор за потребителски кредит, следва да се приложат дадените указания в т.1 и т.З от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателната част на цитираното решение, приложима и по отношение на договора за потребителските кредит, чрез препращане към практиката на Съда на Европейския съюз, е прието, че в съответствие е Директива № 93/1 З/ЕИО, в чл.143, т.1 - т.18 ЗЗП при изброяване на примерни хипотези на неравноправни клаузи в потребителски договор и че независимо от изброяването, неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличие на общата предпоставка по чл.143 ЗЗП (чл.З, пар.1 от Директивата) - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посочено е, че поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.143 ЗЗП обуславя и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на съда, така и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение - служебната проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на договорна клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се поставят допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите по чл.143 ЗЗП. Тъй като съдът е длъжен служебно да провери действителността на договора, доколкото се касае за нищожност, която се извежда от неговия вид и съдържание, то и без позоваване на такива от страна на потребителя ще следва да бъде проверено дали не са нарушени тези норми.
По делото се установи, че по силата на сключен Договор за потребителски паричен кредит, № ***/***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Р.Д., на ответника е била предоставена определена сума с уговорено разсроченото изпълнение на равни месечни вноски с включено начисляване на дължимите се лихвени проценти. Процесуалният представител на кредитополучателя е оспорил подписа му под договора за паричен кредит, с твърдения че не е подписан от него, което оспорване не е доказано по делото. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.З от ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът е подписан от нея. В случая оспореният договор за кредит съставлява частен документ и носи подписа на оспорващата го страна, поради което по делото е била допусната и съдебно - почеркова експертиза, заключението по която е било прието като неоспорена от страните, видно от заключението на която „подписите положени от името на И.Р.Д. договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаването и ползване на кредитна карта *** оторизиран код *** и придружаващите го документи приложени по гр.д. № 9104 / 2018 г. са изпълнение от И.Р.Д..“ Поради което по делото безспорно се установява, че подписания частен документ изхожда от лицето сочено, като негов автор. С подписването на договора ответника И.Р.Д. се е съгласил с всички уговорените в него клаузи всички от тях и се е обвързал да ги изпълнява според уговореното. Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит и приложения към него погасителен план крайният падеж 20.03.2018г. е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.05.2018г. и макар да не е налице хипотеза на предсрочна изискуемост, то дори и клаузата на чл.5 от договора за предсрочната изискуемост да е нищожна, това не влече нищожност на целия договор, нито се отразява на крайния извод за дължимост на непогасената част от отпуснатия кредит.
Договорът не противоречи на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като съдържа предвидените в чл.11 от ЗКП реквизити. Предвиден е общият размер на кредита и условията му за усвояване. Отразен е лихвеният процент, както и общата дължима сума от потребителя. В погасителния план са посочени условията за издължаване на кредита- размера, броя и периодичността на вноските и датите на плащане- 12 броя месечни вноски със съответните падежи и оставаща главница. Предвид на което настоящият въззивен състав намира, че по делото се доказа наличието на облигационни задължения на ответника към ищцовото дружество, които не са изпълнени от ответната страна и се явяват дължими. Доколкото искът се явява основателен, видно и от заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза по делото се установява, че месечната погасителна вноска се формира от два компонента - главница и договорна лихва. Предвид размера на отпуснатия кредит - 387.72 лева съдът приема, че в погасителните вноски е включена стойността на отпуснатата в заем сума, като останалата част съставлява договорна лихва. Със заплатените от ответника 39.65 лева съдът приема, че е погасена 1 вноска с падеж 20.04.2017 год., а останалите се явяват дължими. Главницата по тези 1 вноски е в размер на 19.81 лева и основателността на иска за тази сума е предпоставка за разглеждане на направеното възражение за погасяването му по давност. Възражението е неоснователно, тъй като при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, за които е приложим петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД/в този смисъл е Решение № 28/05.04.2012год. на ВКС по гр.дело № 523/11 г., Решение № 261/12.07.2011год. по дело № 795/2010год. на ВКС/. Ето защо задължението за заплащане на главницата по договора за потребителски кредит се погасява с общата петгодишна давност, която съгласно чл.114 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта настъпва на падежа на съответната месечна вноска като в случая падежът на първата неплатена вноска е 20.05.2017 г. От този момент до момента на подаване на заявленеито по чл. 410 от ГПК 30.05.2018 год. не изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД давностен срок, поради възражението на застъпила погасителна давност се явява неоснователно, поради което вземането за главницата по договора за кредит в размер на 387.72 лева не е погасено по давност и същото се явява дължима, предвид липсата на доказателства за плащането му.
По отношение на възнаградителните лихви са налице критериите на ТР № 3 /18.05.2012год. на ВКС по тълк.дело № 3/11 ОСГТК за квалифицирането на тези суми като периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“ В“ от ЗЗД. Видно от чл.2 от договора за потребителски кредит възнаградителната лихва е уговорена като надбавка, съставляваща печатба на кредитора, която подлежи на заплащане, заедно е главницата по кредита. Касае се за повтарящо се задължение, чийто падеж настъпва на падежа на всяка една вноска по главницата, посочен в погасителния план. От изложеното по-горе е видно, че възнаградителната лихва, дължима по първата вноска от кредита в размер на 19.75 лв., е заплатена от кредитополучателя, а възнаградителната лихва след нея от 20.05.2017 г. до 20.03.2018 г., включително не са платени, а до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -30.05.2018 год. не е изтекъл предвидения в чл.111, б. „в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок и процесното вземане за възнаградителна лихва се явява погасено по давност, респ. недължимо. В чл.З от Договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавянето върху всяка забавена погасителна вноска. Страните са уговорили също така, че при просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер, включително определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Доколкото в случая процесният кредит не е станал предсрочно изискуем, тъй като настъпилата предсрочна изискуемост не е била надлежно съобщена на длъжника, то съобразно уговорката в чл.З, предл. 1 от договора кредитополучателят дължи законна лихва върху всяка просрочена месечна вноски, считано от нейния падеж до датата на предявяване на иска- 30.03.2018год.
По отношение на възражението за липсата на активна процесуална легитимацията на ищеца в първоинстанционното производство, следва да се има предвид, че и в правната теория и в трайно установената съдебна практика се приема, че легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Касателно настоящият случай с подаденото заявления за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК и последвалия въз основа на него иска по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на задължението посочено в издадената заповед по чл. 410 от ГПК се твърди, че Договор за потребителски паричен кредит, № ***/***, е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Р.Д.. Видно от представената по делото и неоспорена от страните нотификация за презгранично сливане от 10 март 2018 г. издадена от канцелария на ТЪРГОВСКИЯ СЪД В ПАРИЖ, дружествата БНП Париба Пърсънъл Файненс френско анонимно акционерно дружество, вписано в парижкия търговски регистър под № ********* и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД вписано в търговския регистър към АВ под номер ********* е удостоверено правомерно презгранично сливане. Поради което ищеца правомерно придобивайки всички права на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД се явява процесуално легитимиран да предяви иск за вземането което е придобил, а възражението за липса на активна процесуална легитимация се е явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Видно от справка е-регистър на финансовите институции (по чл.За от ЗКИ) на Българска народна банка https:// www.bnb.bg/ BankSupervision/ BSFinansInstitution/ BS_FI_INTRODUCTION/ index.htm, под номер 41 фигурира БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с ЕИК *********. Към датата на сключване договора, е било отбелязано вписване на предмета на дейност на дружеството в търговския регистър от 23.5.2008 г. 17:32:39ч. - ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕ ДИТИ, ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИ ..., а от 01.9.2014 г. 13:12:09ч. е вписан предмет на дейност - Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно ищцовото дружество се е явявало кредитна институция и е извършвало дейност съобразно предмета си на дейност, обявен в търговския регистър, за която е било лицензирано. Доводите в жалбата /наведени и в писмения отговор/, че е налице прикрита сделка, а не договор за кредит, че ищцовото дружество е без лиценз, както и че не е вписано в съответния регистър, са неоснователни. Без значение е обстоятелството дали едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество - чуждестранно юридическо лице - БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж, притежава лиценз за банкова дейност или не, тъй като се касае за друго юридическо лице, различно от процесното.
Касателно настоящият казус въз основа на приложения Договор за потребителски паричен кредит, № ***/***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Р.Д., не се установява наличието на неравноправни клаузи - уговорка във вреда на потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя - в нито една от визираните 19 хипотези. Съдът намира, че клаузите на процесния договор към него са ясно и недвусмислено формулирани, а самите документи са видими и четливи.
Въз основа на изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че договорът за потребителския кредит не е недействителен по смисъла на чл. 23 от Закона за потребителския кредит и ответникът дължи както главницата, така и процесиите лихви за забава.
Предвид изложеното предявения пред районния съд иск се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен. Въззивната жалба се явява неоснователна, поради което решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн. чл. 273 във връз. с чл.78 от ЕПК на въззиваемата страна се дължат, направените в хода на въззивното производства. Въззиваемото дружество претендира разноски в общ размер на сумата от 400.00 лв., за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК. От които на основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300.00 лв. направени разноски - внесен депозити за особен представител, за които е представено доказателство в настоящото производство платежно нареждане от 16.01.2020г.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от изложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1327 от 17.09.2019г. по гр. д. № 9104 / 2018 г. по описа на PC Перник.
ОСЪЖДА И.Р.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж peг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766 ж.к.Младост, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. - Заместник управител, сумата от 400.00 лв. / четиристотин лева/ представляваща съдебно деловодни разноски направените в хода на въззивното производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|
|