МОТИВИ по НОХД
№ 1417/2012 год. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав.
Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия А.А.С. *** това, че на 31.03.2011 год. в гр. Долни Дъбник, Плевенска
област, след като се сговорил предварително с М.А.Д. от гр. Д. Дъбник, при
условията на продължавано престъпление, при условията на повторност, в
немаловажен случай отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – 2
бр. метални решетки, всяка една на стойност 57,38 лв. или вещи на обща стойност
114,76 лв. от владението на техните собственици П.К.П. и Й.И.П. и двамата от
гр. Д. Дъбник без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 195, ал. І, т. 2 , т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. І вр. с
чл. 26, ал. І вр. с чл. 28, ал. І от НК.
Представителят
на РП-Плевен взема становище, че от доказателствата по делото се установява по
безсъмнен и категоричен начин, че подсъдимият С. и автор на престъплението по чл. 195, ал. І, т. 2 , т. 5 и т. 7 вр.
с чл. 194, ал. І вр. с чл. 26, ал. І вр. с чл. 28, ал. І от НК. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда, като предлагана съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в границите предвидени в приложимата санкционна разпоредба при превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия А.С. - адв.
В. П. от ПлАК пледира за постановяване на осъдителна присъда
по отношение на подзащитния, като предлага на съда да
му определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.
І, т. 1 от НК, като изтърпяването му бъде отложено на основание чл. 66, ал. І
от НК с минимален изпитателен срок.
Производството
по делото е разгледано по реда на чл. 269, ал. ІІІ, т. 2 от НПК по отношение на
подсъдимия А.А.С..
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В началото на 2011 година подсъдимият А.А.С. и
свидетелят М.А.Д. (по отношение на когото производството по делото е прекратено
с Определение от 19.09.2012 год., постановено по НОХД № 1417/2012 год. по описа
на РС-Плевен, ІІІ-ти н. с-ъ, с което е одобрено сключено между подсъдимия Д.,***
споразумение) живеели в гр. Долни Дъбник и поддържали приятелски отношения.
Двамата не реализирали трудови доходи и си набавяли парични средства по
неправомерен начин. На 31.03.2011 година двамата били в центъра на гр. Долни
Дъбник, Плевенска област. Употребили алкохол и започнали да се разхождат пеша в
района на ул. „***” Около 18:00 часа минали покрай жилищен блок, находящ се на
същата улича на № 20 и забелязали, че на прозорците на избените помещения има
поставени метални решетки, които не били фиксипани.
Решили да ги откраднат. Отишли до дома на свидетеля м.Д.. Впрегнали конска
каруца и се върнали обратно. Огледали се и след като се уверили, че няма хора,
които да наблюдават действията им слезли от каруцата и взели 2 бр. метални
решетки, собственост съответно на свидетелите П.К.П. и Й.И.П., и двамата от гр.
Добни Дъбник. Натоварили ги в каруцата и ги предали в
пункт за изкупуване на вторични суровини, намиращ се в същия град. Получените
парични средства разделили помежду си и изхарчили за лични нужди.
По случая е образувано и проведено досъдебно
производство.
Била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза съгласно заключението по която стойността на 2 бр. метални решетки възлиза на 114,76 лева, всяка
по 57,38 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена
по несъмнен и категоричен начин, след като прецени и обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно – показанията на свидетелите М.А.Д. и И.С.Ц.,
дадени лично и непосредствено пред настоящия съдебен състав, показанията на
свидетелите Й.И.П. и П.К.П., прочетени по реда на чл. 283, ал. V вр. с чл. 281,
ал. І, т. 5 от НПК. приобщените към доказаталствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол
за доброволно предаване от 01.04.2011 година, справки за съдимост, заключение
по изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Съдът приема с доверие показанията на свидетелите М.А.Д.
и И.С.Ц., като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията
на свидетеля М.А.Д. се изяснавя както авторството,
така и механизма на инкриминираното престъпно деяние. Същият създава свои преки
и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. Твърди, че с
подсъдимия са приятели и към процесния период живеели
в гр. Долни Дъбник. Посочва, че заедно свалили два броя метални решетки от
прозорците на мази, прилежащи към жилищен блок в гр. Д. Дъбник, след което ги
закарали да пункт за изкупуване на черни и цветни метали, където ги предали, а
получените средства разделили помежду си. Свидетелят Ц. твърди, че подсъдимият
и свидетелят Д. закарали решетките, предмет на инкриминираното деяние в пункта
за изкупуване на черни и цветни метали и предали същите, за което получили
съответно възнаграждение. Твърди още, че решетките били метални с шини към тях.
В този смисъл са и показанията на свидетелите Й.И.П. и П.К.П., прочетени по
реда на чл. 283, ал. V вр. с чл. 281, ал. І, т. 5 от НПК, които съдът приема с
доверие, като обективни и непротиворечиви.
От заключението на вещото лице по извършената съдибно-икономическа експертиза, което съдът кредитира с
доверие като компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че
стойността на вещите, предмет на престъплението към момента на извършване на
деянието възлиза на 114,76 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен
начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от
събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на
съдебно следствие доказателства. При тази установеност на фактите съдът прие,
че подсъдимият А.А.С. е осъществил престъплението по чл. 195, ал. І, т. 2 , т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. І вр. с чл. 26, ал. І
вр. с чл. 28, ал. І от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От
обективна страна: на 31.03.2011 год. в гр. Долни Дъбник, Плевенска област,
след като се сговорил предварително с М.А.Д. от гр. Д. Дъбник, при условията на
продължавано престъпление, при условията на повторност, в немаловажен случай
отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – 2 бр. метални
решетки, всяка една на стойност 57,38 лв. или вещи на обща стойност 114,76 лв.
от владението на техните собственици П.К.П. и Й.И.П. и двамата от гр. Д. Дъбник
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. От субективна
страна подсъдимият
е действал при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК.
Съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал настъпването им. Престъплението е
извършено от подсъдимия С. при условията на повторност, след като с определение
от 23.12.2005 год., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД №
1899/2005 год. по описа на РС-Плевен, съдът е одобрил постигнатото между
РП-Плевен, подсъдимият А.А.С. и защитникът му споразумение, по силата на което
за престъпление по чл. 195, ал. І, т. 5 от НК му е определено и наложено
наказание – 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. І от НК
изпълнението му било отложено с тригодишен изпитателен срок.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство
предишното осъждане, което не е оказало необходимото поправително въздействие,
взе предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – младата
възраст на подсъдимия, сравнително невисоката степен на обществена опасност на
деянието, невисокият размер на причинената щета, след което намери, че и
най-лекото предвидено в приложимата санкционна разпоредба наказание би се
оказало несъразмерно тежко, поради което определи и наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 55, ал. І от НК.
С оглед гореизложеното, съдът призна подсъдимия А.А.С.
*** виновен в това, че на 31.03.2011 год. в гр. Долни Дъбник, Плевенска област,
след като се сговорил предварително с М.А.Д. от гр. Д. Дъбник, при условията на
продължавано престъпление, при условията на повторност, в немаловажен случай отнел
чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – 2 бр. метални решетки,
всяка една на стойност 57,38 лв. или вещи на обща стойност 114,76 лв. от
владението на техните собственици П.К.П. и Й.И.П. и двамата от гр. Д. Дъбник без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал. І, т. 2 , т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. І вр. с чл. 26, ал. І вр. с
чл. 28, ал. І от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. І, т. 2 , т. 5 и
т. 7 вр. с чл. 194, ал. І вр. с чл. 26, ал. І вр. с чл. 28, ал. І от НК във вр.
с чл. 55, ал. І, т.1 от НК го осъди на наказание три месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС и чл. 60, ал. І от ЗИНЗС
постанови същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение – затвор.
Съдът намери, че така наложеното на подсъдимия
наказание е адекватно и справедливо и ще способства за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
На
основание чл. 189, ал. ІІІ от НК, съдът осъди подсъдимия А.А.С. да заплати
сумата от 100,00 лв., представляваща направени по делото разноски, от която
15,00 лв. по сметка на ОД на МВР-Плевен и 85,00 лв. по сметка на Районен съд -
Плевен.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: