Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
02.07.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Красимира БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1478 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание член 422 от ГПК.
Ищцовото
дружество - „Е.М.” ЕООД *** твърди, че на **. в град К** бил сключен Договор за потребителски кредит № **/**. между „Ю..” АД (с настоящо наименование
„Ю..), с ЕИК .., в качеството на Кредитор и И.Д.Л. с ЕГН **********, в
качеството на Кредитополучател, по силата на който „Ю..“ АД предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 6300.00 лева, за пълно предсрочно погасяване на задължения
по друг договор за потребителски кредит, сключен със същия кредитор.
Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на
Кредитополучателя - И.Д.Л.. Същият се задължавал да върне ползвания кредит, заедно
с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3,
ал. 1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължал на
банката през първата година от срока на издължаване на кредита, фиксирана
годишна лихва в размер на 8.00% процента. За всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита Кредитополучателят дължал на банката годишна
лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на „БПБ” АД за
потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 4.250 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на „БПБ“ АД за потребителски кредити бил в размер на 12.750%.
Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по договора,
като за дата на усвояване се считала датата на заверяване на сметката на
Кредитополучателя. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил 16.85%.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 23-то число на месеца, като
крайния срок на погасяване на кредита бил до 23.06.2022г. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължавал да върне в уговорения срок, бил в размера,
посочен в погасителния план, като ответникът се задължавал да погаси задължението
си общо на 144 анюитетни вноски, от които първите 12 по 68.19 лева, останалите
по 100.29 лева и една изравнителна в размер на 101.17 лева. Всяка вноска
включвала в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил
част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. След
преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по кредита в
размер на 10 659.82 лева, от които: главница – 5862.48 лева и договорна
лихва – 4797.34 лева. Поради неплащане на няколко погасителни вноски кредитът
станал предсрочно изискуем, което на основание чл.15 (5) от Договора за
потребителски кредит, пораждало правния им интерес от предявяване на заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Твърди, че
междувременно, на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Ю.Б. АД(с
предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Ю..” АД), с ЕИК .. и „Е.М.”
ЕООД с ЕИК .., по силата на който задължението на И.Д.Л., произтичащо от Договор
за потребителски кредит № **/**., било
изкупено от „Е.М.” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.
99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано
от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане бил „.Е.М.” ЕООД. Съгласно т. 5.1.1 от
Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни,
Цесионера - „Е.М.” ЕООД и „И. и Д- А.Д.“ били
упълномощени от Ц. Ю.Б.” АД, да извършват уведомяване от името и за
сметка на Цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД била осъществена,
доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесиоиер, не опорочава
изпълнението. Видно от приложената обратна разписка на 18.04.2018г., Уведомлението за цесия и за
предсрочна изискуемост било получено от Д. Л. - баща на И.Л., на постоянния му
адрес, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит. Молят съда, на
основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът да приеме, че длъжникът бил надлежно
уведомен втори път и с връчването на Уведомление, изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, И.Л. получавал уведомлението, изходящо от „Ю.Б.
АД(стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като
ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имало възражения в
тази насока. „Е.М.” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си
по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Карлово за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 25.05.2018г. Претендирна била част
от дължимата главница – 1000.00 лева (частично от общо дължимата главница в
размер на 5862.48 лева) и лихва в размер на 2500.00 лева (частично от общо
дължимата лихва в размер на 4797.34 лева)
за периода от 23.06.2015г. до 25.05.2018г. Образувано било частно гражданско дело № 764/2018г. по описа
на Районен съд Карлово. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника в
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като им бил указано да предявят иск за
установяване на вземането. Получили съобщение за това, надлежно връчено на
28.09.2018г. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за
кредит не било осъществено. Не им било известно и основание, на което
задължението за погасяване на получения кредит да било отпаднало. Предвид
изложеното, мотивира правния интерес на дружеството да предяви иск за
установяване на вземането по произтичащо от Договор за потребителски кредит № **/**.,
за сумата от 3500.00 лева, от които 1000.00 лева - част от общата главница и
2500.00 лева - част от общата договорна лихва за периода от 23.06.2015г. до
25.05.2018г., представляващи част от останало неизплатено задължение по
усвоения кредит.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че И.Д.Л.
с ЕГН **********, дължи на „Е.М.“ ЕООД ***, сумата от 3500.00 лева, от които
1000.00 лева - част от общата главница и 2500.00 лева - част от общата
договорна лихва за периода от 23.06.2015г. до 25.05.2018г., представляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **/**., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски по заповедното и по настоящото гражданско дело.
Ответникът
- И.Д.Л., редовно призован за съдебното
заседание, не се представлява и не взема становище по исковете, както и не
депозира писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност
за това.
В открито съдебно заседание,
проведено на 28.06.2019г., ищецът с депозирано по делото писмено становище е
заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание
член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На
ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член
133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, с оглед представените
доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради
което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по
аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 80.00 лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 764/2018г. по описа
на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните указания по
т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена
заповед за разноски в заповедното производство в размер на 70.00 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на И.Д.Л. *** с ЕГН **********
по предявения иск от „А.С.В.” ЕАД ЕИК .., със седалище „Е.М.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя - Р.И.М.-Т., че И.Д.Л. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Е.М.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление:***,
сумите, както следва – 3500.00 лева, от които 1000.00 лева - част
от общата главница и 2500.00 лева - част от общата договорна лихва за периода
от 23.06.2015г. до 25.05.2018г., представляващи неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит № **/**., ВЕДНО
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в районен съд – 23.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 764/2018г. по
описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА,
И.Д.Л. *** с ЕГН **********
да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя - Р.И.М.-Т., разноските, направени в
исковото производство в размер на 80.00 лева.
ОСЪЖДА
И.Д.Л. *** с ЕГН **********
да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя - Р.И.М.-Т., разноските, направени по частно гражданско дело № 764/2018г.
по описа на КрлРС в размер на 80.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.