№ 16700
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110113939 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ./2022 г. на СРС,
153 състав. Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва да е потребител на топлинна енергия. Оспорва
годността на монтираното СТИ. Оспорва да е доставена и потребена топлинна
енергия в имота през процесния период. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.” ЕООД не оспорва
исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
1
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
От съвкупна преценка на представените писмени доказателства се
установява за нуждите на настоящото производство наличието на
облигационната връзка между страните по делото. Ответникът е закупил
процесния имот – а.., с адрес в гр. С., на 21.06.2000 г. Сделката е
обективирана в нотариален акт № . по нот. дело № . г. на нотариус С.К. под
номер . в Н., представен и приет по делото. Представена е и молба от
ответника, адресирана до ищцовото дружество, с искане за откриване на
партида за имота - по делото не се спори, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият,
е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало
и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира
от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
2
абонатен № ..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на топлинен счетоводител с договор от . г. след решение на общо
събрание на етажната собственост от 10.05.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което за процесния период по отношение
на сградата, в която се намира имота на ответника, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер, който е преминал съответен метрологичен
контрол, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в
абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в издадените от ищеца
фактури. Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 2 бр.
отоплителни тела с поставени индивидуални разпределители и 1 бр. водомер
за топла вода. За исковия период не е бил подсигурен достъп за отчет на
уредите, поради което ТЕ за отопление е изчислявана на база екстраполация
по максималния специфичен разход на сградата съгл. т. 6.5 от приложението
към чл. 61, ал. 1 от Наредба . и Наредба № .. Топлата вода е начислявана на
база брой потребители по 140 л. на ден за един човек поради липса на
узаконен водомер на за топла вода съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, е разпределяна на
база пълен отопляем обем на имота . куб.м. съгласно т. 6.1.1 от приложението
към Наредба № ./2007 г. Съгласно заключението дяловото разпределение е
извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на
общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е
на стойност 3 359,69 лв. От представените от помагача доказателства
/протоколи за отчет на ./ се установява, че не е осигурен достъп до имота за
извършване на отчитането на уредите през исковия период.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба №
./2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за отопление на имот,
за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация. При
3
изчисляване на сумата за отдадената топлинна енергия от сградна инсталация
е съобразен пълният отопляем обем на имота, както и цената на ТЕ за
месеците с активно отопление, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия възлиза на 3 359,69 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 42,45 лв.
/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за
погасяване на претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №.г. задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - 21.09.2019 г., като се отчете обаче,
4
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 14.07.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 30.04.2019 г., което
в случая не се претендира. Началният месец от исковия период е 05.2019 г.,
като изискуемостта на дължимата цена на потребената топлинна енергия за
този месец съгласно общите условия на ищцовото дружество е настъпила на
16.07.2019 г.
Ответникът не доказа погасяване на задълженията за топлинна енергия в
размер на 3 359,69 лв., както и за дялово разпределение в размер на 42,45 лв.,
с оглед на което исковете за главница се явяват основателни до посочените
размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
5
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия 3 359,69 за
периода 15.09.2020 г. – 23.08.2022 г. възлиза на 490 лв., до който размер
предявената акцесорна претенция се явява основателна и следва да се уважи.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважените претенции в размер на 427,04 лв. за платени
държавни такси, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и в размер на 127,73 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати
съобразно отхвърлената част от исковете на адвокат Н. И. сумата 4,33 лв.
адвокатско възнаграждение в настоящото производство и на адвокат К. Б.
1,35 лв. – в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. К.
М., ЕГН ********** дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК . сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 3 359,69 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а.., с адрес в гр.
С., аб. № ., за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. и сумата 42,45 лв. за
дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.09.2022 г. до плащането, на основание чл. 86,
6
ал. 1 ЗЗД сумата 490 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената
за топлоенергия за периода 15.09.2020 г. - 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над 3
359,69 лв. до пълния предявен размер 3 359,71 лв., иска за лихва за разликата
над 490 лв. до пълния предявен размер 490,03 лв., както и акцесорния иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8,85 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ./2022 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН ********** да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 427,04 лв. - разноски в исковото
производство, както и сумата 127,73 лв. - разноски в заповедното
производството.
ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК ., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
срещу ответника част от исковете, както следва: на адвокат Н. И., гр. С.
сумата 4,33 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство и на
адвокат К. Б., гр. С. сумата 1,35 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7